Болница в София, в която не отделят бебето от майката след секцио

Имам две секцио в Токуда и не съм била в реанимация. От операционната - директно в стаята.

Не виждам таткото защо да не можел да помага на майката, не помня кой по-горе изказа такова абсурдно твърдение. Защо? Ръце ли няма, крака ли няма?
Бебетата и без това ги вземат за смяна на памперс, дори да са оставени при майките, минават и ги събират и после ги връщат. Тези процедури не пречат бебето да е оставено при майката.
И какво значи, че акушерките се грижели за него, докато майката си почивала? Какво точно му се грижат? То седи в едно легълце в отделно помещение. Дали ще си лежи в легълцето в стаята на майката или в "аквариума", както се нарича мястото за бебета в Токуда, няма особена разлика, особено ако спи.
Нали не си мислите, че акушерките пърхат около него. Какво точно си представяте, че го правят? Даже ако реве никой не му се впечатлява, ако изобщо има някой в помещението с бебетата.

От току-що оперираната жена не се изисква да копае нива или да пере черги на ръка. Тя си лежи, бебето си спи до нея в легълцето. Таткото ако е в стаята, може да го гушка или да го подава на майката тя да го гушка и да се мъчи да го кърми.
И това е. Голямото трудно. То пък rocket science го изкарахте.

Бебето в първия час след раждане не е гладно. То не суче, за да си задоволи глада, а да свърши две важни неща с един удар - първо да се успокои след стреса, който раждането представлява за него (а за бебето не съществува никое по-успокояващо действие от сученето, така са му нацъкани хормоните просто) и второ, да стимулира слизането на кърмата. Колкото по-рано след раждането я свърши тази работа, толкова по-скоро ще има какво да яде, вместо да го тъпчат с адаптирано мляко първите два дни.

На Хедра не ѝ коментирайте книгата по някакви недоразбрани преразкази. Тя е изключително голям специалист на световно ниво, учила е и работила с години, за да натрупа опита, който има.
Блогът ѝ съдържа всичката изключително полезна информация, която може да е нужна на всяка бъдеща или настояща кърмачка. В никакъв случай не мога да се съглася, че нещата, които казва, повече пречели. Напротив. Човек трябва да е много, ама много добре подготвен, за да заобиколи всички подводни камъни по пътя към кърменето, защото практиките в болниците са такива, че максимално да го затрудняват или направо да го провалят, ако майката не е супер наясно какво да прави и как да игнорира "съветите" на медицинския персонал.

Аз пък познавам 4 жени,които все още си кърмят децата(1.5 години)благодарение на съветите на медицинския персонал,които ти оплюваш.Да те попитам,ти това бебе как го гушкаше легнала и с катетър?

Ако има желание, има и начин. Аз си го гушках. Станах на 12-ия час след операцията (макар и за малко).

Аз раждах при д-р Бойко Димитров, но той вече е в Св. Лазар.

Не желание, а възможност трябва да има. Аз също се раздвижих сравнително бързо, но това не означава, че при всички е така и не зависи само от желанието на родилката. Нека авторката на темата първо да роди, да види как ще се чувства в първите часове след операцията, кога ще "изчисти" упойката, как ще се раздвижи и след това може да мисли за вземане на бебето. Да, може да стане за няколко часа, но може и да не се случи така, както тя си го представя.

Пожелавам бързо възстановяване.

Зависи от съветите. Едва ли са ѝ казвали да кърми само по 5 минути през три часа и да остранява бебето, независимо то дали е съгласно, а ако реве още, да му дава добавката. Едва ли са я карали да го държи гладно и да реве цяла нощ, за да си почивало стомахчето.
Всичко зависи от това какви проблеми е имала и след това какви съвети е получила. Но аз адекватен съвет от медицински персонал не съм получавала. Само вредни.

Иначе бебето го гушках много лесно, като си вдигах облегалката на леглото. Не знам как е по другите болници, но в Токуда имаш пулт с копчета и като ги натискаш, горната част на леглото се повдига като облегалка и без да се напъваш се озоваваш в полуседнало положение - идеално за гушкане на бебета.

Малко по-горе авторката е написала, че вече е минала през това и може би има бегла представа. Все пак хубаво е да имаме опцията, ако решим, нали? Нещо, което го няма почти никъде, за това е и темата.
Ама хайде всеки да си сподели колко опит има и да си изкаже мнението.

Аз също имам опит и то 2 пъти. Вторият е в частна б-ца, която обаче има обособен сектор "реанимация", а не ползват обикновени стаи за тази цел. Дадоха ми детето след като ме пусна упойката, раздвижих се и ме сложиха в обикновена стая. Алтернативата ти е само Св. Лазар и Токуда, които използват обикновени стаи за реанимация, както се разбра и бащата може да е при теб.

Най-добрият ти вариант е в чужбина. Отиваш, раждаш и готово.

Аз раждах в старата сграда на Вита и там нямаше реанимация, а ме настаниха направо в стаята ми. Таткото стоя час и нещо при мен. Раждането ми беше спешно секцио с малко усложнения и бебето се нуждаеше от специфични грижи в първите часове, затова не мога да кажа какво щеше да е, ако беше планово и спокойно протекло секцио. Не съм сигурна в новата сграда как е, но мисля, че отново те преместват направо в стаята ти и те наглеждат. Ако всичко мине добре и предварително е съгласувано със завеждащия отделението, най-вероятно могат да ти оставят бебето.

На мен пък и двата пъти ми казаха, че бебето ще стои или не при мен в зависимост от моето желание /първо раждане Токуда 2010 в самостоятелна стая и не съм била в реанимация, второ раждане в Надежда 2014/. първият път имах проблеми с кърменето и акушерките в Токуда страшно много ми помогнаха, без тях не знам дали щях да се оправя. едната от тях стоя при мен с часове буквално. бях се депресирала и заради глупостите и крайните мнения, които бях прочела и желанието за кърмене на всяка цена.
аз лично се чувствах много зле след операциите /първият път бях с пълна упойка, вторият имаше усложнения при раждането и след това/ и не исках бебето да е до мен непрекъснато. носеха ми го за кърмене, дори му правихме контролни кърмения, но толкова. не съжалявам честно казано и на този етап също не бих си го причинила.

Евентуално биха го дали, ако си с придружител по време на целия престой. Т.е. дори и след секциото, в стаята да има твой придружител, който може да поеме бебето. Търси тази опция- придружител по време на престой (майка, бъдеща детегледачка, наета акушерка).
Веднага след секцио, ако не си раздвижена, няма да ти го дадат. Един час даване да си го гушкаш в реанимация не е неотделяне. А след естествено раждане според мен на всички им предлагат да им дадат бебетата.
В болницата, в която аз раждах (извън София), престоят в реанимация е само 2 часа след секциото, след това те свалят в отделението. В този момент можеш да си вземеш бебето в стаята, ако има кой да го поеме там. Аз бях с майка ми и с мъжа ми (редуваха се кой да бъде при мен).

Аз мога да кажа аз как си гушках бебето легнала и с катетър- вдигаш си горната част на леглото на ниво "полуседнала" и някой ти асистира в подаването/ взимането. Нито си в пълно легнало положение, нито катетърът пречи.

Ами то с "придружител", който ще го взима, носи, гледа да не падне, ако майката се почувства зле и всичко останало, те все едно на придружителя го дават, не на майката, но както и да е ...

Да, много по-добре е да стои само в неонатологията, отколкото с баща си. Горките бебета, много сме ги изтормозили.

Зависи от много неща, кое е по-добре.

Става дума за бебе без усложнения, на което не му се налага да е в кувиоз. Сериозно, не мога да разбера как не ви залипсва това бебе като не го виждахте 1-3 дни?