Публикувана: 8 юни 2006, 10:28 ч.
Последно мнение: 8 юни 2006, 18:29 ч.

Изпаднах в странно състояние! Как да си помогна?

1 462
21
1

1
2
Всички

8 юни 2006, 10:28 ч.

Мнения: 13

Казвам се Дани и съм от Пловдив.Бременна съм в 7 месец и чакам второ дете.Но съм изпаднала в ОГРОМНА ЧЕРНА ДУПКА.Половинката явно не може да ме разбере, затова търся спасение при Вас.Нещо са ме налегнали ЧЕРНИ мисли за всичко около мен....А допреди месец всичко беше нормално, щастлива и цъфтяща....Сега съм като градоносен облак...Може би, защото трябва повече време да лежа и по-малко да обикалям...Това ме побърква...Не мога да отговоря и на съпруга си за секса - искам, но ме боли...И все си мисля, че това ще го прати в други прегръдки #Cussing out

Не знам какво да правя?!?!?! Cry

Ето, че тази сутрин още с отварянето на очите си и започнах да плача като дете....Моля Ви,помогнете ми.... Praynig

Последна редакция: чт, 08 юни 2006, 10:41 от Аурелия

# 1 8 юни 2006, 10:35 ч.

Мнения: 3 521

Споко от хормоните е. Crazy

..и аz ревях като магарица докато бременеех Embarassed

...zа секса не се насилвай, особенно щом те боли и не се бой, че ще zагубиш съпруга си, zащото му откаzваш джиджи_биджито...Това е меко каzано повърхностно...и сz по това време се чувствах доста некомфортно и ...си спомнихме на бърzо ученическите години, ако така мога да се иzратя Laughing

...хайде усмихни се Hug

# 2 8 юни 2006, 10:41 ч.

София
Мнения: 7 054

Положението ти е съвсем нормално, аз съм изпадала в такива настроения и когато не съм била бременна, така че няма нищо странно. Сега и времето е лошо, като изгрее слънчице може би ще грейне в твоята душица, ще погледнеш с други очи на света, мисли за прекрасното бебче, което те очаква и за всички хубави моменти, които ще споделяте. Сигурна съм, че съпругът ти те обича, не смятай, че щом ти сега не можеш да му предложиш секс (при секса не е необходимо да има проникване, така че не се лишавай от това удовоствие), той ще хукне да търси други жени, просто хормоните ти са пообъркани. Изгледай някое хубаво филмче, хапни си нещо сладичко и си погушкай мъжа, сега ти е паднало да се глезиш. Хайде успех и утре да си по-усмихната.

# 3 8 юни 2006, 10:42 ч.

Мнения: 2 663

Oooooooo и аз бях една ревла особено след 3-4 месец.Плачех за всичко ,което се сетиш!Секса на нас ни го забраниха след 5 месец ,т аи ние се върнахме към ученическите години(много ми хареса израза на Sunfline)но и това се случваше доста рядко,защото нещо при мен желанието беше адски убито.
Аз си бях забранила лошите и донякъде това ми помагаше
Мисли си за бебче,представи си как ще изглежда,как ще се държи,как ще прекарвате времето си заедно и т.н.Дай малко по-положително,миличка,ние сме с теб
Я да видя,най-голямата усмивка на света....

# 4 8 юни 2006, 10:45 ч.

Мила, няма да се притесняваш, наистина е от хормоните. Аз съм в първия и ми се реве. И от сега се ужасявам при мисълта, че ще трябва да си седя предимно вкъщи, след като се роди бебчо. Пък и са едни мисли, дали бебчо ще е нормален, дали ще се справя (първо детенце ще ми е). Сексът ме боли от сега и не мога да си представя 9 месеца какви ще ги търкаляме:) Има и алтернативни методи де:) Стреми се да четеш развлекателна литература, не гледай ужасии по телевизията, пий повечко млекце (помага за депресията) и всичко ще е наред, не се съмнявай! Приеми си мислите като временен грип.

# 5 8 юни 2006, 10:50 ч.

София
Мнения: 3 787

Няма страшно,всички преживяваме такива моменти.Хормоните откачат и затова става така.Ще видиш как постепенно нещата ще си дойдат по местата Grinning

# 6 8 юни 2006, 10:52 ч.

Мнения: 4 621

Няма страшно, всичко е от хормоните. Ще се нормализират нещата, не се притеснявай. Мисли за хубави неща, колко ще бъдете щастливи с бебчо, как ще изглежда, ще се емее и така Grinning

# 7 8 юни 2006, 11:23 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: ildan в чт, 08 юни 2006, 10:28

Не знам какво да правя?!?!?! Cry

Ето, че тази сутрин още с отварянето на очите си и започнах да плача като дете....Моля Ви,помогнете ми.... Praynig

Поговори с него, миличка, опитай се да го накараш да те разбере и ще тие по-лесно. Тук също ще намериш подкрепа, но си е още по-хубаво, когато и у дома са на твоето мнение Peace

# 8 8 юни 2006, 11:35 ч.

Мнения: 13

Благодаря ви, дами! Но защо с първото дете нямах такива проблеми или съм забравила Rolling Eyes

Все пак това беше преди 10 години...А и сега искат да не раждам нормално, а секцио - с плацента превио съм - и умирам от ужас....Като се разходя малко и ми отминават тези лоши настроения, но от ходенето пък ме започват контракции - РАЗБИРАТЕ ЛИ В КАКЪВ АД СЪМ В МОМЕНТА...Но наистина ще ви послушам - довечера ще поговорим с половинката и знам как ще реагира....Ще ми каже от рода - "Ти,жена, си полудяла....Престани да мислиш такива глупости..."
Заради бебчо трябва да се стегна и да мисля за хубави неща...
Съжалявам,че сте толкова далече и не мога да ви прегърна всички...Целувам ви...

# 9 8 юни 2006, 12:11 ч.

Мнения: 2 123

Здравей! И аз бих искала да ти подам едно рамо кат оти кажа, че състоянието ти е нещо нормално за бременността. Най-важнот оспоред мен е да примеше, че това е просто период, който след 2-3месеца живот и здраве ще е в миналото.
Ние с мъжа ми толкова мечтаем за това дете, а от време на време и мен ме налягат някакви черни мисли и безпочвени тревоги /кое как щ ебъде, ами ако не бъде както си го мислим, ами ако тази промяна в живота не ми хареса... пълни глупости!/

# 10 8 юни 2006, 12:22 ч.

Мнения: 4 806

като си дадеш сметка, че всичко това ще мине,
като си помислиш, че всички терзания са в името на един нов живот и не кой да е, а този на твоето/вашето дете
като се сетиш, че е по - добре да го даряваш отсега с повече усмивки - то усеща, не се съмнявай.

ами ще минат тези 2-3 месеца.
после ще дойде вълшебния миг на първата среща с маклия човек, на първата усмивка, на първата крачка, думичка... все прекрасни неща

# 11 8 юни 2006, 12:58 ч.

Здравей, Дани,
Не се притеснявай повечето от форума май сме така или са били така.....Въпреки, че е тежко, знай, че си е напълно нормално състояние.
Аз самата също цивря непрекъснато и сънувам ужасни кошмари, които в крайна сметка не мога да различа понякога от действителността и ставаужас ooooh!

Мъжа ми едва ме понася и се чудя докога ще издържи.....

# 12 8 юни 2006, 13:12 ч.

някъде
Мнения: 4 956

И мен понякога ме обземат черни мисли, но гледам много да не мисля... колкото до секса- ами при нас е мираж вече трети месец и не мисля че това е голям проблем, все пак трябва да те разбере!!!

# 13 8 юни 2006, 13:15 ч.

София
Мнения: 6 743

Предполагам, че се дължи на хормони сегашното ти състояние, но би било най-хубаво мъжът ти да те подкрепя в тези трудни за теб моменти и за това поговори с него Hug

Опитай се да му обясниш как се чувстваш - сигурна съм, че той ще разбере bouquet

# 14 8 юни 2006, 13:37 ч.

През девет земи в десета
Мнения: 2 001

Наистина мила просто поговори с мъжа си,депресията в този момент е нешо съвсем нормално,а и мисля,че той сигурно държи на бебчо колкото и ти и едва ли ще помисли за чуждо легло точно сега.Аз миналата седмица полежах в болница няколко дни за задържане и моя мъж така се уплаши,че и не помисля за секс,още повече,малко ни остана.На нас това ни е трето дете,другите са вече голями и той е по-притеснен дори от мене все ме кара да почивам.

# 15 8 юни 2006, 14:20 ч.

София
Мнения: 2 897

Започни да си ангажираш времето с приятни неща, щом не можеш да се преуморяваш, сядай пред компютара!!! Немери си сайтове за бебета/отглеждане, филмчета, бременност и т.н./
Ще се разведриш и като видиш,че е нормално ще се посмееш на себе си!

Колкото до това, че си мислиш че мъжът ти ще ти изневери.....всички сме си го мислели Joy

опитай се да му обясниш каква каша е в тялото ти, защото той няма от къде да го знае.Кожи му че го обичаш и ,че ще трябва да те изтърпи още малко Rolling Eyes

.Помагайте си нали затова сте семейство!

И всеки път като се изнервиш или ти се доплаче, се сети , че това са подивелите хормони Joy

погали си коремчето, гушни си мъжлето и се усмихни Joy

# 16 8 юни 2006, 14:34 ч.

Мнения: 566

и аз съм в 7-я месец и съм в такова положение от около 1 седмица. причината при мен е че спрях работа и сега по цял ден седя сама в къщи, няма с кого да обеля една дума. винаги съм била в движение и сред хора и сега ми е много тежко. нямам желание за нищо, даже и да се срещам с хора. много се натоварвам по този начин, че вечер ако не поплача за да ми олекне, не мога да заспя. само че и мъжът ми ме вижда в това състояние и ми е кофти за него. за сега още ме търпи. и аз се надявам скоро да изляза от тази дупка, но като си представя, че и с бебчо колко месеци ще прекараме затворени между тези стени..........незнам дали ще е по - различно

# 17 8 юни 2006, 14:44 ч.

Мнения: 6 621

Миличките дано скоро да ви мине тази депресия.Измислете си занимание нещо ,което ще ви разведри .А колкото до това ,че съпругът ти ще се изкуши да......не го вярвам.И не изпадай параноична ревност ще има само обратен ефект.Изпращам ти lovekiss

и чакам нова тема Как излязох от депресията

# 18 8 юни 2006, 17:00 ч.

Мнения: 492

Е, спокойно - хормоните ни побъркват!Измисли някакви занимания, които да те ангажират и да не мислиш за щуротии!Всичко ще си е наред след няколко месеца!

# 19 8 юни 2006, 18:12 ч.

Мнения: 3 760

Проклетите хормони Crazy

Надявам се, че бързо ще се нормализират! А ти се опитай да мислиш позитивно, прави само неща, които ти доставят удоволствие и т.н.

# 20 8 юни 2006, 18:18 ч.

Мнения: 515

Да-а-а, хормоните, пък и това време Rolling Eyes

(а уж дойде вече лятото).

Аз обаче сега си спомням, че някъде след семият месец може да забележите как бебето се мести в коремчето. Появява се една малка "цицинка" и започва да шава насам-натам по корема. Това ми един от любимите моменти от бемеността.

Помислете си и още колко малко остава до заветният момент.

Аз си спомням, че месец и нещо след като родих си ми липсваше мърдащото коремче. Исках едновременно и да си гушкам бебчето, и да си ми е в корема. :crazy

Hug