евангелистите секта ли са

Хм...ОК. И как точно човек открива Бог? Сънува ли го?

Това е индивидуално за всеки. Не познавам човек, който искрено, с цялото си сърце, да е търсил Бог и да не го е открил - рано или късно. Затова пък познавам много бивши атеисти. Включително съпруга ми.

И аз то търсих доста по едно време като искрено вярващ, но освен че започнах леко да изкуквам и да се отделям от реалността, друго не се получи. Нито животът ми се промени към по-добро или да се е случило нещо специално, нищо...  Междувременно през годините се запознах с житията и напътствията на светци - и православни, и източни, изчетох огромен куп духовна литература, търсих отговори и от местни православни свещеници, някои от тях почитани от околните, отправях молитви... И накрая от  вярващ станах невярващ - това е резултатът. Нали знаете какво става с пушач, който вече не пуши - не може да понася цигарения дим и димящите.  Така че имам значителен личен опит в това отношение, а той винаги е най-ценното, не кой какви ти ги разправя... 

Що се отнася до прераждането - има поне  десетина човека, някои от тях са ми приятели, споделяли опит с мен в това отношение. Някои са се виждали в един-два предишни животи с доста подробности, други - в много, една дама, която е напълно нормална, твърдеше, че е видяла стотици свои прераждания по време на регресивни сеанси. Аз също съм имал опит с хора в мое присъстие няколко пъти, които са се връщали в предишен живот, макар че не използвам това, което владея, конкретно в такова направление, обаче това става спонтанно. Не мога да отсъждам дали това е истинско или не, което са виждали всички тези хора, защото това са чисто субективни преживявания, някои от които са доста драматични за преживяващия ги.  И съответно свързват някои от проблемите си в сегашния живот със събития от миналите. Аз лично не съм имал подобни преживявания, отнасям се с известна доза скептицизъм или да кажем - предпазливо, макар че и доста книги съм изчел по темата.  Но човек категорично може да си спомни неща още от утробата на майка си, случвало се и да се види някой как не е още в тялото на майка си, а се рее някъде наоколо

Що се отнася до Нибиру и изобщо до скритата история на човечеството- едва ли скоро ще се даде гласност на много факти, които със сигурност ще оборят един куп от съществуващите "исторически истини" към момента и митове, включително и религиозни. Ватиканските лукавци ненапразно държат под ключ библиотеката си!  

Честно казано, аз имам нужда да ми каже някой,  който действително е наясно с тези духовни материи, толкова ли е страшно положението, и при все този изпълнен със страдания земен живот, вместо мир и покой, да ни чакат мъки и ад и в задгробния живот.

Ще ти кажа как стоят нещата от истинската библейска гредна точка, а не от това, което си чула тук-там или което са ти преразкали.  В този ред на мисли пак призовавам човек да си направи собствено изследване и да не се доверява на случайни мнения и фрази.

1. По първото изречение - Ако Бог можеше да мине без да принася жертва и ей така да си затвори очите, все едно нищо не е станало, щеше да го направи. Той случайни и безмислени неща не прави. Щом се е стигнало до жертва и до смърт, значи се налага. Защо се налага? Това не може да се разбере, без да се изследва какво въобще е грехът, защо той е толкова омразен в Божиите очи и какви последици има той върху цялата Вселена.

Грехът е отрицание на всичко онова, което е Бог. Той е отрицание на самият характер на Бога, на основният ръководен принцип във Вселената - раздаващата се, неегоизтична, служеща на другите любов. Бог е любов, Той управлява с тази любов, Законът Му е любов, сътворените същества живеят и функционират чрез тази Любов.

Грехът отрича всичко това - той е егоцентричен, искащ за себе си, мачкащ  и незачитащ другите. Той не служи на другите, иска на него да му служат. Грехът ( егоизмът) се явява мощен разрушител на всичко добро  - той донася убийството, нечестието, лъжата, изнудването, войните, кавгите в семействата, насилието. Появата му носи смърт. Приципът на греха е толкова разрушителен и противен на принципа на любовта с който управлява Бог, че Той не може да каже просто - простено е! Резлутатът от греха е смърт. И някой трябва да понесе тази смърт.
Човечеството още в началото реши, че повече харесва принципите на греха, вместо принципите на любовта. Така прие греха в себе си и подписа смъртната си присъда. Не защото Бог иска да унищожава - а защото грехът унищожава и който се съюзява с него е обречен.
Тук Бащата се намесва в полза на децата си - предлага да понесе тяхната смъртна присъда на себе си, за да им подари шанса да се върнат отново при Него. Сега децата има избор - приемат дара или да го отхвърлят.

2. По второто изречение - Да, Христос се е мъчил за всички грехове на всички хора. Той поема греха на целия свят. Точно това е и причината на смъртта Му на кръста - сърцето Му не издържа и се пръсва. Той не е умрял от обикновена кръвозагуба или нещо подобно. Товарът на злото Го убива.

3. Грехът е реалност във Вселената. Той започва още преди Бог да сътвори човечеството и земята. Това е космическа битка, за която малко знаем, тя е само загатната. Това е борба на принципи. От една страна е принципа на любовта, а от друга принципа, който отрича любовта. За сега човечеството е на грешната страна, но все още всеки има шанс да избира. Отец не вменява нищо - Той просто ни казва в кое състояние се намираме и на кой принцип служим. Предлага и изходен път. Сега просто всеки трябва да реши на кой принцип иска да служи.

Честно казано, аз имам нужда да ми каже някой,  който действително е наясно с тези духовни материи, толкова ли е страшно положението, и при все този изпълнен със страдания земен живот, вместо мир и покой, да ни чакат мъки и ад и в задгробния живот.
Според четивата, които чета, оставам с впечатление, че нещата са много, ама много сериозни.
И че трябва много молитви, участия в богослужения, литургии, изповед.....причастие  и покаяние, да се молим за душите на починалите си близки, защото те имат огромна нужда от нашата помощ, понеже те сами вече нищо не могат да сторят...
И за себе си да се молим....и пак не е сигурно каква ще е участта ни....

Чети Тери Прачет, там задгробният живот е обяснен просто : "В каквото вярваш преживе, това получаваш след смърта". Та ако вярваш в ада, най вероятно ще получиш ад, ако вярваш във Валхала, получаваш перманентен купон, ако вярваш в прераждането ще се преродиш.

Дето има една приказка - никой не се е върнал от оня свят, за да разкаже като как е там. 
Ама сигурно сте чували за този д-р - Учен от Харвард: Раят съществува, видях го  Стигнал и до  едно "безкрайно и тъмно пространство". Хирургът смята, че това пространство е домът на Бог.  И що трябва да е тъмно, а не светло и радостно - съмнително ми изглежда. 
Имам близка приятелка, която в състояние на клинична смърт ми е разказвала, че се е виждала над тялото си, чувала е какво си говорят около нея, споделени са ми още няколко такива случая. На мой приятел, който е лекар, двама пациенти са му казвали, че по време на тежък инциден и операция са се понесли по тунели са отишли от другата страна, но на едната май баща му, който вече бил там, й казал, че още не е за това място, за другата не помня какво точно беше описала, нещо подобно беше. 
Преподобна Стойна, която не е официално канонизирана, но сигурно сте чували за нея, е цитирана да разправя на хората около нея, ме смърт няма и няма от какво да се плашат - много пъти идват на този свят и съответно и си отиват. Казват, че са я виждали да се носи из въздуха, да отсъства от тялото си дълго време и т.н.  Казват че там, където е живяла, стават чудеса, ако й се помолиш. Не съм видял чудо досега. 
Преди време моя позната ме заведе при една жена, за която тя твърди, че говори с починалите близки и няколко пъти се е консултирала с "другия свят". Аз имах нужда от такъв разговор поради разни много стресови съблития, получих много логични и любящи отговори, но конкретния въпрос, който зададох и ми беше отговорено много смислено и логично, засега не е намерил решение. Както и един друг.  Така че никой не знае какво всъщност става... 

El Mariachi, ако питаш християните, има някой, който се е врънал от оня свят - Исус.

Само дето откакто пораснах вече не вярвам в приказни герои.

Допускам, че Исус е бил реална личност, но неговата история е преекспонирана, украсена и раздута почти до неузнаваемост, като историята за Крали Марко, дето е можел с единия крак да стъпи на Балкана, а с другия - в Дунава.