Здравейте.Аз съм на 33 и до сега никога не съм споделяла проблемите си с никой но вече не издържам.Попринцип съм енергичен човек и оптимист но и малко чувствителна.Имам приятел от 10 години и дете на 4.Страхотно слънчево и добро момченце.Наскоро родителите му му купиха голям апартамент и сигурно той ще е повод за се разделим.Той е гаден характер но е възпитан да се грижи за семейството си.Проблема е,че за него явно аз не съм част от него.Целият ремонт се обсъжда с баща му ,моето мнение не значи нищо.Постоянно.ми се натяква,че не съ дала пари и няма да давам мнение.Но това май по-скоро е повод а не причина.дэржи се студено а когато искам да поговорим и да обсъдим вякакъв проблем най казва,че няма какво да говорим и ако нещо не ми харесва да заминавам.Много пъти ми е казвал,ч ме обича но може и без мен.Много пъти ме е обиждал и гонил.Много пъти е обиждал и родителите ми ,за което няма.да му простя.Преди да родя бях 55кг а сега 67.Казва,че не иска дебелана до дебе си но и така щял да си ме гледа.Искаше ми си за му размажа фйзиономията.През цялата си бременност плаках заради него.Направих много компромиси защото исках да остареем заедно.Вече.не знам дали не си пропилях живота.Казвам му,че съм тъжна и искам да поговори а той изтърсва-сипи ми да ям.Все нещо нему е наред а всичко е получил на готово.Винаги съм го подкреряла,работя,не харча,грижа се добре за къщата МУ.Уж всечко е общо ама не съвсем.От стреса и скандалети косата ми започна да пада.Чуда се дали да влагам пари и усилия в апартамент, който е само негов или да отида някъде под наем с детето.Знам,че написаното е хаотично и объркано но така е и в главата ми.Дайте съвет защото не издържам.
- Публикувана: 21 авг. 2018, 21:29 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2018, 12:24 ч.
Наистина съм отчаяна-мисля,че трябва да се разделим.
Аз лично не бих останала в такъв случай. Ако имаш възможност, изнеси се за известно време и обмисли трезво и дистанцирано нещата.
И не си пропиляла живота си, ти си само на 33, имаш всичко пред себе си...
И не си пропиляла живота си, ти си само на 33, имаш всичко пред себе си...
Събери си багажа и детето и си иди. Да си живее с дуварите. Някои хора не заслужават семейство.
Преди да са почнали да те оплакват и съчувстват - да те отрезвя...
По-добър няма да намериш. Не, че няма, просто ТИ няма да го срещнеш.
Търпяла си 10 години, че и дете си му родила. Ще търпиш цял живот.
Ако не от този, от следващия, който ще му е копие.
Наистина не мога да си го обясня, но явно има жени, които обичат да са жертви. Факт!
А, те започнали вече....
По-добър няма да намериш. Не, че няма, просто ТИ няма да го срещнеш.
Търпяла си 10 години, че и дете си му родила. Ще търпиш цял живот.
Ако не от този, от следващия, който ще му е копие.
Наистина не мога да си го обясня, но явно има жени, които обичат да са жертви. Факт!
А, те започнали вече....
Взимай си детето и се спасявай. На 33 няма как да си си пропиляла живота, защото с 4 годишно дете, живота ти тепърва започва. А партньора ти е грубиян и тъпанар, няма смисъл дори да говориш с него.
Посъветвай се с адвокат, как можеш най-изгодно да излезеш от ситуацията, въпреки, че нямате брак.
Посъветвай се с адвокат, как можеш най-изгодно да излезеш от ситуацията, въпреки, че нямате брак.
Защо си губи 10 години, вместо да се омъжиш като бяла жена?
Защо прави куп компромиси, само за да остарееш със задник?
Какво да те посъветваме сега, като си му дала всички козове, за да те третира като вещ, за която трябва да се грижи защото така е възпитан?
От мен- поставяш ултиматум жилището да се прехвърли на детето и тогава даваш пари за ремонтите.
Защо прави куп компромиси, само за да остарееш със задник?
Какво да те посъветваме сега, като си му дала всички козове, за да те третира като вещ, за която трябва да се грижи защото така е възпитан?
От мен- поставяш ултиматум жилището да се прехвърли на детето и тогава даваш пари за ремонтите.
Стана ми жал за теб. 10 години сте заедно и дете имате и прави деление между негово и твое, кара те да се чувстваш все едно си му на гости. Отношението му към теб е унизително, тъпче ти самочувствието като ти говори така- че си дебеланка, но ще си те гледа и че те обичал, но можел и без теб. Нормално да не се чувстваш добре. Попитай го- каква е твойта роля в живота му, да му готвиш и сипваш да яде? Ако е само това- по-добре на квартира се изнес с детето, докато сам се усети, че не се държи правилно.
Ще дам съвет и мнение.
Мнението ми е, че описаният човек е боклук, но смятам, че прекрасно знаете за 10 години точно какъв е.
Съветът ми е да успокоите и да премислите добре всичко и да не действате импулсивно, а ако ще се разделяте, да подготвите максимално добре нещата във Ваша полза и в полза на детето.
Нелепо е след като сте търпели 10 години "гадния" му характер, да си стегнете багажа, защото не Ви бил слушал за ремонта на големия СИ апартамент. Това са пълни битовизми и инфантилизми. Разбирам, че много жени гледат на апартаментчето като на някакво гнезденце, което те ще си свият, но наистина е безумен поводът, дори да е "последната капка". Така че успокойте се, преглътнете нараненото его и ако тогава решите да действате, планирайте всички подробности хладнокръвно и последователно.
На 33 със сигурност не сте си пропиляли живота, връзка започната на 23 години спокойно може да се нарече "ранна", човек не винаги прави най-добрите избори на тази възраст, после се разделя, ако види, че е сбъркал. Просто не е добре тези решения да се взимат ей така, провокирани от дребни битови свади какъвто са някакъв ремонт или тъпи приказки. Тук със сигурност ще ме поправят някои потребителки, че точно така са взели своето решение за раздялата - прекипяло им, стегнали си куфарите и кой откъде е. Но това, че много хора повтарят едни и същи грешки, не правят грешките верни. Успокойте се първо, преборете се с обидата (заради която вадите и преглътнатите вече кирливи ризи) и тогава решете. Без колебания и страх - животът е пред Вас! Просто се опитайте да не повтаряте грешки, които би трябвало вече да са дали необходимия житейски урок и да не бъдат повтаряни.
Мнението ми е, че описаният човек е боклук, но смятам, че прекрасно знаете за 10 години точно какъв е.
Съветът ми е да успокоите и да премислите добре всичко и да не действате импулсивно, а ако ще се разделяте, да подготвите максимално добре нещата във Ваша полза и в полза на детето.
Нелепо е след като сте търпели 10 години "гадния" му характер, да си стегнете багажа, защото не Ви бил слушал за ремонта на големия СИ апартамент. Това са пълни битовизми и инфантилизми. Разбирам, че много жени гледат на апартаментчето като на някакво гнезденце, което те ще си свият, но наистина е безумен поводът, дори да е "последната капка". Така че успокойте се, преглътнете нараненото его и ако тогава решите да действате, планирайте всички подробности хладнокръвно и последователно.
На 33 със сигурност не сте си пропиляли живота, връзка започната на 23 години спокойно може да се нарече "ранна", човек не винаги прави най-добрите избори на тази възраст, после се разделя, ако види, че е сбъркал. Просто не е добре тези решения да се взимат ей така, провокирани от дребни битови свади какъвто са някакъв ремонт или тъпи приказки. Тук със сигурност ще ме поправят някои потребителки, че точно така са взели своето решение за раздялата - прекипяло им, стегнали си куфарите и кой откъде е. Но това, че много хора повтарят едни и същи грешки, не правят грешките верни. Успокойте се първо, преборете се с обидата (заради която вадите и преглътнатите вече кирливи ризи) и тогава решете. Без колебания и страх - животът е пред Вас! Просто се опитайте да не повтаряте грешки, които би трябвало вече да са дали необходимия житейски урок и да не бъдат повтаряни.
Събери си багажа и детето и си иди. Да си живее с дуварите. Някои хора не заслужават семейство.
По-добър няма да намериш. Не, че няма, просто ТИ няма да го срещнеш.
Търпяла си 10 години, че и дете си му родила. Ще търпиш цял живот.
Ако не от този, от следващия, който ще му е копие.
Търпяла си 10 години, че и дете си му родила. Ще търпиш цял живот.
Ако не от този, от следващия, който ще му е копие.
И в тази връзка, и в друга, всичко зависи от нея.
Защо си губи 10 години, вместо да се омъжиш като бяла жена?
Защо прави куп компромиси, само за да остарееш със задник?
Какво да те посъветваме сега, като си му дала всички козове, за да те третира като вещ, за която трябва да се грижи защото така е възпитан?
От мен- поставяш ултиматум жилището да се прехвърли на детето и тогава даваш пари за ремонтите.
Просто в началото не беше така и бяхме щастливи.Мислех,че всеки си има трески за дялане и с времето ще се нагодим.
Защо прави куп компромиси, само за да остарееш със задник?
Какво да те посъветваме сега, като си му дала всички козове, за да те третира като вещ, за която трябва да се грижи защото така е възпитан?
От мен- поставяш ултиматум жилището да се прехвърли на детето и тогава даваш пари за ремонтите.
Просто в началото не беше така и бяхме щастливи.Мислех,че всеки си има трески за дялане и с времето ще се нагодим.
Истината е говорил, като ти е казал, че те обича, но може и без теб (е поне за “без теб” не е лъгал) НО и ти можеш без него , дори и да го обичаш ( а може би можеш да си и много по-добре без него). Не бих ти давала съвети от сорта на “напусни го”,защото отстрани е лесно да се говори , но и аз съм в подобна ситуация. Ще ти кажа само, че заслужаваш да бъдеш щастлива, а кое е щастието за теб , сама ще разбереш. Успех
Стоиш и раждаш още едно дете и те е страх два пъти.Човекът те познава и смята за невъзможно да живееш без него ,да се справиш без него..Първо ,материално ще се справиш ли сама ,защото от там тръгват повечето проблеми и страхове.Ако да, остава психически да подредиш приоритети и планове.И да ги следваш.По-лесно с едно дете.Особено ако имаш помощ от родители.За някои трудни моменти.
Ти си човек, ти си единствена и ценна за детето си и за себе си.Не позволявай да те принизяват като вещ.
Какъв апартамент в сметките, поне заплата да ти дава на готвачка и слуга,ако останеш с него.
Ти си човек, ти си единствена и ценна за детето си и за себе си.Не позволявай да те принизяват като вещ.
Какъв апартамент в сметките, поне заплата да ти дава на готвачка и слуга,ако останеш с него.
Мила, родителите ти могат ли да те приемат за месец-два-три? Колко е голямо детето? Колко ви е разликата?
Не го мисли за раздяла, иди при ваш'те да отрезнееш малко. Сподели им, чуй ги. Не си сама! Не заслужаваш това! Насилие в най-чиста форма. Излез от ситуацията, ако има начин, за да я видиш от страни. И после решавай.
Не го мисли за раздяла, иди при ваш'те да отрезнееш малко. Сподели им, чуй ги. Не си сама! Не заслужаваш това! Насилие в най-чиста форма. Излез от ситуацията, ако има начин, за да я видиш от страни. И после решавай.
Първо, ако го напуснеш можеш ли да се справиш финансово, емоционално и с детето сама. Ще устискаш ли на удара, който той ще ти нанесе?
Второ, разбрахме какви са проблемите между вас, но кои са нишките, които ви свързват. Можеш ли да продължиш да живееш с този човек или всичко е изчерпано във вашите отношения?
Защо вашите отношения не са като между равни? Или поне така си ги предтсвила.
От описанието на държанието на мъжа ти той сякаш те третира като човек, който постоянно и без причина се оплаква. Така ли е?
Второ, разбрахме какви са проблемите между вас, но кои са нишките, които ви свързват. Можеш ли да продължиш да живееш с този човек или всичко е изчерпано във вашите отношения?
Защо вашите отношения не са като между равни? Или поне така си ги предтсвила.
От описанието на държанието на мъжа ти той сякаш те третира като човек, който постоянно и без причина се оплаква. Така ли е?
И аз да добавя моето мнение:
1. В никакъв случай не си си прецакала живота. Само на 33 си, имаш и дете. Това означава, че имаш бъдеще. А имаш и работа.
2. Не си си подредила правилно приоритетите. Сложила си връзката пред самата себе си. Помисли си и си отговори защо.
3. Нещата ще се променят, когато ти решиш, че повече няма да търпиш това положение, пък каквото ще да става! Това е цялата тайна. За да оцениш положението си правилно, представи си, че на твое място е твоя близка - сестра, приятелка или друга. Ти би ли одобрила такова отношение към нея? И защо, по дяволите, за себе си си готова да приемеш по-малко? И да търпиш повече?
4. Когато ти се промениш, в самата себе си, това ще почне да си личи. Тогава ще се променят и отношенията ви. Дали той ще оцени това, което може да загуби, или ти ще прозреш, че си си по-ценна от една "връзка", в която само ти даваш, не знам.
5. Казано е: " Обичай ближния си както себе си". Можеш ли да обичаш друг, ако не обичаш достатъчно себе си?
1. В никакъв случай не си си прецакала живота. Само на 33 си, имаш и дете. Това означава, че имаш бъдеще. А имаш и работа.
2. Не си си подредила правилно приоритетите. Сложила си връзката пред самата себе си. Помисли си и си отговори защо.
3. Нещата ще се променят, когато ти решиш, че повече няма да търпиш това положение, пък каквото ще да става! Това е цялата тайна. За да оцениш положението си правилно, представи си, че на твое място е твоя близка - сестра, приятелка или друга. Ти би ли одобрила такова отношение към нея? И защо, по дяволите, за себе си си готова да приемеш по-малко? И да търпиш повече?
4. Когато ти се промениш, в самата себе си, това ще почне да си личи. Тогава ще се променят и отношенията ви. Дали той ще оцени това, което може да загуби, или ти ще прозреш, че си си по-ценна от една "връзка", в която само ти даваш, не знам.
5. Казано е: " Обичай ближния си както себе си". Можеш ли да обичаш друг, ако не обичаш достатъчно себе си?
Имаш приятел и дете. Този приятел баща ли е на детето?
Връзките са странно нещо.Често стигаме до задънена улица. Ти не си глупава или виновна просто си като всички - Жена с гкавно "Ж" мислеща за детето и бъдещето, заради което си правила компромиси след компромиси. Ще намериш решение. Вярвам в това. Горе главата. професията ми пречи да се отдам само на човешкото чувство, затова ти казвам да помислиш и по въпроса с недвижимото имущество. Не знам как стоят нещата с него, но да дадеш всичките си спестявания за имот, който не е твой, да го ремонтираш и поддържаш, а накрая при евентуална раздяла да останеш на улицата...не си заслужава според мен. Естествено незнам ситуацията. На кого е, в градански брак ли сте, как е прехвърлен имали брачен договор и пр.
Много мами я посъветвахте да се изнесе, но тя дали има финансовата възможност да изгледа детето, да плаща наем и сметки и другите неща със заплатата си? Ако може, няма проблем, но аз мисля обратното.
Е, нали тя сама казва, че може да се изнесе на квартира и да си гледа детето, а да не плаща неговите ремонти? И че работи, а не харчи
Човек трябва да е самостоятелен и във връзка.Да не зависи на всяка крачка от другия ,защото в един момент писва.Май апартаментът е катализатор ,ако не и повече за проблемите ,каза,че били щастливи в началото,явно са се натрупали грешки.Възможно е и да мрънка ,като пита например дебела ли съм.Тя си знае.Но никога не е виновен един ,все има нещо отблъскващо да е станало.
Прочети как си наименовала темата си : Наистина съм отчаяна-мисля,че трябва да се разделим.
Това говори за настройката ти към ситуацията.
Дълъг път трябва да извървиш, докато се получи : Наистина съм готова и зная, че трябва да се разделим.
Започни от себе си, а не - от външните обстоятелства. Тук лесно се казва - вземаш багажа и при мама. Но на практика не е толкова лесна реализацията на решението. Първо, той обича ли и грижи ли се за детето ? Второ- ами бил е просто честен да ти обясни, че няма да те допусне да създадете дом. Много мъже го правят същото , само дето прилъгват жената и и създават илюзия, че има дом, и тя налива финансов и емоционален ресурс, декорира, пък накрая се оказва, че е градила дом на мечтите си само в собствената си глава , а собственикът се е възползвал от наивитета и.
Така че - погледни себе си .Тръгни от нещата , които незабавно можеш да промениш. Нямаш самочувствие заради килограмите - започни диета, спорт. Промени външния си вид - прическа , маникюр, стайлинг.
Трябва да възвърнеш самоуважението си , да промениш нагласите си. Тръгни си мислено от този мъж , той не заслужава с егоизма си да има семейство. Изгради си план и посока. Стратегия. И действай. Но когато си готова. С нерви, вменяване на вини , няма да стане. Последователно, решително и безапелационно. Напред. Ще усетиш точния момент , за да се освободиш от жалкия мизерник , и ще го напавиш с удоволствие и без емоции. Но имаш да вървиш път дотогава. Този мъж в момента ти е проблем. Когато спре да ти бъде проблем, ще си готова .
Това говори за настройката ти към ситуацията.
Дълъг път трябва да извървиш, докато се получи : Наистина съм готова и зная, че трябва да се разделим.
Започни от себе си, а не - от външните обстоятелства. Тук лесно се казва - вземаш багажа и при мама. Но на практика не е толкова лесна реализацията на решението. Първо, той обича ли и грижи ли се за детето ? Второ- ами бил е просто честен да ти обясни, че няма да те допусне да създадете дом. Много мъже го правят същото , само дето прилъгват жената и и създават илюзия, че има дом, и тя налива финансов и емоционален ресурс, декорира, пък накрая се оказва, че е градила дом на мечтите си само в собствената си глава , а собственикът се е възползвал от наивитета и.
Така че - погледни себе си .Тръгни от нещата , които незабавно можеш да промениш. Нямаш самочувствие заради килограмите - започни диета, спорт. Промени външния си вид - прическа , маникюр, стайлинг.
Трябва да възвърнеш самоуважението си , да промениш нагласите си. Тръгни си мислено от този мъж , той не заслужава с егоизма си да има семейство. Изгради си план и посока. Стратегия. И действай. Но когато си готова. С нерви, вменяване на вини , няма да стане. Последователно, решително и безапелационно. Напред. Ще усетиш точния момент , за да се освободиш от жалкия мизерник , и ще го напавиш с удоволствие и без емоции. Но имаш да вървиш път дотогава. Този мъж в момента ти е проблем. Когато спре да ти бъде проблем, ще си готова .
Ако работиш и можеш междувременно да разчиташ на близки и приятели с материална, трудова и психологическа подкрепа, не се колебай да направиш важна крачка. Но първо си вземи 10 дена почивка, ако е възможно, говори с шефа ти за това, отиди някъде другаде, събери си мислите. Успех!
Още на фразата "Сипи ми да ям!", която едва ли чуваш за пръв път, когато детето е станало на 4, трябваше да ти светне лампата.
Т.нар. приятел не ти е приятел, а господар и ти с ясното съзнание за тази неравнопоставеност, му позволяваш да те третира така. Съвет няма да ти давам, защото имам приятелка в подобна ситуация и знам колко е безсмислено. Оправи си първо кашата в главата и тогава предприемай действия.
Т.нар. приятел не ти е приятел, а господар и ти с ясното съзнание за тази неравнопоставеност, му позволяваш да те третира така. Съвет няма да ти давам, защото имам приятелка в подобна ситуация и знам колко е безсмислено. Оправи си първо кашата в главата и тогава предприемай действия.
Стефчи, я не се предавай! Казваш, че си енергичен човек, вложи си енергията да се справиш, не може всеки път да тичаш при родители.В никакъв случай не подвивай опашка, освободи се от сантименталности.Този твой партньор , ли беше , иска да мачка, да мачка, хубаво му е на човека, напълно го устройва това положение.Разбирам те, искаш партньорство, разбирателство, хубава семейна атмосфера, ами няма да стане с разговори, просто няма.Този най-сетне има коз в ръцете - апартамента СИ.
Дай си срок в който, няма да разговаряш добронамерено, само служебно, няма да излизаш с него, няма да ходиш в родителите му, няма да говориш за ремонти, отдели се емоционално, излизай с детето, когато се прибира от работа.Такива трябва да разберат, че доброто отношение не е даденост, ама не му го казвай, покажи му го.
Действай с неговите камъни , отдавна сте заедно, знаеш му слабостите , подготви се умно . Допитай се до юрист за правата си, има и онлайн консултации. Отделяй си средства за самостоятелен живот, ако се наложи .
Тук често чета за вторите бракове, че са по успешни, възможно е, ама там вече май се подхожда по-прагматично, сантиментите са останали в минало време.
Приеми, че първият ти брак е приключил, сега. Давай от утре по друг начин.Ааа той не е ли плешив, евентуално, или зъбите са му криви! А?
Дай си срок в който, няма да разговаряш добронамерено, само служебно, няма да излизаш с него, няма да ходиш в родителите му, няма да говориш за ремонти, отдели се емоционално, излизай с детето, когато се прибира от работа.Такива трябва да разберат, че доброто отношение не е даденост, ама не му го казвай, покажи му го.
Действай с неговите камъни , отдавна сте заедно, знаеш му слабостите , подготви се умно . Допитай се до юрист за правата си, има и онлайн консултации. Отделяй си средства за самостоятелен живот, ако се наложи .
Тук често чета за вторите бракове, че са по успешни, възможно е, ама там вече май се подхожда по-прагматично, сантиментите са останали в минало време.
Приеми, че първият ти брак е приключил, сега. Давай от утре по друг начин.Ааа той не е ли плешив, евентуално, или зъбите са му криви! А?
Ами прав е човека, че не е твой апартамента, не е и ваш - на баща му е или лично негов, зависи първия на чие име го е вписал.
Друг е въпроса ти с какъв акъл си го търпяла, че и дете си му родила щом се е държал така с теб? Сама си позволила да си в тази ситуация. Сега или търпиш, или си преодоляваш страха и се махаш.
Друг е въпроса ти с какъв акъл си го търпяла, че и дете си му родила щом се е държал така с теб? Сама си позволила да си в тази ситуация. Сега или търпиш, или си преодоляваш страха и се махаш.
Здравейте.Аз съм на 33 и до сега никога не съм споделяла проблемите си с никой но вече не издържам.Попринцип съм енергичен човек и оптимист но и малко чувствителна.Имам приятел от 10 години и дете на 4.Страхотно слънчево и добро момченце.Наскоро родителите му му купиха голям апартамент и сигурно той ще е повод за се разделим.Той е гаден характер но е възпитан да се грижи за семейството си.Проблема е,че за него явно аз не съм част от него.Целият ремонт се обсъжда с баща му ,моето мнение не значи нищо.Постоянно.ми се натяква,че не съ дала пари и няма да давам мнение.Но това май по-скоро е повод а не причина.дэржи се студено а когато искам да поговорим и да обсъдим вякакъв проблем най казва,че няма какво да говорим и ако нещо не ми харесва да заминавам.Много пъти ми е казвал,ч ме обича но може и без мен.Много пъти ме е обиждал и гонил.Много пъти е обиждал и родителите ми ,за което няма.да му простя.Преди да родя бях 55кг а сега 67.Казва,че не иска дебелана до дебе си но и така щял да си ме гледа.Искаше ми си за му размажа фйзиономията.През цялата си бременност плаках заради него.Направих много компромиси защото исках да остареем заедно.Вече.не знам дали не си пропилях живота.Казвам му,че съм тъжна и искам да поговори а той изтърсва-сипи ми да ям.Все нещо нему е наред а всичко е получил на готово.Винаги съм го подкреряла,работя,не харча,грижа се добре за къщата МУ.Уж всечко е общо ама не съвсем.От стреса и скандалети косата ми започна да пада.Чуда се дали да влагам пари и усилия в апартамент, който е само негов или да отида някъде под наем с детето.Знам,че написаното е хаотично и объркано но така е и в главата ми.Дайте съвет защото не издържам.
Грешката ти е,че си му позволила да се държи зле с теб и да те обижда.Твърде дълго си го търпяла.
Гонил те е,а ти си останала.Не е ли унизително?Толкова ли нямаше къде да отидеш?Гонят ли те бягай,дават ли ти вземай-поговорка.
Ти достойнство и самоуважение нямаш ли?
Това ли заслужаваш?
Това ли трябва да вижда детето ти?
Все още не е късно да му покажеш ясно,че повече няма да търпиш такова отношение.И ако той продължава,хващай си куфара и се махай.На 33 години не си престаряла и той не е единствения мъж на земята.
Хората се отнасят с теб така,както им позволяваш.
Гонил те е,а ти си останала.Не е ли унизително?Толкова ли нямаше къде да отидеш?Гонят ли те бягай,дават ли ти вземай-поговорка.
Ти достойнство и самоуважение нямаш ли?
Това ли заслужаваш?
Това ли трябва да вижда детето ти?
Все още не е късно да му покажеш ясно,че повече няма да търпиш такова отношение.И ако той продължава,хващай си куфара и се махай.На 33 години не си престаряла и той не е единствения мъж на земята.
Хората се отнасят с теб така,както им позволяваш.
Предложи му да сключите брак и да те направи съсобственик на апартамента. Ако се опъва, значи не държи на теб достатъчно. Ако ти откаже, направо можеш да му биеш шута.
А какво стана със старомодния начин да се сдобиеш с жилище, а именно да работиш и да спестиш пари, за да си го купиш?
Ако е живяла например 10 години при приятеля си, би трябвало да има една сериозна спестена сума от наем, който не е плащала, и да може сега да си направи поне първоначална вноска за свое жилище, ако не иска да живее повече с този мъж.
Ама на повечето жени име по-лесно тате или мъжа им да им купи.
За жилището - толкоз от мен. А за отношенията с мъжа - на мен ми се вижда задник, когото по-добре да зареже, но така като сме чули само едната гледна точка е трудно да се състави мнение. Ако питаш мъжа, може пък той да каже точно обратното. Все пак, всички познаваме и жени дето все мърморят и опяват нещо и нареждат, така че като му надуе главата, реплика от типа "млъкни и ми сипи да ям" може да е съвсем на място.
Не познаваме съфорумката що за жена е.
Предложи му да сключите брак и да те направи съсобственик на апартамента. Ако се опъва, значи не държи на теб достатъчно. Ако ти откаже, направо можеш да му биеш шута.
chris78 Ти много странен извод правиш, че апартаментът е цел, а бракът средство, страшна причинно-следствена връзка! Не схвана ли, че това е тест за отношенията? Един мъж, който държи на жената, няма да се притеснява да сподели наследствения си имот с нея
А лично според мен мъж, който обича една жена, ще иска да се ожени за нея, дори вече да имат дете.Ако е живяла например 10 години при приятеля си, би трябвало да има една сериозна спестена сума от наем, който не е плащала, и да може сега да си направи поне първоначална вноска за свое жилище, ако не иска да живее повече с този мъж.
Все пак, всички познаваме и жени дето все мърморят и опяват нещо и нареждат, така че като му надуе главата, реплика от типа "млъкни и ми сипи да ям" може да е съвсем на място.
Не познаваме съфорумката що за жена е.
Не познаваме съфорумката що за жена е.
Аз не познавам жена, която заслужава такава реплика, нито ситуация, в която звучи нормално.
Правилно мислиш. И по-добре късно, отколкото още по-късно.
Този тип е страшна категория - хем ти дава да разбереш колко си "неадекватна" по неговите стандарти, ама си те и държи. Всеки нормален човек, ако толкова не харесва партньора си, ще му бие шута, но не... той знае, че само ти би го търпяла такъв, и че няма да се справи наново да ухажва друга жена, защото е забравил и малкото човешко у себе си, ако някога го е имал.
Понякога правим адски тъпотии, слепи сме с години и се подвеждаме по нетрайни емоции. Случва се. Това не значи, че не може да си вземеш живота в ръце. Да, ще има проблеми, но ще има и щастие. А сега има само проблеми. Здравето и детето ти - преди всичко. Каквото и да дойде, ще се справиш. 33 е в разцвета на силите ти, не си си пропиляла живота - той не е планиран филм, той е реалност и бъркотия, и всеки някак си прекарва път през него... важното е да не го скапваш за околните, както този комплексар прави с теб. Да си живее с татенцето в този апартамент.
Този тип е страшна категория - хем ти дава да разбереш колко си "неадекватна" по неговите стандарти, ама си те и държи. Всеки нормален човек, ако толкова не харесва партньора си, ще му бие шута, но не... той знае, че само ти би го търпяла такъв, и че няма да се справи наново да ухажва друга жена, защото е забравил и малкото човешко у себе си, ако някога го е имал.
Понякога правим адски тъпотии, слепи сме с години и се подвеждаме по нетрайни емоции. Случва се. Това не значи, че не може да си вземеш живота в ръце. Да, ще има проблеми, но ще има и щастие. А сега има само проблеми. Здравето и детето ти - преди всичко. Каквото и да дойде, ще се справиш. 33 е в разцвета на силите ти, не си си пропиляла живота - той не е планиран филм, той е реалност и бъркотия, и всеки някак си прекарва път през него... важното е да не го скапваш за околните, както този комплексар прави с теб. Да си живее с татенцето в този апартамент.
Stef4i, Моля Ви когато влезете да отговорите на поставените въпроси:
Имала ли си любовник по време на връзката ви? А сега?
Вие имате нужда от мнения, от съвети. И ще ги получите само ако сте искрена. Тук сте анонимна, никой не ви познава, нито ще ви познае. Не се притеснявайте. Много хора са минали по вашия път.
Иначе на така написаното от Вас естествено е да се каже, че не сте за там. Обаче това устройва ли Ви като отговор?
Имаш приятел и дете. Този приятел баща ли е на детето?
Иначе на така написаното от Вас естествено е да се каже, че не сте за там. Обаче това устройва ли Ви като отговор?
Щял да си гледа дебелана?!? Ти да не си прасе... 
Я го зарязвай тоя арогантен и долен човечец, той себе си явно не уважава, а камо ли майката на детето му... И какво като има апартамент, да си кукува там сам... Боже какво самочувствие имат някои, да им се чудиш на акъла... И да те подтиска цял живот,за какво ти е такъв?? Явно такова му е възпитанието и първите 7 години...
Я го зарязвай тоя арогантен и долен човечец, той себе си явно не уважава, а камо ли майката на детето му... И какво като има апартамент, да си кукува там сам... Боже какво самочувствие имат някои, да им се чудиш на акъла... И да те подтиска цял живот,за какво ти е такъв?? Явно такова му е възпитанието и първите 7 години...
Звучи съвсем нормално за балканските субекти, на които жените им са обслужващ персонал - да готвят, сервират, чистят, перат...да си затварят устата и да отварят краката..
Да такива са балканските мъже. Изнеси си ако имаш възможност и виж дали ще му липсвате. Само да не реши да ти вземе детето понеже той има жилище, а ти не.
Звучи съвсем нормално за балканските субекти, на които жените им са обслужващ персонал - да готвят, сервират, чистят, перат...да си затварят устата и да отварят краката..
Да такива са балканските мъже. Изнеси си ако имаш възможност и виж дали ще му липсвате. Само да не реши да ти вземе детето понеже той има жилище, а ти не.