Здравейте,
четох много теми по въпроса със съседски несполуки, но не намерих успокоение. Може би просто ми трябва някой, на когото да се оплача, защото никой от познатите ми не разбира какво е внезапно да мразиш прибирането вкъщи.
Живея под наем от две години и се чувствах комфортно. От два месеца обаче имам нов и силно неприятен съсед. Той е син на един от възрастните хора от етажа ми, нанесе се в апартамента до моя и буквално от ден първи всякакъв домашен комфорт изчезна.
Та този господин пие много, крещи много и има проблеми с гнева. Откак е тук, периодично троши нещо из входа, пуска пиратки, вика по стълбите или закача което момиче срещне. От входните клюкарки веднага разбра кои жени живеем сами и започна да ме закача на всяко засичане, даже понякога чака да чуе, че ми се отваря вратата, за да излезе и той. Първия път, когато ме задяна учтиво казах, че не проявявам интерес, но естествено това не сработи.
Трудно ми е да опиша колко ми е неприятно. От една страна разбирам, че съм малко по-чувствителна на външни инвазии - силно интровертна съм и конфронтациите ме скапват. В блока ни не може да се говори за някаква съседска задруга, която да се подкрепя - хората или си траят като мен, или са клюкарите, които пият с него.
Проблемът е, че започнах да получавам паник атаки, защото ме плаши. Вече даже гледам да излизам само когато мисля, че няма шанс да се засечем, но разбира се понякога се случва. Най-добре се чувствам, когато вечер врътна ключа и знам, че няма да излизам повече за деня, което е ужасно жалко...
Какво да правя? Харесвам си квартирата и не бих искала да се местя, макар че откакто този тип се появи, спрях да си я правя хубава и като дойде времето да си плащам наема си задавам въпроса... да продължавам ли?
четох много теми по въпроса със съседски несполуки, но не намерих успокоение. Може би просто ми трябва някой, на когото да се оплача, защото никой от познатите ми не разбира какво е внезапно да мразиш прибирането вкъщи.
Живея под наем от две години и се чувствах комфортно. От два месеца обаче имам нов и силно неприятен съсед. Той е син на един от възрастните хора от етажа ми, нанесе се в апартамента до моя и буквално от ден първи всякакъв домашен комфорт изчезна.
Та този господин пие много, крещи много и има проблеми с гнева. Откак е тук, периодично троши нещо из входа, пуска пиратки, вика по стълбите или закача което момиче срещне. От входните клюкарки веднага разбра кои жени живеем сами и започна да ме закача на всяко засичане, даже понякога чака да чуе, че ми се отваря вратата, за да излезе и той. Първия път, когато ме задяна учтиво казах, че не проявявам интерес, но естествено това не сработи.
Трудно ми е да опиша колко ми е неприятно. От една страна разбирам, че съм малко по-чувствителна на външни инвазии - силно интровертна съм и конфронтациите ме скапват. В блока ни не може да се говори за някаква съседска задруга, която да се подкрепя - хората или си траят като мен, или са клюкарите, които пият с него.
Проблемът е, че започнах да получавам паник атаки, защото ме плаши. Вече даже гледам да излизам само когато мисля, че няма шанс да се засечем, но разбира се понякога се случва. Най-добре се чувствам, когато вечер врътна ключа и знам, че няма да излизам повече за деня, което е ужасно жалко...
Какво да правя? Харесвам си квартирата и не бих искала да се местя, макар че откакто този тип се появи, спрях да си я правя хубава и като дойде времето да си плащам наема си задавам въпроса... да продължавам ли?
) Паник атаките не се преодоляват никак лесно и бързо, но също така е вярно, че докато не му се случи нещо неприятно, човек не подозира колко е силен и устойчив. Успех ти желая! 
