Паническо разстройство - 33

  • 71 955
  • 745
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 37
Направо е ужасно, иска ми се без лекарства да се справя. При мен поредица от неприятности явно са си дали отражение. Иначе прочетох темата и малко се успокоих от гледна точка на това, че не съм болна и ми няма нищо...и няма да получа инфаркт или инсулт ей така...

# 361
  • Мнения: 37
ами щом ви минава едва ли имате физически проблеми нали така. мисля че антидепресантите се пият по схема а не успокоителните. успокоителното си е като алкохола. действа на мига. има схеми с антидепресант и ксанакс същевременно но само за ксанакс не мисля че има. даже съм сигурен. тва не значи да бухате ксанакс като бонбони разбира се.
Пия ксанакс през два-три дни по половинка, когато не мога да контролирам паниката.

# 362
  • Мнения: 4 406
Спокойно, с възрастта хиопхондрията минава, аз съм имала инфаркт, рак, инсулт, спин...

Вени, този грип с главата, синусите, мускулите, гаденето. Аз от 12 декември не работя общо взето. Поне година получавам помощи и бях спокойна. Да ама имам още няколко да получавам и съм изпаднала в една луда паника, за нищо друго не мисля, постоянно се събуждам и стряскам. Постоянно съм с ПА. Пък и нямам ММ. В джобс.бг де що видя нещо подавам документи, вися на списъците на борсата, подавам документи и на хартия, интервюта.  Знаеш как е. Дали няма да полудея до декември! Успех, мила!

Али, това пътуване убива направо. На мен първият автобус пристига в Благоевград в 7 сутринта, нищо, че съм на 6 км. Като работех  в Дупница ставах в 4.00, е понеделник - вторник се преживяваше, ама в края на седмицата не можех да се вдигна. И това пътуване де факто то удължава работния ден с доста. Вместо да си починеш.

# 363
  • Мнения: 37
Спокойно, с възрастта хиопхондрията минава, аз съм имала инфаркт, рак, инсулт, спин...

Вени, този грип с главата, синусите, мускулите, гаденето. Аз от 12 декември не работя общо взето. Поне година получавам помощи и бях спокойна. Да ама имам още няколко да получавам и съм изпаднала в една луда паника, за нищо друго не мисля, постоянно се събуждам и стряскам. Постоянно съм с ПА. Пък и нямам ММ. В джобс.бг де що видя нещо подавам документи, вися на списъците на борсата, подавам документи и на хартия, интервюта.  Знаеш как е. Дали няма да полудея до декември! Успех, мила!

Али, това пътуване убива направо. На мен първият автобус пристига в Благоевград в 7 сутринта, нищо, че съм на 6 км. Като работех  в Дупница ставах в 4.00, е понеделник - вторник се преживяваше, ама в края на седмицата не можех да се вдигна. И това пътуване де факто то удължава работния ден с доста. Вместо да си починеш.
Явно и при мен е хипохондрия..страх нещо да не ми стане...как минава, какво да направя ?

# 364
  • Мнения: 4 406
Поне аз не пиех нищо, седях и си намирах симптомите, паникьосвах се, после се успокоявах.
Още ми е смешно, 20 годишна отивам при гинеколог и му заявявам, че имам рак Simple Smile
Просто с годините ми мина хипохондрията.

# 365
  • София
  • Мнения: 1 549
Джери, а пиеш ли хаповете за щито ?
Успех и на теб, стискам палци все нещо да се намери подходящо за теб Kissing Heart

# 366
  • Мнения: 4 406
Вени, тироксин, ама ме мързи да стана да ти кажа грамажа.
Ще си намерим хубава, приятна, добре платена работа Revolving Hearts

# 367
  • София
  • Мнения: 17 708
Явно и при мен е хипохондрия..страх нещо да не ми стане...как минава, какво да направя ?
Минава, като се разболееш наистина и заимаш реален здравословен проблем, върху който да се съсредоточиш.

Не виждам нищо смешно. Има момичета (и не само) на по 20 с рак.
Добрата новина е, че хората, които толкова се страхуват за задника си, живеят до стотак. Тъй че иНфарктите и инсултите са далеч, споко.
Лошата е, че умират сами, щото са уморили всички около себе си.

Чувала съм, че конски дози инозитол помагат на депресивни състояния и дори OCD.

Последна редакция: ср, 26 сеп 2018, 03:56 от The Catcher in the Rye

# 368
  • Мнения: 37
А, проблем с щитовидна жлеза  или вестибуларен апарат може ли да се види само с кръвни изследвания ?

# 369
  • Мнения: 1 781
А, проблем с щитовидна жлеза  или вестибуларен апарат може ли да се види само с кръвни изследвания ?

Щитовидна - да (TSH, ФТ4, МАТ и ТАТ). Но мисля може и само TSH като начало и ако е ниско или високо (дори и в границите на лабораторията) - има проблем с щитовидната и се пускат и останалите.
Вестибуларен - не, трябва да идеш на отоневролог.

# 370
  • Мнения: 37
А, проблем с щитовидна жлеза  или вестибуларен апарат може ли да се види само с кръвни изследвания ?

Щитовидна - да (TSH, ФТ4, МАТ и ТАТ). Но мисля може и само TSH като начало и ако е ниско или високо (дори и в границите на лабораторията) - има проблем с щитовидната и се пускат и останалите.
Вестибуларен - не, трябва да идеш на отоневролог.

Питам заради постоянния шум в ухото и замайването понякога. TSH правих и е в норма, ще посетя УНГ и отоневролог. Да ми отпадне това притеснение. Със страха от болести и инфаркти ще се боря някак...Благодаря ти .

# 371
  • Мнения: 1 781
Aglu, започни някакви витамини да пиеш.
Страх от болести при мен вече почти няма. С времето някак свикнах (е ходих по лекари, за да се успокоя, че нищо ми няма). Онази нощ имах ПА и просто чаках да отмине. Страх няма, ама се ядосвам, защото ми пречат на нормалното съществуване. Simple Smile

# 372
  • Мнения: 1 780
Явно и при мен е хипохондрия..страх нещо да не ми стане...как минава, какво да направя ?
Минава, като се разболееш наистина и заимаш реален здравословен проблем, върху който да се съсредоточиш.

Не виждам нищо смешно. Има момичета (и не само) на по 20 с рак.
Добрата новина е, че хората, които толкова се страхуват за задника си, живеят до стотак. Тъй че иНфарктите и инсултите са далеч, споко.
Лошата е, че умират сами, щото са уморили всички около себе си.

Чувала съм, че конски дози инозитол помагат на депресивни състояния и дори OCD.


Аз това викам на моите като ми стане зле и съм много зле  с повръщане и тежките симптони. Ще ви надживея всичките, такива като мен последни умират.
Малко ми е черен хумора, но това е божа работа. И не минава като се разболееш и имаш реален проблем. Ти вече си болен, ако не го приемаш и другите не го - това е техен проблем. ТИ Cather in the Ray гледаш на проблема от гледната точка на човека който има близък с такива като нашите проблеми и не можеш да се примириш, иска ти се ти или този човек да е по-силен, но те не е въпрос на сили и воля, а на търпение и много внимание, на спокойствие и на утеха.
Според мен никой никого не уморява, всеки си живее както намери добре.
Мъжът ми като направи астматичен пристъп аз ставам с него и се притеснявам, децата като вдигат температура, като се изриват- пак е така, аз като правя паник атака мъжът ми се притеснява, нормално е семейство сме. Нито аз ще го уморя с моите проблеми ноти той с неговите, всеки си има болежки и си ги носи, ако не можеш да приемеш че човека до теб страда просто не бъди с него.

Аз пък нямам страхове от болести, не си поставям диагнози, знам че като отида изследванията ще са ми 6, винаги съм в норма и съм като лекоатлет- направо нормативи гоня. Даже ме е срам да ходя по лекари вече. каквото и да ми стане съм за психиатър или невролог.

Шегата настрана така си влачих едни кръвоизливи две години как не си докарах анемия не знам. Накрая реших че и те са на нервна почва щото пак всичко ми бе 6 абе супер си бях.

По скоро всеки път се питам как може да съм толкова зле, а нищо в изследванията да не го показва. Егати глезлата. Хаха.
Докато не започнем да приемаме ПР и всички такива болести за болести, няма да има никакъв напредък нито за болния нито за близките му.

Наскоро писах как една майка след тежки моменти на пребитата си дъщеря каза "Стегни се Деси". Не помага.
Не няма нужда да се стягаме, имаме нужда от отпускане от това друг да ни помогне, да поеме малко от нашите ангажименти, да ни подаде ръка, да споделим, да се разплачем нищо повече. Даже да отидем някъде и да нямаме никакви ангажименти пък било и за ден или два.
Нещата за мен са съвсем наопаки.

# 373
  • София
  • Мнения: 17 708
Нищо не ми се иска, аз съм/бях достатъчно силна. От тонове внимание, спокойствие и утехи на другите ходя по лекари с реални и сериозни проблеми, тъй че намекът за нетърпеливостта не важи при мен. И аз чакам някой да ме успокои, ама ей на, почти няма на кого да разчитам.
И все пак- казах го предимно заради историята на жената тук, която прокървила от гърдата и осъзнала, че досега е била щастливка с едно паническо разстройство. (Изненада, сещам се за друг човек, различен от мен) Щом и децата не могат да мобилизират, за мен това е вариантът, който споменах.

Взаимността, която описваш в твоето семейство е щастливо изключение, а ти си от малкото в темата, които са запазили здравия разум за логическите връзки. Обикновено единият лежи на "смъртен одър", а семейството му се върти на пета около него... 50 години.

Единственото, което не ми понася, е как масово хората в тая тема и с подобни проблеми все си мислят, че са най- зле и не понасят да им се казва, че не са толкова зле, докато те го правят за околните. 

Абонирана съм за темата, защото имах сърцебиене и потене, мислех, че е нещо такова, но не е, все пак останах да хвърлям чат пат поглед тук и от прочетеното смятам, че не повече от половината имат депресия. Другата част за мен страдат от една от модерните болести на 21 век- страхчето да не се затриеш, че без теб светът ще загине,  взирането в собственото благополучие до степен съвършена апатия и егоизъм.

Шумът в ушите в повечето случаи е съдов проблем. Е, или тумор в мозъка, ама доброкачествен.
Има достатъчно хора с инфаркти, инсулти и какво ли не, трябва да се подобри психиатричната помощ в България, за да поеме случаите на депресия и паник атаки и да могат лекарите кардиолози, невролози и т.н. да обърнат по- адекватно внимание на другите.

# 374
  • Мнения: 1 781
The Catcher in the Rye, не мисля че е коректно да обобщаваш така хората в темата. ПР не е само депресия. 
Може би изглежда лигавщина за хората, но който не го е изпитал на гърба си - не знае как може това състояние да ти промени живота. Много повече сила и воля се изисква за елементарни ежедневни дейности.
Естествено не казвам, че реалните физически проблеми са по-маловажни, в никакъв случай. Но е факт, че когато имаш физически проблем околните го разбират, приемат и помагат,  но когато имаш ПР/ГТР/ОКР - търпиш предимно подигравки (дори и в твоя коментар го виждам).

Общи условия

Активация на акаунт