тралала и аз, занимавам се с талантливи деца в конкретна сфера и обикновено кажи-речи нищо не е инвестирано в тяхното развитие. Просто от малки са много запалени по това. Тръпка и запаленост един родител няма как да създаде. има много европейски програми за развитие на талантливи ученици и се иска обикновено само ентусиазъм и интерес и нищо повече. ама не ентусиазъм и интерес да си чопли телефона, а да решава задачи и да програмира.
- Публикувана: 16 юли 2018, 07:12 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2018, 21:23 ч.
Колко деца искате?
тралала и аз, занимавам се с талантливи деца в конкретна сфера и обикновено кажи-речи нищо не е инвестирано в тяхното развитие. Просто от малки са много запалени по това. Тръпка и запаленост един родител няма как да създаде. има много европейски програми за развитие на талантливи ученици и се иска обикновено само ентусиазъм и интерес и нищо повече. ама не ентусиазъм и интерес да си чопли телефона, а да решава задачи и да програмира.
аз съм съгласна с теб, че тези неща са даденост, насила изобщо не стават, нито да го подбутваш в посока, желана от теб самия
но когато видиш някои дадености у детето си, да можеш да ги поощриш, никак не е малко като възможност! тя не включва само средства обаче!
затова отново ще кажа, че постът ми по никакъв начин не се отнасяше само до създаването на някаква материална основа или инвестиция
това че някои така го разбират, а и не могат да се обосноват, пускат само някакви ехидни реплики, е отделна тема и е ясно на какво се дължи...
tralala, абе определено е по-хубаво да си богат и красив, отколкото беден и грозен, няма какво да спорим. така си е. Ето Тръмп докъде е стигнал с милион-два от татко си начален старт.
Аз четох много смешна книга, защо има смисъл да имаш повече деца. Всъщност, голяма част от усилията при съвременното оглеждане са ненужни. Детето си се ражда с характер, късмет, гени и тн. Тоест, от престараване и инвестиция на време и какво ли още не, не е казано, че резултатът ще е по-добър. Много от нещата, които се правят в днешно време не са особено нужни и не правят децата по-развити или гениални. Книгата беше именно на тема защо да имаме много деца. ами където е едно там са и две там са и три.
Аз четох много смешна книга, защо има смисъл да имаш повече деца. Всъщност, голяма част от усилията при съвременното оглеждане са ненужни. Детето си се ражда с характер, късмет, гени и тн. Тоест, от престараване и инвестиция на време и какво ли още не, не е казано, че резултатът ще е по-добър. Много от нещата, които се правят в днешно време не са особено нужни и не правят децата по-развити или гениални. Книгата беше именно на тема защо да имаме много деца. ами където е едно там са и две там са и три.
айде сега, пак изопачаване, никой не говори за Стокке и ягуари, мисля е ясно, но за достъп до образование, а както всички знаем, това се постига само с пари. Учебниците скъпи, книгите също, курсовете още повече, висшето образование изисква доста средства, за да можеш спокойно да учиш 5 - 7 години редовно и да вникнеш в нещата, колкото и да си запален или да ти се отдава, няма как да стане по друг начин. Никой не се ражда научен и трябва да надграждаш знанията и уменията, а и това се постига само с пари. Та това за старта и парите, че не са важни, може да го кажат само хора, които не са изпитали тази нужда. Същото и с помощта. Тук с пълна сила гласи поговорката "сит на гладен не вярва"
tralala, абе определено е по-хубаво да си богат и красив, отколкото беден и грозен, няма какво да спорим. така си е. Ето Тръмп докъде е стигнал с милион-два от татко си начален старт.
е, то богатството е друга бира вече, там не ги мислим
За мен специално има голяма, да не кажа огромна разлика между колко искам и колко мога. Ще мога да имам само и единствено едно и то родено на края на детеродната ми възраст след много мъки и разочарования след помощта на модерните асистирани репродуктивни технологии. Похарчих пари и хвърлих емоции, колкото да отгледам сигурно три-четири деца, само и само за да се сдобия с едно. Дано е живо и здраво поне то.
Вече нямам нито емоционален, нито физически, нито финансов ресурс да опитвам.
Ако всичко се беше развило по учебник, мисля, че щях да се спра на стандартната за нашите ширини бройка - две.
Финансите, с които разполагам не предполагат повече от едно, но все пак щях да се напъна. Сега не мога!
Който може и иска, нека роди и повече от едно дете.
Вече нямам нито емоционален, нито физически, нито финансов ресурс да опитвам.
Ако всичко се беше развило по учебник, мисля, че щях да се спра на стандартната за нашите ширини бройка - две.
Финансите, с които разполагам не предполагат повече от едно, но все пак щях да се напъна. Сега не мога!
Който може и иска, нека роди и повече от едно дете.
tralala, абе определено е по-хубаво да си богат и красив, отколкото беден и грозен, няма какво да спорим. така си е. Ето Тръмп докъде е стигнал с милион-два от татко си начален старт.
Аз четох много смешна книга, защо има смисъл да имаш повече деца. Всъщност, голяма част от усилията при съвременното оглеждане са ненужни. Детето си се ражда с характер, късмет, гени и тн. Тоест, от престараване и инвестиция на време и какво ли още не, не е казано, че резултатът ще е по-добър. Много от нещата, които се правят в днешно време не са особено нужни и не правят децата по-развити или гениални. Книгата беше именно на тема защо да имаме много деца. ами където е едно там са и две там са и три.
Аз четох много смешна книга, защо има смисъл да имаш повече деца. Всъщност, голяма част от усилията при съвременното оглеждане са ненужни. Детето си се ражда с характер, късмет, гени и тн. Тоест, от престараване и инвестиция на време и какво ли още не, не е казано, че резултатът ще е по-добър. Много от нещата, които се правят в днешно време не са особено нужни и не правят децата по-развити или гениални. Книгата беше именно на тема защо да имаме много деца. ами където е едно там са и две там са и три.
Ett, коя е книгата, стана ми любопитно. Аз също споделям тази теория.
Наша приятелска двойка с репродуктивни проблеми успя да се сдобие с едно детенце ин витро (жената беше почти на 40). Сега, 2 години по-късно чакат второ. Жеалая успех на всички, които имат подобни проблеми.
По въпроса с финансите, разбира се, че са важни, но да не забравяме, че повече пари за детето за необходими като поотрасне-като тийнейджър, абитуриент и студент. От тази гледна точка, когато планираме деца, няма как да знаем какво ще е финансовото ни състояние след 15-20 години. Затова е съвсем нормално човек да гледа в близко бъдеще как би се справил с разходите по бебе и малко дете. Поради тази причина, смятам че семейства с едни нормални доходи биха могли да имат 2 деца(при добро желание, дори 3). Тоест финансовият фактор е фактор само за моментнтото състояние и за близкото бъдеще, което може да се предвиди, например добра работа, която се очаква да имат родителите и през следващите няколко години.
Освен това, като наблюдавам двойки и семейства около мен, забелязвам, че при по-голямата част от тях, парите не са определящ фактор за имане/нямане на деца и бройката им. Познавам много двойки с доста добри заплати и финансова възможност за отглеждане на деца, които години наред отлагат създаването на деца. Тези двойки често изтъкват като причина за отлагане на първото дете, това че искат още малко да се закрепят финанасово и общо взето търсят оправдание да отлагат. От друга страна, познавам семейства с 3 и повече деца, които нямат големи финансови възможности, малките изцяло износват дрехите на големите, майките взимат дрехи и вещи от други майки и т.н. Излиза, че финансовият фактор не е определящ, дори се оказва, че колкото по-добре финансово е един човек, толкова повече се съмнява във финансовото си положение и иска да постигне още и още. Това е съвсем нормално, защото по-амбициозните хора имат по-високи очаквания от живота и съответно се стремят към по-висок стандарт.
Смятам, че трябва да се намери златната среда, т.е. да се преценят всички фактори за отглеждане на деца, без да изпадаме в крайности. За нашето семейство, като че ли емоционалният фактор е определящ за желанието ни за още едно дете. И двамата с мъжа ми обожаваме да сме родители и чувстваме, че с още едно дете ще запълним картинката. Смятаме, че и за дъщеря ни ще е хубаво да си има братче или сестриче.
Освен това, като наблюдавам двойки и семейства около мен, забелязвам, че при по-голямата част от тях, парите не са определящ фактор за имане/нямане на деца и бройката им. Познавам много двойки с доста добри заплати и финансова възможност за отглеждане на деца, които години наред отлагат създаването на деца. Тези двойки често изтъкват като причина за отлагане на първото дете, това че искат още малко да се закрепят финанасово и общо взето търсят оправдание да отлагат. От друга страна, познавам семейства с 3 и повече деца, които нямат големи финансови възможности, малките изцяло износват дрехите на големите, майките взимат дрехи и вещи от други майки и т.н. Излиза, че финансовият фактор не е определящ, дори се оказва, че колкото по-добре финансово е един човек, толкова повече се съмнява във финансовото си положение и иска да постигне още и още. Това е съвсем нормално, защото по-амбициозните хора имат по-високи очаквания от живота и съответно се стремят към по-висок стандарт.
Смятам, че трябва да се намери златната среда, т.е. да се преценят всички фактори за отглеждане на деца, без да изпадаме в крайности. За нашето семейство, като че ли емоционалният фактор е определящ за желанието ни за още едно дете. И двамата с мъжа ми обожаваме да сме родители и чувстваме, че с още едно дете ще запълним картинката. Смятаме, че и за дъщеря ни ще е хубаво да си има братче или сестриче.
На личност като моята наистина ѝ е трудно да разбере как така от твърдението, че стартът на децата в живота искал финансови средства и това ограничавало броя на децата (мнение от 18 юли, 08:47, в отговор на цитирано друго мнение), за което твърдение аз написах, че ми е смешно, се стигна логично и последователно до "инвестицията в развитието на детето и осъзнаването на тази отговорност по никакъв начин не се изразява само в материални средства", което очевидно трябва да противоречи на моето мнение.
Но неразбирането от страна на моята личност и евентуални други личности като нея, които на всичкото отгоре "не могат да се обосноват", се дължи единствено на тяхната (на моята и другите подобни личности) ограниченост.
Употребявам именно думата "ограниченост", защото ми е подръка - като ограничена вече ме квалифицира и друга потребителка, в друга тема, само защото казах, че около мен никой не говори по начина, по който тя твърди, че се говори в нашия град.
Но неразбирането от страна на моята личност и евентуални други личности като нея, които на всичкото отгоре "не могат да се обосноват", се дължи единствено на тяхната (на моята и другите подобни личности) ограниченост.
Употребявам именно думата "ограниченост", защото ми е подръка - като ограничена вече ме квалифицира и друга потребителка, в друга тема, само защото казах, че около мен никой не говори по начина, по който тя твърди, че се говори в нашия град.
Ако говорим само за желание, искам 3 или 4 деца. Но предвид, че родих първо на 37г. след 6ти опит ин витро, надали ще се класирам и за две.
Емоционално и психически мога да понеса още 3. Финансово се моля да успеем поне с още 1. Имам 1 дете на 9 месеца и въобще не ми тежи до момента. Да, не разполагам със себе си последните 9 месеца, но колкото и не амбициозно да звучи вярвам, че най-голямата мисия в живота на една жена е да бъде майка. Изцяло се отдавам на дъщеря си и мисля, че поне докато съм по майчинство на детето няма да му липсва внимание. Работех в частна градина, където има и ясла и там наблюдавах как деца на по година и половина обичат повече госпожите си, защото мама и тате ги взимат в 19:00 от градината колкото да вечерят и да ги приспят. Та идеята ми е, че 2-та основни фактора са време да им обрръщаш внимание и финанси, желанието не го броя, няма как без него. За съжаление в България с тези ниски заплати хората едвам се навиват и за едно.
По въпроса с финансите, разбира се, че са важни, но да не забравяме, че повече пари за детето за необходими като поотрасне-като тийнейджър, абитуриент и студент. От тази гледна точка, когато планираме деца, няма как да знаем какво ще е финансовото ни състояние след 15-20 години. Затова е съвсем нормално човек да гледа в близко бъдеще как би се справил с разходите по бебе и малко дете. Поради тази причина, смятам че семейства с едни нормални доходи биха могли да имат 2 деца(при добро желание, дори 3). Тоест финансовият фактор е фактор само за моментнтото състояние и за близкото бъдеще, което може да се предвиди, например добра работа, която се очаква да имат родителите и през следващите няколко години.
Освен това, като наблюдавам двойки и семейства около мен, забелязвам, че при по-голямата част от тях, парите не са определящ фактор за имане/нямане на деца и бройката им. Познавам много двойки с доста добри заплати и финансова възможност за отглеждане на деца, които години наред отлагат създаването на деца. Тези двойки често изтъкват като причина за отлагане на първото дете, това че искат още малко да се закрепят финанасово и общо взето търсят оправдание да отлагат. От друга страна, познавам семейства с 3 и повече деца, които нямат големи финансови възможности, малките изцяло износват дрехите на големите, майките взимат дрехи и вещи от други майки и т.н. Излиза, че финансовият фактор не е определящ, дори се оказва, че колкото по-добре финансово е един човек, толкова повече се съмнява във финансовото си положение и иска да постигне още и още. Това е съвсем нормално, защото по-амбициозните хора имат по-високи очаквания от живота и съответно се стремят към по-висок стандарт.
Смятам, че трябва да се намери златната среда, т.е. да се преценят всички фактори за отглеждане на деца, без да изпадаме в крайности. За нашето семейство, като че ли емоционалният фактор е определящ за желанието ни за още едно дете. И двамата с мъжа ми обожаваме да сме родители и чувстваме, че с още едно дете ще запълним картинката. Смятаме, че и за дъщеря ни ще е хубаво да си има братче или сестриче.
Освен това, като наблюдавам двойки и семейства около мен, забелязвам, че при по-голямата част от тях, парите не са определящ фактор за имане/нямане на деца и бройката им. Познавам много двойки с доста добри заплати и финансова възможност за отглеждане на деца, които години наред отлагат създаването на деца. Тези двойки често изтъкват като причина за отлагане на първото дете, това че искат още малко да се закрепят финанасово и общо взето търсят оправдание да отлагат. От друга страна, познавам семейства с 3 и повече деца, които нямат големи финансови възможности, малките изцяло износват дрехите на големите, майките взимат дрехи и вещи от други майки и т.н. Излиза, че финансовият фактор не е определящ, дори се оказва, че колкото по-добре финансово е един човек, толкова повече се съмнява във финансовото си положение и иска да постигне още и още. Това е съвсем нормално, защото по-амбициозните хора имат по-високи очаквания от живота и съответно се стремят към по-висок стандарт.
Смятам, че трябва да се намери златната среда, т.е. да се преценят всички фактори за отглеждане на деца, без да изпадаме в крайности. За нашето семейство, като че ли емоционалният фактор е определящ за желанието ни за още едно дете. И двамата с мъжа ми обожаваме да сме родители и чувстваме, че с още едно дете ще запълним картинката. Смятаме, че и за дъщеря ни ще е хубаво да си има братче или сестриче.
С каката навремето ползвах дрехи от приятелки, взех стерилизатор от приятелка и всичко което можех да взема от някъде го взимах и ползвах...
Подчертавам че имаме собствен апартамент и добри доходи. Мъжа ми работи на две места ... принципно можем да си позволим със сигурност една две почивки годишно и от време на време една екскурзия ...