Здравейте, момичета! 
Много обичам „Забраненият плод“ и се връщам с желание отново към него и към обсъждането.
Благодаря за всичко споделено!
Дива, тълкувания всеки прави, както разбира. Но това, за което говорим и което виждаме и чуваме на екрана, трябва да е за всички едно и също.
Местата, които съм посочила като такива, на които звучи песента Bir Günah Gibi, са различни от тези, които ти си проверявала.
Не знам как, но си се объркала. Гледах турския оригинал, да, и там песента звучи на местата, които съм посочила; така е и във видеото с рус. суб.
Взимам повод от сцената, когато Бехлюл се връща от яхтата и чуваме въпросната песен, за да кажа за „двамата Бехлюл“, които виждам да присъстват в тази сцена, както и в сериала като цяло.
Единият Бехлюл е този, който възприема Бихтер със сърцето си. Този Бехлюл избира Бихтер пред семейството. И оценката за грях, и чичото, и Нихал остават на заден план, въпреки че съзнанието му за тях е винаги будно. Бехлюл стига до край в любовта, този Бехлюл е, който протяга ръка към огъня, но не чувства болка, продължава нататък и приема Бихтер, създава с нея „семейство“: „ти си моя“, „ти си с мен“, осигурява „ семейна къща“, купува брачни „халки“ (колието) веднага след като Елиф му върна годежния пръстен, подарява огледало, познат символ на брачните церемонии, и както е в традицията, в него Бихтер оглежда не Аднан, а първо Бехлюл. Това е една цялостна история за любов и брак.
В спалнята на Бихтер и Аднан, докато оставя колието и с ръка докосва парфюма и, в съзнанието на Бехлюл звучи отново Bir Günah Gibi.
Този Бехлюл има една особеност: неговите действия остават винаги до границата на видимото, те са споделени само от двамата с Бихтер и остават скрити за другите. Тази граница, която пази в тайна любовта, поставя „другият“ Бехлюл, чиито действия се ръководят от разума. Борбата в Бехлюл между сърцето и разума присъства през цялото време: започва от самото начало и продължава до финала. В началото сърцето разширява постепенно и все повече своята територия и достига кулминация в оранжерията, когато Бехлюл е готов да премине границата и всички да разберат, разумът и сърцето са в равновесие по време на каменната къща, която дава спокойствие и там Бехлюл ще каже всичко, което дава облика на едно завършено разбиране за любовта. Тук Бехлюл е модерен човек, избрал любимата жена, която за него не е нищо друго, освен любов.
С пропукването на сигурността и границата на видимостта от външните започва отначало бавно, а нататък с растящата заплаха от разкриване ускорено продължава разширяване на територията на разума, която притиска и стеснява територията на сърцето. И в едната, и в другата посока психологията на преживяванията е много издържана. В невидимата за околните зона Бехлюл е такъв, какъвто всички искаме да го видим. Тук той е природният човек, такъв, който слуша и следва сърцето си. Когато се връща от яхтата този Бехлюл вижда „зелената“ природна Бихтер на леглото си (покривката на леглото), преминала за миг в съзнанието му като спомен от „зелената“ Бихтер през деня с рокля в същия цвят.
Любовта на двамата е описана в сериала с разбиранията за любовта от 60-те - естествено родена любов: без посредници, от срещата на двама, които познават, че си принадлежат по това, което виждат очите, по усетени аромати, почувстван общ ритъм. На тази природна по характара си връзка ще бъде противопоставен „любовният колаж“ от втори сезон, конструиран от елементи на старата култура, в който любовта се реже с ножица и лепи с лепило. Точно такава култура, която не уважава чувствата, може (по-скоро мисли се, че може да го направи и днес) да „позволява“ и „забранява“ любовта. Така в двата сезона са противопоставени природа и култура в отношението им към любовта.
Разликата между оранжерията в горичката и каменната къща е в стените: едните прозрачни, другите плътни и скриващи.
Природният човек не крие любовта, не и слага прилагателни, Бехлюл е готов да отиде и да каже на всички истината.
Когато „заговори“ разумът, любовта „слиза“ под границата на видимото, остава в тайна от другите.
Бехлюл обяснява на Бихтер, че това е „тяхната“ къща, но тя не е доволна. В тази къща с непроницаеми стени Бехлюл сам се превръща в затворник.
Бехлюл и Бехлюл
Първият, когато говори сърцето:
„Нарича се любов.“
„Ти си моя. Ти си с мен.“
„Ти не си тя (Фирдевс, дъщеря на Фирдевс). Ти си Бихтер. Ти си любов.“
„Обичам те до лудост!“
„Никога няма да се откажа от теб!“
И другият Бехлюл, когато говори разумът и всичко е точно обратно:
„...Това беше страст.
Това беше безумие.
Но то свърши...“
Страхът на Бехлюл идва с тази граница, която дели неговия вътрешен свят от света на другите, от тяхната оценка и мислене за това, което се е случило. Тук първо той чува „грях“ и това бламира неговите възможности да се бори за тази любов, която предварително обществото е определило като грях. Навън Бехлюл е човек с колективно мислене: „аз мисля за всички“, казва той, и това мислене не свършва с различния избор, който той ще направи - сега за семейството, то включва и колективните оценки за любовта и последствията от нея. Включва и някои негови реакции, напр. когато се опита да обвини Бихтер, че тя го е примамила, защото той знаел „как го викат жените“. Ами, Бехлюл е един истински турчин, нали такива в „Каква е вината на Фатмагюл“ обвиняваха жената за свършеното от мъжете. Докато сърцето му казва, че това е любов, разумът казва, че това е грях, защото хората навън така мислят, а той мисли като тях. Песента, която звучи в ушите му при връщането от яхтата, издава този другия Бехлюл.
Със своето силно вътрешно усещане за любовта Бехлюл не смее да се изправи срещу общество сам. Когато търси решение навън и се сблъсква с безизходицата, той винаги затваря очи – много пъти виждаме този Бехлюл. Такава борба не може да се води от един човек, не я води и Бехлюл. Това е много реалистично показано в сериала. Истинското постижение на Бехлюл е, че води тази борба и я довежда до край вътре в себе си; вътре в себе си той дава простор на това чувство и го изживява докрай. След което вместо да се изправи срещу обществото, което ние очакваме, той започва обратна борба вътре в себе си, борба срещу собственото си сърце и любовта, която на края ще иска да унищожи. Затова на финала ни показват крайния резултат като общо действие. Нито любовта на самия Бехлюл, нито саможертвата на Бихтер са достатъчни, нужни са усилията и на Аднан, и на Нихал, и на Бешир, Мадмоазел, битките от старо време между Фирдевс и Хилми – образи, изграждащи идея за хората навън, за обществото. Всички, които правят път на чувствата в любовта и се отказват от компромисите с нея. Сценарият е много реалистичен. Става дума за промяна в общественото мислене и тя не е възможно да се постигне от един човек.
Много обичам „Забраненият плод“ и се връщам с желание отново към него и към обсъждането.
Благодаря за всичко споделено!
Дива, тълкувания всеки прави, както разбира. Но това, за което говорим и което виждаме и чуваме на екрана, трябва да е за всички едно и също.
Местата, които съм посочила като такива, на които звучи песента Bir Günah Gibi, са различни от тези, които ти си проверявала.
Не знам как, но си се объркала. Гледах турския оригинал, да, и там песента звучи на местата, които съм посочила; така е и във видеото с рус. суб.
Скрит текст:
Твой пост 79:
...Ваня е писала за музиката и за Bir Günah Gibi, като посочва,
че звучи в края на 1-ви сезон 38-ма серия, началото на втори - 39-та и на финала.
Ами няма такова нещо в оригинала и с рус. субт. Там звучи музиката от заставката...
Мой пост 65
...Чуваме я на финала на 39 еп. – началото на втори сезон, на финала на 40 еп., все още разказващи за телесната близост, както и в знакови сцени: тя звучи в ушите на Бехлюл при връщането му от яхтата… и в сцената, когато двамата са от двете страни на вратата на неговата стая...
...Ваня е писала за музиката и за Bir Günah Gibi, като посочва,
че звучи в края на 1-ви сезон 38-ма серия, началото на втори - 39-та и на финала.
Ами няма такова нещо в оригинала и с рус. субт. Там звучи музиката от заставката...
Мой пост 65
...Чуваме я на финала на 39 еп. – началото на втори сезон, на финала на 40 еп., все още разказващи за телесната близост, както и в знакови сцени: тя звучи в ушите на Бехлюл при връщането му от яхтата… и в сцената, когато двамата са от двете страни на вратата на неговата стая...
Взимам повод от сцената, когато Бехлюл се връща от яхтата и чуваме въпросната песен, за да кажа за „двамата Бехлюл“, които виждам да присъстват в тази сцена, както и в сериала като цяло.
Единият Бехлюл е този, който възприема Бихтер със сърцето си. Този Бехлюл избира Бихтер пред семейството. И оценката за грях, и чичото, и Нихал остават на заден план, въпреки че съзнанието му за тях е винаги будно. Бехлюл стига до край в любовта, този Бехлюл е, който протяга ръка към огъня, но не чувства болка, продължава нататък и приема Бихтер, създава с нея „семейство“: „ти си моя“, „ти си с мен“, осигурява „ семейна къща“, купува брачни „халки“ (колието) веднага след като Елиф му върна годежния пръстен, подарява огледало, познат символ на брачните церемонии, и както е в традицията, в него Бихтер оглежда не Аднан, а първо Бехлюл. Това е една цялостна история за любов и брак.
В спалнята на Бихтер и Аднан, докато оставя колието и с ръка докосва парфюма и, в съзнанието на Бехлюл звучи отново Bir Günah Gibi.
Този Бехлюл има една особеност: неговите действия остават винаги до границата на видимото, те са споделени само от двамата с Бихтер и остават скрити за другите. Тази граница, която пази в тайна любовта, поставя „другият“ Бехлюл, чиито действия се ръководят от разума. Борбата в Бехлюл между сърцето и разума присъства през цялото време: започва от самото начало и продължава до финала. В началото сърцето разширява постепенно и все повече своята територия и достига кулминация в оранжерията, когато Бехлюл е готов да премине границата и всички да разберат, разумът и сърцето са в равновесие по време на каменната къща, която дава спокойствие и там Бехлюл ще каже всичко, което дава облика на едно завършено разбиране за любовта. Тук Бехлюл е модерен човек, избрал любимата жена, която за него не е нищо друго, освен любов.
С пропукването на сигурността и границата на видимостта от външните започва отначало бавно, а нататък с растящата заплаха от разкриване ускорено продължава разширяване на територията на разума, която притиска и стеснява територията на сърцето. И в едната, и в другата посока психологията на преживяванията е много издържана. В невидимата за околните зона Бехлюл е такъв, какъвто всички искаме да го видим. Тук той е природният човек, такъв, който слуша и следва сърцето си. Когато се връща от яхтата този Бехлюл вижда „зелената“ природна Бихтер на леглото си (покривката на леглото), преминала за миг в съзнанието му като спомен от „зелената“ Бихтер през деня с рокля в същия цвят.
Любовта на двамата е описана в сериала с разбиранията за любовта от 60-те - естествено родена любов: без посредници, от срещата на двама, които познават, че си принадлежат по това, което виждат очите, по усетени аромати, почувстван общ ритъм. На тази природна по характара си връзка ще бъде противопоставен „любовният колаж“ от втори сезон, конструиран от елементи на старата култура, в който любовта се реже с ножица и лепи с лепило. Точно такава култура, която не уважава чувствата, може (по-скоро мисли се, че може да го направи и днес) да „позволява“ и „забранява“ любовта. Така в двата сезона са противопоставени природа и култура в отношението им към любовта.
Разликата между оранжерията в горичката и каменната къща е в стените: едните прозрачни, другите плътни и скриващи.
Природният човек не крие любовта, не и слага прилагателни, Бехлюл е готов да отиде и да каже на всички истината.
Когато „заговори“ разумът, любовта „слиза“ под границата на видимото, остава в тайна от другите.
Бехлюл обяснява на Бихтер, че това е „тяхната“ къща, но тя не е доволна. В тази къща с непроницаеми стени Бехлюл сам се превръща в затворник.
Бехлюл и Бехлюл
Първият, когато говори сърцето:
„Нарича се любов.“
„Ти си моя. Ти си с мен.“
„Ти не си тя (Фирдевс, дъщеря на Фирдевс). Ти си Бихтер. Ти си любов.“
„Обичам те до лудост!“
„Никога няма да се откажа от теб!“
И другият Бехлюл, когато говори разумът и всичко е точно обратно:
„...Това беше страст.
Това беше безумие.
Но то свърши...“
Страхът на Бехлюл идва с тази граница, която дели неговия вътрешен свят от света на другите, от тяхната оценка и мислене за това, което се е случило. Тук първо той чува „грях“ и това бламира неговите възможности да се бори за тази любов, която предварително обществото е определило като грях. Навън Бехлюл е човек с колективно мислене: „аз мисля за всички“, казва той, и това мислене не свършва с различния избор, който той ще направи - сега за семейството, то включва и колективните оценки за любовта и последствията от нея. Включва и някои негови реакции, напр. когато се опита да обвини Бихтер, че тя го е примамила, защото той знаел „как го викат жените“. Ами, Бехлюл е един истински турчин, нали такива в „Каква е вината на Фатмагюл“ обвиняваха жената за свършеното от мъжете. Докато сърцето му казва, че това е любов, разумът казва, че това е грях, защото хората навън така мислят, а той мисли като тях. Песента, която звучи в ушите му при връщането от яхтата, издава този другия Бехлюл.
Със своето силно вътрешно усещане за любовта Бехлюл не смее да се изправи срещу общество сам. Когато търси решение навън и се сблъсква с безизходицата, той винаги затваря очи – много пъти виждаме този Бехлюл. Такава борба не може да се води от един човек, не я води и Бехлюл. Това е много реалистично показано в сериала. Истинското постижение на Бехлюл е, че води тази борба и я довежда до край вътре в себе си; вътре в себе си той дава простор на това чувство и го изживява докрай. След което вместо да се изправи срещу обществото, което ние очакваме, той започва обратна борба вътре в себе си, борба срещу собственото си сърце и любовта, която на края ще иска да унищожи. Затова на финала ни показват крайния резултат като общо действие. Нито любовта на самия Бехлюл, нито саможертвата на Бихтер са достатъчни, нужни са усилията и на Аднан, и на Нихал, и на Бешир, Мадмоазел, битките от старо време между Фирдевс и Хилми – образи, изграждащи идея за хората навън, за обществото. Всички, които правят път на чувствата в любовта и се отказват от компромисите с нея. Сценарият е много реалистичен. Става дума за промяна в общественото мислене и тя не е възможно да се постигне от един човек.
