Отговори
# 75
  • Мнения: 18 522
Моята е на същата възраст. По характер е по-затворена, а като малка беше най-срамежливото дете на света. До 6 годишна никога, по никакъв повод не е разговаряла с непознати. Не можеш да я накараш, мълчи си, не отговаря. Едвам си казваше стихчетата в градината с най-тихото гласче. Но в първи клас детето се поотпусна. Почна да си говори с почти всички. При нея големия плюс е, че повечето деца я харесват и искат да са й приятели. Тя никога не прави първа крачка към приятелство и дори кварталните й познанства се дължат на по-малкия й брат. Той се запознава с всички, и тя после покрай него "наготово" един вид Simple Smile Но тя също се чувства отлично сама. Случвало се е деца да идват да я викат да си играят навън и тя не иска. Предпочита да си рисува или да чете. Паснала си е с 3 момиченца от училището си и излиза с тях. Ходят си на гости по къщите. Нови познанства не я вълнуват. Има и такива хора - и сами им е добре. Приела съм го и не ме притеснява особено Simple Smile

Между другото едва тази година отиде на летен лагер за първи път. Оказа се, че повече не иска да ходи, обича си удобствата у дома и не се чувства комфортно да спи по други места. Децата са различни - това е.

# 76
  • Мнения: 11 253
_Bianka__, хубаво е, че дъщеря ти има приятелки, не е аутсайдер в класа и я търсят.

# 77
  • Мнения: 1 267
Големият ми син е така. Имаме страшни скандали със съпруга ми по този повод. Той го кара едва ли не насила да излиза. Аз искам да си гледа неговата работа и да не насилва момчето да прави нещо, което явно не му е в природата. Синът ми си е ОК така. Той учи и се занимава с изкуства и това му е основно занимание. Питала съм го защо не общува с другите младежи около нас, той ми отговаря, че не му се слушат простотии и псувни. Иначе в училище си има приятели, излизат, ходят на кино и така.

# 78
  • Мнения: 730
the Дорис, и аз донякъде съм като дъщеря ти, макар вече да съм 30+.
На мен никога не ми е скучно и не ми е било скучно. Обичам да си стоя сама и като дете също обичах.
Винаги съм имала приятели, но явно подбирам хората около себе си и гледам да съм само с хора, с които ми е комфортно. Иначе по-добре сама. Много пъти съм отказвала да излизам, защото съм преценявала, че ще ми е по-добре сама.
Сега, като възрастен човек мога да се похваля с 5-6 приятели, които са ми наистина близки и верни и ценни - истинско щастие! Не ми беше хрумвало да ги броя, но миналата вечер големият ми син ми се жалва, как бил разочарован от един негов съученик и не му бил истински приятел. Та тръгнах да му обяснявам, че човек няма много верни приятели и че ако си има 1-2, значи, че е много богат и че и аз имам малко. И той ме контрира - като започна да ги изброява (моите близки приятели) и се оказаха наистина много.
Тук трябва да уточня, че изобщо не съм общителна, не обичам да се запознавам с нови хора, не съм шумен човек. Просто някакси с коректно отношение, уважение и грижа съм успяла да създам наистина ценни приятелства.

# 79
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Синът ми е на 12г, от бебе си е бил самодостатъчен и се е занимавал с часове сам да си играе. Ако има някой на гости - добре, ако не - никакъв проблем. От бебе пак си играе и гледа книжки сам в неговата стая. Въобще - най-кроткото дете което познавам. С годините заниманията му с Лего стигнаха почти професионално хоби ниво, сам проектира, чертае и т.н.
Преди година се преместихме от голям град, в селце до много малко градче. В големият град не излизаше никъде сам (заради безопасност), тук излиза в нашето селце , кара колело, ходи на басейн, или ако идват лагерници деца се запознава с тях. В новото училище познава всички и те го познават (чара на малкият град), но нямат абсолютно никакви сходни интереси.

Не виждам много да му тежи, не се чувства самотен, има си хобита - лего, чертане, конструиране, гледане на клипчета в ю-туб за лего и машини, слуша музика, води си дневник, пише си книга - наръчник за Майнкрафт.
Миналата година започна да ходи при психоложката в у-ще (за да се адаптира по-бързо) и нейното мнение е, че той е най-интелигентното дете с което е работила за 20години стаж.

# 80
  • Мнения: 271
В новото училище на синът ми има психолог, аз също си мислих за среща, относно адаптацията. Нещата при нас се поразчупват, може би е въпрос и на време.

# 81
  • Мнения: 11 253
Моята дъщеря също ходи при една позната психоложка /не знаеше, че е такава/. Накрая жената ми каза, че "тя просто не е за този грозен свят". Все едно ми заби нож в сърцето.

Все пак света е такъв тук и сега!

# 82
  • Мнения: 18 522
Не се връзвай толкова на психолози, тази, която е казала това според мен не е в ред! Аз какви хитове съм слушала от психолози... не всички са свестни. Аз имам само една позната психоложка, при която с доверие водих малкия син за един проблем, иначе останалите, вкл. училищния психолог на големия ми син страшни глупости дрънкаха - честно.

# 83
  • Мнения: 255
Намерих сега темата и  аз искам съвет. Моето дете  е в подобна ситуация. На 12 г. е. Много иска да излиза и да има приятели. С детенцето което израснаха заедно и бяха уж най - добри приятели започна да го отбягва. Не го покани на РД и съвсем умишлено заминаха на село за да не може да дойде на неговия РД. Освен това успява да привлече другите деца от класа и моето е изолирано. Не знам той колко страда, защото никога не се оплаква.  Но аз  страдам много. 
Тренира баскетбол, много иска да е приятел с децата от отбора. Но някакси не може да завърже приятелство. Не му звънят да излиза /случвало се е 2-3 пъти лятото/, той звъни понякога, но в повечето случаи му отказват.    Лятото докато бяхме на село  излизаше на улицата, но около нас почти всички деца са по - малки, само 1 е на неговата възраст. С тях се чувства добре, но аз се притеснявам, че това не е неговата среда. /да уточня, единствено възрастта ме притеснява/ Едното детенце е на 7, няколко на 9 години. Трябва да може да общува с деца на неговата възраст. 
Аз също не съм много общителна, но на мен това не ми е проблем. Обичам да съм сама и да си чета. Не знам как да му помогна.



 

 
 

# 84
  • Мнения: 11 253
А от къде сте Сирена ако не е тайна?

Ако желаете може на лични да ми напише всеки който желае от кой град е и ако сте от един и същи град ще ви дам знак, че можете да се запознаете. Може да попосрещаме децата /уж сме приятелки/ да се опитаме да ги сближим и понасочим едно към друго. Може пък да се получи.

Сирена, виждам, че и Вие се чувствате като мен - притеснявате се от изолацията и самотността на детето си. Но Вашето дете показва ли, че иска приятели или предпочита да си е само у дома? Не се тревожете, че има по-малки приятели. 3 години разлика не е чак толкова голяма. Обикновено децата, които искат да са лидери, но не успяват сред връстниците си намират по-малки деца и се чувстват добре. Моята дъщеря пук не иска да контактува с деца даже 1 година по-малки - били малки  Rolling Eyes

# 85
  • Мнения: 11 253
А другите писали в темата ще споделите ли как са децата ви с началото на учебната година?

Моята дъщеря контактува основно с момчето - аутсайдер на класа. Явно тя е момичето аутсайдер. Виждам, че и ще да е примана и харесвана. Даже не разбирам защо така я отхвърлиха. Не е лесен характер, но като сравнявам с другите не е по-лоша. Даже е по-добър човек.
Играе някакви игри онлай и се радва и ми разказва какви приятелки има там и как си демонстрират лоялност. Явно в тези интернет игри намира средата и общността, която я приема.

# 86
  • Мнения: 255
А от къде сте Сирена ако не е тайна?

Ако желаете може на лични да ми напише всеки който желае от кой град е и ако сте от един и същи град ще ви дам знак, че можете да се запознаете. Може да попосрещаме децата /уж сме приятелки/ да се опитаме да ги сближим и понасочим едно към друго. Може пък да се получи.

Сирена, виждам, че и Вие се чувствате като мен - притеснявате се от изолацията и самотността на детето си. Но Вашето дете показва ли, че иска приятели или предпочита да си е само у дома? Не се тревожете, че има по-малки приятели. 3 години разлика не е чак толкова голяма. Обикновено децата, които искат да са лидери, но не успяват сред връстниците си намират по-малки деца и се чувстват добре. Моята дъщеря пук не иска да контактува с деца даже 1 година по-малки - били малки  Rolling Eyes

Много се притеснявам. Притеснявам се и от това че не споделя. Понякога си измислям несъществуващи проблеми.  Още в детската градина, докато го чакам наблюдавах как децата слизайки  по стълбите започват да обясняват на майките си какво се е случило. Така може своевременно и адекватно да реагираш, ако се налага. 
Да и аз си мисля, че не може да е лидер сред връстниците си затова се чувства добре с по малките. Няма лошо да играе с деца от различни възрасти, но да може да намери място и в неговата. Не иска да следва лидери, а не може да бъде такъв. Може би има литература която би ми помогнала.
Това със сприятеляването не е решение. От детска градина до 2-3 клас се събирахме една група майки и съответно децата. Момичета и момчета  общо 10-12 . Но това свърши. Някои отидоха в друг град, други в друго училище, други в друг клас и не продължиха да си общуват. Не ги сближихме. 
Аз не искам да му търся приятели, искам да му помогна той сам да може да се включва в колектива. 

# 87
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Моя ми заяви, че нямал приятели в класа  Rolling Eyes.
Но пък за сметка на това взе да излиза с едно детенце, с което израстнаха заедно като бебета. И то е с година по-малко, но като се разбират аз проблеми нямам. Карат тротинетки и скейт. И най-хубавото е, че това дете му звъни и го търси Simple Smile

# 88
  • Мнения: 11 253
Сирена, то с 3 години по-малко дете са му връстници. Твоите приятели само в твоя набор ли са.
Когато са малки 3 години изглежда съществена разлика, но с годините се заличава.

Да е лидер след малките хич не е лошо - показва, че като има цел намира начин да я постигне. Иска да е лидер - намира къде да е такъв.

# 89
  • Мнения: 255
Сирена, то с 3 години по-малко дете са му връстници. Твоите приятели само в твоя набор ли са.
Когато са малки 3 години изглежда съществена разлика, но с годините се заличава.

Да е лидер след малките хич не е лошо - показва, че като има цел намира начин да я постигне. Иска да е лидер - намира къде да е такъв.

Благодаря Дорис, много си мила.  Не знам дали търси лидерство съзнателно или подсъзнателно. Или просто да има с кой да играе.  За мен 3 години са доста съществена разлика за тая възраст.

Общи условия

Активация на акаунт