Помощ... Предродилна депресия

  • 3 222
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 16 868
Едно нещо ще ти кажа - когато се роди ще се чудите как сте живяли досега без него. Толкова ще се влюбите в него, особено ти - от мига, в който родиш.

Пс. Никога не съм имала подобни мисли, при нас беше много желано и изстрадано, защото имам 2 аборта преди успешната бременност.

# 16
  • Мнения: 3 100
Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли, а момченцата - къде по-интересни, занимаващи се по-смислени игри, измислящи си по-интересни занимания от това да се кипрят пред огледалото и да танцуват ...  Запомни ми думите! По същия начин се променят нещата и в представите на тези, които са искали момче, а имат момиче - изведнъж момчетата им стават безинтересни.

А само след 3 месеца ще се запознаеш с най-прекрасния и най-любим човек, който ще срещнеш през целия си живот! Тогава ще се чувстваш толкова нелепо, като си спомниш какви си ги мислила и писала преди да го родиш ....


Какво значи  "Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли"? Сега дамите, който имат момичета да им кажем, че ще имат малки "скучни фръцли ли" ? Момчетата са най най, а пък момичетата прасета ги яли. Голяма дискриминация Scream Smile

Не четеш и не цитираш поста ми докрай, но няма да изпадам в обяснения, който има деца - ще разбере, включително и тези с разнополовите. Майка ми казваше - "Когато ти беше малка, ми бяха симпатични и интересни само момиченцата, момчетата ми се струваха много палави и луди. Когато се роди брат ти, стана обратното - момченцата ми станаха по-интересни".

# 17
  • Мнения: 2 721
Аз имам син. Винаги съм искала да имам момче, както и ММ. Всичко, което прави ми е супер интересно, а моментите в които иска да се гушкаме или просто ей така идва и ме целува са незаменими. И като знам , че аз ще го възпитам да бъде истински мъж, това е незаменимо чувство. 😊И аз подкрепям мнението по горе.
Авторке, когато родиш и ти го дадат в ръцете ще ти иде да си удариш шамар , заради сегашните ти мисли. Какъвто и пол да е  , е ваше, вие сте го създали и само си представи , че целият свят на това малко човече ще зависи от вас, той ще има нужда само от вас и ще ви обича безкрайно.

# 18
  • Мнения: 248
Като се роди ще забравиш за тези мисли и аз имах такива моменти, понежд и ние не го бяхме планували и не се чувствах готова да бъда майка . За пола скоро ще осъзнаеш, че няма значение и най- важното е да се роди живо и здраво Simple Smile Аз винаги съм искала момиче и като разбрах, че ще е момче бях разочарована но в един момент около 6/7 месец само исках да се роди живо и здраво . И сега съм щастлива и горда майка на 6 месечно момченце . 😊

# 19
  • бургас
  • Мнения: 624
С първата ми бременност много искахме да е момиче,  около 13г.с. разбрахме, че е момче. Разочаровахме се (но не бях депресирана) в 8 месец ми казаха, че е момиче и аз пак се разочаровах Grinning бях свикнала вече с мисълта за син. Момче е в крайна сметка, но искам да ти кажа, че хормоните наистина ни побъркват. Всичко ще мине след раждането.
Аз съм бременна с второто ни дете, в пети месец съм и от самото начало съм депресирана, не мога да му се зарадвам... знам, че и това ще мине когато го гушна, но нямам търпение да родя и никога повече да не забременявам. Мисля, че бременността доста се надценява, жените сияели,  било незабравим период и т.н.  Може би има такива жени, но аз не съм от тях. Не ми харесва да съм бременна, ако можеше направо на финала щеше да е супер.

# 20
  • Мнения: 2 173
Дядо ти си е отишъл, такъв е животът. Един тръгва, друг идва. Няма нищо по-естествено. Вашето дете е избрало сега да влезе в живота ви, може би не е случайно. Не го посрещайте нежелано, защото то усеща и не го заслужава. А, пък това, че е момче... човек има претенции докато не осъзнае какво щастие му се е случило. Аз изгубих едно бебче... все му повтарях, че е момиченце, по име го наричах, представях си как ще изглежда и го изгубих. Сега не ме интересува какво е, само да се роди здравичко и да си го гушна.

# 21
  • София
  • Мнения: 12 006
Здравейте мами и бъдещи мами като мен трябва ми помощ .
Скрит текст:
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца  и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни  и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
Скрит текст:
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се   , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..
Трябва ти помощ - да, хубаво е, че го осъзнаваш. На твоя мъж също му трябва - от психотерапевт. Поредните лиглиовци, които хем не искат дете, хем като се появи неочаквано /колко да е неочаквано в 21 век?/ започват с лигавите претенции дали е момче или момиче. Радвай се, че живо и здраво - това е най-важното, а не какво му расте м/у краката. Като не сте готови за дете защо не се пазихте при всичките възможностви в днешно време? Жал ми е за детето ти - собствените му родители да го мразят от преди да се е родило още!

# 22
  • Мнения: 1 013
За щастие повечето хора, които имат дете мислят така: „Как съм живял преди без дете?„.
И ти ще си така, ще видиш!

# 23
  • Мнения: 2 288
Здравейте мами и бъдещи мами като мен трябва ми помощ .
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца  и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни  и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се   , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..
Оу, а първите месеци след като родиш, няма да имаш време за мислене и ще си влезеш в обичайния житейски коловоз.
Седни чети книги, гледай филми, разходи се по полянки и рекички, разсей се малко.

# 24
  • Мнения: 2 223
Депресията е нещо сериозно и ако наистина мислиш че си в такава - съветът ми е да посетиш психолог. Наистина може да се влоши след раждането. А може и всичко да премине, когато си видиш бебето. Аз не съм изпитвала такива чувства с нито една от бременностите ми.

# 25
  • Мнения: 18 522
Това не е никаква депресия. Просто не си била готова за дете. Всичко ще си дойде постепенно на мястото - дай си време.

То ако за 8 години не сте се накумили за дете, не знам кога... затова се е появило неочаквано Simple Smile Simple Smile

# 26
  • Мнения: 2 173
Мои приятели наскоро се разделиха след 9 годишна връзка. Смятай, че това дете най-вероятно ви е спасило като двойка. Повечето дългогодишни, които познавам и останаха без деца, брак и т.н се разделиха.

Общи условия

Активация на акаунт