Дете на 5г. не иска да се храни само

Ситуацията ми е до болка позната, само че разликата между моите е 2 години и половина. Таткото и свекървата нямат нищо против да тъпчат храна в устата на голямото. С което никак не ми помагат. Бабата, за капак, му купува всякакви Данонино и сладоледи, които по принцип не разрешавам.
От известно време обаче прилагам нова стратегия - иска да яде от пюретата на бебето, добре, но трябва съвсем сам с лъжичката да се справи и така лека полека почна да изяжда цялото бурканче.
Очевидно е, че има ревност и искат ние да ги обслужваме, да ги обичаме както сме го правели преди бебето да се появи. Другата ми стратегия е, да го бъзикам, че е още бебе, при което се активира и казва мога сам. Тази самостоятелност е не само за храненето, но и за миенето на ръце, обличане, събличане, обуване на обувките.

Сама ли живеете?
Ако не, прехвърлете повечето домакинските задължения на майка, баба, баща и вие се съсредоточете в/у децата, когато сте сама с тях. Няма как да огреете навсякъде.
Проблемът е в ревността, прави се на бебе, за да сте с нея. Трябва да я накарате да усети, че е важна за вас. Отделете и специално време, само за нея, без бебето.

Живеем сами, никой за нищо не ми помага. Когато я оставя за ден- два да я гледа някоя от бабите , става още по- зле. Те й угаждат всеячески и я хранят пак в устата, въпреки че съм забранила категорично.
При нея не минава номера с това,че е бебе и такива подобни. Държи се ужасно и прави всякакви поразии, само и само да привлече нашето внимание. За всяка нещо има рев и писъци, симулира, че много я боли и други такива. Не знам до кога ще продължава така.
Опасявам се,че ако започна всеки ден да я храня, так ще свикне и никога няма да иска да яде сама както преди.

Щом живееш сама, тогава наистина е трудно. Ако сте минали скоро през развод, това също е дали отражение.
Вариант бабата да идва, но не да гледа децата, а да помага с домакинството за около час дневно?

Ако не работи - ти си бебе, пробвай обратният - ти си голяма! Дай ѝ някакви права, като изрично подчертаеш, че това е защото е голяма, бебето няма такива. При доста деца това работи по-добре. Гордеят се от това, че им имаш доверие и им възлагаш с доверия сериозни отговорности. Правете двете определени неща, с които пак да покажеш, че са привилегия само за големи. Довери ѝ някаква тайна, разбира се нещо, което можеш да ѝ кажеш и съответства на възрастта.

Не съм разведена. ММ много ми помага с децата, но детето има нужда от мен като майка явно. Полагам усилия да се чувства добре- четем заедно книжки, ходим само двете на кино и театър. Но явно това не стига.
Разбрах,че от бабите никаква полза няма. Те угаждат за часовете, в които я гледат, за да им е спокойно на душата. А аз бера последиците от това угаждане после.

Иначе не проявява агресия към бебето. Гушка го и му се радва. Но пусто тази ревност няма край....

А да се опитваш да я включиш да помага за бебето като кака да й възложиш отговорности които да прави тя. Да й се оплачеш като на "приятелка" колко си изморена и как нямаш повече време за нея защото покрай бебето има много грижи и времето не стига и би се радвала ако тя ти помага. Просто да успее да излезе от ролята на "бебе" и да стана кака.

А, това е нещо друго
Променяйте в движение разпределението тогава. Щом детето ви сега има нужда от вас, той да поеме домакинството, и да гледа бебето, когато е вкъщи, за да можете да отделите време само за теб и голямото дете. Не става дума за цели дни, може и да е малко времето, но да е изцяло за вас.
Ако след време пък някое дете се пристрасти към баща си (при дъщеря ми беше така), тогава пък вие ще вземете другите неща.
Накратко - сложете на първо място децата и техните нужди, а другото си го прехвърляйте, както дойде
Точно формула няма, реагирайте спрямо конкретното дете, неговия характер и особености.

А защо не ходи на градина?
Пуснете я. Там ще не ще - ще се справя сама

Не ходи на градина, защото след като се роди бебето я бях пуснала няколко пъти и всеки път носеше болести вкъщи. Бебето три пъти беше болно, заразено от нея. От както я гледам вкъщи- двете са напълно здрави. Заради болестите на голямата и вследствие и на бебето отлагахме слагането на ваксините на бебето.
Ще я пускам през септември, тъй като ще е предучилищна и е задължително.

Е, тогава ще свикне. А и, ако сте ПГ в училище няма да боледува толкова

Леле, леле, все едно за моето дете говориш. Само дето при нас не става дума за ревност, защото той е второто дете. Седи и вика- храни ме. Сигурно два пъти в месеца решава да се храни сам, но не мога да разбера на какво се дължи това благоволение. НЯкой път му казвам- няма да ядеш тогава, ставай от масата. Ами наистина не яде и после в 23 ч. сяда в леглото и казва- гладен съм. А аз нося филия с масло... Не мога да стигна до там да го оставя да не яде с дни.... За разлика от теб обаче, аз не съм толкова натоварена и да го храня не ми е драма. По-скоро ме дразни и се ядосвам. Иначе е много умен, смята до 20, чете думи, езиково е доста развит, обаче иначе е като бебе. Облечи ме, нахрани ме, също така изпитва страх да седне по голяма нужда на тоалетна и ака само на гърне. На градина ходи , не знам какво яде там, но понеже е любимец на лелята, подозирам, че като го види да се подмотава , го понахранва. Че и ябълки му бели по някой път
Честно казано, гледам да не го мисля много.  Аз съм основно виновна за сегашното положение, разглезен е и няма как да го превърна изведнъж във войник, който ще изпълнява всичко каквото кажа и както трябва.

Детето просто ревнува и така търси внимание от мама. Щом иска да я храниш, храни я. Не се фиксиран върху яденето. Период е и ще отмине. Другите потребители вече са дали адекватни съвети. Включване в грижите за бебето, вечер таткото да поема бебето,а майката да играе с голямото дете. Постепенно ще разбере, че бебето не е откраднало мама и мама продължава да я обича. Иска се търпение. Няма да я храниш цял живот.

Приемете го за период, просто е забелязало колко време прекарвате докато храните бебето и го прилага и за себе си. От ревност или не, до 10 год възрасте постоянно минават през различни такива периоди. Подходете с детската хитрост!
Когато иска я нахранете малко и след това й обяснете, че сте изморена, а то/тя е кака/ батко и трябва да покаже на бебето как се хранят те за да взима бебето пример и да се научи и то. Обърнете го на игра, прехвърлете задължението то да храни бебето понякога и скоро ще се откаже, надявам се!

Предложи й да си играете на ресторант.
Например тя сяда на масата като клиент. Ти отиваш в качеството си на сервитьор и й казваш какво е менюто /естествено това, което си приготвила за хапване/.
След това й сервираш - чинийката, салфетката, приборите, сокче... Казваш: "Приятен апетит! Обадете ми се като приключите, да ви сервирам десерта!"
Ние така се пречупихме.
И не искаше да го гледаме като се храни, така че не се вторачвай в нея...
Успех!!!

Благодаря на всички за съветите. В тях има много резон. Ще приложа на практика всички тактики, за които споменахте. Дано нещо даде резултат.

Ох и ние сме така. На 4г. и 6 месеца- може да яде сама, но и е по- кеф да я храня в устата. Бабите и са виновни, защо тя се храни сама, храни и малко като се позасити и почва да се разсейва и не успява да се наяде, а те вземат прибора и почват да и бутат в устата, а тя доволна. Карали сме се хиляди пъти, но без ефект, аз не я храня, ако не иска да яде сама, няма да яде изобщо. И в 23.00 мамо гладна съм и ходи да тършува в хладилника....да видим до кога ще издържа.

Ами вината ви е, че позволявате да яде в 23 часа..

Казах че тършува в хладилника, това далеч не означава, че аз позволявам да яде или пък яде в 23.00 ч. Не яде!

При моите деца разликата е почти 9 години. Ревността изби в друго направление, но работата с детски психолог много помогна.
За съжаление трудно се намират добри специалисти, пък и хонорарите им са Уау.

Знам, че всяко дете и семейство са различни, но все пак учете ги на самостоятелност децата и им поставяйте граници. Добре не яде, става от масата, в 11 вечерта е гладно (всъщност в 11 отдавна трябва да е заспално, но е друга тема) - да отиде то до хладилника, не мама да носи и да търчи. Обикновено давам избор в определени граници, можеш да избереш ябълка или кисело мляко (примерно вечерята не е готова и е гладен). На почти 5г спокойно може да си приготви някое семпло ястие (бисквити с кисело мляко, например). За да не се засилва ревността - не споменавай, че не можеш да я обслужиш, защото бебето плаче примерно, а защото е голяма (или нещо, което върви при вас).

Относно неходенето на градина и боледуването - големите ни са с разлика 2г5м, да, разболяваше се бебето (е, не е било нещо тежко, но пак вирусче), но пък бебето като порастна и тръгна на градина, самото то боледуваше мноооого по-малко!

Не знам защо се хванахте за това, че в 11 е гладна и става и отива САМА до хладилника, поглежда го, връща се и си ляга- не яде, не и позволявам, да е яла, когато всички сме вечеряли и преди да си измие зъбите, това е закон при нас.
Да в 11 заспива понякога, лято е, топло е, играем навън до 20.30/21ч., прибираме се къпем се ядем, зимата не е така.

Визирах това мнение.
За късното ядене  - лично аз позволявам да хапнат (рядко се случва), но с уговорката, ако наистина са гладни и да е нещо по-леко и здравословно (кисело мляко обикновено им предлагам като идея, или ако има останало готвено, месо, филия домашен хляб). Но при нас не е от злоядство, а обратното, все са гладни! Големите наближават пубертета и спортуват и е обяснимо. И всеки сам си сипва и отсервира, дори и малкият (на 3г5м) като е гладен често сам се обслужва. Т.е. при тях не е защото не са вечеряли, а т.к. вечеряме рано, се случва някой да огладнее преди лягане.

Е това вече наистина не е приемливо. Извинете ме.

Ох и моето дете не се храни само. Само че той е на 6 г и 4 мес. Чака да му сложа в устата. Нямам други деца, цялото ми внимание винаги е било насочено към него, от както се е родил не работя. Къде сбърках незная, но вече  нямам сили. Много е кльощав, ако не му бутам в устата се е случвало и месец да не яде.

може би тук...?
 

Да може би там, но и за това имаше причина, не е изцяло мое желанието.

аз не те обвинявам, просто сама си написала отговора на въпроса си.
опитай се да му дадеш независимост, да подкрепиш всяка негова инициатива.
не му се карай ако цапа, даже го оставяй да цапа. (аз обаче после връчвам и кърпата да бърше, за да не се научи, че мама е за да върви след него.... )
ще става бавно и полека.
ако трябва се консултирай с психолог как да подходиш.

Е, не вярвам да не е ял цял месец

Момичета много сте мили, но какво ли не съм правила, пробвала и опитвала.
Като написах един месец не съм преувеличила, караше или на една чашка айран  дневно или на едно- две залчета  сух хляб. Топеше се пред очите ми, лекарите казваха, че здравословно е добре. Какво ли не опитвах, витамини, детски филмчета- нищо не помогна. И сега ако аз не го храня просто не яде.  Страх ме е, че пак ще се повтори същото и нямам сили да го понеса.

моето дете е на подобна възраст и мога да твърдя, че вече имат разсъдък и с обясняване доста се постига.
с моления и подобни неща нищо не става - едно време ги прилагаха при мен и така въртях цялата рода на малкия си пръст с неяденето 
мисля, че и мен ме хранеха в устата и не схващаха, че просто храненето ми беше болезнено скучно.

вкарваш правила и не отстъпваш от тях. това не означава, че трябва драконовски да ги налагаш, но трябва и да ги отстояваш.
при нас правилата са малко, но държа да се спазват: ядем всички седнали на масата. чака се всички да седнат. яде се каквото е сготвено. ако не му харесва може и да не яде, но друго няма. в краен случай, ако въобще нищо на масата не му е вкусно, то позволявам кисело мляко.
десерт получава, ако е изял поне половината порция. слагам десерта след като всички сме се наяли, трябва да чака, ако е приключил бързо.
ако е изял много малко от порцията, то десертът е нещо солено (той предпочита сладко и се напъва да изяде малко повече).
всеки си отсервира.

моето дете обича крем супи и там успявам да вкарам някакви зеленчуци. яде ги с крутони (правя ги със зехтин в тигана, за да засищат повече) или има едни топченца, продават ги по магазините.
болонезе също яде, правя една голяма тенджера, после порционирам и замразявам. яде със спагети или варени картофи.

има една книга, мисля, че беше на Йеспер Юул, където той разказва как са го извикали в едно семейство, в което детето не се е хранело прилично на масата.
той отишъл за обед и започнал да се държи като зле възпитано дете - да си играе с храната, да изпуска вилицата и да твърди, че не знае как се ползва ножа. тогава детето започнало да го "учи" как става и да му показва, та така направили пробив при детето.
може да пробвате да поканете някой върастен и да разиграете сценката - възрастния да държи да го хранят в устата...

детето ти не ходи ли на градина?
так ядат повечето. моето също. в ДГ изяждало по 3-4 порции 
забелязах, че яде по-добре, ако има приятелче поканено вкъщи.
може и това да пробваш.

Пробвай да оставяш не нея, а бебето на бабите.
Явно е хубаво да си бебе, щом мама го гушка през цялото време. Ако приемеш правото й да бъде бебе, но ако се налага да се откаже да е бебе, за да прави нещата, които са приятни и са само големи деца, може би ще преодолее тази пуста ревност.

На моя приятелка синът ѝ, връстник на големия, беше много злояд. Обаче като ни е гостувал в къщи, дали покрай нашите, че са ящни, си хапваше нормално.

Пратете каката на ДГ и се занимавайте само с малкото дете през деня.
И моя син обича да го храня, вече е почти на 6, особено като се гледа в таблета. Обаче оставям яденето на масата и подканям да се храни. Накрая казвам, че има още 5 минути и отиваме да правим еди какво си.

Дете на тази възраст,трябва да общува с други деца.Пратете го на градина там като гледа от другите ще се научи.Няма дете умряло от глад,постепенно само ще поиска храна.По всяка вероятност се касае за ревност от бебето и стремеж да получи внимание.

При нас беше така в началото,обаче бързо й намерих цаката. Започнах да я включвам в абсолютно всичко свързано с бебето,в началото не искаше много,ноооо го изграех клоун "аууу виж как бебчо се радва,че ти му донесе памперса",примерно. Преобличахме бебето заедно,носеше памперси,крем за дупе,лигавник,давах й да му слага от бебешката пудра,къпехме го заедно,пееше му песнички за да заспи. Вярно,става в пъти по-бавно и в началото може и да се дразниш,но...стискаш зъби. Определено мога да твърдя,че помогна на 10000% . Ревността спря,не беше малко,направо спря! Започна да се храни сама,защото трябвало да е силна за да може да се грижим заедно за бебето. Просто се получи невероятна хармония,както в началото не искаше да помага особено,след това нямаше търпение. Нямат проблеми двамата,имат страхотна връзка. Може би съм имала и късмет,но мисля че ако не бях процедирала по този начин,нещата щяха да са коренно различни. И определено не по-добри.

При мен действа да готвим заедно. Вчера например почти сам направи баница и изяде сам 2 парчета, без да тъпча аз, без нерви, без въртене, че и айран си направи.

Синът на наши приятели така разиграва родителите си, неядейки нищичко. При него не е от ревност, а явно начин да печели внимание. И не е от липсата му, просто капризи, а майка му угажда. Твърди, че иначе стоял бил гладен по 3 дена. То е едно вечно молене и увещаване какво точно му се яде на принца, а той после мисли и преценява ще го яде ли, няма ли.... Беше у нас един ден, питам го ще ядеш ли еди-какво си. Отговорът - не. Нищо не казах, сложих 2 порции на масата, дъщеря ми седна да яде, той погледа, почака, като видя че никой нищо повече няма да го пита и подканя - седна и си го изяде.