Съвет или и аз не знам какво...

Стига глупости, не трябва да мислиш толкова много, а да действаш! Знаеш- един път се живее, за да губиш живота си в негативни емоции и страх. Напускаш и това е, да не си будала да работиш за някого за без пари и вредейки на здравето си. Животът е твърде кратък,  за да се задълбочаваме над негативното. Напускаш работа и дерзаеш.

Придържай се максимално към истината.
Удвоеното работно време не ти оставя време за учене.
Факт е, че не си си взела изпита.

С това отиваш при шефа и му казваш, че родителите ти са готови да те издържат, за да завършиш по- бързо.

И че са ти вдигнали скандал, че си поела повече работа, вместо да си гледаш ученето- това, в краен случай, ако се опита да те манипулира.

Отношенията с гаджето нямат нищо общо.
И да не ти мине през ум да се връщаш и да му прощаваш!
Всичко е пред теб- който не те оценява, бърка и не заслужава да си губиш времето и нервите, и чувствата.

Ехаа не очаквах такава подкрепа наистина. Родителите ми особено баща ми не ме подкрепя, каза ми, че навсякъде обстановката била същата...
Искам да съм решителна, уверена и да умея да се защитавам... искам да не ми пука толкова, но ми е трудно да скоча в бездната, като знам, че ще гледам шефа целия семестър и на изпитите.

Не, не изглеждай решителна- напротив!
Изглеждай силно притеснена, разреви се дори, докато обясняваш как вашите са те насмели, че не си си взела изпита, щото не можеш да се справиш с 2 дини под една мишница!
Нека изглежда, че ти искаш от сърце и душа да бачкаш двойно за същите пари, че и да не ти ги плащат дори..........но тъй като не можеш да се справиш, трябва да се подчиниш на вашите.

Изкарай се силно зависима и беззащитна, дълбоко съжаляваща, че трябва да напуснеш.

Ще проработи, гарантирам ти!

Без драми, не се поддавай на депресията, ще се справиш. Работата е нещо необходимо. Започнала си живота си на чисто и това е повече от похвално. БРАВО. НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ, БЕЗРАБОТИЦАТА Е НЕПОЛМАЛКО ДЕПРЕСИРАЩА. Моят съвет е първо да търсиш нова работа и чак след като намериш да предприемеш промяна в това отношение. За ученето...то е необходимост и стъпало за по-добър живот. Вярвам, че ще се справиш без глупости. Учене и упоритост.

Сменяш работата, зарязваш гаджето и наблягаш на ученето. Толкова ли е трудно?

Не четеш.
Работодателят ѝ работи в университета и тя е зависима от него там.
С рогата напред само ще си създаде проблеми.

Какво означава да ти увеличат двойно работното време?

Ти сливи ли имаш в устата?
Научи се да си казваш мнението. Научи се да отстояваш правата си.
Ненормално е някой да ти увеличава работното време без заплата и да мълчиш.
Казваш, не съм съгласна. Как така ще ми увеличавате работното време, а заплатата ще същата? Казваш, че не си съгласна.
Много важно, че шефа ти работил в университета. И аз съм учила в университет. Като цяло всички преподаватели харесвах. Само с един се заядох на първата лекция, не го посетих повече. Взех си изпита с шестица. Как точно пък може някой си там да не ти позволи да завършиш? Ако учиш, ще си вземеш изпитите. Лесно е.
Веднъж като учех редовно, шефката ми искаше да увеличи работното време. Казах не. Много добре беше наясно като почнах, че уча редовно и съм се съгласила на 4 часа. Точка. Не искам. В тоя живот никой не може да ти направи това, което не искаш. И напуснах.
Сегашния ми шеф също искаше да ме накара да работя повече за без пари. Да съм идвала по-рано, дори и събота. Казах не. Казах - почнала съм на едни условия. От понеделник до петък. Нямам намерение да идвам нито по-рано всеки ден, нито да идвам в събота. Отидох само веднъж за три часа, защото имаше извънредни заявки, но му дадох да се разбере, че това е инцидентно. Другите колеги работят и събота. Не всяка. В началото ми се сърдеха леко как така не идвам събота и защо отказвам. Ами мое право. Усти нямат ли? 
И не ме е уволнил.

Ами от 4 часа дневно, ми стана на 6 часа плюс 10 часа дежурство.

Е откога напускането е предпоставка за проблеми? Даваш предизвестие и точка. Намираш друга работа, а ако се опита да ти прави мръсни номера, ще се оплачеш ти от него на декана например. Не става ли така?

Колкото позволиш,толкова ще те мачкат. Така разбрах аз. От опит. И съм била зависима,но това не ме е спирало да отстоявам себе си. За работното място говоря,пък и не само.Знам ли,че съм в правото си, няма кой да ме спре. А това да се снишавам,пък да лицемернича,да търпя ..само щото..нали..абсурд.
Такива като мен някои наричат глупави. Вярно е,че с такова поведение си навличам доста непрятности и недоброжелатели . Не съм любимка. Но пък по този начин отсявам тези,които са моята порода и знам,че мога да разчитам на тях. А и с времето се свиква. Претръпваш и научаваш доста важни уроци,както за самия живот,така и за хората,ако щеш и за себе си. Минавайки през кофти проблеми,с кофти хора,най-малкото натрупваше самочувствие,че можеш да се справиш.
Всеки е различен,обаче. Повече смелост пожелавам.

Човек трябва да избира битките си- никаква полза няма да рипаш за всичко и да биеш глава в стена, която можеш да заобиколиш и така да се съхраниш за по- важни случаи.

Момичето каза, че може да ѝ направи мръсно в следването, ако се изрепчи.
А, той може да го направи напълно "законно"- да я скъса няколко пъти и да я принуди да търси комисия, която да я изпитва.
А, комисията ще е от негови колеги.......
За какво съдене, за какво отстояване на себе си говорим, като цената ще е толкова висока?
А, може с малко хитрост да се измъкне от работата, без да си застраши следването.

Естествено,че не рипам за всяко нещо.
Но и моите важни битки,може за друг да не са важни. За това написах-всеки е различен.

Била съм на твое място, когато бях млада и на първата ми работа. Малко пари, една сурия задължения, човек се чувства изнасилен, защото е млад и възприема отсрещната страна като непоклатим авторитет. Пълно е със социопати и нарцисисти по "високите" или не чак толкова високите нива, но с годините ще се научиш да ги парираш - което обаче, при повечето хора, не става без да те смачкат няколко пъти.

Моят съвет - пали с 200, но по търлъчки. Това с болестите не го прави, измисли нещо друго, примерно - напускаш, понеже искаш да запишеш още една специалност и да се отдадеш на ученето, или трябва да обърнеш повече внимание на семейството си (много знаят те дали имаш мъж и деца, баби и дядовци и тн), или че те викат в семейния бизнес да помагаш. Може да поукрасиш с едно, че ужасно много съжаляваш, че напускаш тази *мечтана* работа, но обстоятелствата са форсмажорни и те притискат. За жалост, когато те застрашават по някакъв начин и няма място за разумна конфронтация, понякога най-добрият вариант е да се измъкнеш чрез "трета партия", която видиш ли, не зависи от теб. Benefit of the doubt.

В крайна сметка, може и 90% от нещата, които си мислиш, че ще станат - да не станат. И с работата, и с връзките е почти едно и също късането, с тази разлика, че на работодателите не им дължиш никакви обяснения или жертви от твоя страна, само уважение, когато говорите. Всеки си гледа интереса в бизнеса и никой няма да се сгърчи, за да ти е добре на теб - или поне мноооооого малък процент хора биха го направили, но ти ще ги познаеш.

Успех!

Била съм в сходна ситуация. На гадна и стресираща работа, за малко пари. Точно 4 м издържах и напуснах. Иначе щях да си съсипя здравето. Не си заслужава. След това ме цакаха и на една друга работа с пари, забавяха  и не ми изплащаха дължимото. Мълчах точно две седмици, мрънках на счетоводството да ми оправят часовете и да ми платят,на управителя, накрая вдигнах телефона и директно на баш шефа. Става дума за  важен човек и горе-долу известен в бизнес средите. И аз съм от смотаните и плахите, но да ти кажа всяко нещо си има граници. Обясних му,че ми бавят заплатата, човека разбран и на другия ден парите ме чакаха. Обаче имах неблагоразумието да не си мълча и да си поискам своето(което си мое право) и виднага след 6 м изпитателен срок ме освободиха. Халал да им е! Страдах,обвинявах се. Работата ми харесваше много,но не съжалявам. Няма да пълня гушите на мафиоти и да работя без пари. А и тия неща с университета не стават така. Знаеш ли си няма кой да те пипне. Стане ли нещо-има си институции, деканат и прочие. Търси си правата момиче. От личен опит ти го казвам. Отстоявай си мнението. И освен това сега ти е времето да си учиш. Намали часовете на работата и си вземи изпитите. Да не е златната работа бе!
Не стоя извънредно (само когато приключваме тримесечието,защото такова е естеството на работата ни),тръгвам си в 18 .00. Вземам си почивките  и не ме интересува! Има си договор и установено работно време. Ценя си здравето,спокойствието и си знам правата. Много съм се тормозила и съм си научила урока.Всичко е ценен опит към днешна дата.😊 На никой работодател не му дреме за теб,ти самата трябва да се цениш.

Напусни с предизвестие. Кажи,че не можеш да се справяш с новите часове и ученето. Според мен, ако напуснеш с предизвестие,а не като  мои бивши колежки -от днес за утре, няма да изнервиш шефа,нито да прецакаш колегите си (защото като напуснеш от днес за утре , те трябва да поемат твоята работа).
Винаги,когато съм напускала работа или съм искала неплатен отпуск ми е било едно нервно,притеснено...чак не мога да спя. И като си кажа на шефовете, после ми е едно лека на душата и си спя спокойно. Колкото повече го мислиш,по зле е.

Търси си правата. Как така ще ти увеличава р. време, а заплатата ще стои така. Далеч сме от времената на робство. Не се страхувай, кажи си доводите и напусни. Какво учиш?

Нека да посмее да ми направи проблем за ученето,ще го разнеса като стой та гледай,как ми увеличава раб.време, пропускайки да ми увеличи парите.

А може пък изобщо и да не стане нещо подобно,каквито си ги мисли авторката. Е,чак пък такава конспирация спрямо нея относно учение и изпити..малко пресилени страхове ми се струват.
Но със сигурност не трябва да се оставя да работи на тези условия.
Уважението си го печелиш сам. Аз бих направила така,че да не са ми нужни хитрост, шикалкавене, лицемерие и подобни. И повече ще си се харесвам после.

Thirteen, само жените сме способни да се ядосваме  и тюхкаме за неща, които не са се случили 

Това, че не си успяла да си вземеш изпитите не е ли достатъчно основателна причина да напуснеш, че трябва да си измисля болести?

Така се закрепостява човек сам. То от страх и стрес някои моми си и полягват с преподавателите.
Като ти гледам акъла и потенциала - бих те късала всеки път.

Заключвам по молба на автора.