Така де, така. Но все пак - някоя добра и проверена тактика?
- Публикувана: 30 авг. 2018, 10:59 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2018, 16:49 ч.
Шести клас - 2018/19 - тема 2
И моят не отива на училище без написани домашни и научени уроци, но го прави в последния възможен момент. Ей това мотане ме побърква мен.
Имат група на класа в Месинджър. И никаква реална полза няма от нея, само глупости си пишат. Беше отсъствал по математика, пита после в групата какво е домашното и получава веднага 15 отговора "Нзн". От цял клас да няма един, който да каже кои са задачите за домашно. Наистина не знаят или се правят на интересни и аз яече не съм наясно.
Водеща е средата, да, но за съжаление не можем да я сменим. Това е класът за още две години, а се водят една от силните и по-безпроблемни паралелки във випуска.
Имат група на класа в Месинджър. И никаква реална полза няма от нея, само глупости си пишат. Беше отсъствал по математика, пита после в групата какво е домашното и получава веднага 15 отговора "Нзн". От цял клас да няма един, който да каже кои са задачите за домашно. Наистина не знаят или се правят на интересни и аз яече не съм наясно.
Водеща е средата, да, но за съжаление не можем да я сменим. Това е класът за още две години, а се водят една от силните и по-безпроблемни паралелки във випуска.
Така де, така. Но все пак - някоя добра и проверена тактика?
Не съм в училище и работна такава няма как да приложа.
Родителят си действа по остарялата метода на тоягата и моркова, защото няма особени варианти в случая.
Тя не е резултатна, щото я изпаднат по пътя тез помагала, я веднага "мотивацията" отишла на кино. Не е трайна тя такава и няма как да бъде.
Скрит текст:
Има деца, които лесно се поддават на такъв тип контрол. Свикнали са. По-слаби са. Влияят се. Но и при тях резултатът не е устойчив. А се е оттеглил дресьорът, а са си тръгнали по нанадолнището. 
Останалите, които пък са имали свободата да решават, че и отгоре, и тези методи трудно им влияят, дори с дресьор в стаята.
Един от методите ми бе да не ползвам занималня. Човекът си е самостоятелен, когато се научи от рано, че има ангажименти и отговаря за тях. Занималнята го лишава от тази възможност, логичен факт. Същото е с родител или друг човек вкъщи. Да, има помощ за подготовката и за организацията на времето, по-малка е вероятността от издънка тогава, но няма пък възможност сам да се научи да си разпределя задачките, да си следи да изпълнението и да си носи отговорността, понеже само тогава тя е изцяло негова. Понеже за мен оценката наистина не е важна, предпочетох да ми донесе по някоя не съвсем отлична, но пък да се пробва и да се учи в процеса на работа. Втори брой изкарвам така и бива. Не спирам ни компютри, нито наказвам. Може да викна, ако се много изнервя, но това не е "тактика", а чисто изтърване на нерви. Щот' съм обикновен човек. С нерви.
А да се не лъжем, но и ние не сме на 100% стрикнти, изпълнителни, заинтересовани в работата си. Поне аз хич не се стеснявам да си го призная.
За децата е същото - има дни, които са им по-работни, имат интересни предмети, при симпатични им учители, имат задачи интересни зададени. Има и часове, в които им става лошо само от мисълта, че трябва да влязат в тях. Може да са болнави. Може да са уморени. Всякакви фактори играят тук.
И въпреки всичко, ако средата в училище е неработна, и на ушите си да застане родителят, няма как да си мотивира детето да работи и то самостоятелно, без да го тикат, наказват, санкционират и т.н.
То с тази липса на поголовен контрол по училищата, и да я сменим - все тая.
Онзи ден пак две момета се крили, например, в шкафовете преди един от часовете и излизали оттам по време на час. Понеже са наясно, че могат да си правят каквото си искат. И дори от час вече няма да ги изгонят, защото правилникът на училището от тази година не позволява. Понеже ставаме по-хуманно общество, зарад туй ще да е.
Да, ама попаднали на учителка, която замествала титулярката и тя взела, че им насвяткала отсъствия. Жалко, че е инцидентно като реакция и след нея пак ще ги галят с пера и ще им правят метани учителите. Да не би дип да ги нещо незасегнат...
Останалите, които пък са имали свободата да решават, че и отгоре, и тези методи трудно им влияят, дори с дресьор в стаята.
Един от методите ми бе да не ползвам занималня. Човекът си е самостоятелен, когато се научи от рано, че има ангажименти и отговаря за тях. Занималнята го лишава от тази възможност, логичен факт. Същото е с родител или друг човек вкъщи. Да, има помощ за подготовката и за организацията на времето, по-малка е вероятността от издънка тогава, но няма пък възможност сам да се научи да си разпределя задачките, да си следи да изпълнението и да си носи отговорността, понеже само тогава тя е изцяло негова. Понеже за мен оценката наистина не е важна, предпочетох да ми донесе по някоя не съвсем отлична, но пък да се пробва и да се учи в процеса на работа. Втори брой изкарвам така и бива. Не спирам ни компютри, нито наказвам. Може да викна, ако се много изнервя, но това не е "тактика", а чисто изтърване на нерви.
Щот' съм обикновен човек. С нерви.А да се не лъжем, но и ние не сме на 100% стрикнти, изпълнителни, заинтересовани в работата си. Поне аз хич не се стеснявам да си го призная.
За децата е същото - има дни, които са им по-работни, имат интересни предмети, при симпатични им учители, имат задачи интересни зададени. Има и часове, в които им става лошо само от мисълта, че трябва да влязат в тях. Може да са болнави. Може да са уморени. Всякакви фактори играят тук.
И въпреки всичко, ако средата в училище е неработна, и на ушите си да застане родителят, няма как да си мотивира детето да работи и то самостоятелно, без да го тикат, наказват, санкционират и т.н.
Цитат
Водеща е средата, да, но за съжаление не можем да я сменим. Това е класът за още две години, а се водят една от силните и по-безпроблемни паралелки във випуска.
Онзи ден пак две момета се крили, например, в шкафовете преди един от часовете и излизали оттам по време на час. Понеже са наясно, че могат да си правят каквото си искат. И дори от час вече няма да ги изгонят, защото правилникът на училището от тази година не позволява. Понеже ставаме по-хуманно общество, зарад туй ще да е.
Да, ама попаднали на учителка, която замествала титулярката и тя взела, че им насвяткала отсъствия. Жалко, че е инцидентно като реакция и след нея пак ще ги галят с пера и ще им правят метани учителите. Да не би дип да ги нещо незасегнат...
Аз започнах да ограничавам компютърните игри до определени дни в седмицата. Установих, че младежът колкото и да е съзнателен, просто не може да се контролира и става друг човек като опре до това да играе - на 2-3 пъти ме излъга, което не се беше случвало. Бърза да претупа всичко, което има да прави и да седне да играе. Хем много добре осъзнава всичко, знае че не постъпва правилно, но си е като вид зависимост. За това вече игри само в петък, събота и неделя - естествено след като си приключи със задълженията. Така е доста по-спокоен в другите дни и по-рядко стигаме до такива ситуации.
Иначе по разказвателните да изкарва колкото иска, държа да се отнася сериозно и да ходи подготвен, оттам нататък какви ще са оценките.... , каквито изкара. И без друго от всички тези неща, които учат сигурно под 1% ще запомни трайно във времето. Сега и стипендии нямат, че да има някакво значение.
Иначе по разказвателните да изкарва колкото иска, държа да се отнася сериозно и да ходи подготвен, оттам нататък какви ще са оценките.... , каквито изкара. И без друго от всички тези неща, които учат сигурно под 1% ще запомни трайно във времето. Сега и стипендии нямат, че да има някакво значение.
Svetlaem, а как ограничавате игрите и гледането на клипчета и всевъзможни щурории в YouTube през телефона?
Моят хубавец ползва компютъра за Ucha.se, за това и не му слагам парола. Обаче ако може с тел и в тоалетната да влезе... Забелязах напоследък, че гледа някакви мини сериалчета - за нинджи и всякакви подобни щуротии. Имаме вкъщи една стара Нокия с копчета, изкушавам се да му я връча, но какво ще спечелим? Също така много ми се иска от училището да се организират и да забранят телефоните по време на престоя на децата там. На много места устройствата ги прибират сутрин и децата си ги взимат на тръгване. Но при нас не го виждам как ще стане. Кланият ни ръководител на последната родителска среща наблегна точно на този проблем. Каза, че момчетата във всяко междучасие са на телефоните и играят.
Аз също ежедневно говоря първо да си свърши съвестно задачите, пък после да играе и почива, както намери за добре. Отделно вечер ходи на спорт, два пъти седмично има и английски извънкласно. Това също изиква време и си е ангажимент. Уж е съгласен с нас, а на практика не виждам промяна.
Моят хубавец ползва компютъра за Ucha.se, за това и не му слагам парола. Обаче ако може с тел и в тоалетната да влезе... Забелязах напоследък, че гледа някакви мини сериалчета - за нинджи и всякакви подобни щуротии. Имаме вкъщи една стара Нокия с копчета, изкушавам се да му я връча, но какво ще спечелим? Също така много ми се иска от училището да се организират и да забранят телефоните по време на престоя на децата там. На много места устройствата ги прибират сутрин и децата си ги взимат на тръгване. Но при нас не го виждам как ще стане. Кланият ни ръководител на последната родителска среща наблегна точно на този проблем. Каза, че момчетата във всяко междучасие са на телефоните и играят.
Аз също ежедневно говоря първо да си свърши съвестно задачите, пък после да играе и почива, както намери за добре. Отделно вечер ходи на спорт, два пъти седмично има и английски извънкласно. Това също изиква време и си е ангажимент. Уж е съгласен с нас, а на практика не виждам промяна.
Ако смяташ, че телефонът му е проблем, би могла да го смениш с такъв, на който да не гледа клипчета и да не играе постоянно игри. Ние, родителите, отговаряме.
Може да му се изключи нета.
Може да се взима, когато детето е вкъщи.
Аз на училището не мисля, че мога да разчитам за такива неща. То е абдикирало отвсякъде.
Децата не са развили на тази възраст чак такъв самоконтрол, какъвто и ние, родителите им, нямаме. Те може и да искат да направят /да не направят/ нещо, но не могат винаги да си наложат волево такова поведение.
На моя му оставям задачи да свърши. Вечер държа да са свършени и да са верни. Ако това е така, нямам против в останалото си свободно време, което не е никак много, да си прави каквото си иска. Ако не съм пък доволна - като си пристигна сяда и си коригира нещата.
Може да му се изключи нета.
Може да се взима, когато детето е вкъщи.
Аз на училището не мисля, че мога да разчитам за такива неща. То е абдикирало отвсякъде.
Децата не са развили на тази възраст чак такъв самоконтрол, какъвто и ние, родителите им, нямаме. Те може и да искат да направят /да не направят/ нещо, но не могат винаги да си наложат волево такова поведение.
На моя му оставям задачи да свърши. Вечер държа да са свършени и да са верни. Ако това е така, нямам против в останалото си свободно време, което не е никак много, да си прави каквото си иска. Ако не съм пък доволна - като си пристигна сяда и си коригира нещата.
Judy, като е вкъщи го оставя, да. А за навън държа винаги да има телефон, тъй като живеем в София, ходи сам на училище, което се намира на 13 км от дома ни, ходи сам на спорт и т.н. Страх ме е да го оставя съвсем без да имаме връзка, за това и написах за Нокията. На родителската среща имаше предложение към всички родители да заменим смартфоните на децата с обикновени телефони, които да ползват по предназначение, но част от родителите не бяха съгласни. А какъв е смисълът само единици деца да ходят с такъв и цяло междучасие да гледат в ръцете и екраните на приятелите си, защото точно това се случва? Проблемът е повсеместен и въпреки че аз много се притеснявам за децата ми, всъщност виждам, че те не са толкова зависими, колкото приятелите им. И все пак и това ми се струва много. Play station-а събира прах вкъщи, не че детето не обича да играе, просто няма време и после го забравя със седмици.
Никъде не предлагам да няма телефон, а да се ограничи ползването на нета. Нали зяпането на клипчета и игрите те притесняват най-много. Обикновеният телефон си върши много добра работа.
Ако разчиташ училището да ти реши този проблем, със съжаление трябва да кажа, че това едва ли ще стане.
Другото е да се примириш и самоуспокоиш. Ти избираш какво ще правите. И бащата, разбира се.
Обсъдете, вижте дали ви е много голям проблем и ако мислите, че е такъв - горе има няколко алтернативи за избор.
Дали и колко са зависими останалите - повечето родители обикновено си мислим, че при нас е по-леко положението. Човешко е самоуспокоението. И аз го правя. Е, гледам да го превъзмогвам, доколкото успявам да го забележа.
А и нас не ни касаят другите деца. Там не се меся. Ние си отговаряме за нашите деца.
Ако разчиташ училището да ти реши този проблем, със съжаление трябва да кажа, че това едва ли ще стане.
Другото е да се примириш и самоуспокоиш. Ти избираш какво ще правите. И бащата, разбира се.
Обсъдете, вижте дали ви е много голям проблем и ако мислите, че е такъв - горе има няколко алтернативи за избор.
Дали и колко са зависими останалите - повечето родители обикновено си мислим, че при нас е по-леко положението. Човешко е самоуспокоението. И аз го правя. Е, гледам да го превъзмогвам, доколкото успявам да го забележа.
А и нас не ни касаят другите деца. Там не се меся. Ние си отговаряме за нашите деца.
аз съм сложила програма за родителски контрол на телефона и засега нещата са добре.
Сподели коя е моля те!
И лесно ли се борави с нея?
Svetlaem, а как ограничавате игрите и гледането на клипчета и всевъзможни щурории в YouTube през телефона?