Здравейте, добър класически хомеопат, към когото да се обърна за справяне с тревожно разстройство, бихте ли ми препоръчали? Градът е без значение! Сърдечно благодаря!
- Публикувана: 3 авг. 2018, 10:40 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2020, 17:21 ч.
КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ - споделяне на опит и знания - 38-а тема
проблемътна меда е една бактерия, която за възрастните е безопасна, но при бебетата може да доведе до разболяване с усложнение.
кленовия сироп мисля се обработва термично, ерго няма как да има бактерии
кленовия сироп мисля се обработва термично, ерго няма как да има бактерии
Не съм технолог по производството на кленов сироп, но това което съм чела е че се преработва термично.
Що се отнася до твърдението, че кленовият сироп е аналог на пчелния мед - това е абсолютно НЕВЯРНО! Може да са аналози като подсладители и само толкова. Химичният състав на меда и кленовия сироп е различен, а това определя и различни свойства.
Пчелният мед съдържа в състава си витамини от група B, както и витамин С, D, E, K, PP, докато кленовият сироп съдържа само група B и витамин С. Съдържанието на Калий, Калций и Магнезий е много по-високо в кленовия сироп, а съдържанието на Желязо и Фосфор е много по-високо в меда. Медът съдържа и Цинк, Манган и Селен каквито кленовия сироп не съдържа. И не на последно място по важност медът съдържа вещества с антибиотични свойства, каквито кленовиият сироп не.
Аз лично не познавам в детайли свойствата на кленовия сироп, защото съм една старовремска докторка на 54 години, чието прогресивно мислене стига само до класическа хомеопатия и натуропатия, но с български природни продукти и билки. Като педиатър имам известни съображения в даването на сладки храни и напитки на малки деца.
Що се отнася до твърдението, че кленовият сироп е аналог на пчелния мед - това е абсолютно НЕВЯРНО! Може да са аналози като подсладители и само толкова. Химичният състав на меда и кленовия сироп е различен, а това определя и различни свойства.
Пчелният мед съдържа в състава си витамини от група B, както и витамин С, D, E, K, PP, докато кленовият сироп съдържа само група B и витамин С. Съдържанието на Калий, Калций и Магнезий е много по-високо в кленовия сироп, а съдържанието на Желязо и Фосфор е много по-високо в меда. Медът съдържа и Цинк, Манган и Селен каквито кленовия сироп не съдържа. И не на последно място по важност медът съдържа вещества с антибиотични свойства, каквито кленовиият сироп не.
Аз лично не познавам в детайли свойствата на кленовия сироп, защото съм една старовремска докторка на 54 години, чието прогресивно мислене стига само до класическа хомеопатия и натуропатия, но с български природни продукти и билки. Като педиатър имам известни съображения в даването на сладки храни и напитки на малки деца.
Amel има ли активна съставка, от която се прави, или е нещо като Sac lac?
Според аналитичната химия над една определена степен на разреждане (число на Авогадро) в разтвора НЯМА нито една молекула от изходното активно вещество. За потенциите от D скалата число на Авогадро се достига при 24D, т.е всички по-ниски потенции имат молекули изходно вещество т.е са потенциално токсични, например Aconitum napellus D3 в състава на Инфлуцид (Да си припомним, че Аконит е една от отровите на антиичния свят и се е използвала за изпълнение на смъртни присъди, а днес ни рекламират по телевизора как трябва да смучем Инфлуцид на корем). Между другото преди час приех 4 годишно дете в ДЕЛИРИУМ защото един псевдоколега беше предписал Беладона 6D (много под 24D т.е силно токсична) + Bryonia 6D + Cuprum 15CH, Drosera 30CH + Шуслерови соли N3, N4. Taзи БЕЗПРИНЦИПНА комбинация детето пие от 3 дни и не само, че не е помогнала (защото НЯМА как да помогне), ами болестта е прогресирала в своя естествен ход достигайки до дихателна недстатъчност и за капак детето доказва Беладона и е в див делириум. Това не можете да си го представите и филмите на Холивуд ряпа да ядат! И ние трябваше да се борим със смъртта, защото "колегата" се е провалил в опита си да подкрепи живота защото НИЩО не разбира от хомеопатия!!! И когато сега всичко е спокойно аз крада 10 минути, за влезна във форума и да си довърша писанието...
За потенциите от СН скалата граница е 12СН т.е във всички потенции над 12СН няма молекули активна съставка, а само информация под формата на нанокластери (референция към изследванията на академик Александър Коновалов за наноразмерните супрамолекулярни асоциати). За потеннциите от LM скалата граница е LM4. Изложеното до тук е валидно за всяко хомеопатично лекарство, за Arn, за Bell, за Ferr-p, за Cench. в това число и за Amel.
Тъй като форумът все пак не е аудитория за лекции има информация която не може да бъде представена кратко и смляно във вид на пюре, а всеки опит да бъде направено това ще означава нещата да бъдат ненужно опростени, което да доведе до грешни изводи, затова спирам до тук.
А мед започнах да давам след 2г.съвсееем по малко. И след 3 вече малко повече. И доста ограничам, защото е сладко. Дъщеря ми беше болна скоро и нищо не ядеше, давах чай с мед, за са се подсили. Само в такива случаи си позволявам. Майка ми, която е педиатър, ми е казвала, не повече от 1 ч.л.дневно
Здравейте, много са интересни последните няколко коментара на д-р Косева, и искам да попитам откъде черпите информация относно причините за заболяванията при децата, а и не само. Иска ми се да прочета повече по темата.
От обучението ми и формирането ми като лекар, педиатър и класически хомеопат в последните 28 години. Това са лекции, семинари, тренинги, супервизии. Не бих могла да дам списък от 15 книги, които като прочете човек и да започнат да му се подреждат нещата в главата. Причините за заболяванията са обект на мултидисциплинарен подход: Психология и психодинамика, неврология, ендокринология, имунология, обща и патологична физиология, обща и патологична анатомия, биохимия, генетика и епигенетика, педиатрия, хомеопатия и т.н. Информацията от всички тези източници плюс професионалния ми опит се събират заедно, за да пиша отговорите които давам тук, а те са уморително дълги, но човекът е СЛОЖНА система и не може да бъде разбран и описан в 5 изречения!
По повод седмицата на хомеопатията на 13 април ние от Ново Хомеопатично Училище ще имаме ден на отворени врати и ще изнесем няколко безплатни общообразователни лекции - д-р Иван Кацаров и Нина Николова (Мечка Малинарка) ще говорят за "Истината за хомеoпатията", която е 4 часова презентация; аз ще презентирам на тема "Хомеопатична помощ при болести на храносмилателната система", д-р Пламен Славов ще презентира "Хомеопатия при Болест на Крон и хроничен улцерозен колит",
д-р Лидия Стефанова "Зъбите-огледало на нашето здраве или всички болести започват от устата", Жени Даракчиева и Мила Петкова ще презентират за "Хомеопатия и хранителни нарушения - анорексия, булимия, орторексия, хиперфагия" и ще има сесия с въпроси и отговори. Тази година Световната седмица на хомеопатията (10 - 14 април) е на тема: "Хомеопатия при хранителни нарушения" и ето една добра възможност да видите нашите перзентации и да зададете въпросите, които ви вълнуват. Това, което дадох по-горе е само началото, очакваме и други наши колеги да се включат, така че презентациите вероятно ще продължат и на 14 април. Обещавам да ви информирам своевременно.
В ТЪРСЕНЕТО НА АЛТЕРНАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ОТ ТРЪН, ТА НА ГЛОГ… ЧЕ И ПО-ВИСОК!
Или защо си режем главите сами, и то с усмивката на блаженото доверие...
Днешната ми публикация няма да бъде лишена от патос…
Нека започнем от началото на болезнената приказка: човек търси алтернатива тогава, когато осъзнае, че методите, които използва в своето лечение или подходите на конвенционалната медицина към него не работят, не дават очакваните резултати.
Да ви обърна внимание на думата „осъзнае“. Осъзнаването в нашия динамичен, индустриален и консуматорски свят често е късно и болезнено, защото нямаме навика да слушаме телата си, емоциите си, мислите и чувствата си. Още по-трудно е за съвременния човек да се научи да обръща внимание на трайно съпътстващите го усещания и емоции, за да не се налага впоследствие да се бори с болезнено соматизиралите симптоми, но това е предмет на друга статия.
Да се върнем на алтернативата.
Осъзналите неефективността на прилаганата терапия в своята безпомощност се ориентират към всевъзможни налични неконвенционални методи на лечение. А те са много: билки, ароматерапия, енергийни практики, различни видове диагностики, акупунктура и акупресура и… хомеопатия.
Въпреки че тези методи винаги са съществували, напоследък на пазара на услуги лечители има колкото искате. Разбираемо е разочарованието на все повече хора, разбираемо е и, обаче, че търсенето определя предлагането. Съвременният човек търси бързо и трайно решение на здравословните си проблеми – днес, тук, сега и веднага. Това НЯМА как да се случи. 20 години е живял по начин, който го разболява и днес вълшебното хапче или игла да променят положението без човекът да направи и крачка в посока личностна промяна.
За пациента е важно някой друг да реши здравословните му проблеми без той самият, по възможност, да участва в процеса. Когато това не се случи, защото освен останалите причини, вероятността да е попаднал на откровена проба шарлатан е твърде висока, човек остава не само с убеждението, че проблемът е в лечебния метод (а не в човешкия фактор), но и започва да го налага на света около себе си, често водейки слушателите си до същата заблуда.
Докато прави това, започва да търси следващия лечител, чийто метод малко по-късно отново вероятно ще опита да опровергае. Отделен е въпросът, че често методите на алтернативното лечение се отхвърлят без въобще да се разбират, в стремежа да се наложи лична вяра и поглед към здравето. Човек посещава терапевта и започва да му казва какво да прави. Разликата е в парадигмата, в начина на мислене, в подхода към човека при неговото лечение. Човешката склонност да отрича материя, която не познава и която респективно го плаши, е повсеместна. (според мое лично немащабно проучване, почти всеки трети човек не прави разлика между психолог и психиатър например…)
Отказът от поемане на отговорност и изборите от страх водят до по-дълбоки кризи. Продължаваме да търсим втори, трети, пети лечител, отново без да отчетем факта, че живеем в бананова република и че търсенето определя предлагането… Консуматорско търсене и съответно предлагане на моментални чудеса, мълчани води и лекарства от единствения сребърен тюлен… колкото по-засукани и магически, толкова по-лечебни…
Пациентът не е длъжен да познава из основи лечебните методи, за да избере този, който би му помогнал да възстанови здравето си, НО е длъжен (ЖИВОТЪТ ГО ИЗИСКВА) да поеме отговорност да се информира, да ОСЪЗНАЕ в какъв свят живее и какво би могло да му се случи.
Това, че има разделение на труда, съвсем не означава, че всеки лечител е достатъчно обучен и има етика, според която да практикува. Колкото и цинично да звучи, ТОВА Е РЕАЛНОСТТА и ние всички трябва да се научим да оцеляваме в нея. Идеализмът на нашата вяра в добротата и принципите на човечеството остава просто идеализъм, нямащ нищо общо с реалността. А за този, който не живее в реалността, съвременната психология е дала своята диагноза.
Моля ви, преди да изберете алтернатива за себе си и децата си - информирайте се!
От няколко източника!
Народната мъдрост е казала - два пъти мери, един път режи.
Или защо си режем главите сами, и то с усмивката на блаженото доверие...
Днешната ми публикация няма да бъде лишена от патос…
Нека започнем от началото на болезнената приказка: човек търси алтернатива тогава, когато осъзнае, че методите, които използва в своето лечение или подходите на конвенционалната медицина към него не работят, не дават очакваните резултати.
Да ви обърна внимание на думата „осъзнае“. Осъзнаването в нашия динамичен, индустриален и консуматорски свят често е късно и болезнено, защото нямаме навика да слушаме телата си, емоциите си, мислите и чувствата си. Още по-трудно е за съвременния човек да се научи да обръща внимание на трайно съпътстващите го усещания и емоции, за да не се налага впоследствие да се бори с болезнено соматизиралите симптоми, но това е предмет на друга статия.
Да се върнем на алтернативата.
Осъзналите неефективността на прилаганата терапия в своята безпомощност се ориентират към всевъзможни налични неконвенционални методи на лечение. А те са много: билки, ароматерапия, енергийни практики, различни видове диагностики, акупунктура и акупресура и… хомеопатия.
Въпреки че тези методи винаги са съществували, напоследък на пазара на услуги лечители има колкото искате. Разбираемо е разочарованието на все повече хора, разбираемо е и, обаче, че търсенето определя предлагането. Съвременният човек търси бързо и трайно решение на здравословните си проблеми – днес, тук, сега и веднага. Това НЯМА как да се случи. 20 години е живял по начин, който го разболява и днес вълшебното хапче или игла да променят положението без човекът да направи и крачка в посока личностна промяна.
За пациента е важно някой друг да реши здравословните му проблеми без той самият, по възможност, да участва в процеса. Когато това не се случи, защото освен останалите причини, вероятността да е попаднал на откровена проба шарлатан е твърде висока, човек остава не само с убеждението, че проблемът е в лечебния метод (а не в човешкия фактор), но и започва да го налага на света около себе си, често водейки слушателите си до същата заблуда.
Докато прави това, започва да търси следващия лечител, чийто метод малко по-късно отново вероятно ще опита да опровергае. Отделен е въпросът, че често методите на алтернативното лечение се отхвърлят без въобще да се разбират, в стремежа да се наложи лична вяра и поглед към здравето. Човек посещава терапевта и започва да му казва какво да прави. Разликата е в парадигмата, в начина на мислене, в подхода към човека при неговото лечение. Човешката склонност да отрича материя, която не познава и която респективно го плаши, е повсеместна. (според мое лично немащабно проучване, почти всеки трети човек не прави разлика между психолог и психиатър например…)
Отказът от поемане на отговорност и изборите от страх водят до по-дълбоки кризи. Продължаваме да търсим втори, трети, пети лечител, отново без да отчетем факта, че живеем в бананова република и че търсенето определя предлагането… Консуматорско търсене и съответно предлагане на моментални чудеса, мълчани води и лекарства от единствения сребърен тюлен… колкото по-засукани и магически, толкова по-лечебни…
Пациентът не е длъжен да познава из основи лечебните методи, за да избере този, който би му помогнал да възстанови здравето си, НО е длъжен (ЖИВОТЪТ ГО ИЗИСКВА) да поеме отговорност да се информира, да ОСЪЗНАЕ в какъв свят живее и какво би могло да му се случи.
Това, че има разделение на труда, съвсем не означава, че всеки лечител е достатъчно обучен и има етика, според която да практикува. Колкото и цинично да звучи, ТОВА Е РЕАЛНОСТТА и ние всички трябва да се научим да оцеляваме в нея. Идеализмът на нашата вяра в добротата и принципите на човечеството остава просто идеализъм, нямащ нищо общо с реалността. А за този, който не живее в реалността, съвременната психология е дала своята диагноза.
Моля ви, преди да изберете алтернатива за себе си и децата си - информирайте се!
От няколко източника!
Народната мъдрост е казала - два пъти мери, един път режи.
Здравейте,
Правим опити за бебенце, но не се получава, а от няколко месеца в микробиологията имам находки на бактерии, които пречат за инвитро. След неуспешно лечение с два антибиотика реших да опитам с хомеопатия. Посетих класически хомеопат, но ме притеснява, че така и не пожела да й кажа какви бактерии има като находки в микробиологията ми. Каза, че не я интересува и че при мен проблема със зачеването е на психологическа основа...и това заключение бе преди интервюто, в първите 5 мин след като влязох в кабинета?! В последствие интервюто мина основно в анализ на мен като човек и най-вече родословието ми, какво отрицателно може да се е прехвърлило върху мен от него, от предците ми.., понеже там се криела причината. Моля за мнение нормално ли е така да протече първа среща и да се направи заключение за причина за проблема още преди интервюто?
Благодаря предварително!
Правим опити за бебенце, но не се получава, а от няколко месеца в микробиологията имам находки на бактерии, които пречат за инвитро. След неуспешно лечение с два антибиотика реших да опитам с хомеопатия. Посетих класически хомеопат, но ме притеснява, че така и не пожела да й кажа какви бактерии има като находки в микробиологията ми. Каза, че не я интересува и че при мен проблема със зачеването е на психологическа основа...и това заключение бе преди интервюто, в първите 5 мин след като влязох в кабинета?! В последствие интервюто мина основно в анализ на мен като човек и най-вече родословието ми, какво отрицателно може да се е прехвърлило върху мен от него, от предците ми.., понеже там се криела причината. Моля за мнение нормално ли е така да протече първа среща и да се направи заключение за причина за проблема още преди интервюто?
Благодаря предварително!
Когато няма физически проблем със зачеването, то проблемът е точно психологически и най-често е натрупан от предходните поколения.
Относно бактериите - ние си имаме непрекъснато в нас. Когато сме здрави, нивото им е различно от това, когато сме с нарушено здраве. С хомеопатичното лечение се върви към здраве. Така че - нивото им се нормализира. За мен също не би имало значение какви точно са ми бактериите в изследването. За моя хомеопат също. Подобни разговори и ние имаме след проследяването. Намирам ги за доста полезни.
Относно бактериите - ние си имаме непрекъснато в нас. Когато сме здрави, нивото им е различно от това, когато сме с нарушено здраве. С хомеопатичното лечение се върви към здраве. Така че - нивото им се нормализира. За мен също не би имало значение какви точно са ми бактериите в изследването. За моя хомеопат също. Подобни разговори и ние имаме след проследяването. Намирам ги за доста полезни.