Аз съм като ston - контролирам. Но баща й й обяснява по математика, когато нещо не може. А не може, защото я мързи да мисли и чете, защото знае, че има кой да седне с нея и да й обяснява. При нас драмата е ЧП. Изпитвам, отговаря вярно, но все има грешки на тестовете и не мога да разбера какво не разбира.
- Публикувана: 30 авг. 2018, 10:59 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2018, 16:49 ч.
Шести клас - 2018/19 - тема 2
Ох, и моята дъщеря има проблеми с природата - с тези уводи във физиката вече, все не й е ясно, трудно разбира, хем и в "уча се" гледа, и примери й давам... Миналата година пък не можеше да разбере смесите - обяснявах, обяснявах, уж знае, и на тестовете - пак грешки, на входното - също.
И при нас географията е много мразен предмет. Което ми беше странно, защото аз навремето много харесвах географията и ми беше много интересна. Мислех, че се дължи на преподавателя му. Но сега като ви чета явно проблема е в материала. Много жалко за това.
И аз контролирам, защото ако не го правя по цял ден ще играе разните си игри по устройствата. А мисля, че е време да осъзнае какво иска и да си поеме отговорността за ученето. Но... на практика не се получава.
И аз контролирам, защото ако не го правя по цял ден ще играе разните си игри по устройствата. А мисля, че е време да осъзнае какво иска и да си поеме отговорността за ученето. Но... на практика не се получава.
Мога да помагам на второкласника- карам го да чете вечер урока. На следващия ден пишем домашните в работата ми. Е, той пише, аз наглеждам. За баткото помагам в краен случай- като ми останат сили.
Разказвателните му са трудни - не знае как ДС учи. Когато сме учили заедно винаги ми е бил благодарен, и месеци по-късно още помни.
За жалост и аз не виждам някаква конкретна полза от учителите по разказвателните. Но аз гледам да не го тормозя, защото получи тикове. Уж си говорихме, и се уталожиха и по изясниха проблемите, но тиковете бавно отшумяват. По-точно се заменят с други.
И така.
А за кандидатстването - по-преди обсъждахте. Ако има възможност, ще продължи в нашето си ПМГ, където е и сега.
Ако не го приемат, ще е в друго училище. В града ни има едно с профил ИТ, имам позната чието дете е там. Ходят по състезания, и от големите ученици никой не бяга от час, защото им давали истински проекти, водили ги на среща с програмисти от национална сигурност. Абе, такива модерни работи.
Така че- да ми е живо и здраво детето, все ще се изучи:-)
Разказвателните му са трудни - не знае как ДС учи. Когато сме учили заедно винаги ми е бил благодарен, и месеци по-късно още помни.
За жалост и аз не виждам някаква конкретна полза от учителите по разказвателните. Но аз гледам да не го тормозя, защото получи тикове. Уж си говорихме, и се уталожиха и по изясниха проблемите, но тиковете бавно отшумяват. По-точно се заменят с други.
И така.
А за кандидатстването - по-преди обсъждахте. Ако има възможност, ще продължи в нашето си ПМГ, където е и сега.
Ако не го приемат, ще е в друго училище. В града ни има едно с профил ИТ, имам позната чието дете е там. Ходят по състезания, и от големите ученици никой не бяга от час, защото им давали истински проекти, водили ги на среща с програмисти от национална сигурност. Абе, такива модерни работи.
Така че- да ми е живо и здраво детето, все ще се изучи:-)
При нас лидер в негативната класация е историята. Защо се занимавал, като това било толкова отдавна? При вида на учебниците, тази му идея няма как да се промени и да се заинтригува от предмета. По география е нормално, а човекът и природата му е от любимите предмети още от 3 клас. Интересно му е докато си обясняваме и не го карам да разказва. Както и по география разглеждаме си по картата. Това с разказването е най-сигурния начин децата да намразят предмета. Ако му стане интересно нещо помни и цифри като слон без да се напъва.
Не преподавам - нямам време. Записах го на школа по БЕЛ и Мат., ходи и на английски. От другите предмети съм му казала да заляга и над италианския и това е. По "зубрашките" колкото толкова. Любимият предмет обаче е географията. Знае страшно много неща, но той от малък чете много такива енциклопедии. Миналата година по собствена желания ходи на олимпиада по геогр. Стигна до Областния кръг, където също се представи много добре и то без изобщо да се е готвил, но национален за тяхната възраст нямаше. Проблемът при него е, че много го мързи и все гледа да скатае. Учи винаги в последния момент, което мен много ме изнервя и така и не може да разбере първо да си научи, да си оправи чантата и тогава да прави каквото иска. Еми няма такъв филм и това е.
Я ако има някой тук съвестно, ученолюбиво, отговорно дете, да си вдигне ръката, че май все с мързеливци сме се събрали :
И моят чака последния момент. Фаворит ми е ученето в неделя вечер, щото два цели дена е зает с нещо друго.
И моят чака последния момент. Фаворит ми е ученето в неделя вечер, щото два цели дена е зает с нещо друго.
Съчетават ѝ се някак. Не е ходила без домашно, сигурно ще умре от срам ако го направи, винаги знае какви са домашните, какво трябва да се прави, прави го, но с нежелание и с възможно най-малко усилие. 
И моят е така. Отговорен е. Свършва си задачите в срок и колкото може качествено. И той се притеснява ужасно, ако нещо е забравил да направи или не го е направил добре.
Това по никакъв начин обаче не корелира с липсата му на интерес към голяма част от учебния процес в училище. Там е насила и често - с негативизъм. Бута нещата насила. Ама много насила.
В ДГ, например, с голям интерес си участваше във всичките часове. С удоволствие обсъждаше какво и как са правили, дори искаше нещо вкъщи пак да опита.
Което пък, от своя страна няма нищо общо с любознателността му. Може да чете и да гледа исторически и научно-популярни филми и литература, дискутираме си вкъщи, но това е нещо съвсем различно от училищните занимания.
Не бих нарекла нито едно дете мързеливо. Липсата на мотивация има конкретни причини и те не се коренят в личностните качества на децата. Винаги съм считала, че няма мързеливи хора, има недобре мотивирани.
Това по никакъв начин обаче не корелира с липсата му на интерес към голяма част от учебния процес в училище. Там е насила и често - с негативизъм. Бута нещата насила. Ама много насила.
В ДГ, например, с голям интерес си участваше във всичките часове. С удоволствие обсъждаше какво и как са правили, дори искаше нещо вкъщи пак да опита.
Което пък, от своя страна няма нищо общо с любознателността му. Може да чете и да гледа исторически и научно-популярни филми и литература, дискутираме си вкъщи, но това е нещо съвсем различно от училищните занимания.
Не бих нарекла нито едно дете мързеливо. Липсата на мотивация има конкретни причини и те не се коренят в личностните качества на децата. Винаги съм считала, че няма мързеливи хора, има недобре мотивирани.
И аз няма да вдигам ръка тогава. 
Моля Ви, споделете как да ги мотивираме тогава тия деца! Вкъщи се опитваме всякак. Лошото на нашия синковец е, че е умен, но пък за сметка на това ми идва "леко" безотговорен. Това, че може да отиде с ненаписана УТ или недонаучен урок - ама, никакви проблеми няма. Тутка се по цял ден, какво прави, не зная.
Искам да го мотивираме и да се успокоим всички вкъщи.
Май трябва на някакъв курс да се запишем дружно.
Моля Ви, споделете как да ги мотивираме тогава тия деца! Вкъщи се опитваме всякак. Лошото на нашия синковец е, че е умен, но пък за сметка на това ми идва "леко" безотговорен. Това, че може да отиде с ненаписана УТ или недонаучен урок - ама, никакви проблеми няма. Тутка се по цял ден, какво прави, не зная.
Искам да го мотивираме и да се успокоим всички вкъщи.
Май трябва на някакъв курс да се запишем дружно.
Мотивацията за работа в дадена среда, да не ви отчайвам, но зависи основно от средата. 
Няма как, например, ако не се разбирате с колегите си в работата, те разнасят клюки и клевети, не ви се гледа точно тая работа, шефът откача, има любимци, които работят по час на ден, а вас товари с работа и мърморни, ама ходите там, щото пари дават, а друго няма на хоризонта, да се мотивирате в кафето отсреща или да ви нахъсват роднините. Предполагам че ме разбирате какво искам да кажа.
Няма как, например, ако не се разбирате с колегите си в работата, те разнасят клюки и клевети, не ви се гледа точно тая работа, шефът откача, има любимци, които работят по час на ден, а вас товари с работа и мърморни, ама ходите там, щото пари дават, а друго няма на хоризонта, да се мотивирате в кафето отсреща или да ви нахъсват роднините. Предполагам че ме разбирате какво искам да кажа.
Скрит текст:
Големият син от пети клас заспа зимен сън. Преди това работеше и то с кеф в училище. Имаха златна начална учителка. След това видя и разбра доста неща за процесите по заведенията, които посещаваше всеки ден и се демотивира значително.
Сега, в университета, ходи, работи, пише, готви се. Ама хората там си знаят работата. Няма обвинения към студентите. Няма разделяне на любимци и низгвернати /честно казано това е най-дразнещото нещо в даден клас или училище - чувството за несправедливост - на тоя му подаряват, ръчкат го, дърпат го, затварят си очите, когато не знае, надписват му, на останалите - не. От това по-демотивиращо май не се сещам да има./. Няма "Ми не ме вълнува, ако щете през прозореца скачайте! К'во кат' не се чува. Да се оправят останалите.". Дават се задачи, правят се, обсъждат се професионално и конструктивно изпълненията, колеги и преподаватели си помагат взаимно. Никой на никого не се подиграва. Никой не кара никого на сила да учи.
Човекът е възхитен от това, че по света имало места, в които учителят е професионалист и си харесва работата, а учащият ходи и учи, защото му е интересно и вижда практическото приложение на това, с което се занимава.
За два месеца е изчел толкова литература, колкото не успя в училище за 8 години и то с подканянията, заплахите, санкциите и т.н.
Сега, в университета, ходи, работи, пише, готви се. Ама хората там си знаят работата. Няма обвинения към студентите. Няма разделяне на любимци и низгвернати /честно казано това е най-дразнещото нещо в даден клас или училище - чувството за несправедливост - на тоя му подаряват, ръчкат го, дърпат го, затварят си очите, когато не знае, надписват му, на останалите - не. От това по-демотивиращо май не се сещам да има./. Няма "Ми не ме вълнува, ако щете през прозореца скачайте! К'во кат' не се чува. Да се оправят останалите.". Дават се задачи, правят се, обсъждат се професионално и конструктивно изпълненията, колеги и преподаватели си помагат взаимно. Никой на никого не се подиграва. Никой не кара никого на сила да учи.
Човекът е възхитен от това, че по света имало места, в които учителят е професионалист и си харесва работата, а учащият ходи и учи, защото му е интересно и вижда практическото приложение на това, с което се занимава.
За два месеца е изчел толкова литература, колкото не успя в училище за 8 години и то с подканянията, заплахите, санкциите и т.н.
Моят нито е съвестен,нито отговорен,поради което има парола на компа...Вчера ми мрънкаше,че единствен от всички 30 деца в класа има шестици на всички входни и да му махна паролата,на което отговорих,че има шестици точно поради паролата...Ама аз съм си лоша де...Не че няма достъп до компютър,ама го пускам ако си е научил и написал поради което е мотивиран да го прави-много мразя да изнудвам ама това е положението...
А географията явно е трудна на повечето деца-в класа ни има на входното само две шестици от 30 деца,но за сметка на това пък тройките са десетина.
Моето мрази историята-ЧП му е любим,географията я харесва...