момичета, разплакахте ме
и мен....направо се наревах
- Публикувана: 7 юни 2006, 11:11 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2006, 20:24 ч.
Търся едно стихотворение за майката
и мен....направо се наревах
и чакам Сияна да се събуди, че да не изтървам моментите
Сега чак прочетох всички отговори 
и разбрах за автора 
И понеже още с първия стих се надигнаха страстите в мен и се юрнах да пиша не догледах,че стихотворението не е пълно.Ще запълня липсващите редове,надявам се нямаш нищо против
ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ
Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в Космоса истински хора-
мама попитай и ще научиш.
Мъничка,мъничка моя,
ти ден без мама не можеш..
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Умна и силна ще идеш далече-
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"
и разбрах за автора И понеже още с първия стих се надигнаха страстите в мен и се юрнах да пиша не догледах,че стихотворението не е пълно.Ще запълня липсващите редове,надявам се нямаш нищо против
ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ
Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в Космоса истински хора-
мама попитай и ще научиш.
Мъничка,мъничка моя,
ти ден без мама не можеш..
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Умна и силна ще идеш далече-
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"
Чета сега и аз и рева като магаре 
.....същите мисли са и в моята глава......
................
Колко бързо ще минат годините, в които ни търсят, и колко бързо ще дойдат тези, в които ние ще ги търсим... 
Колко бързо ще минат годините, в които ни търсят, и колко бързо ще дойдат тези, в които ние ще ги търсим... .....същите мисли са и в моята глава......
ех, добре си поплаках...........
Браво момичета,страхотни стихотворения.....страхотни
Накарахте ме да се размисля.сви ми се сърцето за момент, очите ми се напълниха със сълзи.......
Въпреки, че има много време ще се обърна и ще видя, че детето ни вече не е "на мама момчченето"....
.....същите мисли са и в моята глава...... :
Въпреки, че има много време ще се обърна и ще видя, че детето ни вече не е "на мама момчченето"....
................ Колко бързо ще минат годините, в които ни търсят, и колко бързо ще дойдат тези, в които ние ще ги търсим...
Колко бързо ще минат годините, в които ни търсят, и колко бързо ще дойдат тези, в които ние ще ги търсим... .....същите мисли са и в моята глава...... :
На моя син
Ако би могло да се раздава
щастието с майчини ръце?!
Ако може да се подарява
малкото ,човешкото, сърце,
първа аз -повярвай скъпи сине-
моето със радост ще ти дам.
Нищо че без време ще изстине
огъня на моя слънчев плам.
Но със две сърца дали ще можеш
на Живота ти да устоиш?
Всичко двойно -двойно се тревожиш,
двойно да обичаш ,да трептиш.
Двойна скръб и болка ще тежнеят,
като камъни във твойта гръд
Две слънца от вътре ще те греят
дали няма да те изгорят?!
Ако би могло да се раздава
щастието с майчини ръце?!
Ако може да се подарява
малкото ,човешкото, сърце,
първа аз -повярвай скъпи сине-
моето със радост ще ти дам.
Нищо че без време ще изстине
огъня на моя слънчев плам.
Но със две сърца дали ще можеш
на Живота ти да устоиш?
Всичко двойно -двойно се тревожиш,
двойно да обичаш ,да трептиш.
Двойна скръб и болка ще тежнеят,
като камъни във твойта гръд
Две слънца от вътре ще те греят
дали няма да те изгорят?!
МАЙЧИНА ИЗПОВЕД
Зеленоока моя дъще ненагледна
годините минават ден след ден
шарени мъниста от гердан,
обгръщал детската ти гушка.
Огромна бяла пеперуда
бе кацнала на нежната главица
сред водопад от буйни къдри,
в жесток двубой със гребена ти уморен.
Изяла бе ти моето червило
с дъх на горска ягода.
А сенките ми разноцветни-
подобно на дъга небесна,
по палавите пръстчета
играеха в своята тоналност.
Почуквайки по пода с мамините токчета,
ти тичаше от стая в стая,
сподиряна от весел детски смях.
Сега е тихо в стаята и съм сама-
Сама със спомена.
С герданите в кутията голяма.
Сама с обувките,отдавна вече необувани.
Сама с изгладената бяла лента,
от която ще надипля пеперуда,
останала без своя буен водопад.
Звънецът извъня.
Прогони спомените връхлетели
самотния ми ден.
На прага ярко слънцето засвети,
защото там стоеше ти-
моето пораснало момиче.
Ето едно мое и на майка ми любимо стихотворение!
Зеленоока моя дъще ненагледна
годините минават ден след ден
шарени мъниста от гердан,
обгръщал детската ти гушка.
Огромна бяла пеперуда
бе кацнала на нежната главица
сред водопад от буйни къдри,
в жесток двубой със гребена ти уморен.
Изяла бе ти моето червило
с дъх на горска ягода.
А сенките ми разноцветни-
подобно на дъга небесна,
по палавите пръстчета
играеха в своята тоналност.
Почуквайки по пода с мамините токчета,
ти тичаше от стая в стая,
сподиряна от весел детски смях.
Сега е тихо в стаята и съм сама-
Сама със спомена.
С герданите в кутията голяма.
Сама с обувките,отдавна вече необувани.
Сама с изгладената бяла лента,
от която ще надипля пеперуда,
останала без своя буен водопад.
Звънецът извъня.
Прогони спомените връхлетели
самотния ми ден.
На прага ярко слънцето засвети,
защото там стоеше ти-
моето пораснало момиче.
Ето едно мое и на майка ми любимо стихотворение!