Първи мисли, след положителния тест?

Нашето чудо се случи след поредния инвитро опит, след много мъки, инжекции и т.н.
Когато разбрах, бяхме заедно с ММ в колата на един паркинг и постоянно рефрешвахме страницата с резултатите от лабораторията,  а те не излизаха и не излизаха. Имах си всички симптоми за МЦ и бях СИГУРНА, че отново не е станало. Заричах се наум, че сега като видя нулата няма да се стресирам, а ще започна начисто, нов хранителен режим, слабеене и т.н. В този момент ММ рефрешна отново и видях цифрата - 837
Разревахме се и двамата с крокодилски сълзи и сополи, прегръщахме се и се гледахме невярващи. Страшна гледка бяхме - на паркинг, мъж и жена в колата си реват
Та първата ми мисъл беше, че явно ще трябва да отпиша слабеенето, и че ще си бременея и дебелея щастливо 9 месеца

Просълзих се! Лека и безпроблемна бременност, нека всичко бъде наред и Бог да бъде с вас. Бъдете щастливи!

  Лека и успешна бременност на всички момичета желая! Знам какво е чувството, когато те е страх дали всичко ще е наред и се молиш за това непрекъснато. Аз очаквах да видя двете чертички, не бях изненадана, в деня на очакваната менструация като не дойде до обяд направих теста и видях бледата втора черта. Буквално изтръпнах, уплаших се честно казано. След една неуспешна бременност имах насоки веднага след положителен тест да започвам терапия с фраксипарин и други лекарства за задържане . Тръгнахме веднага да търсим фраксипарин, трудно го и намерихме, първата инжекция с такъв страх я бихме, дори неуспешно според мен... След това тежка бременност - повръщане, лежане, контракции от 5 месец, до заветната 9 месец. След което изклчючително леко секция и една прекрасна дъщеричка. 😊

Ами не можех да повярвам на очите си, най-вече защото втората черта се показа почти на края на 10-тата минута,беше много бледа и си мислех,че точно този месец няма как да е станало(бях на лекар почти всеки ден и има доказан ЛУФ ,което изключваше бременност точно по това време).Още си пазя тестчето-вече почти 11 години, надявам се някой ден пак да видя такова(при инвитро опитите така и не направих домашен тест,а направо кръвни)...

Бях сигурна, усещах го, направих си тест два дни преди закъснението и излезе бледа втора черта, днес 5 дни след закъснението наситена втора чертичка.  И една моя приятелка ми се хвали как бързо станало бебето от третия месец, а аз си мълча и си мисля: "Ми аз какво да кажа, от първия опит- един единствен път сме правили секс и решихме да пробваме за бебе, то взе че стана". Второ дете ще ми е живот и здраве, разплаках се като видях положителния тест.

То при  мен разбирането, че съм бременна не беше продукт на еднократен акт, а цял един процес. Защо да ми е лесно, като може да ми е трудно? (Това забременяване се случи след около 2 години заканване, че "ей сега започваме опитите" и все някакъв проблем ставаше финансов или здравословен)
Всичко започна около 3-4 дни преди да ми дойде. Имах гости вечерта и набързо направих един тест, който беше отрицателен, и беше безславно запратен в боклука. Аз милата нахално реших, че след един опит светът е длъжен да ме снабди с бебе. На сутринта като станах си викам: Абе, аз снощи не го погледнах много добре тоя тест. Я пак да го видя.
И естествено го изрових от кофата за боклук представете си. Гледам втора бледа черта. Първата ми мисъл беше: Еми, теста се е развалил от толкова седене в кофата, че и опикан на всичкото отгоре. И изобщо не разбрах, че съм бременна. Едно такова малко разочаровано ми стана от тоя развален тест. Хем има 2 черти, хем не съм бременна. Отидох на работа, ама нещо не ме оставя на мира. Викам чакай да видя в гугъла. То едва ли на някой му се е случило такова нещо, де. Ама аз да проверя. Като написах само "втора бледа черта...." и гугъла сам ми довърши ...на тест за бременност. Викам: А, тука има нещо.  Чета, чета, навсякъде пише, че си бременна. Викам си: тия пък. После взех да се чудя как да разбера със сигурност. Все пак говорим за човек, който рови из кофите за боклук след един опит. Явно съм лишена от търпение по този въпрос. Накрая се сетих, че една приятелка ми беше казала нещо за кръвен тест за бременност. (Да, на този етап нищо не занех за тестовете, за ЧХГ-то, за нищо. Сега лекция мога да чета) Гугълнах и това. Излязох на обяд. Ама само това мисля. След обяда с 300 към най-близката лаборатория, за която знам, че има онлайн проверка. И тия хора с кой акъл ми казаха, че резултати след 17ч. Е от 17 ч до 17.15 дадох 1000 рефреша на телефона. Накрая си казах, че докато не измия чиниите нищо няма да гледам. Тъкмо сядам вече на лаптопа и гледам резултата, мъжът ми се прибира от работа и ми говори нещо. Обаче аз не мога да си разбера резултата. То си пише, че над 20 е положителен, ама аз имам 358. Очаквам в такъв случай да ми е да речем 28 или 35. Не 358. Взех да се чудя дали не е 3,28 - идиот, бе, идиот съм била. Мъжът ми обаче още ми говори нещо си докато аз напъвам безпомощните мозъчни клетки. Викам:
- Чакай, че май съм бременна.
- Е , как така, нали снощи не беше?
- Е, сега съм. Проблем ли ти е?
След което и двама седяхме като треснати, прегърнахме се едно неадекватно и конфузно и отидохме на една вечеря, на която мълчахме като идиоти. А мъжът ми два пъти ми предлага да пия бира. На втория път го попитах: Ти какво не разбра от онова, което ти казах одеве, бе?
- Ох, ми, не съм свикнал още. - Каза гузно той и взе да изглежда още по-объркан.
С една дума в началото нищо не изпитахме. Аз го гледах напрегнато първите няколко дни и си виках: Оле, няма връщане назад. И си оставам с тоя човек до последно. ( То ние бяхме от 8 години заедно, не знам защо тогава се бях замислила, че ще оставам с него. А до преди това какво съм си мислела не знам).
Вторият път вече беше тривиално. Видях си бледата черта. Изследвах си ЧХГ-то. Казах на мъжа. Той се почувства като голям майстор. 2 от 2 е все пак. Аз почувствах гадене и въпроса: "В какво се забърках?" премина за кратко през мен. Но като цяло съм споко.

Аз съм чувала, че ако не казваш, че си бременна, детето ще е нямо. Пълни глупости, останали от миналото. Детето ти е факт, защо да чакаш, а да не споделиш радостта с близките си? Винаги може нещо (недай си Боже) да се обърка и не мисля, че причината ще е в това, че си споделил. Аз лично не бих чакала и 1 ден, да не говорим за 3 месеца. Освен това, не съм много запозната, но в 3 месец не личи ли вече коремчето, особено ако мамата е по-слаба, както съм аз, примерно?

Съвсем разумно обяснение има - ако не дай, боже, се случи спонтанен аборт, ще бъдат спестени куп болезнени обяснения. Изпитах го на гърба си - не бях обявила на всеослушание и все пак достатъчно много колеги ме посрещнаха при връщането ми от болничния с "честито", чули само половината новина. Не е приятно.
На някои им личи от още от втория месец, други чак до средата на четвъртия са сравнително плоски.

И при мен единствената причина да си мълча пред всеки срещнат е, че после искам да си спестя обясненията ако, не дай си Боже, нещо се случи. Първите месеци са високорискови.
 Примерно  познавам един мъж, който беше раздул на всички, че чакат детенце и сега минава през етапа всеки да го пита как е жена му, а той да казва, че са го загубили. Не му е никак приятно.

На мен ми пролича, че съм наистина бременна една седмица преди да родя- 31 гс.
Е, после бабите пред блока бяха убедени, че бебето е осиновено, но това са подробности

разсмя ме... какво да се прави, все пак те знаят по-добре от теб... :D