Срещите с бившия/бившата

  • 21 273
  • 158
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 444
Пускам темата, защото на мен ми е страшно трудно вече почти година от раздялата,когато се налага да се видя с бившия /само по повод децата/, или когато го срещна случайно. Изпитвам огромна неприязън към него и не знам как да се справя. Повръща ми се направо като го видя.

Вие как действате в такива случаи?

# 1
  • Мнения: 3 731
И при мен беше така. Неприязън, страх, всичко. Нямах идея защо, насилвах се за small talk и не издържах повече от 5 минути. Чак когато  срещнах следващия, бившият си стана просто бивш, без всякакви емоции.

# 2
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Справи се с тази неприязън- за теб е кофти.
Аз нямам проблем със срещите, дори съжалявам, че са толкова редки.

# 3
  • София
  • Мнения: 971
Нали за това е бивш. Виждаш го за кратко и после си отдъхваш....  По-кофти щеше да е настоящ и да изпитваш тези емоции. А най-кофти е да е бивш, да го виждаш и да съжаляваш, че сте се развели.... Simple Smile

# 4
  • Мнения: 18 593
Ще ти мине. На мен вече ми е напълно все едно дори и да го видя. Но минаха почти 7 години от раздялата ни - времето наистина лекува Simple Smile

# 5
  • Мнения: 5 252
И аз бях така отначало. Аз дори съм повръщала буквално. Но с времето всичко минава.

# 6
  • Мнения: 2 760
Аз пък все още имам чувства към бившия, макар и не любовни. Толкова години и две деца...
И нищо, че аз го напуснах, не му желая зло и не ми става гадно като го видя, само се дразня от неспособността му да порасне.

# 7
  • Мнения: 2 214
Една година е нищо време. Нормално е.
На мен ми трябваха 3 , дори и повече,за да стигнем до нормално общуване, без емоции-нито положителни,нито отрицателни. Става ти просто познат, независимо,че е имало любов преди години.
Дай си време и освен това избягвай да се виждаш с него,доколкото е възможно. , разговорите по телефона- лаконични и само касаещи неща,свързани с децата. Отърсвай перушината и се огледай за друг човек, може да е до теб и да не го виждаш, от мисли за бившия. Успех!

# 8
  • Мнения: 922
Изпитвам ужасни емоции, когато засека бившия. Страх, гняв, потрес най-вече защото подминава сина си. Безцеремонно и безчовечно, на сантиметри от него, днес пак чаках да дойде да го вземе по съдебно решение, но уви. Добре че детето не го познава, че иначе не знам какво ще му кажа защо татко му го подминава.

# 9
  • Мнения: 2 214
нашият бнд не вижда детето, виждал го е десетина пъти ,но детето не го помни вече и слава богу
случвало се е да се разминем и да се правим ,че не се познаваме, той не отразява детето
на мен обаче вече ми е безразлично, даже мисля,че за детето това е по-добрият вариант
няма как да ти липсва нещо, което реално нямаш
претръпваш до такава степен, че не изпитваш нищо, нито болка, нито яд, нито нищо
приемаш си детето само като свое и заживяваш с облекчение

# 10
  • Мнения: 922
камъчка детето ти колко е голямо ? БНД живял ли е с него? Има ли съдебно решение да го вижда ?
Моето е на 2 и не го познава, защото също е идвал 10-15 пъти да го види също.

# 11
  • Мнения: 2 214
детето ми е на 5, но БНД  е семеен
има съдебно решение да го вижда два пъти месечно  в събота, но никога не е проявявал желание
виждаше го, докато мислеше,че пак ще бъдем любовници
истински интерес или чувства към детето ми никога не е имал
наскоро си увеличих издръжката и на този етап смятам да не комуникирам с него по никакъв начин до следващото дело
детето ми не го помни, пита отвреме навреме- не за него, а къде е баща му
знае,че той има семейство и други деца
не го лъжа ,че го обича, не му говоря нищо лошо, нито добро за него
просто знае,че семейството ни сме- аз, той и баба му
това е

# 12
  • Мнения: 2 760
Момичета, много ми е тъжно като ви чета... Пожелавам ви щастие занапред!!!

# 13
  • София
  • Мнения: 163
Не е редно да изпитваш неприязън към бившия.Този някога си го обичала,била си влюбена в него.В крайна сметка ти си си го избрала.Не са се получили нещата.Няма нищо ненормално.Продължавай смело напред,но без негативни чувства.Няма щастлив човек,който мрази.

# 14
  • Мнения: 922
камъчка все едно чета себе си. И нашия бнд има право да го вижда в събота само, но не го прави. Не контактувам с него изобщо, даже се подминаваме. Твоя кога си сви ново семейство ? Моя си хвана гадже веднага след като се върна от чужбина. Идваше да вижда чат пат детето, не толкова от желание, колкото да ме тормози и да подхвърля вулгарни коментари за секс. Винаги сме си били аз и малкия, още от раждането.
Моето дете е на 2. Незнам може би ми трябват още години да минат да  претръпна и като го видя да съм безчувствена. Детето спокойно ли приема всичко това, незнам повече се притеснявам за детето. Исках да има татко, макар и да не сме заедно. Аз и затова търпях твърде дълго да ме мачка и да идва когато му е кеф уж заради детенце. Но осъзнах, че това е грешно. Той не полагаше грижа, не показваше любов към малкия, а мен ме разсипваше ден след ден. Отказа ми споразумение и се наложи да заведа дело.

# 15
  • Мнения: 18 593
черна орхидея, детенцето ти е много малко. Не му прехвърляй своите страхове. И моето най-малко дете от първия ми брак беше на 2, когато се разведох. Мисля, че то най-леко прие развода, защото никога не е виждало мен и баща си заедно Simple Smile

Даже след години децата гледаха вкъщи един филм "И не заживели щастливо" се казваше, някаква пародия на Снежанка и детето ми каза: "Като при вас с тате, мамо, мислели сте, че всичко ще е наред, а после хич не е било така. Добре, че сте се разделили и да сте пак щастливи" Wink

# 16
  • BG
  • Мнения: 892
Не е редно да изпитваш неприязън към бившия.Този някога си го обичала,била си влюбена в него.В крайна сметка ти си си го избрала.Не са се получили нещата.Няма нищо ненормално.Продължавай смело напред,но без негативни чувства.Няма щастлив човек,който мрази.
Да бе, не било редно...а когато този човек те е мачкал физически и психически и с държанието си те е унижавал, тогава какво е?
За съжаление доста време нямаше как да го напусна, но в мига в  който усетих възможността се вкопчих в нея и успях.
Моят често го взема, но не мога да се отърся още от негативните спомени.

# 17
  • София
  • Мнения: 163
Е,за този,който мисли,че е редно да мрази съм абсолютно сигурен,че е нещастен.Ваш си е избора да изберете дали да сте нещастни или щастливи.

# 18
  • Мнения: 1 444
Мина доста време откакто се разделихме фактически, но и доста време след това той продължи да се бута около нас, вероятно разчитайки, че ще му се размине. Т.е. агонията при мен продължи повече време и още се опитвам да се отърся от негативното, но уви, трудно е, като се налага да виждаш дразнителя.

# 19
  • Мнения: 18 593
Той ще продължи да се бута, ако няма нов мъж край теб. Съжалявам, просто това е истината Sad

Ако не бях срещнала сегашния си мъж, аз със сигурност щях да имам някакво гадже, което поне да идва често у нас и бившия да не припарва. Нямах друг изход.

# 20
  • Мнения: 2 214
камъчка все едно чета себе си. И нашия бнд има право да го вижда в събота само, но не го прави. Не контактувам с него изобщо, даже се подминаваме. Твоя кога си сви ново семейство ? Моя си хвана гадже веднага след като се върна от чужбина. Идваше да вижда чат пат детето, не толкова от желание, колкото да ме тормози и да подхвърля вулгарни коментари за секс. Винаги сме си били аз и малкия, още от раждането.
Моето дете е на 2. Незнам може би ми трябват още години да минат да  претръпна и като го видя да съм безчувствена. Детето спокойно ли приема всичко това, незнам повече се притеснявам за детето. Исках да има татко, макар и да не сме заедно. Аз и затова търпях твърде дълго да ме мачка и да идва когато му е кеф уж заради детенце. Но осъзнах, че това е грешно. Той не полагаше грижа, не показваше любов към малкия, а мен ме разсипваше ден след ден. Отказа ми споразумение и се наложи да заведа дело.
беше семеен когато се запознахме, аз също
разведох се, голяма любов, голямо чудо, та накрая се наложи да доказвам ,че нямам сестра
детето ти ще е щастливо, ако ти си щастлива
аз не правя драми от това,че си го гледам без баща около него, той усеща,че нищо не ни липсва и така
когато пита- отговарям, без да драматизирам, и той свикна,че е нормално да расте обичан само от мен и майка ми
давай на детето си цялата си любов на която си способна и спри да се тормозиш за някой си
човек, който се е отказал от детето си, сам по себе си е лош човек
и гнева ще отмине и неприязънта, дори един ден ще му простиш и ще си благодарна за детето си
децата ,които растат без баща стават такива каквито си ги моделираме
моето дете е обичливо и чувствително,но усеща много моите емоции
за баща му отговарям спокойно, само истината
даже онзи ден му казах ,че няма как да зная дали го обича или не, защото не знам
и това е самата истина
може и да го обича по свой начин, но  досега не го е показал
за мен това няма никакво значение отдавна, но в интерес на истината изминах много дълъг път преди това, докато стана такава
най-важното е детето ти да е здраво
както казваше една позната- бащи много- майката е важна

# 21
  • Варна
  • Мнения: 736
В нащалото изпитвах буквално неприязън. Особено след като позволи тази заради която го изритах да ме тормози. Постепенно ми стана безразличен. За това ми помогна и новият тогава човек в живота ми.
 Детето не го интересува, а ние не се интересуваме от него. Не я е виждал от 1.06.2017.

# 22
  • Мнения: 1 121
камъчка все едно чета себе си. И нашия бнд има право да го вижда в събота само, но не го прави. Не контактувам с него изобщо, даже се подминаваме. Твоя кога си сви ново семейство ? Моя си хвана гадже веднага след като се върна от чужбина. Идваше да вижда чат пат детето, не толкова от желание, колкото да ме тормози и да подхвърля вулгарни коментари за секс. Винаги сме си били аз и малкия, още от раждането.
Моето дете е на 2. Незнам може би ми трябват още години да минат да  претръпна и като го видя да съм безчувствена. Детето спокойно ли приема всичко това, незнам повече се притеснявам за детето. Исках да има татко, макар и да не сме заедно. Аз и затова търпях твърде дълго да ме мачка и да идва когато му е кеф уж заради детенце. Но осъзнах, че това е грешно. Той не полагаше грижа, не показваше любов към малкия, а мен ме разсипваше ден след ден. Отказа ми споразумение и се наложи да заведа дело.
беше семеен когато се запознахме, аз също
разведох се, голяма любов, голямо чудо, та накрая се наложи да доказвам ,че нямам сестра
детето ти ще е щастливо, ако ти си щастлива
аз не правя драми от това,че си го гледам без баща около него, той усеща,че нищо не ни липсва и така
когато пита- отговарям, без да драматизирам, и той свикна,че е нормално да расте обичан само от мен и майка ми
давай на детето си цялата си любов на която си способна и спри да се тормозиш за някой си
човек, който се е отказал от детето си, сам по себе си е лош човек
и гнева ще отмине и неприязънта, дори един ден ще му простиш и ще си благодарна за детето си
децата ,които растат без баща стават такива каквито си ги моделираме
моето дете е обичливо и чувствително,но усеща много моите емоции
за баща му отговарям спокойно, само истината
даже онзи ден му казах ,че няма как да зная дали го обича или не, защото не знам
и това е самата истина
може и да го обича по свой начин, но  досега не го е показал
за мен това няма никакво значение отдавна, но в интерес на истината изминах много дълъг път преди това, докато стана такава
най-важното е детето ти да е здраво
както казваше една позната- бащи много- майката е важна

Когато расте, едно момче се нуждае от много други неща, освен майчината (и бабина) обич и грижи. Дано поне да има дядо покрай вашето.

# 23
  • На Марс
  • Мнения: 8 716
Когато расте, едно момче се нуждае от много други неща, освен майчината (и бабина) обич и грижи. Дано поне да има дядо покрай вашето.

мдам аз израстнах без баща и първите сблъсаци с бормашини и тем подобни бяха доста комични Simple Smile

Последна редакция: пн, 23 юли 2018, 00:04 от punchinello

# 24
  • Мнения: 922
lyam по принцип е така да. Обаче какво да се направи, когато бащата абдикира собственоръчно ? Само защото му е по-лесно да е ерген и да води гаджета ?
Каквото мога ще му дам на сина ми, има дядо да . Но не е като баща, но той сам си пожела да не е с детето, а да живее.

# 25
  • Мнения: 2 214
нямам баща- починал е
иначе изобщо нямаше да се занимавам да водя дела за бащинство, за да вземе неговото име
иска мъжко внимание-безспорно е
като кутре се залепва за мъжете около нас- вуйчо ми, приятеля на майка ми
аз не съм престаряла и вярвам ,че един ден той ще има истински баща
биологичният баща не е фактор, важни са хората, които го обичаме
по никакъв начин не смятам ,че го осакатявам и тем подобни
имам примери бол около себе си на големи мъже, израснали без бащата , ами много свестни мъже са и са много по-добри бащи, точно защото им е липсвала бащина грижа
може би му липсва  баща, но той въобще не знае какво е да имаш такъв и по-добре на този етап, отколкото БНД  да си играе на иди ми- дойди ми и детето да страда,че не го вижда
не е искрен и не страда за детето, така че не виждам как детето ми ще страда за него
все ще се намери кой да замести тази празнина, аз съм на 41 и все още не съм се отказала от идеята,че отново ще обичам и ще бъда обичана

# 26
  • Мнения: 7 325
Не е редно да изпитваш неприязън към бившия.Този някога си го обичала,била си влюбена в него.В крайна сметка ти си си го избрала.Не са се получили нещата.Няма нищо ненормално.Продължавай смело напред,но без негативни чувства.Няма щастлив човек,който мрази.
Има една приказка - на каквото си постелеш на такова ще легнеш - та си е съвсем нормално да изпитваш неприязън към някой който си обичал и който доста се е постарал да ти докаже, че не си е струвало.
Не съм виждала/чувала БНД повече от 10 години, но продължавам да изпитвам същата непоносимост към него каквато изпитвах когато се разделяхме. Постара се доста да я заслужи. В негов плюс е да не ми се мярка и в бъдеще щото няма да остане доволен от това което ще чуе. Не съм му простила простотийте.

# 27
  • Мнения: 2 214
Едва ли има жена, която би простила да неглижират детето й.   Лично за мен това не е нормално. Времето отмива почти всичко - и болката и разочарованието и обидата, но този въпрос си стои. Поне за мен.
Към БНД  изпитвам пълно безразличие сега, но това го постигнах след доста време. Става ми неприятно когато подминава детето, но дотам. Приемам го като негов проблем, не мой. В крайна сметка  научих,че когато аз съм добре и съм в хармония със себе си, детето ми също е добре. Времето лекува всичко, колкото и банално да е това.

# 28
  • София
  • Мнения: 163
А какво правите,когато бащата прави всичко възможно да е до детето си,иска да се грижи за него и да му се радва.Обаче майката не позволява.

# 29
  • BG
  • Мнения: 892
Ми да ти кажа честно все още не съм срещала такъв случай при моите познати Simple Smile Обикновено бащата се скатава и се изживява като волно ергенче Wink

# 30
  • Мнения: 3 731
Цитат на: gogodif link=topic=1051438.msg37087933#msg37087933 date=1532171141
А какво правите,когато бащата прави всичко възможно да е до детето си,иска да се грижи за него и да му се радва.Обаче майката не позволява.
Обикновено не позволяваме. По ред причини. Е, вероятно има и изключения, но не съм срещала. Ако на бащата може да се има доверие, всяка нормална майка би предпочела да си почине за час/ден или колкото там.
"Да се радваш на детенцето" е привилегия, която се заслужава, не се раздава Simple Smile

# 31
  • Мнения: 7 325
Едва ли има жена, която би простила да неглижират детето й.   Лично за мен това не е нормално. Времето отмива почти всичко - и болката и разочарованието и обидата, но този въпрос си стои. Поне за мен.
Към БНД  изпитвам пълно безразличие сега, но това го постигнах след доста време. Става ми неприятно когато подминава детето, но дотам. Приемам го като негов проблем, не мой. В крайна сметка  научих,че когато аз съм добре и съм в хармония със себе си, детето ми също е добре. Времето лекува всичко, колкото и банално да е това.
Точно така. Отдавна отказах да се тровя с отрицателни емоции и *забравих* какво ми причини този индивид, но това което си позволи да направи с детето ни не мога и няма да забравя и простя.
А какво правите,когато бащата прави всичко възможно да е до детето си,иска да се грижи за него и да му се радва.Обаче майката не позволява.
Познавам хора в такава ситуация. За жалост. Имаш два варианта. Единият е да се бориш с всички възможни ( законови ) средства, другият е да се примириш, че си изтеглил късата клечка с неставаща жена и да подредиш живота си от начало.
За моя изненада напоследък често се случва да се отсъди споделено родителство, поне сред познатите ми, та явно свърши ерата на - детето с майката задължително.

# 32
  • София
  • Мнения: 163
Това,че при ваши познати няма такъв случай съвсем не означава,че наистина няма.Можете да бъдете сигурна,че има.Все пак жената не е по-висшо същество от мъжа.

# 33
  • Мнения: 2 214
разбира се, че има и отговорни мъже, които искат да виждат детето си / децата си/ , но майката или ги настройва и забранява, или стопира контактите на децата с бащата
такива жени не ги разбирам, детето не е жертва на лошите взаимоотношения между родителите си, и не бива да бъде използвано като средство
познавам доста мъже, които си гледат сами децата, там пък майката е абдикирала
най-добрият вариант е дори и разделени, и двамата да полагат общи грижи за отглеждането и възпитанието им, но уви това е рядко срещано
точно заради това дадох шанс на БНД  да види детето си, въпреки простотиите, които сътвори и въпреки  помията ,която изля и върху мен и върху детето си
но интуицията ми не ме подведе отново, той не оправдава очакванията ми и не спази уговорката, че ако ще го вижда-ще го вижда редовно
сам прекрати контактите с детето, обяснявайки ми как искал по този начин да затвърди доверието на жена си в него, независимо , че директно поиска отново да продължим по стария начин - тоест да бъдем любовници
жалка работа, честно казано не виждам дори и да беше продължил да го вижда- на какво щеше да го научи и какво би му дал  подобен човек
та така- хората сме различни, но аз сега- ако съм на този акъл ,само заради болката, която ми причини , докато бях бременна -нямаше да му позволя дори на снимка да види отрочето си
това си го отчитам като голяма грешка, но аз съм си наивна по принцип и все вярвам , че хората се променят
да- ама не

Последна редакция: вт, 24 юли 2018, 21:22 от камъчка

# 34
  • Мнения: 3 731
Съгласна съм с Камъчка. Не с теорията, с опита. Отговорните бащи живеят с децата си, не се "грижат" за тях всяка втора събота. Желателно е децата да нямат такъв пример около себе си докато растат. На моите деца, например, беше строго забранено да виждат баща си, докато не преминаха фазата на пубертета. Simple Smile

# 35
  • Мнения: 650
разбира се, че има и отговорни мъже, които искат да виждат детето си / децата си/ , но майката или ги настройва и забранява, или стопира контактите на децата с бащата
такива жени не ги разбирам, детето не е жертва на лошите взаимоотношения между родителите си, и не бива да бъде използвано като средство
познавам доста мъже, които си гледат сами децата, там пък майката е абдикирала
най-добрият вариант е дори и разделени, и двамата да полагат общи грижи за отглеждането и възпитанието им, но уви това е рядко срещано
точно заради това дадох шанс на БНД  да види детето си, въпреки простотиите, които сътвори и въпреки  помията ,която изля и върху мен и върху детето си
но интуицията ми не ме подведе отново, той не оправдава очакванията ми и не спази уговорката, че ако ще го вижда-ще го вижда редовно
сам прекрати контактите с детето, обяснявайки ми как искал по този начин да затвърди доверието на жена си в него, независимо , че директно поиска отново да продължим по стария начин - тоест да бъдем любовници
жалка работа, честно казано не виждам дори и да беше продължил да го вижда- на какво щеше да го научи и какво би му дал  подобен човек
та така- хората сме различни, но аз сега- ако съм на този акъл ,само заради болката, която ми причини , докато бях бременна -нямаше да му позволя дори на снимка да види отрочето си
това си го отчитам като голяма грешка, но аз съм си наивна по принцип и все вярвам , че хората се променят
да- ама не
Ами не е много рядко! Ние сме така- разведени- приятели. Той е много добър, отговорен баща, обича я, гледа си я, прави всичко за нея. Помага ни финансово, макар че аз си работя, имам друг мъж (и с него са в добри взаимоотношения).
И покрай мен има още две двойки със сходна съдба- разделени,  разведени, но и двамата родителя си гледат децата.
Както се казва- отваряла съм си очите, като съм се омъжвала и макар че при нас любовта не продължи дълго, запазихме приятелски чувства и имаме едно щастливо дете с много родители Simple Smile

# 36
  • Мнения: 2 214
това е похвално, но се случва , когато и двамата са интелигентни хора
обикновено в България, когато мъжът и жената се разведат, мъжът се развежда и с децата си
ако не ми вярваш-виж в раздела- Родители, отглеждащи сами децата си
иначе- за вас -поздравления- точно така трябва да бъде

# 37
  • Мнения: 650
Е това означава, че повечето хора, които се развеждат не са интелигентни ли, понеже не запазват добри взаимоотношения или да го кажа повечето български мъже? Или просто се дава тон на несполуките, а тези които са си щастливи и доволно разведени си мълчат и ся някъде далеч изгубени в статистиката?

# 38
  • Мнения: 2 214
ами и аз съм разведена , пък се имам за интелигентен човек
масово мъжете нехаят за децата си след развода, кое ви учудва
не ги виждат, не плащат издръжка, поставят условия, пазарят се сякаш детето е разменна монета
по-често срещано е, отколкото двама бивши да седнат в парка, заедно с новите си партньори  и да си се радват на дечицата
това са моите наблюдения, не ги налагам , но е масово явление

# 39
  • Мнения: 17 407
Аз пък все още имам чувства към бившия, макар и не любовни. Толкова години и две деца...
И нищо, че аз го напуснах, не му желая зло и не ми става гадно като го видя, само се дразня от неспособността му да порасне.


Не се дразни. Всеки има да извърви различен път, за да порасне, а може и да не порасне Simple Smile
 Важното е, че сте избрали да не се измъчвате взаимно.
Отговорните бащи си остават обичащи и отговорни, макар и освободили се отношения, увреждащи и двамата родители.  В много случаи обаче, майката предпочита да живее в заблудата за грижовния родител, който никога  не напуска семейното огнище.
На въпроса -  в първите месеци общувах с смс - и само. За щастие, му се възстанови балансът, та вече е възможно по-нормално да се разговаря.   

# 40
  • Мнения: 2 760
Благодаря ти, Дренка! Скоро ми предстои среща с бившия и новата му любима. Дано да е свястна и децата да я харесат!
Казах му, че нямам нищо против тя евентуално да отиде да живее при него в общия ни дом. Мисля, че не греша като се държа човешки с него.

# 41
  • Мнения: 17 407
Адекватно постъпваш. Аз не държа да се запознавам с новата жена в живота му, а дали ще я харесат децата - това е нещо, което изобщо не зависи от мен. Да се оправя, още не им е казал, няма да го научат от мен.  Все още не зная как бих постъпила  в случай, че тя контролира и ограничава контакта му с децата.

# 42
  • Мнения: 2 760
Давам си сметка, че това е тънък лед... От една страна нямаме никакво право да се месим в живота на бившите, от друга страна новите им гаджета вероятно ще станат част от живота на децата ни и заради собственото си спокойствие предпочитам да се запозная с нея. Той ми я описва като свястна, ама като знам, че и за мен мислеше същото... Joy

Както и да е, времето ще покаже. Скоро предстоят  разговори за пари. Не приемам, че той щял да се постарае "да ми помогне" да стегнем гимназистката за първия учебен ден. Смятам това за негово съзадължение, не за някакъв жест към мен.

# 43
  • Мнения: 17 407
Ох, така са Simple Smile
В моя случай децата бавно и полека го игнорират. Някои хора са идеални за биологични родители и дотам:)

# 44
  • София
  • Мнения: 580
Не мога да си представя да виждам бъдещите му жени / приятелки и те да остават и за малко с детето, във всички случаи бих осуетявала такива. Нямам нищо против той да го вижда, но не знам защо изпитвам неприязън към сестра му, майка му и роднините му и всеки път със свито сърце давам детето да прекара малко време с тях. Причината е, че грам не струват като хора и все повече се убеждавам, че трябва да слагам граници на срещите с тях, защото не носят абсолютно нищо позитивно за детето и може да мине и без тия срещи.

# 45
  • Мнения: 17 407
Може би е трябвало да бъдем осторожни, избирайки мъжа, като вземем под внимание и семействата им.
Няма идеална ситуация, засега не бих спряла децата от контакт, тъй като са достатъчно интуитивни и имат адекватна преценка. Но не се знае нищо Simple Smile

# 46
  • Мнения: 5 252
Изобщо не мога да си представя, че бившия ми ще ми споделя за новата си и че ще искам да се запознавам с нея.

# 47
  • Мнения: 9 196
Нездрав интерес към живота на бившите. Все едно на мен да ми пука, дали някой е изял пилешките кокали, които метнах вчера в коша.

Да, да, ще кажете - ама то заради децата, да знам при кой отиват ... Лъжа. Да не би да знаете всички хора, които общуват с бившия ви, в компанията на децата? Ми може някой да е педофил, наемен убиец, наркодилър ... дори не ви и минава през ум. Новата е важна. Заради децата ...?

# 48
  • Мнения: 2 760
Оф, Салсиша, понякога големи глупости дрънкаш.
Тези нови любови стават част от живота на децата ни и участват във възпитанието им, като втори майки, невинаги са еднодневки. Аз моята заместника съм я виждала на снимка, беша с бившия ми на снимка във фейса - и какво? За характера ѝ искам да добия представа.
Но разбирам тези жени, които не искат да имат нищо общо с бившите и не се интересуват от тях.

# 49
  • Мнения: 9 196
Е, ти пък не го приемай лично де, може твоя случай конкретно да е друг. Но общо взето е така, както го написах.

Особено, ако са по-големи децата, не такива, които изискват обслужване, в никакво възпитание не участват новите партньори. Какво да му възпитава на едно 15-16 годишно. Характера и ... какво значение има? Изгубена мисловна енергия. Ревност, не нещо друго.

# 50
  • Мнения: 17 407
Не е лошо да се запознаеш с новата жена, но по-важно е децата как я приемат и тя - тях.
Защо гледаш на нея, като на заместничка? Ти нямаш заместничка Simple Smile
Колкото до опознаването на характера й - би било възможно, ако поддържаш приятелски и близки отношения с нея. Зависи какво вътрешно искаш и кое ти носи успокоение Simple Smile
Всяко фиксиране върху новата не е добре обаче.

# 51
  • Мнения: 5 252
Не аз съм човека, който ще живее с нея и не аз трябва да преценям дали е годна за контакт с децата ми. Баща им да се оправя и да си преценя. Ако е боклук децата сами ще спрат да ходят. Моето запознанство няма да има никаква роля. Нито от едно виждане ще разбера характера и, нито ще станем дружки, които обсъждат оценките на децата. Така че няма как да я преценя бързо. Дори и да не става аз не мога да направя нищо, защото си има закон, който ме задължава да давам детето в определени дни на бащата. В тези дни нито имам право да контролирам с кого се срещат и какво правят, нито нищо. Преценката е само на бащата.

# 52
  • Мнения: 9 196
Така е, Злодеида, напълно вярно. Но всичко, което си написала отпада, когато жената просто иска да види новата, дали е по-млада, по-хубава, по-добра ... чиста ревност и състезание, никакви загрижености за децата няма.

# 53
  • Мнения: 5 252
Ужас ... Дреме ми на мене дали е манекенка Trollface Нито ще лягам с нея, нито пък ми пука за бившия след като е бивш. От както станах такъв непукист, нито се интересувам от бъдещите на бившия, нито от бившите на сегашния. Имах такъв период на около 19 годишна възраст. Радвам се, че пораснах.

# 54
  • Мнения: 17 407
Най-трудна е борбата със себе си Simple Smile

# 55
  • Мнения: 18 593
Аз съм се развела с много малки деца и съм супер благодарна на съдбата, че жената на бившия не се правеше на майка номер две тогава. Иначе може и да имаше някакви неприятности, мдаааа Simple Smile

А бившия ми съпруг грам не ме интересува от доста години. Но децата са си деца и там нещата са други.

# 56
  • Мнения: 1 444
Ох, аз бившия не ща да го виждам, па камо ли с новата му да се запознавам Simple Smile За да стане това, трябва той да ми е напълно безразличен, т.е. да затихне онази неприязън и болка от лъжите му. А пък новата ако знае с какво чудо се е захванала....но това вече е неин проблем, не мой, за което вътрешно се поздравявам.

# 57
  • Мнения: 17 407
Ее, тя може изобщо да не разбере какво чудо е бил с теб.
Аз не покривах критериите за съпруга, но това не означава, че настоящата няма да може. Не е задължително с нея да е същият, какъвто го познавам аз Simple Smile

# 58
  • Бургас
  • Мнения: 5 703
Грам проблем нямам с разговорите с бившия. Вижда ми се резон да познавам жената в живота му и бих общувала във връзка с детето Simple Smile ако е свестен човек и кафе бих пила с нея. Нямам никакви лоши чувства към бащата на голямото си дете. Било, минало, заминало. Оставаме родители на един прекрасен младеж Simple Smile

# 59
  • Мнения: 977
С бившият нямаме общ наследник та ми ми голям кеф да ги срещам с новата му която също не мре да го дари с такъв...... Засичам го иначе, преди 2 дни много исках да го прегазя но проявих разум Simple Smile)))

# 60
  • Мнения: 1 444
Ее, тя може изобщо да не разбере какво чудо е бил с теб.
Аз не покривах критериите за съпруга, но това не означава, че настоящата няма да може. Не е задължително с нея да е същият, какъвто го познавам аз Simple Smile

Казват,че кръшкачите не се променяли Simple Smile Simple Smile

# 61
  • Мнения: 17 407
Ми то и жените са общо взето от един дол, но не се знае.

# 62
  • Мнения: 1 444
Е, не може така да се обобщава Simple Smile Всеки е различен. Но, кръшкането според мен е вид зависимост, както алкохола,хазарта, наркотиците и трудно се изкореняват такива навици.
Боря се с непоносимостта си към бившия, много ми е трудно. Неприятно ми е,когато се вижда и с децата,но няма как.

# 63
  • Мнения: 17 407
И кръшкачите си намират майстора.
Самата ти обобщаваш. Не бива да те вълнуват последващите му връзки.
Simple Smile

# 64
  • Мнения: 5 252
Ее, тя може изобщо да не разбере какво чудо е бил с теб.
Аз не покривах критериите за съпруга, но това не означава, че настоящата няма да може. Не е задължително с нея да е същият, какъвто го познавам аз Simple Smile

Казват,че кръшкачите не се променяли Simple Smile Simple Smile
променят се и започват да бъдат само с една жена, тогава когато не могат да го вдигат повече

# 65
  • Мнения: 17 407
Удобното обяснение на жени с претенции за неповторимост, но пък предвидими и скучни в ежедневието и секса.

# 66
  • Мнения: 5 252
На мен ли се опитваш да кажеш нещо? Защото нещо не те разбрах.

# 67
  • Мнения: 1 444
Удобното обяснение на жени с претенции за неповторимост, но пък предвидими и скучни в ежедневието и секса.

Грубичко казано от твоя страна, но пък да, сигурно си права и затова бившият ми предпочете да хойка по к/рви, пред това скучните му жена и деца да му досаждат в ежедневието Simple SmileSimple Smile Ми така де, с к/рвите е готино и забавно, как да не си живее живота човека Simple SmileSimple Smile Не ме разбирай погрешно - не мога да отрека,че е негово право да си живее както си иска. Без семейство, което му пречи, разбира се.

# 68
  • Мнения: 17 407
Към никоя не се обърнах персонално, независимо от цитата. Не знам дали някога жените ще излязат от заблудата, че милото им дължи цялото си внимание, само, защото са му родили деца.
“Те са курви, аз съм майка и съпруга”. Никой вече не се впечатлява от това, хората се стремят да си запълват липсите и това е.


# 69
  • Мнения: 5 252
Да не обвиняваме само тях. Всяка зарязана и преживяла изневяра да си сложи ръка на сърцето и да си помисли дала ли е всичко от себе си този мъж да е щастлив. Аз например обичах много първия ми мъж. Наистина не ставаше за нищо де, какво съм му обичала не знам - курвар, комарджия и манипулатор. Ама и на него не му е било лесно с мен- вечно мрънках и ревнувах от всичко. После се излекувах от тези си кусури де, но трябваше да ми и през това. Та се убедих от собствен опит колко е гадно да живееш с ревнив човек . Как да не потърси друга компания като аз не съм спирала да мрънкам всеки ден.

# 70
  • Мнения: 17 407
Затова няма нищо лошо в разтрогването на изчерпаните връзки, вместо да ги кърпим. Всеки дава и взема своето, макар измерено в негативни към тогава емоции.

# 71
  • Варна
  • Мнения: 736
След последната ни среща стигнах до извада, че пак ми е станал противен. 40+ годишен мъж ми развива теорията, че сега бил момента да живее и трябва да е с момичета между 18 и 30 годишни. Просто ми стана гадно за самите момичета, че някакъв чичак се изказва "хвърлям едни 100 лв за почерпка и после имам три месеца кво да ч****".

# 72
  • Мнения: 17 407
Криза на средната възраст. Остави го.
Момичетата не ги жали Simple Smile

# 73
  • Варна
  • Мнения: 736
Оставила съм го преди 11 години. Имаме сблъсак венъж годишно. Миналата година беше културен, защото правихме паспорт на детето. Тази обаче отново се прояви като се направи на велик и щял само да шракне с пръсти и детото ще влезе в училището което иска.

# 74
  • София
  • Мнения: 24 839
С бившият нямаме общ наследник та ми ми голям кеф да ги срещам с новата му която също не мре да го дари с такъв...... Засичам го иначе, преди 2 дни много исках да го прегазя но проявих разум Simple Smile)))

Ако ти вече имаш дете, нищо чудно бившият просто да си има проблем, който не ти е известен.

# 75
  • Мнения: 17 407
Преди време във връзка с работата си срещнах мъж и жена - от години разведени. Той подпийва, доста  окъсал със здравето. Тая жена, също със здравословни проблеми,  се грижеше за него, безусловно. Много ми влезе под кожата, а тогава хабер нямах да се развеждам. После напуснах и загубих контакт,  дано да са живи и относително добре.
Не знам защо го разказвам...просто се сетих, покрай негативизма, който излъчва на моменти темата.

Абсурт, не е нужно да ровиш като дърта свекърва и тук.

# 76
  • Мнения: 977
С бившият нямаме общ наследник та ми ми голям кеф да ги срещам с новата му която също не мре да го дари с такъв...... Засичам го иначе, преди 2 дни много исках да го прегазя но проявих разум Simple Smile)))

Ако ти вече имаш дете, нищо чудно бившият просто да си има проблем, който не ти е известен.


Не,не... Там проблема е друг ама ако разкажа ще ме анатемосате😂😂 Бивш си е и такъв ще остане но на мен ми е проблем да се справя с гнева и желанието ми той да е зле.... осъзнавам, че греша но не ми помага особено....

# 77
  • София
  • Мнения: 24 839
Бивш си е и такъв ще остане но на мен ми е проблем да се справя с гнева и желанието ми той да е зле.... осъзнавам, че греша но не ми помага особено....

Не знам дали грешиш?
Хубаво е да можеш да простиш и да ти стане напълно безразлично жив ли е, умрял ли е.
Защото, мразейки го си го носиш в себе си и непрекъснато си в монолого- диалог с него, което е силно натоварващо.

Само че и прошка насила не става, защото натоварва двойно.
Може би, ако погледнеш от друг ъгъл- че ти е предал урок, който ще те предпази от гадове като него, пък и Господ те е закрилял, че не си забременяла от такъв боклук. Peace

# 78
  • Мнения: 17 407
Да простиш означава да не го наричаш боклук.
Добре започна....Не си искрена и не се чувствай длъжна да пишеш там, дето нямаш какво да кажеш.

# 79
  • София
  • Мнения: 163
Той е боклук,а Вие сте перфектна.Просто идеална.

# 80
  • Мнения: 3 025
Нямам проблем като се видя с нито един от бившите си, с всички съм запазила добри взаимоотношения. Простила съм всичко лошо,ако е имало такова и не живея в миналото. Ако спукам гума на пътя, на който и от бившите да звънна, знам, че ще дойде.

# 81
  • Мнения: 9 196
Нямам проблем като се видя с нито един от бившите си, с всички съм запазила добри взаимоотношения. Простила съм всичко лошо,ако е имало такова и не живея в миналото. Ако спукам гума на пътя, на който и от бившите да звънна, знам, че ще дойде.

Мхм ... и моите. Особено единия, ще дойде веднага ... да ми пукне и останалите три. Joy

# 82
  • Мнения: 3 025
Joy
Нямам проблем като се видя с нито един от бившите си, с всички съм запазила добри взаимоотношения. Простила съм всичко лошо,ако е имало такова и не живея в миналото. Ако спукам гума на пътя, на който и от бившите да звънна, знам, че ще дойде.

Мхм ... и моите. Особено единия, ще дойде веднага ... да ми пукне и останалите три. Joy

Joy   Разсмя ме наистина

# 83
  • Мнения: 18 593
Мислех, че говорим за среща с бивши съпрузи, с които има и деца. Иначе за среща с бивши гаджета хехе едва ли някой ще има особен проблем.

# 84
  • Мнения: 9 196
Мислех, че говорим за среща с бивши съпрузи, с които има и деца. Иначе за среща с бивши гаджета хехе едва ли някой ще има особен проблем.

А, голям проблем ще имам аз с гореспоменатия психопат. Simple Smile

# 85
  • София
  • Мнения: 10 586
Аз почти съм достигнала до момента, в който изобщо няма да ми пука. За сега не искам да го виждам, макар да се налага по 4 пъти в месеца. Но все още има за какво да пишем по доукемтацията и успява да ме изкара от равновесие с простотията си. Когато всичко приключи, мисля, че вече няма да давам и 20 ст за този човек.

# 86
  • Мнения: 1 444
Аз да отбележа,че имам напредък - 2 месеца тотално никакъв контакт с него!!!! След поредната му изцепка през м.юни,блокирала съм му номера, да не ми звъни, и му забраних да идва вкъщи. С децата се уговаря за срещи и чува на техните телефони. Това ме вдигна на крака, защото се чувствах ужасно при срещите с него,ако щете вярвайте, смазваше ме дори всеки смс от него. А сега се чувствам много добре и си блъскам главата защо не го направих по-раноооо!!!!!! Поне за моята ситуация пълния игнор помогна.

# 87
  • Мнения: 3 626
Аз почти съм достигнала до момента, в който изобщо няма да ми пука. За сега не искам да го виждам, макар да се налага по 4 пъти в месеца. Но все още има за какво да пишем по доукемтацията и успява да ме изкара от равновесие с простотията си. Когато всичко приключи, мисля, че вече няма да давам и 20 ст за този човек.
Че защо му се вързваш?

# 88
  • София
  • Мнения: 10 586
Аз почти съм достигнала до момента, в който изобщо няма да ми пука. За сега не искам да го виждам, макар да се налага по 4 пъти в месеца. Но все още има за какво да пишем по доукемтацията и успява да ме изкара от равновесие с простотията си. Когато всичко приключи, мисля, че вече няма да давам и 20 ст за този човек.
Че защо му се вързваш?

А, де! Ако знаех... И всички това ми повтарят. Обаче не успявам. Снощи така ми вдигна нервите, че до преди малко ми беше напрегнато. И ме е яд, защото майка му му говори простотии, той ѝ вярва, а аз трябва да "плащам" - и пряко, и преносно. Сигурно заради това толкова беснея.

# 89
  • Мнения: 3 626
А, де! Ако знаех... И всички това ми повтарят. Обаче не успявам. Снощи така ми вдигна нервите, че до преди малко ми беше напрегнато. И ме е яд, защото майка му му говори простотии, той ѝ вярва, а аз трябва да "плащам" - и пряко, и преносно. Сигурно заради това толкова беснея.
Като довършите документацията (ако правилно съм разбрала, че още не сте финализирали развода) що не му кажеш майка му да си търси нова "снаха-жертва" и на нея да си избива нервите, защото при тебе вече няма да минава тормоза. Или поне можеш да се успокояваш с тази мисъл, представяйки си тя как ще побеснее при свършен факт.

# 90
  • София
  • Мнения: 10 586
Да ти кажа, не искам да ги виждам - ни нея, ни него, ни някой от семейството му. Цялата му рода са сбъркани егоисти с изкривени ценности и главата ми не го побира как не съм го проумявала.
Просто се надявам по-бързо да свършва вече всичко, да останат само срещите като взима и връща децата, ако въобще продължи да ги взима...

# 91
  • Мнения: X
Колкото по-нормално се държа, толкова повече озлобява той. Държа се цивилизовано, но е само едностранно. Постоянно търси конфликт и демонстрира омраза при срещите ни. Това ме уморява и отвращава. Иска ми се колкото се може по-рядко да се налага да го виждам.. За семейството му се отнася същото. Цялата фамилия са се обеденили да ме наказват и побъркват заради развода, който той искаше..Преместих се в друг град и сега офанзивата от тяхна страна е на max..

# 92
  • Мнения: 7 928
Дръж се! И това ще мине.

# 93
  • Мнения: 294
Ох момичета, като ви чета и ми стана криво. Дано да сте щастливи за напред. Аз моя бивш не съм го виждала откакто и се разделихме, 2 години и половина минаха. Но тогава бях една нуждаеща се, искаща внимание, търсеща... Исками се сега да ме види някъде, със самочувствие, щастлива, с нов човек, който се оказа Човекът. Ама рано или късно и това ще стане. София е малка. Но засекох веднъж майка му и ми се додрайфа Grinning

# 94
  • Мнения: 1 444
Kaylinn, как си мечтая и аз да не го срещам изобщо никога повече...Ако сте без деца е различно.

# 95
  • Мнения: 1 770
Според мен все още не си го преживяла, затова така се чувстваш. Когато оставиш миналото зад себе си и продължиш напред, тогава ще останат само хубавите спомени, а за другото ще си безразлична!
Just let go!

# 96
  • Мнения: 5 252
Не е точно така. Аз съм злопаметна и нищо хубаво не помня с бившия си.

# 97
  • Мнения: 1 444
Според мен все още не си го преживяла, затова така се чувстваш. Когато оставиш миналото зад себе си и продължиш напред, тогава ще останат само хубавите спомени, а за другото ще си безразлична!
Just let go!

Права си.Обаче трудно се преодолява обидата.Наистина не съм предполагала, че ще е толкова трудно....
Ядосвам се сама на себе си за тези реакции на непоносимост, защото той например, си гледа живота и хич не му пука. След любовницата,заради която се разделихме, сега си има нова жена .Това в рамките на няма и година от раздялата ни Simple Smile и само няколко месеца след раздялата с онази другата.

# 98
  • Мнения: 17 407
Със сигурност неговата истина е друга. Simple Smile
Ако искаш, върни малко назад и прочети кскво е писала Злодеида по този проблем.

# 99
  • Мнения: 330
Вследствие на по-силната ви емоционалност сте по-раними, по-трудно преодолявате болката, по-трудно забравяте и прощавате. Неслучайно една наранена и гневна жена би могла да се превърне в страшен враг - злопаметен и отмъстителен.
Винаги съм се изумявал от уникалната ви способност да помните детайли - как, примерно, преди 5 години, на тази дата, в толкова часа - той казал това, а тя му отговорила еди-какво си. Тя му го припомня днес, той няма никакъв спомен, защото не помни какво е ял вчера и естествено, тя е разочарована и разгневена.

# 100
  • Мнения: 1 444
Със сигурност неговата истина е друга. Simple Smile
Ако искаш, върни малко назад и прочети кскво е писала Злодеида по този проблем.


О, аз съм наясно с неговата истина Simple Smile За него е много по-лесно, защото той отдааавна ме е прежалил. Щом е тръгнал от години по други жени. Когато обсъждахме развода кое и как ще стане, се изясниха нещата. Човекът отдавна си е мечтаел за друг живот. Трябвало е обаче вместо да лъже и мишкува, още преди години да си тръгне. Не успях да проумея само защо е стоял при мен, след като толкова го е теглело навън, все още ми е загадка, а и той самия не искаше да отговори. Останах си с чувството, че съм била използвана, незнайно защо, и е доста неприятно.

# 101
  • Мнения: 17 407
Е, ако искаш, прекарай живота си в размисли защо Simple Smile
Едва ли ще разбереш, щом досега не си.
Мечтите  за друг живот се срещат и при неизневеряващи люде, ако това ще те успокои.
Simple Smile

# 102
  • Мнения: 1 444
Сега целта ми е по-бързо да забравя, било каквото било и няма връщане назад. Не си задавам повече въпроси, които да ме връщат към болезнените спомени. Завиждам му за способността да се справя с промените, искам и аз така, да се продължа спокойно живота, но за мен все още е трудно. Дете имам да отглеждам.

# 103
  • Мнения: 17 407
Трябва!
Понякога е по-лесно да обвиниш по-адаптивния в безотговорност, некоректност и каквото се сетиш.
Казвам го, от позицията на “вечно виновния”
Не помня вече коя предполагаше колко тежък развод съм имала и какво тегля. Специално отговарям:
Разводът ми бе най-естественият момент в отношенията, леко и безпроблемно, след като изчаках и той да осъзнае, че даже и сам да го поиска.
Сега мога да кажа, че имам партньорски родителски и човешки отношения.
Simple Smile

# 104
  • Варна
  • Мнения: 736
Вследствие на по-силната ви емоционалност сте по-раними, по-трудно преодолявате болката, по-трудно забравяте и прощавате. Неслучайно една наранена и гневна жена би могла да се превърне в страшен враг - злопаметен и отмъстителен.
Винаги съм се изумявал от уникалната ви способност да помните детайли - как, примерно, преди 5 години, на тази дата, в толкова часа - той казал това, а тя му отговорила еди-какво си. Тя му го припомня днес, той няма никакъв спомен, защото не помни какво е ял вчера и естествено, тя е разочарована и разгневена.
Помня това което ме е наранило. Помня, че когато го питах, защо е искал да имаме дето ми отговори " Защото си на трийсет и ти го дължа. Не те обичам вече, като сестра ми си". Отговорих му, че е малко извратено, да опъне сестра си и да и направи бебе. Милият много беше наранен. Grinning

# 105
  • Мнения: 17 407
Ти какво предпочиташ? Да те лъже ли?

# 106
  • Мнения: 2 749
Бившите са нещо много гадно! С БМ се радвам, че не се е налагало да се виждаме, просто не е между живите. Но след това имаше един, като го видех и всеки път ми се обръщаше под лъжичката, на него също. Та по тоя повод се събирахме отново всеки път, като се видим. Заедно не можем, но и един без друг не можем. Радвам се, че вече не е в Бг, защото не се знае знае ли се ... Grinning

# 107
  • Варна
  • Мнения: 736
Ти какво предпочиташ? Да те лъже ли?
За кое да ме лъже? Той само това може. Аз съм виновната, че вярвах и исках семейство. Късно разбрах, че е класически боклук и винаги ще бъде такъв както като мъж, така и като баща.

# 108
  • Мнения: 17 407
Защо е боклук? Щото вече не те обича, а е длъжен, тъй като си му подарила детенце?

# 109
  • Варна
  • Мнения: 736
Що пише без да четеш. Да си чешеш клавиатурата вероятно. Не аз на него, а той ми го е подарил детето. Единственото нещо за което мога да му благодаря.

# 110
  • Мнения: 17 407
Все тая.
Защото вече не те обича ли е боклук, те питам? Колко дълго ти обеща да те обича и това само от него ли зависи?

# 111
  • Варна
  • Мнения: 736
Категорично не е за това. Над чувства и емоции никой няма власт. Боклук е заради държанието и постъпките си. Болук е защото просто по някаква причина не искаше да си тръгне дори след като се изяснихме , че няма вече нищо между нас.Скандали не съм вдигала, това ми е много противно. Но тормоза просто ми дойде в повече. Но най голям боклук е спрямо дъщеря си.

# 112
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Хах БНД си би камшика и повече от 20г забрави, че има дете. Нито пари някакви, нито виждане, нито поне подаръче за РД, нищо. Сама си отгледах детето, сама го издържах и като ученик, и като абитуриент, и като студент, чак докато сам си стъпи на краката. Появи се БНД чак миналата година, ама вече много болен и с един бъбрек, и след инсулт, щото се е  замислил кой ще погрижи за него, майка му не е вечна, а мацките, които въртеше, са се изпарили яко дим, няма ги вече, щото и пари няма. Късно обаче, много късно. Да се оправя сам. Синковеца не иска да го вижда, а аз още повече.

# 113
  • Мнения: 5 252
Чак се чудя с какви очи се появяват такива хора. Разчитат да ги съжалят ли?

# 114
  • Мнения: 1 770
Според мен все още не си го преживяла, затова така се чувстваш. Когато оставиш миналото зад себе си и продължиш напред, тогава ще останат само хубавите спомени, а за другото ще си безразлична!
Just let go!

Права си.Обаче трудно се преодолява обидата.Наистина не съм предполагала, че ще е толкова трудно....
Ядосвам се сама на себе си за тези реакции на непоносимост, защото той например, си гледа живота и хич не му пука. След любовницата,заради която се разделихме, сега си има нова жена .Това в рамките на няма и година от раздялата ни Simple Smile и само няколко месеца след раздялата с онази другата.

И аз минах през това и наистина болката от обидата и разочарованието от човека, на когото си вярвал най-много са много силни, но от теб зависи да си кажеш до кога да продължи това. На мен ми отне близо две години да страдам.
Фокусирай се върху твоя живот, а не неговия. Направи себе си приоритет. Знам, че е трудно когато цял живот не си била, но това ще излекува душата ти и един ден ще бъдеш щастлива. Успех ти желая! 💕

# 115
  • Мнения: 1 770
Не е точно така. Аз съм злопаметна и нищо хубаво не помня с бившия си.

Това, че не помниш хубавите моменти, не значи че не ги е имало..
Все пак си се влюбила в този човек навремето; имали сте хубави мигове заедно. Иначе защо си била с него?!
А злите мисли вредят само на този, който ги изпитва..
Затова, колкото по-скоро оставим миналото, там където му е мястото, толкова по-добре!

Последна редакция: нд, 16 сеп 2018, 20:10 от 💕Mom of 4 💕

# 116
  • Мнения: 17 407
Чак се чудя с какви очи се появяват такива хора. Разчитат да ги съжалят ли?

Няма очи тука, какви очи търсите?
Той не отива да се моли за услуга.

# 117
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 3 461
А за какво?Там е след толкова години,защото видиш ли детето за което не е положил никакви грижи-трябва да се грижи за него баща му е!Такова вменяване на дълг е ужасно!Болен бил,без бъбрек,без жена.....

# 118
  • Мнения: 17 407
Ще ме прощавате, безгрешници, ама звучите нещо, като:
Ако знаех, че ще умра, нямаше да се родя....

# 119
  • BG
  • Мнения: 892
Ще ме прощавате, безгрешници, ама звучите нещо, като:
Ако знаех, че ще умра, нямаше да се родя....


И затова трябва да дондуркаме всяка отрепка ли? Сори, ама не съм алтриуст и никога няма да бъда с човек, който е постъпил зле с мен. Вече съм на принципа-всекиму според заслуженото, дори и за най-близките.Много добре е постъпила Unknown_lady!

# 120
  • Мнения: 330
Изцяло до човека си е. Благороден алтруист или препатил, и уж претръпнал към неволи, ако човешкото нещастие предизвиква съчувствие и състрадание в теб - ще загърбиш суровата си реакция и пак ще протегнеш ръка.

# 121
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Той защо не загърби нищо и не ни протегна ръка в най-трудните ни моменти, когато се чудех как да издрапам съвсем сама с дете и почти без пари, въпреки, че работех без почивен ден по 10-12часа и влачех детето навсякъде със себе си, защото нямаще при кого да го оставя. Връщах му дълговете, които беше направил, преди да изчезне. Не се поинтересува нито веднъж как му купувам учебниците, как му плащам уроците, има ли какво да яде, да облече и да обуе за училище. Детето тогава имаше сериозен здравословен проблем, как пък нито веднъж не се поинтересува как е - лекува ли се, с какво, при кого, колко струва. Или просто да пообщува с него, да види колко е пораснал, да поговори с него. Не дойде като синът му беше абитуриент, какво ли пък да участва в разходите. Не вдигаше телефона на детето си, на домашния вдигаше майка му и лъжеше, че него го няма и пари също няма  Mr. Green А момчето търсеше просто контакт с него, но той се криеше, сакън да не му поиска нещо. Не се поинтересува и когато беше студент - какво е записал, как се справя, какви са му постиженията, има ли нужда от помощ. Изчезна за цели 20г, покри се така, че никой от нас да не може да го открие. Издирвала съм го, за да извадим паспорт на момчето, за да отиде извън страната с класа си на екскурзия. Е, не се появи никакъв и детето не замина. Вместо това по всички казина го познаваха, мацки въртеше всеки ден различна по заведенията, знам го общи познати. Куп пари и време са пръснати за собствен кеф, но не и за детето му. Бях самотна майка дълги години и всичко опъвах сама. И сега, когато синът ми порасна, завърши университета и си намери хубава и високо платена работа, изведнъж се сетил, че има дете и се появи ни лук ял, ни лук мирисал. Сякаш сме се разделили вчера, когато сме пили кафе.  Моляяяя! Я обратно.
Не съм безгрешна по никакъв начин, ама то пък кой ли човек е. Бих помогнала на всеки, тези, които ме познават, знаят, че помагам на съвсем непознати хора, то и професията ми е помагаща. Но точно на него, как ли пък не, та дори и да съм от най-грешните.  
Та който е безгрешен, пръв да хвърли камък.

# 122
  • Мнения: 3 542
Ще ме прощавате, безгрешници, ама звучите нещо, като:
Ако знаех, че ще умра, нямаше да се родя....



Дренке, а ти звучиш като човек, който има нужда от помощ, психологическа. Едно и също каканижеш пост след пост, за нищо друго ли не мислиш?

# 123
  • Мнения: 330
Unknown lady, аз не го оправдавам! На негово място и стигна ли дотам, че да опра до човек, когато съм предал, напуснал, неглижирал и не съм потърсил толкова време - по-добре да си слагам камъка на шията и от моста...
И теб не укорявам, моля за извинение, ако си изтълкувала написаното като упрек. Единствено споделих, че на мен би ми дожаляло, но такива констатации е лесно да се правят на чужд гръб.

# 124
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Е, на мен също ми дожаля, но да е мислил по-рано, аз отдавна имам втори брак. Той всъщност не търси мен, а сина си. За протокола - лоша дума не съм казала на синът ми за него. Вярвам, че за децата е добре да общуват и с двамата си родители, дори и да не са заедно, както и с баби и дядовци и от двете страни. Но хората са различни. Дразни ме и съм  огорчена много от това потребителско отношение, което го има БНД.
Изведнъж се сетих за приказката за щуреца и мравката  Simple Smile

# 125
  • Мнения: 54 493
Много правилно си постъпила Unknown_lady.
Защо пък да ти дожалява?
Всеки да си прави сметката как живее и дали има право да очаква помощ от хора, които е неглижирал.
На каквото си постелеш, на това ще легнеш.

Хареса ми като цяло мисленето на Дренка. Без последния пост.

Ще ме прощавате, безгрешници, ама звучите нещо, като:
Ако знаех, че ще умра, нямаше да се родя....


Всеки знае, че ще умре. И не е честно да се явиш с цел да будиш съжаление и да просиш милост от хора, които си игнорирал дълги години. За детето става дума, майката да кажем, че не го интересува.

По темата - с моя бивш сме поддържали сравнително прилични отношения, с кризи на моменти, но като цяло не е имало чак толкова големи периоди на липса на контакти. Но и други партньори не сме имали.

# 126
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 3 461
Unknown_lady,имате с детето пълното право да си живеете живота без да се интересувате от него!На каквото постелиш,на това ще легнеш са казали старите хора! Hands V

# 127
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
И аз така мисля  Peace

# 128
  • Мнения: 7 325
Изцяло до човека си е. Благороден алтруист или препатил, и уж претръпнал към неволи, ако човешкото нещастие предизвиква съчувствие и състрадание в теб - ще загърбиш суровата си реакция и пак ще протегнеш ръка.
Прав си. Обаче в случаи като описаният няма как да изпиташ състрадание. И аз имам подозрението, че създателят на синът ми ще цъфне един ден с претенции и много ще я сбърка. Аз съм чувствителна, разбираща и състрадателна до глупост, но не съм му простила начина по който се отнесе към детето ни. Няма и да му простя. Уча децата си, че поведението определя отношението, е - този индивид се потруди доста за да заслужи лошото ни отношение, презрението и нежеланието ни да бъде част от живота ни. Синът ми е голям и достатъчно умен за да знае, че от създателя си не може да очаква нищо добро. Силно се надявам като дойде момента да го отсвири и да не позволи да бъде използван.

# 129
  • Мнения: 6 733
А приемате ли, че правото как да постъпи е изцяло на порасналото дете?

# 130
  • Мнения: 3 231
I.Hr. се е постарала яко детето ѝ да вижда нейната "истина" и нейният ъгъл на ринга. Супер, много хора обработват така децата си. Но в крайна сметка децата не са глина да я обработиш и изпечеш по свой образ, подобие и вкус. Дали детето на I.Hr. ще отсвири баща си като се появи или пък ще поиска близост и нормални отношения няма как да се знае. И дали някога няма да каже на майка си това, което аз някога ѝ казах: "Спри да ми говориш лоши неща и да се опитваш да ме настроиш срещу баща ми. Вече съм голям и  сам мога да си правя изводите. Това, че за теб е бил лош съпруг, си е твой проблем и това са си ваши отношения. Моите отношения с него са нещо, в което ти нямаш място" Никога повече не се е опитвала да ме настройва срещу него.

Много, много жени искат детето да повярва, че един мъж е лош баща, само защото е лош съпруг. Много хубаво и често е много вярно. Ама не винаги.

# 131
  • Мнения: 14 966
I.Hr. се е постарала яко детето ѝ да вижда нейната "истина" и нейният ъгъл на ринга. Супер, много хора обработват така децата си. Но в крайна сметка децата не са глина да я обработиш и изпечеш по свой образ, подобие и вкус. Дали детето на I.Hr. ще отсвири баща си като се появи или пък ще поиска близост и нормални отношения няма как да се знае. И дали някога няма да каже на майка си това, което аз някога ѝ казах: "Спри да ми говориш лоши неща и да се опитваш да ме настроиш срещу баща ми. Вече съм голям и  сам мога да си правя изводите. Това, че за теб е бил лош съпруг, си е твой проблем и това са си ваши отношения. Моите отношения с него са нещо, в което ти нямаш място" Никога повече не се е опитвала да ме настройва срещу него.

Много, много жени искат детето да повярва, че един мъж е лош баща, само защото е лош съпруг. Много хубаво и често е много вярно. Ама не винаги.

И след като и каза това, последва ли близост ? Майка ти ли се оказа виновна за "настройването". Баща ти реваншира ли се?
Защото зная доста случаи, в които майките са били прави. Не са манпулирали и настройвали, а предпазвали. И после животът не ги е опровергал.

# 132
  • Мнения: 7 325
И.Хр не е настройвала и обработвала никой. Детето беше на 7 години когато се разделихме със създателя му и има спомен от това което се случи. За жалост. Изобщо не ми се наложи да настройвам, защото тъпакът сам си показа колко нисло може да падне. Детето беше във втори клас когато създателят му се появи един ден в училището, измъкна го от час, почерпи го една кока кола, хвърли му някакви пари и му каза, че боклукът с който живее чака дете и ужасно много се притеснява от позвъняваният му ( на детето ) да му забрави телефона и изчезна завинаги от живота му. Преди това имаше навика да му обещае, че ще дойде да го вземе и да забрави. Детето тичаше по терасите у дома в очакване и звънеше по телефона, а ония му отбиваше и след часове заспиваше облечено за да може да стане и да тръгне без да губи време ако ония благоволи да дойде. Не идваше разбира се. Няма да ти обяснявам колко пъти ми го е връщал изнервен, разстроен, разплакан защото - *майка ти не ни обича, не ни иска и ни заряза* - нищо, че детето живееше при мен, а той се появяваше когато реши. За времето в което детето ми беше затворник в България няма да пиша с подробности, само ще кажа, че за да мога да го взема при мен в чужбина ми се наложи да тичам като гламава из Европа две години за да си водя делата, а той не пожела да вземе документацията от съда за да разбере за какво става въпрос. Та айде моля те не ми обяснявай какво съм му набила в главата на детето, което между другото е успеше почти 20 годишен младеж, възпитан и разбран, владеещ няколко езика и учещ не лоша специалност в университет и всичко това без участието на създателят му.
И тъй като намеси отношенията между мен и него и той и детето, думите му буквално - щом не ме искаш за съпруг няма да бъда и баща още ми звънят в ушите а минаха доста години от тогава. Смятам, че съм си заслужила правото да имам мнение за отношението на синът ми към създатела му. И не на последно място - пари от него никога не съм искала, за издръжка не съм го съдила и не е плащал.

# 133
  • Мнения: 6 733
Моят въпрос беше, дали ако по някаква своя си причина порасналото ви дете реши да общува с другия родител, дали ще му вменяване вина за това, ще се чувствате нещастни и предадени и ще се стараете да го предпазите, дори и детето да е поело живота си в ръце.

# 134
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 3 461
И.Хр не е настройвала и обработвала никой. Детето беше на 7 години когато се разделихме със създателя му и има спомен от това което се случи. За жалост. Изобщо не ми се наложи да настройвам, защото тъпакът сам си показа колко нисло може да падне. Детето беше във втори клас когато създателят му се появи един ден в училището, измъкна го от час, почерпи го една кока кола, хвърли му някакви пари и му каза, че боклукът с който живее чака дете и ужасно много се притеснява от позвъняваният му ( на детето ) да му забрави телефона и изчезна завинаги от живота му. Преди това имаше навика да му обещае, че ще дойде да го вземе и да забрави. Детето тичаше по терасите у дома в очакване и звънеше по телефона, а ония му отбиваше и след часове заспиваше облечено за да може да стане и да тръгне без да губи време ако ония благоволи да дойде. Не идваше разбира се. Няма да ти обяснявам колко пъти ми го е връщал изнервен, разстроен, разплакан защото - *майка ти не ни обича, не ни иска и ни заряза* - нищо, че детето живееше при мен, а той се появяваше когато реши. За времето в което детето ми беше затворник в България няма да пиша с подробности, само ще кажа, че за да мога да го взема при мен в чужбина ми се наложи да тичам като гламава из Европа две години за да си водя делата, а той не пожела да вземе документацията от съда за да разбере за какво става въпрос. Та айде моля те не ми обяснявай какво съм му набила в главата на детето, което между другото е успеше почти 20 годишен младеж, възпитан и разбран, владеещ няколко езика и учещ не лоша специалност в университет и всичко това без участието на създателят му.
И тъй като намеси отношенията между мен и него и той и детето, думите му буквално - щом не ме искаш за съпруг няма да бъда и баща още ми звънят в ушите а минаха доста години от тогава. Смятам, че съм си заслужила правото да имам мнение за отношението на синът ми към създатела му. И не на последно място - пари от него никога не съм искала, за издръжка не съм го съдила и не е плащал.
Мерзавец!

# 135
  • София
  • Мнения: 16 202
Моят въпрос беше, дали ако по някаква своя си причина порасналото ви дете реши да общува с другия родител, дали ще му вменяване вина за това, ще се чувствате нещастни и предадени и ще се стараете да го предпазите, дори и детето да е поело живота си в ръце.
Това теоретичен въпрос ли е (тип да си почешем езика) или реален? Защото ако е второто, е безсмислен - детето, растейки, се е нагледало и натръпяло на "ниското" поведение на баща си спрямо него, изобщо няма нужда майката да му казва каквото и да е. То е жертва, но не на "говоренето" на майката, а на "коректното" поведение на бащата.

# 136
  • Мнения: 6 733
Съвсем реален е въпросът ми, защото съм свидетел как пораснало дете иска и общува с баща си, а майка му страда и го обвинява.

# 137
  • Мнения: 17 407
Как пък една не се замисля и не признава, че си е заслужила изневярата и лошото отношение?!
Жените имат много гнусния навик да се стъпват върху тоалетната чиния в обществените кенефи. Е, затова често влизам в мъжкия.
Това за неразбралите позицията ми.
Simple Smile

# 138
  • София
  • Мнения: 16 202
При вдигната седалка стъпването е по-хигиеничен начин на ползваш тоалетната. Не всички жени могат да пикаят наведени без да седнат на "чинията".

Много жени напускат мъжете  си не заради изневяра. Основно е заради психическо насилие, пасивно-агресивно поведение, реално насилие.

# 139
  • Мнения: 17 407
Има много по хигиенични и културни начини.
И в отношенията е така.

# 140
  • София
  • Мнения: 16 202
Има и по-чисти обществени тоалетни, в "белия" свят и/или скъпите ресторанти/хотели.
И в отношенията е така. Изхвърляш нечистоплътните от живота си и се стараеш да научиш детето да цени собственото си достойнство и емоции.

# 141
  • Мнения: 17 407
Изхвърляш, но пък ревеш с години и злобееш, тоест - продължаваш да генерираш боклук, и да се ровиш в него.
И темата го показва, не виждаш ли?

# 142
  • София
  • Мнения: 16 202
Рева? Празнувам. Когато пораснеш,  ще се научиш да правиш разлика.

# 143
  • Мнения: 17 407
Даже го прие лично. Прекрасна си
Simple Smile

# 144
  • Мнения: 1 770
Аз съм против децата да се настройват срещу другия родител. Никое дете не трябва да бъде заставяно да избира кой е "по-добрия" от двамата. Всяко дете иска да има и обича и майката и таткото. Смятам за егоизъм да се насаждат собствените ни чувства към другия родител у детето. В началото на раздялата, когато раната е прясна и действаме и говорим без да мислим, можеби е нормално, но не бива да си позволяваме обзелата ни омраза и неприязън да увреди психиката на децата ни.

# 145
  • Мнения: 145
Как пък една не се замисля и не признава, че си е заслужила изневярата и лошото отношение?!
Жените имат много гнусния навик да се стъпват върху тоалетната чиния в обществените кенефи. Е, затова често влизам в мъжкия.
Това за неразбралите позицията ми.
Simple Smile

Позицията разбрах, само не разбрах как изневярата на бившия на I.Hr, колкото и да е била уместна заради I.Hr, се свързва с последващото свинско отношение на бащата към сина му. Може би и той си е бил заслужил лошото отношение?

# 146
  • Мнения: 7 325
Заслужих си отношението, разбира се, как да не съм си го заслужила. Светеше ми червената лампа още в началото, ама не и обърнах внимание и така 10 години. Аз не му се сърдя за това което причини на мен, отдавна съм го забравила, ама айде да ми обясни ако може дамата Дренка как да забравя и простя това, което причини на детето ми. Щото когато си възрастен можеш да надникнеш в мръсния кенеф и да избереш да не влезеш, но когато бутнат детето ти там бъркаш вътре и го вадиш без да се замисляш, но вече и двамата сте опръскани с лайна.
При нас изневярата беше капката която преля чашата. Ако нямаше един куп непреодолими различия преди нея можеше изобщо да не се стигне до любовница.

# 147
  • Мнения: 1 444
Аз съм против децата да се настройват срещу другия родител. Никое дете не трябва да бъде заставяно да избира кой е "по-добрия" от двамата. Всяко дете иска да има и обича и майката и таткото. Смятам за егоизъм да се насаждат собствените ни чувства към другия родител у детето. В началото на раздялата, когато раната е прясна и действаме и говорим без да мислим, може би е нормално, но не бива да си позволяваме обзелата ни омраза и неприязън да увреди психиката на децата ни.

Бога ми, ако знаете какво ми е струвало това, да стисна зъби и да не кажа на малкото дете какъв всъщност е баща и.....Но той и е баща, засега все още я търси, макар че напоследък разреди вижданията си с детето /за моя радост/ .Тя също го търси. Изчаквам момента,в който един ден детето само ще си направи извод....

# 148
  • BG
  • Мнения: 892
Аз съм против децата да се настройват срещу другия родител. Никое дете не трябва да бъде заставяно да избира кой е "по-добрия" от двамата. Всяко дете иска да има и обича и майката и таткото. Смятам за егоизъм да се насаждат собствените ни чувства към другия родител у детето. В началото на раздялата, когато раната е прясна и действаме и говорим без да мислим, може би е нормално, но не бива да си позволяваме обзелата ни омраза и неприязън да увреди психиката на децата ни.

Бога ми, ако знаете какво ми е струвало това, да стисна зъби и да не кажа на малкото дете какъв всъщност е баща и.....Но той и е баща, засега все още я търси, макар че напоследък разреди вижданията си с детето /за моя радост/ .Тя също го търси. Изчаквам момента,в който един ден детето само ще си направи извод....
Аз пък не мисля, че трябва да премълчаваме истината. Не да се настройва-просто детето да знае цялата истина. Оттам насетне-каквото сабя покаже.

# 149
  • Мнения: 7 325
Аз намирам разлика между това да кажеш истината и да набиваш в главата на детето какъв боклук е родителя му. Второто си е направо насилие. Давам си сметка, че публикациите ми звучат доста емоционално, но не съм си позволявала да дрънкам пред детето, че баща му е такъв такъв и такъв. Но пък и не съм му търсила оправдания за неадекватното поведение.

# 150
  • Мнения: 54 493
Хайде сега, жените си заслужавали лошото отношение и изневярата!? Rolling Eyes

Против съм да се обработват децата, и от двамата родители, и да се настройват срещу другия.
Но също съм против да се крие истината и да се пази чист образа на бащата/майката, ако има провинения.
Децата сами разбират всичко един ден и решават как да постъпят.

Съвсем реален е въпросът ми, защото съм свидетел как пораснало дете иска и общува с баща си, а майка му страда и го обвинява.

Всякакви хора има. Не знаем и каква е била причината за развода. При изневяра наистина са по-чувствителни майките.

# 151
  • Мнения: 1 770
Аз съм против децата да се настройват срещу другия родител. Никое дете не трябва да бъде заставяно да избира кой е "по-добрия" от двамата. Всяко дете иска да има и обича и майката и таткото. Смятам за егоизъм да се насаждат собствените ни чувства към другия родител у детето. В началото на раздялата, когато раната е прясна и действаме и говорим без да мислим, може би е нормално, но не бива да си позволяваме обзелата ни омраза и неприязън да увреди психиката на децата ни.

Бога ми, ако знаете какво ми е струвало това, да стисна зъби и да не кажа на малкото дете какъв всъщност е баща и.....Но той и е баща, засега все още я търси, макар че напоследък разреди вижданията си с детето /за моя радост/ .Тя също го търси. Изчаквам момента,в който един ден детето само ще си направи извод....
Аз пък не мисля, че трябва да премълчаваме истината. Не да се настройва-просто детето да знае цялата истина. Оттам насетне-каквото сабя покаже.


Чия истина?! Твоята или неговата? Защото монетата винаги има две страни..
Запомнете, че децата не могат да изпитат вашата болка и разочарование. Тях ги боли, че сте разделени или се карате, но не защото сте се наранили един друг. Те не разбират това и втълпяването на "истината" и стремежа да се изкарат кирливите ризи на другия, след време ще осъзнаете че не е правилно. Казвам ви го от опит. Мирните отношения на бившите са важни за психичното здраве на децата! 👍

# 152
  • BG
  • Мнения: 892
Цитат
не защото сте се наранили един друг
Мхм, интересна формулировка на психическото и физическото насилие...

# 153
  • Мнения: 1 770
Цитат
не защото сте се наранили един друг
Мхм, интересна формулировка на психическото и физическото насилие...

Stronger and Happy, всеки е страдал и е бил нараняван. Поста ми е фокусиран не върху родителите, а върху това как те волно или неволно и от егоизъм нараняват децата си.
Децата не биха могли да разберат ничия "истина". Те имат своя собствен живот. Оставете ги да имат своите истини!
Децата просто искат да са щастливи! Насявайки в главиците им омраза към другия родител само ги наранява...нищо друго!

# 154
  • София
  • Мнения: 16 202
Да скриваш истината от детето е неуважение към неговата личност.

# 155
  • Мнения: 1 770
Да скриваш истината от детето е неуважение към неговата личност.

Коя истина? Нали и двамата родители набиват на детето всеки неговата си "истина"? Представи си колко объркано е то на кого да вярва! Всеки обаче толкова бива погълнат от себе си, че забравя как тази вражда вреди на детето.
Може да кажеш на детето за раздялата или, че бащата е избрал да живее с друга, но квалификациите той е такъв или онакъв не могат да се определят като "истината".
Аз бях много наранена от бившия си и смятам, че той се провали като съпруг и моя половинка, но това не ми дава правото да наливам моята остина в главата на децата.

# 156
  • София
  • Мнения: 16 202
Никога не съм го "определяла". На децата казвам само факти.

# 157
  • Мнения: X
Никога не съм го "определяла". На децата казвам само факти.

Напълно съм съгласна с теб. И аз така правя. В началото все гледах да втълпя на детето колко баща му го обича и как това, че сме се разделили не означава, че той ще си промени отношението към него. Осъзнах, че за съжаление не е така. Сега не му спестявам факти, които не са в негова полза, но не му правя и квалификации (пред детето). За сметка на това, той ме обижда пред детето задружно с цялата си фамилия, но си е за негова сметка.

# 158
  • Мнения: 99
Каквото и да говорите на децата те един ден ще пораснат и сами ще преценят кой е прав и кой крив. С мен се получи така. Понеже майка ми и близките й винаги бяха против баща ми и говореха срещу него бях умишлено настроена, дори не познавах първите си братовчеди и роднини по бащина линия. Сега осъзнах, че е достоен човек и не е заслужавал това. Адски много го обичам и го смятам за авторитет. За толкова много години винаги е живял настрани и никога не ни е създавал главоболия. Обичам го, въпреки, че сме изживяли много трудности с майка ми и не ми е давал пари, освен издръжката, която за времето си беше доста голяма. Редовно я получавах и то лично. Сега обичам и двамата си родители еднакво и се грижа за тях.

Общи условия

Активация на акаунт