Шести клас - 2018/19 - тема 2

И така е, и не е така. В по-малките градове е ясно, че е изборът на училища е по-ограничен. Може би и децата се разпределят равномерно, а може и да не е. Да си кажа честно върху това нямам наблюдение.
Но е факт, че в училищата, които са по-търсени, винаги можеш да намериш повече деца, които имат желание да учат, които могат да бъдат нещо като коректив на нашите деца. Съвсем не казвам, че няма и от другия тип, или че в кварталните училища няма деца, които имат желание и искат да учат. Просто там те са единици и трудно просъществуват. Имам не един или два примера на деца в подобно положение.
А че в 12ти клас не се учи, еми не се, факт! Не го одобрявам в никакъв случай, но тогава децата вече са достатъчно големи и могат да преценят какво ги влече и на какво да наблегнат. Казвам го от опит, имам завършил по-голям син. Навсякъде има неравности, но е важно да изберем на децата място с възможно най-малко такива.

Звънче, исках да си изясня, тъй като и аз знам каква е таксата и цифрите доста ми се разминаха.
Иначе входът за университета е относителна работа. Има деца, които учат също в АК и пак ходят на допълнителна подготовка на друго място. Даже и тук се споменава същото и от други родители. Както и такива, които учат другаде, но се готвят сами.
АК какви други занимания по интереси предлага в момента, които са извън училищната подготовка?

Мими 75, аз изрично започнах отговора си по повод питане, което съм цитирала, касаещо по-малък град. По този повод конкретно писа изрично и  elia_gg, която започва отговора си точно във връзка с така повдигнатия въпрос.
В по-търсените училища и паралелки логично си влизат и деца с по-висок бал. Дали ще си говорим за 10 от 100 или за 100 от 1000 - принципът е един и същ. Детето на 14 само избира и рядко би сбъркало. Няма гаранция, че родителят, ако завземе неговия избор, няма да направи по-голяма грешка, водейки се основно по бала и модата за годината.
Не знам как ще се развият нещата с новите планове с двете степени на обучение, но досегашното решение доведе точно до липса на мотивация децата в 12-ти, че и още в 11-ти клас /и по-рано/ да ходят на училище. Чиста загуба на време беше /и е/. Сега се съмнявам да стане по-различно. Бардакът на системата ни е същият.

Зависи също и от резултатите на матурите в 7 клас. Напр. преди 2 години, доколкото помня, не бяха твърде високи оценките по БЕЛ и математика и съответно, в предпочитаните гимназии / ЕГ и ПМГ за В.Търново говоря/, влязоха деца с нисък бал, за да могат училищата да попълнят бройката. От една позната знам, чиято дъщеря учи в ЕГ, че повечето ученици в класа, влезли там през въпросната година, не се справят никак добре, и имат затруднения още от първи курс. За тази година пък, приемаха с доста висок бал в тези гимназии и изкаралите по-малко точки нямаха никакъв шанс.
Наистина, до късмет си е - и средата, и какви ще бъдат резултатите от матурите, а оттам и приема.

Така е, не знам защо е необходимо всеки път да пишем, че всяко изказано мнение е лично и е съотносимо към личния опит. И точно за това е полезно да се четат различните лични мнения или по-скоро личния опит.
Имат спортни програми, изпълнителски изкуства, училищен вестник, училищно списание, отбор по математика, по физика и други. Доколкото знам, ако се съберат определен брой деца с общ интерес, Колежът осигурява подкрепа да се занимават - канят хора, които работят в областта, осигуряват помещения и т.н. Естествено, най-коректната информация може да бъде дадена от родители/ученици. Аз, към момента, само чета.

Споко, моята лятото преди 12-ти реши, постави си ясно целта и се справи. Нормално е за тяхната възраст, ще ми е интересно какво ще реши след кариерното развитие.

Много деца около нас заминаха за чужбина, половината вече съжаляват, някои се завърнаха. А не са лигльовци някакви. Това не е за всеки, моята беше категорично против.

Защо съжаляват , че са заминали ? Споделиха ли причините ?

Звънче, ясно е, че мненията са лични. Аз питам обикновено за конкретни неща, не за субективни мнения /последните няма и как да ме ориентират/ - в случая за цифрите и за допълнителните занимания, които колежът предлага. Те вероятно биха заменили, при наличието на разнообразие на предлаганите такива, евентуално спортни занимания и такива по изкуства извън училище.

Бисквитка, при общо понижаване на бала пак си има най-висок, висок и т.н. И пак също подреждане на желания за училища/паралелки.
Сега, като няма двойки по НВО-тата, които препятстват възможността да се кандидатства на тези, които са ги получили, може буквално всеки, на когото стигат точките, да запълни празно място. Така е - каквото се случи. Година с година една и съща няма, нито клас с клас. 

При моя син няма нито един познат, с който заминаха тази година да учат първи курс и който да се е върнал вече или да има такива намерения. Засега всеки си учи с надеждата да мине трудния първи курс.
Да, много по-трудно им е, отколкото у нас. За преписване, например, те изхвърлят.
Синът ми сподели, че у нас било много по-лесно - научаваш си учебника, изпитват те по него него и си готов. Преписванията тук са свободни /достатъчно познати студенти тук има, а като гледа и в училище как е лесно  да се кара така, та е наясно/. Там това никак не е достатъчно, а и хората не това искат.
Самата аз на втората си магистратура като се огледам на изпит, който е винаги колективен и писмен, рядко виждам човек, който да пише, без помощни средства, като телефони, учебници и листи. Вижда се съвсем добре, като преподавателите се правят, че не забелязват. Инструктирани са всичко да минава. Пари са това. Че то така и шестокласникът ще си вземе изпитите в университета.
Споделих тук за една моя позната преподавателка, която бе дисциплинарно наказана за това, че хванала студентка да преписва на държавен изпит и й взела пищова, като пратила доклад за това до ректора. Той за награда я наказа. Преподавателката, разбира се. Няма да накаже студентката я!

Има един младеж, който втори курс се отказа, но остана там да работи. Ще пробва друга специалност догодина. Пак в чужбина. Друг не си взе миналата години едни изпити. Но не се е връщал. Беше си лятото тук, но пак замина. Работи там и ще мисли. Едно момиче не издържа самостоятелно да живее просто, не си взе нито един изпит от притеснение, но пак е от приетите в предходни години и се върна. Беше отличника тук.
Другите все си останаха. Имам доста завършили вече познати, повечето издрапаха за работа в чужбина. Даже някои и гражданство взеха, защото така намирали по-лесно работа. /Въпреки членството ни в ЕС - разлики в статута явно си има./
Моят силно се надява да си вземе изпитите, защото никак не му се връща тук. 

Голяма част прекъсват именно защото не са научени да учат в гимназията и пропуските им лъсват. Така че съвсем не е без значение какво ще е средното училище.

И друг път сме дискутирали тук, че е важно децата да се научат да учат. ТОва не се случва в ДУ, а ЧУ в които се случва са като бели лястовици. Аз от дългогодишното си проучване на частни училища, не намерих такова, което да покрива критериите ми...
ПРед себе си имам един единствен пример на завърнало Се от от Англия дете. Не можа да си вземе изпитите там( тук завърши МГ с отличие) . Имаше изискване към родителите си на определена дата да има един колко си пари в картата, а родителите бяха затънали в кредити,  за да му плащат образованието.
Върна се тук и записа платено обучение медицина. Две години  се лута и прекъсна с един взет изпит...
Всички други познати деца учат в чужбина и се борят. НА този етап не са се отказали.

Не е вярно, точно децата, които лично познавам въобще не са от тия с пропуските. Но всеки си знае и преценява сам.

Може и да има промяна. Това означава, че гимназиите В България са си повишили качеството на преподаване, което може само да ме радва. Моите наблюдения са лични от преди повече от десетина години над няколко випуска студенти от различни краища на страната, които вече не са деца.
Немалък процент влачеха изпити, лутаха се между специалности и университети, виждаха, че една специалност е твърде трудна и избираха друга, колкото да имат разрешение за работа, или се връщаха в БГ. Учеха по даден предмет, но тъй като изпитите  изискват доста повече от папагалско научаване, не се справяха. Общо взето, в момента и завършили, и незавършили  са добре устроени и в чужбина, и в БГ, но това при вторите няма връзка конкретно със справянето в университета, за което ставаше въпрос.
В такъв случай се налага изводът, че няма нужда да се напъва за училище с висок бал щом  децата от посредствени средни училища се справят безпроблемно в добри университети в чужбина.
Коментирам по принцип най-честата причина за прекъсване, а не точно твоите познати. Предполагам, че имаш предвид емоционалния фактор да са далеч от родителите.

Това казва и моят син - ако искаха като тук наизустен учебник, той не би се притеснявал. Това е лесно и е овладяно вече. Но не се иска само това.


Както споделяме тук и с други майки, на доста деца ученето не е основно в училище. С напредването по класовете ролята му дори на образовател намалява до пълно отпадане в края. Големият ми син и приятелите му си учеха английския самостоятелно или на курсове, така се готвеха за ДЗИ-тата, както и изобщо в обучителния си процес.
Шестокласникът ми основно си се готви сам и с моя лична помощ. По дискутираните вече многократно причини. Да не ги повтарям. Всеки родител, който се интересува, е запознат с тях.

Моите деца пък учат предмно в училище. Определено не са там само за социализация. И знания трупат и да търсят информация се учат. Там им минава целия ден почти, няма как да дублирам всичко у дома. А за университет, не знам още, но и на мен ми се ще да отидат в чужбина, различен е светогледа, опита... Далечна работа още, но на този етап мисля, че ще е добре поне да опитат.

Моите толкоз ги мързи, че учат основно в училище Шегувам се, но определено учат в училище и се дразнят най-много на учители, които не умеят да преподават.
Много хора питат тука за ФЕГ, ами аз написах, има и тема за ФЕГ, в която пишат майки( и аз). Един от най-големите й недостатъци в сравнение с НЕГ, СМГ и т.н.  е слабата реклама и слабата организация на разни училищни дейности( освен хор). Но това е и голямо предимство- който желае, се развива- езда, тенис, фехтовка, плуване, пеене, има млади филмови звезди   и т.н. занимания няма никакъв проблем човечето да си ги развива, не е обсебено от училището. Но е и недостатък- който не му се занимава, ще си изкрета и това е , нищо повече. Дори сертификат за език взимат само тези, които се постараят да се явят на изпит. Сред познатите ни деца не са ходили на уроци по език специално, но са имали дете, което не желае да учи езика и го саботира. Учителите положиха много усилия, но в крайна сметка го преместиха- така че един "гол" бал и родителски желания не са най-важното и не трябва да са водещото.
Малкият ми син е абсурд да учи в езикова гимназия, както беше абсурд сестра му да учи в математическа. И сега аз пък трябва да проучвам неезиковите гимназии и ми е много трудно...

Благодаря на Звънче за линковете с датите на отворени врати в АК. Записах ни и нас за 08.12.
За мен е един от желаните варианти след 7 клас и ще положи усилия за прием там, но ще решим спрямо моментното ни финансово състояние и резултатите от НВО.
От няколко места вече чувам, че умишлено се избягва колежа, за да получат децата хубава диплома в "обикновена" гимназия, която да ползват за университетите в Европа.