Тряба ми добър детски психолог

Люлю, тук има изброени имена, и тук също. Успех!

В клиниката "Св. София" в Красна поляна има страхотни детски психолози и работят със здр. каса

Имахме поведенчески проблеми(в резултат ходене на ясла и натиск от моя страна,че там е пракрасно,а то явно не е било никак),с които се справихме,благодарение на детския психолог Цанко Цанков.За какви ли не психически отклонения си помислих и прочетох преди да се срещнем с него.А всичко се оказа опозиционно поведение срещу ходенето на ясла.Справихме се за 2-3 седмици с коренна промяна в държанието ни(моето и на таткото).Изключителен човек. Координати мога да ти дам на лични.

Lulu, желая ти успех в намирането на подходящ специалист. Дано проблема на дъщеричката ти скоро се реши, за да не се тревожите нито ти, нито детето!

Искам да те попитам какво разбираш под странни разсъждения на детето, защото например синът ми, с когото нямам особени проблеми, също ме тръшва с някои свои мисли. Неговите са в насока границата между живота и смъртта, духовете на хората и т.н. Той имаше един период, в който много се тревожеше, че всички умират в един момент и явно идеята за духа, който остава след тялото, му допадна най-много от всички възможни обяснения по темата. Последно беше убедил братовчед си, че може да разговаря с духове  И още, и още в тази насока. Отдавам го на много развитото му въображение (той имаше и въображаемо приятелче във възрастта 2-3 години), но не съм се тревожила от това. Надявам се и при вас да е нещо временно, което е впечатлило детето!

Не я насилвай да ти сподели. Правилен път си поела, намери специалист, който ще помогне. Нещата звучат доста обезпокоително, но всичко ще се оправи.
Желая ви бързо решение и щастлив изход от проблема

Lulu-моля се Ина да се оправи скоро
Изглежда е преживяла някаквя изключително стресираща случка.Да не би някой в училище да я тормози-поговори ли с учителката?Децата могат да бъдат много злобни понякога. Дано бързо се оправи.

Мамо Люми, какво са тез работи???  
Какво й става на Ина?
Нещо като късна форма на ревност ли, протест ли, що ли...?  

Не мога да кажа име, но дано се справите час по-скоро с проблема   Пак ще се чуем!

Наистина, какви разсъждения? Може би в тях е ключът.

Искам да ти подскажа нещо - детето може да не иска да сподели проблема, защото мисли, че ще се скараш.
Проблемът може да е сериозен, а може и само на детето да се вижда сериозен, а на теб да ти се види някаква глупост... Примерно разсъждения, базирани на видяно по ТВ или нещо случайно дочуто, скарване с приятелче, нещо лошо, случило се на приятелче... Понякога децата си внушават нещо за болест, щото са чули еди-какво си.

Казваш на 7 години - ходи ли на училище?
Да не би да е чула, че в училище ще става нещо страшно?
Възможно ли е да се тревожи за някого в семейството? Да е чула, че някой е болен от нещо страшно? Това, че не иска да е сама - а какво може да се случи, когато е сама? Да не я тормози някой? Или си фантазира нещо?

Имате ли някой, на когото имаш доверие - приятелка, роднина, някоя готина леля, която носи подаръци и измисля забавни игри, и детето я харесва? Опитай да я оставиш за ден-два при подобна близка и подскажи на близката си, да опита да научи нещо повече.
При нас има една леля от зоомагазина - цялата махала се събира там да гали зайците и лелята е в течение на всички детски проблеми - кой с кого си говори, кой с кого се е скарал, на кого са писали 2 или забележка. Тя има подход към децата и има дава разумни съвети, които те приемат, защото са от нея, и защото не се страхуват, че ще ги накаже. В удобен момент лелята уведомява майката кой-какво-как... Нещо такова потърси.

Моята щерка по едно време така отказа яденето и като тръгнах по "следата" - оказа се, че в училище са се скарали с учителката по физическо и мойта се страхува, че ще я накажа. Училищната психоложка и на мен ми разправя едни неща наизуст, то така всеки знае, от мамите във форума може да чуеш същите сьвети...

Първо, трябва да разбереш проблема.
После, да се опиташ да го решиш, дано да не е нещо сложно.
И най-важното е детето да има доверие в теб и да не се страхува.
За яденето не я насилвай.
Опитайте да сготвите нещо заедно - може пък така да прояде.

Нещата наистина звучат много тревожно.. първото ми преположение е за преживян стрес, за който дете се страхува и срамува да говори... не ми се развива докрай тази мисъл, че ми се повдига, а и не искам да те плаша, но това е първото, за което бих помислила ако се случи на дъщеря ми.....Спешно се обърни към някой от посочените психотерапевти, като преди да зведеш детето, първо иди сама- ти си й майка, можеш да прецениш дали човека отсреща ще спечели дъщеря ти или само ще задълбочи проблема.
Стсикам ти палци и ни дръж в течение.

Разбирам до някъде за какво става въпрос. И аз имам подобен проблем, и се замислям имаме ли нужда от психолог.От миналото лято големият ми син /на 9 г./, изпитва панически страх към вятър.По време на наводненията беше с баба си на село, и при някакво течение се изплашил страшно много. Сега, щом се развали времето, изпада в паника, да не говорим,че не може да спи сам.Спи на 1 крачка от нашата спалня, т.к. ни е преходна от хола, та той спи на дивана.Всяка нощ се буди, буди и нас, и изобщо е кошмарно.И не само когато времето е лошо.Та да използвам да попитам - имаме ли нужда от психолог? Напоследък е станал разсеян, инатлив, и изобщо няма нищо общо с детето което беше.
Дали е период, или някакъв проблем?

 Тази тема я бистрихме още преди две години, когато почина дядо ми. При нея става въпрос за разбиранията за живота, вселената и всичко останало За нея приятелите не значели нищо и такива не и трябвало (това по повод, че беше ударила едно дете), тя прекрасно си се чувствала и сама. Тази реплика не би ме изненадала, ако детето е затворено и трудно комуникира и другите деца я отбягват. А тя изобщо не е такава - обикновено е лидер, всички ходят след нея и тя бая ги юрка.  В края на годината всичките и съученици искаха да се снимат с нея, непрекъснато и подаряват какво ли не и непрекъснато я търсят (включително и в момента).
Другото, което ме тревожи в разсъжденията и е че смята, че всички са и длъжни и света се върти около нея. В тази връзка няма никакво уважение към възрастните (с изключение на мен и баща и). Госпожата в края на учебната година почна много да ми се оплаква в това отношение. Тя е доста малка и би следвало все още да има респект от по възрастните хора. Така като го разказвам може да ви прозвучи като грешка във възпитанието, но нимам чувството, че не е така, защото промяната стана много рязко. До един момент си беше нормално весело, щастливо и умихнато дете, а в следващия почна да отговаря на всички, да реве за щяло и нещяло и да се  да се бие с децата (не без причина, но все пак.....). Изобщо превърна се в страхотен егоист и това се случи буквално за няма и месец
И още нещо, което ме хвърли в паника - попита ме дали, ако изчезне някой освен мен ще забележи и ще му е мъчно:shock: Определено не страда от липса на внимание, за да задава такъв въпрос. Даже страда от наличие на прекалено голямо внимание.


Да ходи на училище. Беше първи клас и завърши на 24 май. През цялата година се справяше повече от чудесно и даваше вид, че в училище много и харесва.

Много споделя с майка ми, но и на нея нищо не каза. Директно никой за нищо не я е питал де, просто защото нямам на идея какво точно да я попитам На общия въпрос "притеснява ли те нещо", тя просто отговаря "не".


Ох, и това си го мислих имакар, че ми се струва малко вероятно, точно по тази причина реших, че ще търся психолог.

Много благодаря на всички ви за отговорите  От понеделник ще се обаждам и ще видя къде ще я водя. Днес разговарях с една мацка - психоложка, която за съжаление не може да ни поеме случая, но и според нея поведението и говори за реакция към няккъв проблеми ли случка
Ние с мъжът ми щяхме да пътуваме утре на кратка почивка в чужбина и решихме да я вземем с нас. Утре заминаваме и тримата и дано пътуването и подейства добре
Ще пиша пак като се върнем в понеделник.

Аз бих те посъветвала да се обърнеш към добър лекар-хомеопат. Мисля, че това ще й помогне по-бързо от психолог, плюс това казваш, че има и здраволсловни проблеми (не се храни и т.н.), които ще се оправят с хомеопатично лечение. Ако решиш, че те интересува, пиши ми лично съобщение и ще ти дам тел. на моята хомеопатка, която е добра. (само да кажа, че това е в София). Успех, стискам палци

Уф... това за децата значи, че тя е популярна и харесвана в училище.
Но зададения въпрос за "ако изчезна, някой ще забележи ли" може да значи и нещо друго...
Отрича нуждата от приятели, а всъщност може  да усеща, че количеството не значи качество.
Има ли си най-добра приятелка, такава, с която много си говорят, вечно нещо шушукат, имат си детски тайни и тн?

За споделянето - подскажете й, като споделяте вие.
"Когато бях в първи клас, едно дете..." или "когато бях малка, исках..."
Сега като си говорим с майка ми, тя ми разказва, че като дете по едно време е решила, че е осиновена и това й е действало много отчайващо, затова се е снимала като е била бременна и съветваше и мен да се снимам, и с двете бременности.
Може да й е влязла някаква подобна "муха"
За неуважението към възрастните може да е виновен някой възрастен. В детската градина учителката казала "Ако не донесете тоалетна хартия, няма да ви бърша г*зовете" и аз съм се прибрала много възмутена и съм казала на майка "Учителката ни е невъзпитана, казва мръсни думи, дето добрите деца не бива да казват"
Та в днешно време, когато децата са много информирани, не е никак лесно. Детето на колегата в час по природознание трябвало да изброи колко риби познава и изреждало: "Сом, шаран, щука, .........летяща риба"  и учителката (начална, 2 клас) отговорила "Я стига глупости, бе, как така летяща риба"... а то детето таман било гледало филм по кабелната, научно популярен, точно за летящите риби... И къде е после авторитетът на тази учителка?

Мисля, че час по-скоро трябва да намериш добър детски психолог и да заведеш детето. Това, което чета е доста обезпокоително. Детето преживява някаква травма - случило се е нещо и то дори не намира сили да сподели. Не си мисли предварително черни картини - може да  е нещо безобидно, но детето да го е възприело тежко, децата гледат по различно на реалността от нас, но каквото и да е станало, сриозно или не, за детето ти е огромен проблем и ти трябва да му помогмеш (с помощта на психолог) да го преудолее. Стискам палци и успех
Сетих се нещо: Дъщеря ти обича ли да рисува - обикновено по филмите карат децата да рисуват и чрез картини те показват какво чувстват и за какво мислят. Ако можеш да я накараш да рисувате заедно може в рисунките и да видиш някаква следа...

Тази тема я бистрихме още преди две години, когато почина дядо ми. Може би нещата започват от там?
При нея става въпрос за разбиранията за живота, вселената и всичко останало
Прозрението за живота, такъв какъвто е /смърт, раздели, остаряване, насилие.../, често плаши, особено децата.
За нея приятелите не значели нищо и такива не и трябвало  тя прекрасно си се чувствала и сама.
Може би е разбрала, че когато човек се привързва става уязвим - ако загуби близък човек страда. Непукизмът обикновено прикрива чувствителност и уязвимост.
Другото, което ме тревожи в разсъжденията и е че смята, че всички са и длъжни и света се върти около нея. В тази връзка няма никакво уважение към възрастните (с изключение на мен и баща и).
Това може да е е начин да покаже разочарованието си от възрастните, които са се оказали по-слаби и не могат да и помогнат да преодолее страховете си "за живота, Вселената и всичко останало"
Така като го разказвам може да ви прозвучи като грешка във възпитанието, но нимам чувството, че не е така, защото промяната стана много рязко. Децата трупат впечетления /респ. някои от тях пораждат страхове/. "Прозрението" идва изведнъж.
И още нещо, което ме хвърли в паника - попита ме дали, ако изчезне някой освен мен ще забележи и ще му е мъчно
Може би осъзнава колко преходни с хората и че извън семейството почти всеки е заминим. Може би е много по-зряла от връстниците си и това я кара да се чувства самотна и неразбрана...

Не мисля, че и се е случило нещо конкретно. За мен просто е много умно и чувствително дете. Но разбира се, трябва да се посъветваш с детски психолог. Проблемът наистина е голям

Подкрепям и задължително се консултирай със специалист!!!Успех 

Много е хубаво, че ще прекарате няколко дни с нея, без бебето. Така ще можеш да говориш повече с нея, да споделяте впечатления, да се насладите на общуването - дано това я накара да отвори душичката си. Сподели някои свои неща, мисли или дори служебни неща, които те вълнуват, така може и тя да откликне. Дано бързо възстанови душевното си равновесие, все пак последната година много й се е събрало - бебе, училище, мама е на работа. Всичко хубаво и приятна почивка!

Lulito,  дано скоро се оправи момиченцето ти 
 Ако на мен ми зададяха въпроса дали ако изчезне друг освен теб ще разбере веднага бих се запитала защо игнорира баща си и баба си /евентуално дядо си/. Но най-вече баща си, а защо не и мъжа с който ти живееш /останах с такова впечатление, защото пишеш, че си разведена, а после че отивате на почивка тримата/. Ако е видяла нещо, което намира за нередно /тя вече усеща кое какво е и кое е редно/ или възрастен човек и е сторил нещо нередно, то поведението ще е агресивно, обърнато срещу самата нея,  срещу възрасните и с времето след като види, че ти не и помагаш и срещу теб. Според мен което и дете да питаш директно дали го тревожи нещо ще ти каже, че няма такова нещо. Според мен принципа е споделяш - и очакваш споделяне, ако не стане от първия път то на 100-я ще стане.  Има хубави идеи дадени от мамите. Ето един скорошен пример: Дени беше омърлушена петък и събота, неделя я почнах от далеко да подпитвам и да си говорим без да се гледаме /аз мия чинии, тя рисува на масата/ и ей така ни в клин, ни в ръкав изтърси, че две момичета не искали да играят с нея. После рязко смени темата и същия ден отказа да говори повече за това. Ама и аз какво давам със себе си примери сякаш съм велик психолог  , но исках да ти споделя колко ме впечатли начина по който просто пусна проблема да ме пробва, но категорично отказа да го разнищваме.

Дръж ни в течение   

Ох, аз пък веднага най - лошото си помислям. Прекалено често се случва тук и доста се говори за насилието на деца от бащи, дядовци,  други близки роднини, комшии и тн.
Едни от симптомите, които описват са затваряне в себе си, страх от споделяне защото това е тайна между детето и насилника, тайна, която идва със заплаха от какво може да се случи ако се разчуе. Неотлагай.
ИСкам да не е това и се моля:pray:
 

Моят, като беше на 7 годинки, мина през подобен странен етап. Не беше като при вас, но за има няма и седмица такъв тик на очите придоби, просто не можех да повярвам, че се случва с моето дете. Личния лекар даваше само капки за очи, ту инфекция ту алергия на очите. Виждаше всичко в черни краски. Бях прочела някъде метода вечер като се съберем на масата всеки да сподели най-хубавото, което му се е случило през деня и най-лошото. Е синчето само лоши неща споделяше и никога за нищо хубаво не се сещаше    Накрая сами решихме да се консултирахме с психолог. Според психолога причините били комплексни и една от тях може да е била моята бременност, въпреки че баткото беше много щастлив от този факт  Но както психологът каза, в повечето случаи и самото дете не знае причината за това поведение и е безсмислено родителите да се опитат да разрешават сами проблема. По негов съвет променихме поведението си към детето. Да чукна на дърво, за няколко месеца нещата отшумяха.

Ето ни, завърнахме се
Прекарахме много хубаво, но за съжаление още повече се затвърди мнението ми, че проблема ни е за психолог. Детето беше много щастливо, хранеше се почти нормално (все пак тя винаги си е била доста злояда), но като се прибрахме в БГ и тя пак тотално отказа
Дребната е на 9 месеца. И на мен поведението на каката много ми прилича на привличане на внимание, но ми се струва, че малко късно се сети Плюс това вниманието към нея далеч не е намаляло. Имайки се предвид, че беше първи клас, а и ходи на доста извънкласни занимания, по- скоро бебето беше леко пренебрегвано на моменти.

Имам известни опасение, относно поведението на бившия ми съпруг. Ина много се радва, като ходи при него, но това първо се случва много рядко и второ там буквално я оставят на сомоотглеждане   Последният път я си беше легнала в 3 часа през нощта, като през това време бяха стояли в някаквъ кръчма и  после ми пееше чалгаджийски парчета От една страна беше супер щастлива, че за 3 дни беше яла само 3 кроасана и порция пържени картофи и си е легнала по никое време. От друга страна и беше ясно, че това не е редно, защото ми каза "ами мамо, той тате и жена му, даже един сандвич не ми направиха и не ме попитаха дали съм си измила зъбите". Или аз съм прекалено досадна с яденето и миенето на зъби или усеща, че баща и не и обръща нужното внимание


Имах известни опасения да не е ставало нещо в училище, но все повече се съмнявам това да е причината.

Днес почвам да търся детски психолог. Благодаря много на всички, които ми изпратиха ЛС с координати на такива 
Благодаря и на всички останали  Дадохте ми известни насоки за размисъл. Много се надявам скоро да се пооправи положението, защото в момента сме застрашени от влизане в болница в следствие отказа и да яде

Четейки темата и аз за това се замислих. Дано не е това разбира се!

Бих желала да поясня, че хомеопатията лекува човека като едно цяло - на физическо, психическо и умствено ниво! Поради това отстоявам мнението си, че с хомеопатия детето би се оправило по-бързо. Това, разбира се е мое мнение, ако имаш съмнения потърси мнението и на други хора, които се лекуват с хомеопатия. Желая ти успех, каквото и да решиш. Надявам се малката бързо да се оправи и това да остане само лош спомен за вас.  

Минахме го това. Бяхме и на психолог.  Но в медицивски център, не в училището.

Доволна съм. Имаше защо.  Но трябва да знаеш, че изисква време.

Ако искаши обади ми се на Лични. И без това ще я търся за една друга майка. Като ще говоря за един човек, направо ще говоря  за двама.

  Luluto следя ти темата от както я пусна, честно казано подозирах, че има нещо в отношенията с баща й, което да провокира подобно поведение. Това, което си писала за режима, който има с него до обоснова съмненията ми, интересно ми е как ти реагираш на нарушаването на правилата, когато разбереш. Децата са страшно буквални в тази възраст, от една страна показват  самостоятелност, но от друга те още търсят защита и подкрепа, тя има създаден режим от теб, приема го рутинно, не спазването му е някаква форма на бонус  , но от теб се очаква да реагираш отрицателно и киритично в такива случаи. Ако си преценила, че ситуацията е деликатна и  е по-добре да не изказваш пред нея неодобрението си, тя няма ка да го разбере, за нея не оспореното неправилно е проява на липса на загриженост. Разбира се проблема, може да е съвсем другаде, дано консултациите с психолог да ви помогнат.
 

Лулу,

включвам се само, за да ви пожелая успех! Дано да намериш добър специалист и детенце да се оправи скоро

Аз като на всяка манджа мерудия....та и по тази тема да се изкажа
Поздравявам те за решението да се обърнете към специалист. ОПределено това е верния път за решаването на проблема. Стискам палци да попаднете на точния човек
 Моят син е много по-малък на 2 и половина е, но зимата ми направи същия панаир. Тотален отказ от храна. Направи гладен запек, коремчето му се изду като на сомалийче, хлътнаха му бузите и очите му изглеждаха точно толкова ококорени като на твоята щерка красива
Причината беше, че освен него гледах и едно момиченце на същата възраст на едни приятели за около 3 месеца. Децата си обшуваха и си играеха перфектно, но Крис абсолютно спря всякакъв прием на храна. Оцеля, защото пиеше натурални сокове и защото го хранех нощем с шише докато спи  Беше ми станало фикс. по цял ден правех филийки, кремчета..и какви ли не чудесии, за да го прилъжа да яде. Докато в един момент не се усетих, че той просто много силно ревнува от другото дете и си задоволява егото, като ме държи непрекъснато в напрежение и концентрирана върху проблемът му с яденето.
Принудих се да откажа на хората да им гледам момиченцето, спрях да говоря в негово присъствие за неяденето, както и да го моля да яде и чудото стана. Пожелавам ти бързо да решите проблема и всички в къщи да се успокоите.

Да, в интерес на истината директно пред нея не коментирам, че намирам за недопустимо висенето на 7 годишно дете в кръчма до нико време Опитах се веднъж да кажа нещо, но тя реагира толкова остро, сякаш съм ударила шамар на баща и Приего не като загриженост за нея, а като лошо отношение към него. От тогава, когато се случи нещо такова, си замълчавам за момента, но после в друг разговор с нея обяснявам, че подобно поведение е недопустимо. Не споменавам баща и, а просто се правя че коментирам други родители и други деца и се възмущавам от техни постъпки. Тя  доста бързо чатка и веднага прави паралел. Сега обаче се замислям дали пък по този начин пак не правя грешка, защото детето автоматично си прави извода, че баща и спада към категорията безотговорни. Това не е никак далеч от истината, но на нея едва ли е кеф, че татко и е такъв Нито е да го подмина все едно нищо не се е случило, нито е да направя забележка

Вчера си запазихме час и в петък ще я водя. Вчера си разговаряхме с човека на дълго и на широко и той също иска да се срещне и с бащата. Само не ми е ясно как ще го убедя да отиде


Ами то мойто много обича да е център на вниманието и де да го знам, може и да не иска да дели вниманието със сетра си. Ама пък при нас няма как да откажа да гледам бебето С психолог, без психолог, ще и се наложи по някакъв начи да свикне, ако това е проблема

Лулу, а има ли някакъв точен момент във времето, от който е започнал проблемът с твоята красавица? Можеш ли да го свържеш с отиване на гости на таткото например? Питам те, защото мен брат ми и едно негово гадже ме бяха завели с тях на бар, въпреки че съм била по-голяма - поне 7 ми клас - програмата с голите мацки така ме беше отвратила, че около седмица бях като пияна.

Би ли пуснала адреса и телефона тук, и аз искам да заведа дъщеря ми. Ще съм много благодарна....

0887 281104


Попитах я първо и тя се съгласи да пусна номера.

Ако имате притеснения пишете ми на Лични и ще ви съдействам. 

Подкрепям!
Лулу, помисли и за този вариант като втора инстанция. Аз самата станах свидетел на психическото преобразяване на синът ми с хомеопатия.
Успех, дано скоро има с какво да се похвалиш!

Имам го предвид този вариант.  Даже говорих и с хомеопатката, при която ходя обикновено. Тя ни даде разни неща, но твърди, че трябва да си отидем на психолог, най- малкото за да разберем от къде тръгва проблема. Нали се сещате, че ако се е впечатлила от нещо, което има вероятност пак да се повтори (за насилие дори не ми се иска да споменавам), хомеопатията е временно решение. Сега пие някакво лекарство за подсилване на апетита и още едно за успокояване (за хомеопатични говоря) и мисля, че има ефект.


Ох, тя моята красавица по принцип си е много чувствителна и леко граничеща с проблемна Нещата ескалираха от около месец насам.
Детето споделя невероятно трудно. Трупа всичко в себе си без никакви видим признаци. В един момен просто избива, но така, че хич няма и да ти хрумне от къде идва проблема В началото на учебната година ми беше изпилила нервите с безобразна дисциплина в училище. Направо бях решила, че съм направила грешка, като съм я записала от тази година. В един момент нещата се поуспокоиха и аз реших, че се е адаптирала. Едва март месец разбрах, че е имало причина. Две по- големи деца не са давала на нея и приятелката и да влизат в тоалетната Това се е случило точно два пъти и онези хлапета малко или много са го правели на майтап (не са ги удряли или заплашвали, просто са се хилели и не са ги пускали). Двете госпожици много са се притеснили и са се стискали по цял ден. Накрая другото момиченце се е напишкало един ден. Майка му е разбрала за случая и е говорила с учителката. За въпросната случка разбрах съвсем случайно от другото дете на един детски рожден ден. Подпитах Ина и тя си призна, че е ставала да се разхожда в часовете, защото и се е пишкало  После пък решила, че не може така да се оставя да я тормозят, както нея, така и приятелките и и е почнала да раздава еднолично правосъдие навсякъде 
Та така Нямам идея какво ще излезе сега, но ако не прояде в скоро време ще влизаме в болница

Това е идея, говори с другите деца, говори с учителките - всеки, който може да ти даде представа какво се случва.
И наистина опитай да играеш с нея на някаква стимулираща въображението игра - асоциации или нещо такова, може да ти подскаже ключето.

Лул, трябва да й споделиш 1-2 истини за живота в б-цата. Вярвам помниш 2000-ната г., когато аз бях с моята щерка 20 дни в 5-та Градска. Така здраво я надупчиха и беше настръхнала от абокати, системи, игли и т.н.
Та сега, когато реши да не яде, точно като Ина, просто й припомням, че отива в б-цата на системи, но аз няма да ида с нея ('щото кой ще гледа дребен), а ще седи там сама. Тогава през 2000г. имаше едно дете на 4г., което беше самО, без майка си и тя много добре го помни.
Та втрещява се и да ти кажа, все нещо яде. Аз отдавна вече съм я оставила на мира по въпроса с храната й, така че явно и от това малко или много тя прояде.

Срещни Ина с Катето. Нека си поговорят 2-те и нека под формата на игра-въпроси се опитайте да проучите повече за проблема.
А за бившия не знам какво да кажа  ... не беше такъв бре  ...к'во му направи таз 2-рата? 

И аз съм за хомеопатията. Но както има добри психолози, така има и добри хомеопати. Мога да ти препоръчам двама, ако искаш. Мисля, че трябва паралелно да помагат хомеопат и психолог.

Баща й обича ли я? Ако да и ако не, показва ли го? Той знае ли за проблема? Какво е отношението му? Не е ли той за психилог, за да преосмисли отношението си към детето?
Имала съм подобни проблеми в семейството. Наистина може да се окаже, че друг човек има нужда от разговор с психолог. Не, защото не е наред, а защото не се е сещал да види нещата от разни страни.

Желанието на детето е много мощен инструмрнт. Това, че се съсипва е по нейно желание. Млада е, силна е и нещо й е влязло в главата. Значи със сигурност ще устои на всякаква намеса, ако не поиска да се промени.

Лулу, дано посещението при психолог помогне, стискам палци да не стигате до болница!

Нямам опит с голяма дъщеря, но аз самата като дъщеря съм се държала по подобен начин.
Първо - щом детето ти е казало, че ако изчезне на теб единствено ще ти е мъчно, значи не ревнува от сестричката си. Напротив смята, че си един от малкото хора, които я обичат. Иначе нямаше да се изрази точно така, според мен.
Второ - тя с цялото си поведение наистина цели "да изчезне", най-вече като отказва да се храни. Това може да  е умишлено, може и да е неосъзнато, но детенцето е дълбоко разочаровано от някой, когото е смятало за приятел и е прехвърлило огорчението си върху всички външни хора. (Надявам се да не става въпрос за бащата, както беше при мен, защото той е много важен символ и заплитането е доста сериозно.) Чрез тази проекция светът вече изглежда като едно ужасно място, където хората не са приятели, а само гледат как да ти навредят и използват. Едно лишено от любов място. Всяка случка навън, всяко поведение, всеки поглед се филтрират през този нов мироглед.
И е "сърдита" на всички хора въобще, държи се безцеремонно (те не ме обичат, може и да ме мразят, защо на мен да ми пука?), все й е едно дали ще се разболее, това е един вид отмъщение към света. Знам, нещата може и да не звучат логично, но психиката е доста сложно и овъртяно нещо...
Всъщност е само предоложение, но докато те четох точно на това ми заприлича всичко.
При всички положения един наистина добър психолог би помогнал много и те поздравявам, че не си послушала "пристрастените към медикаменти" психолози; така е най-лесно за тях, и най-безотговорно.

Играете ли заедно? Играта е един от начините детето да се отпусне и да споделя. А и човек играе с приятели. Когато играете на нещо, независимо какво, вие играете и на приятели и в случая може да се доближи до метода на психодрамата.
Успех и много усмивки   

Това по принцип ми е стандартния начин за извличане на информация за нея Лошото е, че тя и на тях не казва. Приятелчатата и просто ми разказват разни случки, от които аз евентуално си правя изводи, че може да има проблеми и после говоря с щерката. Между другото, като я настъпя по болното място, тя веднага си признава и става приказлива, ама то трябва да си пророк или телепат, за да може всеки път да се сещаш, какво и къде е ставало и я е впечатлило.
Тя милата е голямо плямпало и не можеш да и затвориш устата, но ти говори всички друго, но не и нещо свързано с нейни преживявания. Направо е родена за политик - може с часове да говори и в крайна сметка да утановиш, че не ти е казаа абсолютно нищо.


Давай насам координати Аз ходя при една жена, но съм склонна да потърся и още едно мнение.
Баща и я обича и когато я вижда мисля, че и го показва. Само дето я вижда нааааай- много по веднъж месечно. И да знае за проблема, но според него това не е нещо съществено, всички минавали през такъв период Той в общи линии така се държи, че не за психолог, ами направо за психиатър е, ама айде Водя преговори да дойде с нас, но за сега са безуспешни. Принципно нямал нищо против, ама защо изобщо трябвало да занимавам детето с глупости и второ, той имал много работа и командировки в момента.


Обясних и аз доста неща, та даже и до болница ходихме да види за какво иде реч (на свиждане бяхме). А той бившия и преди си беше такъв в по- лека форма, ама вие не вразбирахте, защото аз замазвах пейзажа


Много точно предположение между другото 
Не играя много често с нея Мен ме няма по 10 часа. Като се прибера храня домочадието, оправям бебето и нея за лягане, чета една приказка и вече съм като пребито куче Тя е и вече доста голяма и не иска много много да играя с нея. Но да ти кажа, най много споделя вечерно време като легна до нея да и чета. Тогава с известно побутване от моя страна си казва това оновоа.


Сега да кажа за психолога. Вчера ходихме. Беше нещо като предварителен разговор. Каза че това вероятно ще бъде един от най- трудните му случаи, защото детето много трудно споделя Дребната беше много спокойна, смееше приказваше си с него, но така езуитски се измъкваше от насочващите въпроси, че чак  се възхитихме Поне ме успокои, отхвърляйки варианта насилие На мен ми се струваше почти невероятен, но все пак нощно време ме гризеше червея на съмнението Другата седмица ще я водя пак.

В момента имам координатите на Сркис Инджиян:
Офис - София, жк. Слатина, бл 16, тел. 973 38 48, мобилен 0886 55 66 40, www.sarkis-bg.com
Той се занимава както с хомеопатия, така и с билки, енергии, минерални води.

Имам много големи препоръки и за една хомеопатка, но съм й изгубила номера, а сега не мога да се свържа с една обща позната.