По-принцип дъщеря ми е изключително неконфликтна личност, обичана от почти всички деца, наивна, отстъпчива, без лидерски качества. Почти не е имала конфликти и съответно не знае как да реагира и да се защитава при нужда.
Горното ми питане е провокирано от конкретна случка. За 1 юни Цвети си избра кукла Барби за подарък. Най-обикновена, китайска Барби от пазара. В петък я взе със себе си на ДГ, тъй като това е денят, в който на децатга е разрешено да носят играчки в градината. На връщане в буса по-голямо от нея момиче от училището /на 7 - 8 г./, което Цвети смяташе за приятелка, поискало да види куклата. Цвети разбира се я дала, след което започнала демонстративна гавра - косата на куклата била нарошена, цветето от роклята - скъсано, ръкавиците - скъсани и изхвърлени, а куклата нарочно налигавена. Не знам Цвети как е реагирала. Питах я дали госпожите са видели - каза не. Попитах я дали е поискала помощ от тях - каза да, но че те са отговорили да се оправят сами /аз също го казвам, но когато силите са равнопоставени и конфликтът е "нормален"/. Детето беше много разстроено и дълго плака. Сигурна съм, че ако куклата беше пострадала при игра, нямаше да й направи особено впечетление. Фактът обаче, че без причина, някой пред очите й се е гаврил /защото това си е гавра в детските очи/ с новата й кукла, а тя е била безсилна, я разстрои и обърка много. Не знаех какво да й кажа и как да й го обясня.
И да си дойда на въпроса. Наред с обясненията и съветите, които й дадох, й казах, че има право да удари някой, който се държи така лошо и не разбира от дума. Изключение са по-малките и слаби деца. И че като удря, трябва да го направи силно, за да уплаши противника и той да престане. По принцип съм против боя, но така и не разбрах как този "съвет" се изплъзна от устата ми. Но пък съм спокойна, защото Цвети никога не е удряла и няма да го направи.
Все пак се чудя до колко е грешено да учим децата си да се бият? И дали все пак при определени обстоятелства не е оправдано? И как другите майки учат децата си да се защитават в подобна ситуация?
Горното ми питане е провокирано от конкретна случка. За 1 юни Цвети си избра кукла Барби за подарък. Най-обикновена, китайска Барби от пазара. В петък я взе със себе си на ДГ, тъй като това е денят, в който на децатга е разрешено да носят играчки в градината. На връщане в буса по-голямо от нея момиче от училището /на 7 - 8 г./, което Цвети смяташе за приятелка, поискало да види куклата. Цвети разбира се я дала, след което започнала демонстративна гавра - косата на куклата била нарошена, цветето от роклята - скъсано, ръкавиците - скъсани и изхвърлени, а куклата нарочно налигавена. Не знам Цвети как е реагирала. Питах я дали госпожите са видели - каза не. Попитах я дали е поискала помощ от тях - каза да, но че те са отговорили да се оправят сами /аз също го казвам, но когато силите са равнопоставени и конфликтът е "нормален"/. Детето беше много разстроено и дълго плака. Сигурна съм, че ако куклата беше пострадала при игра, нямаше да й направи особено впечетление. Фактът обаче, че без причина, някой пред очите й се е гаврил /защото това си е гавра в детските очи/ с новата й кукла, а тя е била безсилна, я разстрои и обърка много. Не знаех какво да й кажа и как да й го обясня.
И да си дойда на въпроса. Наред с обясненията и съветите, които й дадох, й казах, че има право да удари някой, който се държи така лошо и не разбира от дума. Изключение са по-малките и слаби деца. И че като удря, трябва да го направи силно, за да уплаши противника и той да престане. По принцип съм против боя, но така и не разбрах как този "съвет" се изплъзна от устата ми. Но пък съм спокойна, защото Цвети никога не е удряла и няма да го направи.
Все пак се чудя до колко е грешено да учим децата си да се бият? И дали все пак при определени обстоятелства не е оправдано? И как другите майки учат децата си да се защитават в подобна ситуация?
. А и си мисля, че каквото и да кажеш на детето, в съотв. ситуация то ще реагира според собствения си характер и темперамент. 
).
за последно се сбих май месец преди завършване защото един пикльо тормозеше една съученичка та го разревах. 
Детето било в грешка, че не можело да се разправи с онова 
И после - потърпевшият е виновен, а насилника - оневинен, защото не приличаме на него.
). Няма друг изход, освен този, да се покаже на агресора, че не те е страх от него и че втори път няма да му позволиш да се гаври с куклата ти, да те удря и прочие. Така че хубаво е, че си казала на Цвети да удря в знак на самоотбрана.
).
Някакси прекалената (казвам прекалената) отстъпчивост учи децата да бягат от проблема. 
Племенника ми , който е рожденник получи чуден подърък от едно диваненце - цепнат и насинен нос и подобен цвят око 
И за мен това в никакъв случай не е агресия а просто самозащита 