Моят съвет - пали с 200, но по търлъчки. Това с болестите не го прави, измисли нещо друго, примерно - напускаш, понеже искаш да запишеш още една специалност и да се отдадеш на ученето, или трябва да обърнеш повече внимание на семейството си (много знаят те дали имаш мъж и деца, баби и дядовци и тн), или че те викат в семейния бизнес да помагаш. Може да поукрасиш с едно, че ужасно много съжаляваш, че напускаш тази *мечтана* работа, но обстоятелствата са форсмажорни и те притискат. За жалост, когато те застрашават по някакъв начин и няма място за разумна конфронтация, понякога най-добрият вариант е да се измъкнеш чрез "трета партия", която видиш ли, не зависи от теб. Benefit of the doubt.
В крайна сметка, може и 90% от нещата, които си мислиш, че ще станат - да не станат. И с работата, и с връзките е почти едно и също късането, с тази разлика, че на работодателите не им дължиш никакви обяснения или жертви от твоя страна, само уважение, когато говорите. Всеки си гледа интереса в бизнеса и никой няма да се сгърчи, за да ти е добре на теб - или поне мноооооого малък процент хора биха го направили, но ти ще ги познаеш.
Успех!