Малко трудна тема.... за болестта рак - тема 3

Не искам никой да заблуждавам в това, което ще напиша. Все ми са върти, че съм го чела някъде по различните нормативни документи.... Нямам време и нерви да го търся, но който иска може да се порови.  Когато болният работи и в момента тези неща се поемат от здравна каса. Сега като Ви чета, повечето от болните са в пенсионна възраст. На Merri_An съпругът до колкото помня работеше.
Може би от там идва и това плащане/неплащане на услуги.
Съпругът ми го оперираха в Каспела град Пловдив. Платиихме нещо от рода на 50 лева за 10 дена престой. Там дори и при избран екип не се наложи плащане. Не знам колко са взели от здравна каса, но наистина положиха големи грижи.  От март е на процедури  в онкологията Пловдив. Нищо за никакви изследвания не е плащал. Минахме ПЕТ скенер и там нищо. Всичко по здравна каса.
Може би има значение и видът на онкологичното заболяване. При него е на дебелото черво.

Притеснявам се. След празниците е на последна вливка-12. След това КАТ и проверка на туморни маркери. Какво ще последва след това? След първите три месеца на контролните прегледи казаха, че няма прогрес в развитието. Били застопорени. Но не казват че всичко към момента е изчезнало. Как протича след това лечението не знам. Ако някой е минал през това, моля да сподели.За сега се държи, но от време на време има болки в корема и това ме притеснява.
Разбирам, че всички си имат техните проблеми, но някак си ми олекна след като го споделих с вас.

Не, няма връзка между това дали човек е работещ или пенсионер. Клиничната пътека е с еднакво съдържание за всички. Просто частните болници имат право да искат допълнителни пари.

Майка ми е с рак на дебелото черво с разсейки в бял дроб. Щом съпругът ти е минал всички вливки и няма прогресия, най-вероятно ще го оставят на динамично наблюдение. Майка беше така две години. Ходеше на контролни прегледи и скенери. Хубаво е да се прави контролна колоноскопия всяка година след операцията в първите пет години. Аз питах защо да я правим като има чист пет скенер, но казаха, че нищо не може да замести колоноскопия. Откриха доброкачествен полип и го махнаха.
Какво имаш предвид под това, че не са казали, че е изчезнало? При операцията не са ли изрязали целия тумор? Ако са го изрязали и няма проникване в други органи, химиотерапията е превантивна. И майка щеше да бъде на такава, ако не бяхме открили разсейките.

За съжаление откриха малки лезия на далака. На дебелото черво махнаха каквото имаше. Поне има чувство за хумор и казва, че без далак може и ако трябва го маха.
Ще го минем и това. Поне той да разбере, че има как да се борим.

Не работи съпругът ми.
Когато се разболя, оперира и диспансеризира работеше.
После вече не, през това време-около три години продължава да ходи на диспансерно проследяване, продължават да не му искат пари за нищо засега. Дано така и остане.

Баща ми се лекува почти 2 години вече в Сердика и не е плащал нищо за химията, единствено контрастно вещество.
Около година и нещо беше на дълги вливки по 72 часа, вече е на кратки.

Здравейте, за първи път пиша в темата, защото съм толкова объркана, че не знам вече на къде да тръгна...

Миналата година оперираха в онкологията баща ми с плоскоклетъчен карцином на долна устна. Уж всичко беше наред, изписаха ни, изрязали са всичко, шанс от разсейки нямало, да се следи на половин година и по живо по здраво ни пуснаха. Не са назначавали нищо...
След 6 м се появи бучка, разсейка, разбира се...За две седмици нарастна драстично и го докарахме пак там, но ни казаха, че сме закъсняли...
Трябвало спешно да се оперира, насочиха ни към УНГ, но дадоха късна дата, месец май, празници и т. н. Ако си намерим къде да го водим да го махат по-бързо да действаме.

Намерихме, направиха му резонанс и се установиха 2 разсейки, махнаха ги уж до здраво, но хистологията излезе с наличие на клетки в лимфните възли и от тогава вече ходим по мъките...

Назначиха пет скенер, не даде много информация, видя се 1  възелече без наличие на метастази по тялото. Назначиха му лъчетерапия, 1 м. най-силна доза, но към края се появиха някакви фистули. Всички решиха, че е от изгаряне, че раната е била чувствителна, свърши лъчето и го изписаха. След две седмици стана страшно, буквално избухна карцинома. Чакахме дълго лицево-челюстен, повечето бяха отпуск, които се занимават с такива неща. На прегледа единия буквално ни изгони, как било възможно да чакаме толкова, а ние не сме спрели да правим всичко, което са ни назначавали до сега, доста тежко го приехме това обвинение..., още повече, че се изказа пред него, а баща ми е в пълно ясно съзнание и съвсем адекватен. Намерихме нов лицевочелюстен хирург, предложи да оперира и каза, че има шанс да помогне, но е в напреднал стадии, операцията е във вторник. След нея следва химиотерапия... Сега всички сме много объркани, всички, започнахме да се обвиняваме, че не сме направили всичко, че сме се бавили, чакали и т. н.
Всеки подхвърля някакви неща, които вече са пост фактум, а за нас остава само чувството за вина...
Сега казали на сестра ми, че е било нужно да бъде диспансеризиран, за да го следят и да назначават лечение, но къде, как и какво аз наистина нямам представа.
Молбата ми е да ми помогнете със съвети, какво да предприема от тук нататък? Как и къде се диспансеризират онкоболните, той е от провинцията и си жевее там, там е личен лекар и регистрацията му. Какво дава тази диспансеризация и много ли сме пропуснали от това, че не е диспансеризиран до сега?

Благодаря предварително за насоките и извинете за объркания пост, но мисля, че тук ще получа най-много отговори на объркаността ми в момента.

Спокойна нощ!

Диспансеризирайте го там където живее.Моите наблюдения са,че провинциалните лекари не са по-лоши от софийските,даже обръщат повече внимание и наблюдението и лечението са по-добри.В големите софийски болници карат на конвеер.Като е диспансеризиран,ще има лекар,който следи състоянието,ще му назначава нужните изследвания и лечения.Само,че провинциалната болница няма да е лъскава и луксозна като софийското Сити.

Е-С, не се обвинявай, послушали сте лекарите и сте направили каквото са ви казали след първата операция. Не знам как щеше да ви помогне диспансеризирането, мисля че то има някакво значение за ТЕЛК, но нямам наблюдение дали реално помага за правилното лечение. Майка ми е диспансеризирана в Плевен, но е ходила там само веднъж при подаване на документите. Лекува се в София, защото аз живея тук.
Не се впечатлявай от обвиненията на лекарите, те вече са станали страшно безчувствени и груби! Бих те посъветвала след операцията да вземете блокчето с материала от хистологията и да го занесете за второ мнение при друг патолог. Може да го направите в Трансхеликс в София. Попитайте дали за този вид тумор има някакви допълнителни изследвания, който показват какво е най-подходящото лечение.
Не се отчайвайте, защото са ви казали, че ракът е минал през лимфните възли. Това не е хубаво, но не е и крайно лошо. Лошо е, когато има далечни разсейки - в дроб, в глава, в кости, но и за тези случаи  има терапия. Медицината вече е напреднала дори за тежки случаи може да даде още няколко години живот.
Не си писала в кой град сте и в кои болници са се държали така зле. Според мен баща ти няма да има вяра на тези лекари за в бъдеще. Помислите дали да не идете другаде след като видите решението за лечение на онко комисията в Дървеница (ако там ще е операцията).

Здравейте мина първата химиотерапия на свекърва ми, чувства се изключително добре и дейна, това на добре ли е според вас, моля споделете опит?
Благодаря предварително!

Елица, на добре е! Дай Боже все така да е!:hugs:

Дано всички вливки минат така леко и безпроблемно!

Здравейте! За майка ми днес взеха решение за адювантна химиотерапия - влива и хапчета. С изрязан аденокарцином на стомаха е без метастази. Та що за терапия е това и дали е по-щадящо?

Здравейте Момичета, тъкмо се похвалих, че свекърва ми е добре от химиотерапията и вчера се започна- отпадналост, безсилие и повръщане. Интересното е че тя се чувства добре само по време на вливките иначе преди и след тях е зле. И при вашите близки ли е така?

Виж в епикризата какво й вливат. Ако има Зофран - той е против повръщане и затова не й се гади по време на химията. Като отмине ефекта му, се започва с гаденето. Майка веднага след химия си тръгва за провинцията, за да не почне да повръща.
Малко хора понасят химията леко. Повечето са като парцал. Така че е нормално да се чувства зле, особено първите няколко дни. Майка е имала случаи, в които изобщо не й се подобряваше състоянието в 14-те дни между две вливки.

Благодаря ще погледна, иначе ни казаха че химиотерапията ще продължи 6 месеца на всеки 2 седмици