Съвет или и аз не знам какво...

  • 4 283
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 28
Била съм на твое място, когато бях млада и на първата ми работа. Малко пари, една сурия задължения, човек се чувства изнасилен, защото е млад и възприема отсрещната страна като непоклатим авторитет. Пълно е със социопати и нарцисисти по "високите" или не чак толкова високите нива, но с годините ще се научиш да ги парираш - което обаче, при повечето хора, не става без да те смачкат няколко пъти.

Моят съвет - пали с 200, но по търлъчки. Това с болестите не го прави, измисли нещо друго, примерно - напускаш, понеже искаш да запишеш още една специалност и да се отдадеш на ученето, или трябва да обърнеш повече внимание на семейството си (много знаят те дали имаш мъж и деца, баби и дядовци и тн), или че те викат в семейния бизнес да помагаш. Може да поукрасиш с едно, че ужасно много съжаляваш, че напускаш тази *мечтана* работа, но обстоятелствата са форсмажорни и те притискат. За жалост, когато те застрашават по някакъв начин и няма място за разумна конфронтация, понякога най-добрият вариант е да се измъкнеш чрез "трета партия", която видиш ли, не зависи от теб. Benefit of the doubt.

В крайна сметка, може и 90% от нещата, които си мислиш, че ще станат - да не станат. И с работата, и с връзките е почти едно и също късането, с тази разлика, че на работодателите не им дължиш никакви обяснения или жертви от твоя страна, само уважение, когато говорите. Всеки си гледа интереса в бизнеса и никой няма да се сгърчи, за да ти е добре на теб - или поне мноооооого малък процент хора биха го направили, но ти ще ги познаеш.

Успех!

# 16
  • Мнения: 18 503
Била съм в сходна ситуация. На гадна и стресираща работа, за малко пари. Точно 4 м издържах и напуснах. Иначе щях да си съсипя здравето. Не си заслужава. След това ме цакаха и на една друга работа с пари, забавяха  и не ми изплащаха дължимото. Мълчах точно две седмици, мрънках на счетоводството да ми оправят часовете и да ми платят,на управителя, накрая вдигнах телефона и директно на баш шефа. Става дума за  важен човек и горе-долу известен в бизнес средите. И аз съм от смотаните и плахите, но да ти кажа всяко нещо си има граници. Обясних му,че ми бавят заплатата, човека разбран и на другия ден парите ме чакаха. Обаче имах неблагоразумието да не си мълча и да си поискам своето(което си мое право) и виднага след 6 м изпитателен срок ме освободиха. Халал да им е! Страдах,обвинявах се. Работата ми харесваше много,но не съжалявам. Няма да пълня гушите на мафиоти и да работя без пари. А и тия неща с университета не стават така. Знаеш ли си няма кой да те пипне. Стане ли нещо-има си институции, деканат и прочие. Търси си правата момиче. От личен опит ти го казвам. Отстоявай си мнението. И освен това сега ти е времето да си учиш. Намали часовете на работата и си вземи изпитите. Да не е златната работа бе!
Не стоя извънредно (само когато приключваме тримесечието,защото такова е естеството на работата ни),тръгвам си в 18 .00. Вземам си почивките  и не ме интересува! Има си договор и установено работно време. Ценя си здравето,спокойствието и си знам правата. Много съм се тормозила и съм си научила урока.Всичко е ценен опит към днешна дата.😊 На никой работодател не му дреме за теб,ти самата трябва да се цениш.

# 17
  • Мнения: 383
Напусни с предизвестие. Кажи,че не можеш да се справяш с новите часове и ученето. Според мен, ако напуснеш с предизвестие,а не като  мои бивши колежки -от днес за утре, няма да изнервиш шефа,нито да прецакаш колегите си (защото като напуснеш от днес за утре , те трябва да поемат твоята работа).
Винаги,когато съм напускала работа или съм искала неплатен отпуск ми е било едно нервно,притеснено...чак не мога да спя. И като си кажа на шефовете, после ми е едно лека на душата и си спя спокойно. Колкото повече го мислиш,по зле е. Simple Smile

# 18
  • Мнения: 8
Търси си правата. Как така ще ти увеличава р. време, а заплатата ще стои така. Далеч сме от времената на робство. Не се страхувай, кажи си доводите и напусни. Какво учиш?

# 19
  • Мнения: 6 444
Нека да посмее да ми направи проблем за ученето,ще го разнеса като стой та гледай,как ми увеличава раб.време, пропускайки да ми увеличи парите.

А може пък изобщо и да не стане нещо подобно,каквито си ги мисли авторката. Е,чак пък такава конспирация спрямо нея относно учение и изпити..малко пресилени страхове ми се струват.
Но със сигурност не трябва да се оставя да работи на тези условия.
Уважението си го печелиш сам. Аз бих направила така,че да не са ми нужни хитрост, шикалкавене, лицемерие и подобни. И повече ще си се харесвам после.

# 20
  • Мнения: 31 372
Thirteen, само жените сме способни да се ядосваме  и тюхкаме за неща, които не са се случили  Laughing

# 21
  • Мнения: 3 901
Това, че не си успяла да си вземеш изпитите не е ли достатъчно основателна причина да напуснеш, че трябва да си измисля болести?

# 22
  • Мнения: 17 401
Така се закрепостява човек сам. То от страх и стрес някои моми си и полягват с преподавателите.
Като ти гледам акъла и потенциала - бих те късала всеки път.

# 23
  • Мнения: 46 434
Заключвам по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт