Педофилията в прозореца на Овертон :(

Чрез експеритементи доказва, че бебетата могат да изпитват оргазъм.

Въпреки пространната си и всеотдайна работа в областта на ентомологията, името на Алфред Кинси остава в историята на науката преди всичко с изследванията в областта на човешката сексуалност – изследвания с характер и мащаби, даващи основания той да бъде считан за баща на сексологията. Интереса на Кинси в областта започва около 1933 г. след обширни дискусии по проблема с колегата му Робърт Крок.

През 1935 г. Кинси е помолен от Университета в Индиана да съгласува програмата на един мултидисциплинарен факултет, в който ще се води курс за брачните взаимоотношения. В курса лекции трябва да изнесат различни преподаватели – по етика, право, социология, икономика, медицина и Кинси, като преподавател по биология. Така той изнася първата си публична лекция по темата, в която остро критикува „ширещото се невежество по въпросите на секса и физиологията“ и изказва тезата, че „късният брак“ (който означава и късно начало на сексуалния живот според изискванията за „обществено благоприличие“ на времето) може да бъде психологически зловреден. С открития си и обективен стил, лишен от догматиката и тесногръдието на своите колеги, Кинси бързо спечелва сърцата на студентите и те скоро започват да търсят съвети по сексуалните въпроси от него дори в личния му кабинет. Той обаче бързо открива, че няма готови отговори за всички въпроси, главно поради факта, че те никога не са били разглеждани сериозно от науката до този момент, а са били игнорирани по морални съображения. Кинси е поразен от научното невежество и предубеденост в подхода на всички източници, с които успява да направи справка в богатите университетски библиотеки и архиви. Основното му възмущение като специалист по таксономия е непредставителността на малочислените обекти, разгледани в наличните научни извори. Като друга слабост той отчита примесването на науката с въпроси за моралните ценности и философските концепции.

След като установява, че от страна на научното мнозинство до този момент е подхождано с явно субективни презумпции по въпроси като мастурбацията, хомосексуалността, предбрачния секс и т.н., Кинси се наема сам да проведе такова проучване с мащаби, достойни да претендират за достоверност на изводите. Той започва, записвайки разкази на студентите си и поради популярността на курса скоро установява, че за кратко време е събрал материал, надхвърлящ по обем досегашните отделни изследвания. През 1938 г. той планира и започва амбициозна програма за обзорно изследване върху сексуалността, в което да събере материал от около 100 000 души, който да разгледа в серия научни разработки по темата: изследване на сексуалното поведение при мъжете, на сексуалното поведение при жените, на сексуалното поведение в брака, „хетеро-хомосексуалното равновесие“, на законовите аспекти на сексуалността, на проституцията и др. До края на живота си Кинси не успява да изпълни това си амбициозно начинание, но въпреки това събира безпрецедентно по мащабите си количество информация – над 18 000 интервюта, – надвишаващо многократно обема на проведените до този момент (а вероятно и досега) изследвания. Финансиране проф. Кинси получава от Фондацията „Рокфелер“.

Неговите доклади започват с публикуването на „Сексуалното поведение на мъжа“ през 1948 г. като резултат от десетгодишен неуморен труд. През 1953 г. излиза и „Сексуалното поведение на жената“. За кратко време Кинси става национална сензация, публикации за него има във водещи обзорни списания. В трудовете си той прави смущаващи разкрития. В близо 100 страници изложение на статистическите методи, той показва, че:

между 27 и 37% от женените мъже признават за поне една извънбрачна връзка;
над 90% от мъжете мастурбират;
69% от мъжете са имали някакъв вид орално-генитален сексуален контакт с друг мъж;
37% от мъжете признават за поне един хомосексуален сексуален акт, довел до оргазъм и т.н.[3]
Тези и множеството други данни водят до буря от полемики, разглеждани като спусъкът на сексуалната революция през 60-те. Президентът на факултативния съвет на университета в Индиана, Хърман Б. Уелс, определя труда на Кинси като тест за „академичната свобода“.

Това със законовите мерки и наредбите, е същото като с гледането на филми от торенти - уж е забранено, но никога няма да се приложат реални наказания, а ако някой опита, ще съжалява.