И моят много дебне миризливките. Тупа ги с лапи, даже май изяде една. Ама той по принцип така си гони всяка буба.
- Публикувана: 4 авг. 2018, 02:24 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2018, 02:23 ч.
Любители на котки - Тема 123
Всичките ми женски котки са кастрирани, плюс няколко кота. И като стане въпрос за тях с колежката, която ми е и комшийка. Когато ме пита кво правят котките, например, и неизменно подхващаме въпроса за кастрацията.
Тя твърди, че извършвам грях, като ги кастрирам, и че се разболявали от остеопороза. Аз нямам идея дали е така, но ми се струва, без да съм чела, че котките генетически се различават абсолютно от нас, так че не мисля, че се разболяват от остеопороза. Вие какво мислите?
Тя твърди, че извършвам грях, като ги кастрирам, и че се разболявали от остеопороза. Аз нямам идея дали е така, но ми се струва, без да съм чела, че котките генетически се различават абсолютно от нас, так че не мисля, че се разболяват от остеопороза. Вие какво мислите?
Не се разболяват, разбира се... Дори статистиката сочи, че кастрираните животни живеят по-дълго от некастрираните. Постоянното разгонване изтощава организма, освен това е много по-вероятно да развият тумори на матката и млечните жлези, ако не се кастрират... Така че добре правите, грижите се за здравето на любимците си 
Не се разболяват, разбира се... Дори статистиката сочи, че кастрираните животни живеят по-дълго от некастрираните. Постоянното разгонване изтощава организма, освен това е много по-вероятно да развият тумори на матката и млечните жлези, ако не се кастрират... Така че добре правите, грижите се за здравето на любимците си
+1
Мария-Виктория Банкова Ковачева, ако честно стана ми много смешно. Точно пък остеопороза?
Комшийката да почете малко повече за остеопорозата, ама не от списания и вестници.
Намаленият естроген не е непременно "гаранция" за развитие й. Има и ювенилна остеопороза, първична, вторична, сенилна, при мъже и най--вече неизяснена, защото ако беше ясно какво точно причинява остеопороза, нямаше да се боледува от това.
Говоря за хора,Скрит текст:
За котки - аз съм в тази тема от поне 5 г, не си спомням някой да се е оплакал, че кастрираният му любимец е развил остеопороза, поправете ме ако греша. при тях е свързано с нарушението на възпроизводството на колаген тип 1 + някои други /обаче хич не на последно място/, общо за сега са намерени 28-30/според различни автори/, не могат да се синтезират извън колаген тип 1 и 2 , но пък усвояването им през устата е доста спорно. Поне за сега няма никакви реални доказателства.
За греха - аз също бих искала да чуя къде в християнството се говори за животните, душите им и т.н., че все удрям на камък при плахите си опити да намеря лесно
такова инфо. Пак се редактирам : току -що говорих с вет с достатъчно опит, преподавател в у-та е. И той не е чУвал за таквоЗ нЯщо.
Можело да се мисли, ако има генетична предразположеност и ако се кастрира на 3-4 месеца. Комбинация значи.Честит празник!
За греха - аз също бих искала да чуя къде в християнството се говори за животните, душите им и т.н., че все удрям на камък при плахите си опити да намеря лесно такова инфо.
такова инфо. 
Без да съм чела литература или библия съм убедена, че животните имат души. Само като ги погледнеш в очите и разбираш, че имат по-големи души от нас. Разбират и усещат всичко. Имат чувства. Само изродите не разбират животните и не ги обичат. Като погледна в очите на Хари и все едно иска да ми проговори. Уникално е да имаш животинче вкъщи. Носи радост и положителни емоции ❤
Един излегнал се бебок:
Един излегнал се бебок:
Имат души, и още как!
Даже докато коментираме тази тема си спомням за песента "Заблеяло ми агънце", която винаги ме просълзява. Още някога хората са знаели, и може би по-добре от нас, че животните имат души - дори в народното творчество са го описали (визирам отново същата песен). как едно същество без дуща ще изпита тревогата, която изпитва агънцето от тази песен? И всички ние сме виждали домашните си любимци да изразяват емоции. Напримерда се държат дръпнато когато сме ги оставили сами. Ако нямат душа, как ще се сърдят?
Даже докато коментираме тази тема си спомням за песента "Заблеяло ми агънце", която винаги ме просълзява. Още някога хората са знаели, и може би по-добре от нас, че животните имат души - дори в народното творчество са го описали (визирам отново същата песен). как едно същество без дуща ще изпита тревогата, която изпитва агънцето от тази песен? И всички ние сме виждали домашните си любимци да изразяват емоции. Напримерда се държат дръпнато когато сме ги оставили сами. Ако нямат душа, как ще се сърдят?
Като заговорихме за души IntRiGa_GirL ти все Хари снимаш, а Кери не ревнува ли че само него обичаш
Ето я и нея:
за мен всички живи същества имат душа. Преди време един летящ зелен бръмбар влетя през прозореца и падна по гръб. Аз го взех, излязох навън и го повдигнах високо в ръката си, за да може да излети без да се удари я земята. И той полетя, но преди да излети окончателно, се върна и направи едно кръгче над мен. Относно котките за мен те са тайнствени същества, те предчувстват бъдещето и виждат невидимото за нашите очи. Аз имам теория, че някога, в един друг свят, те са били хора. Дори сънувах един много интересен сън: че един път в годината, тогава съня си знаех датата, но със сигурност беше през лятото, че един път в годината всички котки се събират и приемат човешкият си облик, в който мякога са били. Само за една нощ. И ск правят нещо като ритуал в тази нощ. Палят се огньове, събират се в кръг и тнт 😎
Топче правеше така, моето момче....., сега забелязвам, че и Ушко се взира в някоя точка, видима само за него и мяучи, а аз нищо не виждам, Топче ми е изкарвал ангелите посред нощ с тези негови сцени, няма да забравя един път, той седи и мяучи пред банята и драска по вратата, вътре нямаше никой, това посред нощ, ставам аз, за да го успокоя, че постоянно правеше така, той не мърда оттам, отворих вратата и влязох вътре, котката не помръдна, а иначе беше първа писта навсякъде, бях сама тази нощ, та умрях от страх.
Имаше един уличен котарак, когото засичах постоянно, докато обикалях да прибирам моя, който всеки ден беше на лов за някоя котка. Или просто на разходка. Израсна навън и вкъщи го прибирах да спи и да го нахраня и то насила. На 13ти юли 2010 щеше да навърши 13 годинки, но не ги доживя. Та този котарак де, беше млад тогава, все се засичахме. И след това, когато в живота ми дойде моят настоящ и се моля се завинаги да бъде до мен любим кот, пак така. Обикалям за него и се засичахме с този и аз все му говоря. И той ме гледа, спре се и после побегне. И като повтаря, започна да идва в къщи да яде. Аз винаги оставям храна на стълбите. И един ден чувам слабо мяукане, той едва докретал до стълбището. И викам на майка дошъл е тук да умре. И така стана. Някои котки, не всички, искат паметта им да бъде запазена.
И един друг случай. Майка донесе отнякъде много окаян котарак. Не беше толкова слаб, но очевидно не беше пил вода със седмици. Кожата му се лющеше на дребни парченца. Нахранихме го, дадохме му вода. И през нощта, в полусън, просто явно съм била както винаги много уморена. Но го виждам в полусън, че скача върху мен, мърка с всички сили, гали ми се, радва ми се сякаш ме вужда след дълго отсъствие. И сякаш нещо бърбори, И аз го прегръщам, гушкам го. И се събуждам сутринта и той все така легнал върху мен. И се изправи, погледна ме и просто издъхна в ръцете ми.
И един друг случай. Майка донесе отнякъде много окаян котарак. Не беше толкова слаб, но очевидно не беше пил вода със седмици. Кожата му се лющеше на дребни парченца. Нахранихме го, дадохме му вода. И през нощта, в полусън, просто явно съм била както винаги много уморена. Но го виждам в полусън, че скача върху мен, мърка с всички сили, гали ми се, радва ми се сякаш ме вужда след дълго отсъствие. И сякаш нещо бърбори, И аз го прегръщам, гушкам го. И се събуждам сутринта и той все така легнал върху мен. И се изправи, погледна ме и просто издъхна в ръцете ми.
Имаше един уличен котарак, когото засичах постоянно, докато обикалях да прибирам моя, който всеки ден беше на лов за някоя котка. Или просто на разходка. Израсна навън и вкъщи го прибирах да спи и да го нахраня и то насила. На 13ти юли 2010 щеше да навърши 13 годинки, но не ги доживя. Та този котарак де, беше млад тогава, все се засичахме. И след това, когато в живота ми дойде моят настоящ и се моля се завинаги да бъде до мен любим кот, пак така. Обикалям за него и се засичахме с този и аз все му говоря. И той ме гледа, спре се и после побегне. И като повтаря, започна да идва в къщи да яде. Аз винаги оставям храна на стълбите. И един ден чувам слабо мяукане, той едва докретал до стълбището. И викам на майка дошъл е тук да умре. И така стана. Някои котки, не всички, искат паметта им да бъде запазена.
И един друг случай. Майка донесе отнякъде много окаян котарак. Не беше толкова слаб, но очевидно не беше пил вода със седмици. Кожата му се лющеше на дребни парченца. Нахранихме го, дадохме му вода. И през нощта, в полусън, просто явно съм била както винаги много уморена. Но го виждам в полусън, че скача върху мен, мърка с всички сили, гали ми се, радва ми се сякаш ме вужда след дълго отсъствие. И сякаш нещо бърбори, И аз го прегръщам, гушкам го. И се събуждам сутринта и той все така легнал върху мен. И се изправи, погледна ме и просто издъхна в ръцете ми.
И един друг случай. Майка донесе отнякъде много окаян котарак. Не беше толкова слаб, но очевидно не беше пил вода със седмици. Кожата му се лющеше на дребни парченца. Нахранихме го, дадохме му вода. И през нощта, в полусън, просто явно съм била както винаги много уморена. Но го виждам в полусън, че скача върху мен, мърка с всички сили, гали ми се, радва ми се сякаш ме вужда след дълго отсъствие. И сякаш нещо бърбори, И аз го прегръщам, гушкам го. И се събуждам сутринта и той все така легнал върху мен. И се изправи, погледна ме и просто издъхна в ръцете ми.