Играйте, докато учите - забавни идеи за развитие на паметта
Дори не особено наблюдателните родители са забелязали, че децата им в предучилищна възраст имат удивителна памет: те са способни без целенасочено заучаване да запомнят стихотворения, откъси от приказки, диалози от сериали или цели рекламни текстове. Хубаво би било, ако тази им способност се развива, защото нейният разцвет е ограничен във времето. И, макар че децата имат по-добра памет от възрастните, сред тях има такива, които запомнят по-бързо и други, които се справят малко по-зле.
Затова е необходимо да имате представа как работи паметта, какви са нейните особености в предучилищна възраст и по какъв начин можете да я тренирате.
Памет е свойството на психиката да възприема, съхранява и възпроизвежда някаква информация, разнообразна по форма и съдържание. Можете да помните усещания и образи, които получавате чрез вашите сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Или можете да запаметявате по-бързо и по-лесно имена, лица, дати, телефони, пътища, а да не се справяте със стихотворения и текстове.
Може да се помни дълго, на практика – цял живот. В този случай се говори за дългосрочна памет, която има голям обем и е организирана по смислови връзки. А може и да се помни няколко секунди – времето, необходимо за прочитането на едно изречение. Тук става дума за краткосрочна памет, която е построена на принципа на асоциациите, малка е по обем и включва 7 +/- 2 елемента. За да може една информация да премине от краткосрочната в дългосрочната памет, тя трябва да се повтаря до нейното заучаване.
За непосредствена памет говорим тогава, когато материалът се запомня сякаш „от само себе си”, без специални усилия, а за опосредствена - когато човек си набелязва възлови думи или изрази, за да запомни труден текст.
Най-важното от това въведение е, че детската памет може да се тренира и развива. Актьорите, заучаващи наизуст десетки страници сценарии, не са се родили с този навик, а са го придобили с упражнения. За детето паметта е основният метод за опознаване и привикване към света. То запомня думите и едва след това, срещайки познати звукосъчетания, се учи да ги съотнася към ситуациите и така достига до значението им.
То запомня правила, аксиоми, таблицата за умножение, без все още да разбира смисъла им, а ги ползва механично, доверявайки се на паметта си. Характерно при децата е, че имат по-силна памет за емоции и образи, отколкото за думи и символи. Затова би било чудесно, ако в обучението се използват илюстрации и рисунки, направени от самото дете. Важно е да се знае, че у различните деца основна роля може да играе или зрителната, или слуховата, или моторната памет и в зависимост от това ефективност могат да покажат различни методики: може да показвате рисунки, да диктувате и обяснявате или да карате детето да възпроизведе изображение, или да нарисува буква. Всъщност, 80% от информацията се получава чрез зрението и слуха, така че да се съсредоточим върху развитието именно на тези видове памет.
Паметта може да прикрива и компенсира недостига на други способности на детето, но може и да ги стимулира, разширявайки кръгозора му и създавайки стереоскопична картина на света.
Предлагаме няколко игри за развитие на паметта, които ще подпомогнат обучението на вашия ученик.
„Познай какво е това?”
Дидактическа игра за развитие на паметта, вниманието и речта.
Може да се играе както в група, така и с едно дете.
Правилата са следните:
Детето трябва да опише по памет, без да гледа в него и без да го назовава, някой от предметите в стаята възможно най-подробно, за да могат партньорите да го познаят.
В играта трябва да участват всички деца от групата – всяко едно от тях трябва да опише различен предмет.
Възрастният следи да се споменават съществени признаци и да се даде възможност на описващия да се изкаже, както и да отговори на уточняващи въпроси.
„Баба слага в куфара…”
Игра за развитие на механичната памет
Възможно е да се играе и от двама души, но е добре компанията да е поне от 4-5 деца. Възрастният започва с „Баба слага в куфара…гребен”, а следващият трябва да повтори изречението, като добави още един предмет: „Баба слага в куфара гребен и чехли” и т.н. Играта продължава до тогава, докато не се натрупат 18-20 предмета. Това е пределът, който децата могат да запомнят.
Имайте предвид, че няма да го достигнете още при първи опит.
„Копчета”
Игра за развитие на паметта и вниманието
Играе се от двама. И пред двамата има еднакви комплекти копчета, които (вътре в комплекта) не се повтарят по форма и цвят. За начало може да се започне с 3 копчета, но пред играчите трябва да стоят всичките 20.
Всеки играч разполага с игрово поле, разчертано на квадрати. Може да се започне с 6.
Първият играч взема 3 копчета и ги разполага произволно в своите 6 квадрата. Второто дете наблюдава в продължение на 20-30 секунди и след това разположението се закрива с бял лист, а то възпроизвежда видяното върху своето игрово поле. След това първият играч открива своето поле и сверяват резултата.
Обикновено децата се объркват още в този първи етап, но могат да се научат да си помагат, давайки си напътствия – наляво, надясно, надолу, нагоре… При това е добре възрастният да следи дали ориентацията е правилна и дали не се подвеждат съзнателно.
Колкото повече напредват децата, толкова повече се усложнява и играта – полетата стават 10, 15, 24…, а копчетата – 6, 10, 12.
„Надникни през ключалката”
Игра за развитие на зрителната памет и пространственото мислене
За играта е необходима ярка и контрастна, достатъчно подробна рисунка. Освен нея трябва да разполагате и с голям лист плътна хартия или картон, поне 4 пъти по-голям по площ от рисунката. В средата на този лист изрежете дупка във формата на ключалка за врата. Групата от играещи не бива да е по-голяма от 4-5 човека. Водещият закрива картинката с листа и я слага пред играещите.
Рисунката може да се разглежда само през отвора, като листът се придвижва във всички посоки, но без да се повдига. Всички разглеждат едновременно, но всеки има право да води листа в продължение на минута. След това водещият предлага някой да разкаже какво е нарисувано на картинката, като останалите го насочват и допълват. Картинката се открива, а този, който я е описал най-пълно и подробно, е победител. Той е и следващият водещ.
Дори не особено наблюдателните родители са забелязали, че децата им в предучилищна възраст имат удивителна памет: те са способни без целенасочено заучаване да запомнят стихотворения, откъси от приказки, диалози от сериали или цели рекламни текстове. Хубаво би било, ако тази им способност се развива, защото нейният разцвет е ограничен във времето. И, макар че децата имат по-добра памет от възрастните, сред тях има такива, които запомнят по-бързо и други, които се справят малко по-зле.
Затова е необходимо да имате представа как работи паметта, какви са нейните особености в предучилищна възраст и по какъв начин можете да я тренирате.
Памет е свойството на психиката да възприема, съхранява и възпроизвежда някаква информация, разнообразна по форма и съдържание. Можете да помните усещания и образи, които получавате чрез вашите сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Или можете да запаметявате по-бързо и по-лесно имена, лица, дати, телефони, пътища, а да не се справяте със стихотворения и текстове.
Може да се помни дълго, на практика – цял живот. В този случай се говори за дългосрочна памет, която има голям обем и е организирана по смислови връзки. А може и да се помни няколко секунди – времето, необходимо за прочитането на едно изречение. Тук става дума за краткосрочна памет, която е построена на принципа на асоциациите, малка е по обем и включва 7 +/- 2 елемента. За да може една информация да премине от краткосрочната в дългосрочната памет, тя трябва да се повтаря до нейното заучаване.
За непосредствена памет говорим тогава, когато материалът се запомня сякаш „от само себе си”, без специални усилия, а за опосредствена - когато човек си набелязва възлови думи или изрази, за да запомни труден текст.
Най-важното от това въведение е, че детската памет може да се тренира и развива. Актьорите, заучаващи наизуст десетки страници сценарии, не са се родили с този навик, а са го придобили с упражнения. За детето паметта е основният метод за опознаване и привикване към света. То запомня думите и едва след това, срещайки познати звукосъчетания, се учи да ги съотнася към ситуациите и така достига до значението им.
То запомня правила, аксиоми, таблицата за умножение, без все още да разбира смисъла им, а ги ползва механично, доверявайки се на паметта си. Характерно при децата е, че имат по-силна памет за емоции и образи, отколкото за думи и символи. Затова би било чудесно, ако в обучението се използват илюстрации и рисунки, направени от самото дете. Важно е да се знае, че у различните деца основна роля може да играе или зрителната, или слуховата, или моторната памет и в зависимост от това ефективност могат да покажат различни методики: може да показвате рисунки, да диктувате и обяснявате или да карате детето да възпроизведе изображение, или да нарисува буква. Всъщност, 80% от информацията се получава чрез зрението и слуха, така че да се съсредоточим върху развитието именно на тези видове памет.
Паметта може да прикрива и компенсира недостига на други способности на детето, но може и да ги стимулира, разширявайки кръгозора му и създавайки стереоскопична картина на света.
Предлагаме няколко игри за развитие на паметта, които ще подпомогнат обучението на вашия ученик.
„Познай какво е това?”
Дидактическа игра за развитие на паметта, вниманието и речта.
Може да се играе както в група, така и с едно дете.
Правилата са следните:
Детето трябва да опише по памет, без да гледа в него и без да го назовава, някой от предметите в стаята възможно най-подробно, за да могат партньорите да го познаят.
В играта трябва да участват всички деца от групата – всяко едно от тях трябва да опише различен предмет.
Възрастният следи да се споменават съществени признаци и да се даде възможност на описващия да се изкаже, както и да отговори на уточняващи въпроси.
„Баба слага в куфара…”
Игра за развитие на механичната памет
Възможно е да се играе и от двама души, но е добре компанията да е поне от 4-5 деца. Възрастният започва с „Баба слага в куфара…гребен”, а следващият трябва да повтори изречението, като добави още един предмет: „Баба слага в куфара гребен и чехли” и т.н. Играта продължава до тогава, докато не се натрупат 18-20 предмета. Това е пределът, който децата могат да запомнят.
Имайте предвид, че няма да го достигнете още при първи опит.
„Копчета”
Игра за развитие на паметта и вниманието
Играе се от двама. И пред двамата има еднакви комплекти копчета, които (вътре в комплекта) не се повтарят по форма и цвят. За начало може да се започне с 3 копчета, но пред играчите трябва да стоят всичките 20.
Всеки играч разполага с игрово поле, разчертано на квадрати. Може да се започне с 6.
Първият играч взема 3 копчета и ги разполага произволно в своите 6 квадрата. Второто дете наблюдава в продължение на 20-30 секунди и след това разположението се закрива с бял лист, а то възпроизвежда видяното върху своето игрово поле. След това първият играч открива своето поле и сверяват резултата.
Обикновено децата се объркват още в този първи етап, но могат да се научат да си помагат, давайки си напътствия – наляво, надясно, надолу, нагоре… При това е добре възрастният да следи дали ориентацията е правилна и дали не се подвеждат съзнателно.
Колкото повече напредват децата, толкова повече се усложнява и играта – полетата стават 10, 15, 24…, а копчетата – 6, 10, 12.
„Надникни през ключалката”
Игра за развитие на зрителната памет и пространственото мислене
За играта е необходима ярка и контрастна, достатъчно подробна рисунка. Освен нея трябва да разполагате и с голям лист плътна хартия или картон, поне 4 пъти по-голям по площ от рисунката. В средата на този лист изрежете дупка във формата на ключалка за врата. Групата от играещи не бива да е по-голяма от 4-5 човека. Водещият закрива картинката с листа и я слага пред играещите.
Рисунката може да се разглежда само през отвора, като листът се придвижва във всички посоки, но без да се повдига. Всички разглеждат едновременно, но всеки има право да води листа в продължение на минута. След това водещият предлага някой да разкаже какво е нарисувано на картинката, като останалите го насочват и допълват. Картинката се открива, а този, който я е описал най-пълно и подробно, е победител. Той е и следващият водещ.