За една ....тик*а безподобна

III. Процедури за контрол и вземане на проби и лабораторна диагностика
1 Вземане и транспортиране на проби
Взимане на кръвни проби
Взимане на кръвни проби от югуларната вена:
Овцата се задържа в стоящо положение. Иглата се пъха в югуларната вдлъбнатина на
около 10 см каудално на мандибуларния ъгъл. Иглата се насочва леко медиално и
краниално и се пъха до проникване в югуларната вена. Препоръчваният размер на иглата е
1G g. дълга до 50 мм. До изпращането им в Националната референтна лаборатория
кръвните проби трябва да се съхраняват, ако е необходимо, при 4° C.
Взимане на органни проби
Тъканните проби трябва да се събират, колкото е възможно по-асептично, без контакт с
дезинфектант и трябва да се слагат в отделни чисти контейнери, всеки с етикет посочващ
номера на стопанството за отглеждане на овце и кози, номера на овцата или козата, от
която е взета пробата, типа на тъканта, името на официалния ветеринарен лекар и датата
на събирането. Формулярът за предаване, който придружава пробите, трябва да предоставя
подробна информация за животните, от които са взети пробите, включително клинични и
после смъртни доказателства и бележка за други видове животни, които се отглеждат във
фермата. Едно копие от формуляра за предаване трябва да се задържи от официалния
ветеринарен лекар за досието на случая и едно копие трябва да се изпрати по факса на
Националния център за контрол на заболяванията. Не трябва да се използват консерванти,
но пробите трябва да се съхраняват, ако е необходимо, подобно на кръвните проби, при 4°
C до изпращането им в Националната референтна лаборатория.
Тъканите, които се изискват за лабораторно изследване, нормално са:
 кожа с всички слоеве взета една седмица след появяване на първите лезии
 лезии от белия дроб
 цяла кръв
10
Материал за изолиране на вируса и откриване на антиген трябва да се събират чрез
биопсия или след смъртта от кожни папули, белодробни лезии или лимфни възли. Проби
за изолиране на вирус (PCR) или откриване на антиген чрез ELISA трябва да бъдат
събрани в рамките на първата седмица от проявата на клиничните признаци, преди
развитието на неутрализиращи антитела
.
Тъкани за изолиране на вируса, за откриване на антиген и откриване на генома
трябва да се съхранява при 4 ° С, в лед или при температура минус 20 ° C. При транспорт
на пробите на дълги разстояния, без охлаждане, средата трябва да съдържа 10% глицерол.
Пробите трябва да са с достатъчна големина, че транспортната среда да не прониква в
централната част на материала, когато се използва за изолиране на вируса. Стабилизирана
кръв в хепарин или EDTA се събират по време на виремичния стадии преди
генерализацията на лезиите или до 4 дни на генерализацията за изолиране на вируса.
Кръвните проби се събират в контейнери съдържащи антикоагулант поставени в лед и
преработени в най кратък срок. Кръвните проби могат да се съхраняват при 4 0 С до 2 дни,
но не трябва да се съхраняват замразени или при температура на околната среда.
За хистологично изследване се вземат тъкани с лезии и околна тъкан и фиксирани в 10 %
формалин в обем 10 пъти от обема на пробата.
Изпращане на проби
Кръвните и тъканите проби трябва да се транспортират, за предпочитане с куриер, но във
всеки случай по най-бързия възможен начин, до Националната референтна лаборатория.
Лабораторията трябва да бъде информирана, че са изпратени проби за диагностициране, и
да се даде индикация за очакваното време на тяхното пристигане, за да може да се направи
подготовка за тяхното приемане и изпитване. По време на транзита те трябва да се
съхраняват студени, но не замръзнали. В лабораторията пробите могат да се съхраняват
при 4° C, но трябва да се тестват незабавно за шарка по овцете и козите. Важно е
формуляра за предаване, който придружава пробите до лабораторията, да включва отчет за
близката клинична история на стадото и всякакви налични епидемиологични данни,
включително, ако е възможно, вероятния източник на инфекцията и датата на въвеждане.
2. Лабораторно изследване
Лабораторни тестове за доказване на вируса, вирусния антиген и геном.
PCR е най-надеждния метод за поставяне на диагнозата шарка по овцете и козите.
Лабараторни тестове за доказване на антитела срещу шарката по овцетеи козите.
Вирус неутрализация – тествания серум се титрира с константен антиген на шарков
вирус 100 TCID 50 или стандартен щам на вируса се титрира с постояно разреждане на
тествания серум за да се изчисли неутрализационния индекс. Вторият метод е за
предпочитане.
Индиректна флуоресценция – инфектирани тъканни култури с шаркови вируси или
тъканно културелни микроскопски срезове могат да бъдат използвани за индиректен
флуоресцентен антитяло тест. Кръстосани реакции могат да бъдат получени срещу
папулозен стоматит при говедата и други шаркови вируси.
11
Ензимо свързан имуносорбентен анализ / ELISA/ - ELISA за откриване на антитела на
шарковите вируси е разработен с помощта на изразени структурни протеини на P32