Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? (Тема 3)

За големи неща и моята трудно ще събере, но за дрешки успява. Нейните дънки примерно са по скъпи от моите! Аз не бих дала толкова пари за дънки! Но тя бая се стиска, за да си ги купи. Веднъж поръча нещо онлайн от Щатите, хем я предупредихме да прочете дали има допълнителни такси и беше чела. Като и поискаха допълнително такса, колкото струваше и парцалчето, за да си го вземе от пощата, вече много внимава! Понякога я чувам, че се ядосва, купила нещо, което не й трябвало много и не й стигали сега парите за друго, което било по-необходимо уж   Жал ми е, искам да й дам да си вземе каквото е харесала, но се въздържам. Дори и да не ги е изкарала с труд, поне се учи, че парите свършват бързо, ако не мислиш и планираш добре.

Моята си купи гофретник от лидл и също е мн горда. Че и закуска ни прави.
Но май само това е смислената ѝ покупка.
Ако не дудна непрестанно и не контролирам какво прави, ще пръсне всичко за ластички, чантички и слаймове.

Дъщеря ми няма джобни /не са и нужни/На РД получава подаръци,не пари.Дрехите никога не са били подаръци,а консуматив.Парите за касичката и си ги събира като прави представление,филми и др подобни/не са някаква голяма сума,разбира се/.Нейн сценарий,реквизити и всичко и продава билети за по 1-2 евро на нас и приятели.Др вариант е с продажбите на някакви малки нещица,направени от нея. Обикновено си изработва цял бизнес план.Козирогче е и не се отказва лесно,което и ме радва и ме плаши.
Случвало се е да иска да и взема нещо и след това ми дава парите за него. Ако иска нещо голямо,въпреки,пе има вече подобно,трябва да си го заработи по някакъв начин. Много я пазя да не стане консуматор,защото за мен хората свикнали да консумират предмети,консумират и връзки и отношения с останалите

Здравейте! Записвам се в темата с девойка която скоро ще стане на 10г.
 При нея физическите белези на съзряването започнаха да се проявяват - дръпна на височина, започна да качва кг./преди беше много слаба/, косата взе да се омазнява .
 Това което ме притеснява е че от известно време си позволява да ми повишава тон и да ми крещи буквално за нищо съществено / като я питам какво ще вечеря, като ѝ проверявам домашните, като ѝ вързвам косата/, никакъв респект и уважение към мен, все едно съм "никоя". Опитвам се да се владея и да се държа спокойно на тези провокации, но  снощи след като няколко пъти си позволи да ми държи тон и крещи в лицето, не издържах и си изпуснах нервите.
  Как се справяте с такива провокации?
 

Вита, както се казва, добре дошла в клуба. 
Аз все още не знам как да се справям. Може би с търпение, но не винаги умея да да го имам.

Понякога ги подминавам, понякога изкърцвам със зъби и се усеща.
По принцип изобщо не ме ядосват разни пуберски тръшканици. Слава Богу и баща й се усети, че е от пубертета, и спря да се връзва. В началото хич не можеше да разбере какво става и много й се караше за глупости, та трябваше да лавирам между двамата и да им обяснявам по отделно защо другият реагира така
Единственото, което ме дразни много, е лошата организация и мързелът за учене. Това са неща, които са важни занапред, ама не вдява. Направо откачам като видя уикенда как не си разпределя времето. Ако я оставя, ще отложи всичко за последния момент.

Имам дъщери на 14 и почти 11 г. Не търпя никакви истерии и провокации. Смятам, че подобни фасони трябва да бъдат отрязани още първия път хладнокръвно. Иначе ще се берат ядове!

Клер, сподели как действаш.

В интерес на истината не мога да се оплача особено от децата си - уважителни са. Но и те, по-специално голямата, си имаха своите особености при навлизане в пубертета. По принцип, когато някоя се опита да ми се тръшка, аз с леден тон я питам, дали ми прави фасони. Обикновено това е достатъчно, веднага бият отбой.
 
Когато голямата се опита да истеряса във връзка с пубертета си, аз я хванах за ръчичка, посочих и хората наоколо и й казах нещо от рода: "Виждаш ли всички тея хора, всички са били пубери. Да виждаш нещо особено в тях? Пубертетът е период, през който минават всички - той не те прави по-различен, нито пък ти дава правото да имаш някакви специални претенции. Съжалявам, но за мен това е неприемливо и няма да мине." Нещо такова.

В друг случай - трябва да й наложа някакво ограничение. Обяснявам: "Знам, че това не ти харесва. И на мен ми е по-лесно да вдигна ръце и да отстъпя, вместо да се разправям с теб. Обаче от природата, от обществото и от Бога ми е дадено задължението да те запазя жива и здрава, докато станеш пълнолетна. Така че до тогава важат моите правила. " Разбра и повече не сме имали проблеми.

Освен това използвам всеки случай, за да й подчертая, че моите предвиждания по даден въпрос са били правилни, тъй като преценката ми се основава на по-големия ми опит. Например за общуването в интернет - говорили сме по принцип, че всеки може да се представи за какъвто си иска в нета и че трябва да се пази от това. Беше на около 11 г., когато си поръчя някакви неща от някакъв сайт, по-точно форум, защото продавачите са частни лица. Изпрати парите (сумата не беше голяма), но не получи нищо. Това беше добре дошло за мен да й обърна внимание, че предупрежденията ми не са били напразни и че ако в конкретния случай вредата е била минимална, в други случаи последиците биха могли да са много по-фатални.

Ето такива неща. Не очаквам сами да се сещат и да си правят изводи. Използвам всеки повод да им формулирам някакви ясни послания и мисля, че ме разбират.

И двете са ме радвали с някои изказвания по въпроса. Например голямата веднъж ми каза да не мисля, че повечето деца имат майки като мен, на които им пука и които наистина се интересуват какво става с децата им. А пък малката веднъж съвсем искрено каза за майката на някаква съученичка: "Мамо, представяш ли си каква безотговорна майка, не се кара на... за ниски оценки."

С две думи - изисквам и за някои неща, които смятам за важни ги държа строго. Няма, обаче да им пиля, ако стаята им е разхвърляна или за някакви дребни, смешни провинения. Освен това много дружа с тях, гледам да споделям интересите им и много се смеем заедно.

Ей, това е много важно. За всеки важните неща са различни.
За мен например е влагане на излишна енергия да се карам, ако девойката се тръшне за телефон, коса, дрехи и подобни. Не ми идва в момента друго наум като примери. Няма да я убедя в конкретния момент на емоция, най-много да се почувства неразбрана.
Гледам по-общата картина.

От чисто любопитство - колко време остава разхвърляна, ако ти не се намесиш?
Не ме разбирай погрешно опитвам се и аз да лавирам между "вечното пилене" и обръщане на внимание за важните неща, но не чувствам да съм намерила правилния път засега...
Благодаря иначе за споделения опит.

За мен важни са нещата, които са свързани с:
- живота и здравето
- формирането на положителни черти в характера
- изграждането на правилна ценностна система
- уважителното отношение към мен и останалите членове на семейството

Естествено, ако съм направила нещо, за което съм виновна, или съм сгрешила, или не съм била права - извинявам се, обяснявам, коригирам се. Но дори и в този случай грубо отношение и тръшкане не бих търпяла.

О, търпимостта ми към разхвърлянето е сравнително голяма. Но когато минат границата, задължавам ги да си оправят нещата. Никога не отказват.
Всъщност исках да кажа, когато дадох горния пример, че не влагам големи педагогически усилия или емоции, в коригиране на поведение, което ми е понятно и не е особено укоримо. В крайна сметка и мен ме мързи да подреждам понякога, влизам им в положението...

Моята търпимост към разхвърлянето е нулева. Съответно колкото и да е разхвърляна дъщеря ми, намира време да си оправи мизериите, защото знае, че не ми минават такива. 

Аз си изпускам нервите,и то доста
Често,обаче,отделям време за "разбор" на положението- един и същи разговор се води през 5-6 дни...за задълженията!
В резюме казвам им,че на мен никой не ми напомня по 10 пъти да стана да готвя за вечеря, съответно напомнянето от моя страна за техните задължения не може да е безкрайно и без последствия!
Най- често излизам от релси заради разсеяността им- все е забравено нещо. А графикът ни е много натоварен с 8 тренировки седмично, и при условие,че съм казала вечерта преди лягане, сутринта преди да изляза за работа, по телефона 2 пъти, ееее....
Разхвърляни са дотолкова,че това им е вечното наказание- да подредят!
И така се и подмазват,като ще искат нещо 😂