Българите и толерантноста

Уинтър,
Представата ти наистина не е грешна. Повечето от нас не свързват турските си съседи само с робството. За тях това са просто хора, с които живеят рамо до рамо, споделят еднакви грижи и се радват на едни и същи неща... И мисля, че именно това е правилната гледна точка.
На всичкото отгоре, толерантността е двупосочен процес. Щом се радваш на уважение и симпатия - как да не отвърнеш със същото?!
Аз лично съм имала 2 съученички от турски произход - приемах ги нормално, излизала съм с тях на кафе - не съм се притеснявала, те - също. Нямам предразсъдъци в това отношение...
Естествено, всички сме чували истории за неразбирателството между българи и турци. Особено в районите със смесено население. Интересното обаче е, че точно в тези райони можеш да видиш точно обратното - уважение, близост...
Всичко е индивидуално, разбира се... Но мисля, че тенденцията е на мир и взаимно разбирателство и се радвам на това! 

Хората са различни.Едни са толерантни ,дрижелюбни,друго мразят всеки и всичко.Имала си късмет и си попаднала на по-добрите.

Аз имам приятели от всякакви националности.Когато хората не са злобни,какъв си няма голямо значение.Но съм попадала и на такива ,дето мразят съседите си,че са къдрокоси и мургави,колегите си,че са руснаци или сърби,братовчедите си,щото майка им македонка и куп други простотии.Но когато си изпълнен с ненавист към земята, по която ходиш и въздуха, който дишаш,където и да си все ще ти  е гадно и некомфортно.

Леко особена е толерантността. Радвам се, че не си срещала лошо отношение. сПоред мен тези съседи, които съжителстват мирно и добре, безкрайно лесно на маса ще споделят възгледите си за ромите, турците и негрите.
Не изключвам себе си от тази група, защото може цял живот да се бия в гърдите, че нямам расистки наклонности, но когато за първи път видях негър, расизмът ми изби през пластовете наслояван антирасизъм. Сега не ми избива така лесно, но попадам в графата "страх от различното, може да стигне до омраза" 

честно казано, не мисля, че сме особено толерантни.

конкретно по отношение на турците - турското робство е било твърде отдавна и не представлява такъв пряк спомен в главите на сега живите, както е при вас споменът от съюза ви с Русия. за нас, турското робство е нещо все по-имагинерно, а освен това, хората от районите със смесено население имат дългогодишни добри впечатления от турците - трудолюбиви, скромни и почтени хора. и да искаш, няма да какво да се заядеш, дето се вика...

Като бях студентка, срещах студенти-българи, които мразеха турците, но не знам защо, не с го казвали, просто едното "мразя ги"    Беше в Шумен - това има голямо значение.

И на мен ми е интересно защо така, тъй като никой не е тръгнал тогава да ми се обяснява по въпроса.

Аз имам позната майка-туркиня, много се сбилижихме, каниме се на гости, на РД, много ми харесва момичето, нямам никакви скрупули по отношение на националността й. 

Българите са толерантни и не свързват турското робство с настоящите си съграждани - поне аз съм така.

За съжаление не срещаме искрено отношение от тяхна страна.
Живяла съм сред помаци като дете в началните класове - помня скритата омраза на съученичките ми - помакини, които по детски говореха неща, които явно са чували в къщи - как милата Турция е по-въоръжена от Русия /нали бяхме под тяхно крило/ и за 1 ден могат войските им да стигнат до София, колко мразят гяурите - нямаха идея защо - просто така трябва, в къщи родителите им се обръщаха тенденциозно на турски имена, подчертаваха факта, че не консумират свински продукти, улавях увереността им, че имат някаква мисия и всичко се върши в името на нещо - а това много мобилизира човешките общности. След това тези мои съученички влязоха с 1 единица по-нисък бал в хубави училища и получиха добро образование и професии, за разлика от българчета с по-добри знания. Бай Тошо добре се грижеше за тях.
Същевременно са винаги много любезни и прикрити - ще те черпят с баклава, ще ти подарят агне ако трябва да им свършиш някоя услуга. А на повечето българи какво им трябва - подкупни за дребни стотинки душици.
Сега съществува ДПС, което развява байрака им безнаказано, но не се грижи за интереса им.
Имат някаква мисия, която ги обединява и ги прави силни. Докато ние българите сме разединени и обезверени.
Но каква им е целта? Нали и те са граждани на тази държава? На кого му е изгодно да ги учи да са различни и да се разграничават от нас и скрито да ни мразят.
Толерантна съм, но се дразня от тяхното лицемерие.

не искам да ти разбивам представата, но от 13 века, 9 България е била в нечие ' присъствие'.
много добре сме се научили да не се забелязваме и да сме .. безразлични.
понякога наричаме това безразличие - толерантност.

винаги поставяме отговорите за живота си някъде там - държавата, общината, дяда Ивана.... червената армия, американците, европейския съюз...

виж, ако нещо ни засяга пряко ( ромите, които не си плащат тока или ни влизат в къщите) - веднага ставаме нетолерантни.

толерантността за мен е осъзнатост, че приемаш различното. много висока топка.

безразличието на бъгларина към неща, които пряко не го засягат не е толерантност.

Уинтър, права си:-))
Няма да споменава съседите си .. турци, които си отидоха... покрай последната изцепка на властта, да ГИ   прогони/ 90-те години /.   Останахме си приятели Върнаха се.. и заработиха  за Тази страна.   
       В почти цяла България  живеем добре заедно. Имам и близки приятели. И безкрайно ги уважавам.Имам и забележки за некорекното поведение на турските работодатели в България, но, това не е по темата. Като съседи...  сме перфектни!
 Разликата  к ато говорим за  :   Русия  и Украйна е само една/ освен капитали, политика и бизнес/  ВРЕМЕ
  Трябва да мине време   и да  Мине болката.
   Дядо ми, украинецът Михайл  Сергеевич Дудка казваше: Было!
Беше..бел. авт./ пиши ми на лични ако искаш:-)  иначе  много истори ще поблкувам. 
Няма как лесно да мине.
  и в дребен текст да ти кажа... Че живя Михаил Григориевич 70 години в България, но  казваше :Украинец съм! А живЯ тук достойно и добре приет.
  Има и друго.  Обичам си Българията. Наистина сме отворени за света и хората.

Казвам ви благодаря  но не за да спрете с мненията а просто да отбележа че следя темата.
МНОГО МНОГО МНОГО ми е интересно, от  вас научавам неща които няма как да разбера във всекидневния си живот.
Обичам България, обичам природата, харесва ми живота тук, затова се опитвам и ще го правя и занапред да разбера чувствата, мислите и настроенията на хората с които споделям тази земя.

Аз съм родена в край със значителен процент хора от турски произход не преобладаващ,но все пак солиден!Лично аз имам приятелка от турски произход и в случая произхода и никога не е бил на дневен ред на обсъждане,особено като деца...помня ,че веднъж коментирахме вижданията си за Бог,ми да ви кажа оказаха се доста сходни!Мен никога не са ме спирали да се виждам с нея,даже съм им носила яйца за Великден не са ми ги връщали...Не знам,била съм свидетел на различни отношения между българи и турци къде толерантни,къде недотам...всъщност  на явни прояви на нетърпимост не съм присъствала,по-скоро има едно леко лицемерие в някои случаи,но то е и от двете страни.Моята приятелка ми е казвала как баща и пропагандира идеята ,че трябва да се омъжи на всяка цена за турчин,в никакъв случай за циганин или ...българин Сега като големи хора ми е още по-интересно да ми разказва за обичаите им и т.н.Обаче трябва да си призная,че съм се замисляла как родителите ми биха приели да имам връзка с мъж от турски произход и дали изобщо аз бих си го позволила.

Моето мнение е, че сме доста толерантни наистина. Единствената държава май, в която има новини на друг език (лично според мен това не е правилно, но както и да е... ). Но има хора и хора. Аз приемам всякакви хора и смело мога да кажа, че не съм расист - изпитано е това  . Нямам предразсъдъци спрямо никого, стига да се покаже Човек.

Като бях дете татко ми ме заведе в родното му село чак на 10 години. Там имаше доста цигани и още тогава ми направи впечатление, че всички бяха усмихнати, спретнати и работливи. Даже го разпитах за тях и татко ми обясни, че са били едва ли не насилствено заселени в селото, за да се интегрират. Но хората си бяха много добри. Още си спомням как на един събор едно момче пееше български народни песни - прекрасно беше. А за планинците и за това как християни и мюсюлмани празнуват заедно празниците си се носят от отдавна легенди, които са си истина .

много точно казано - подкрепям мнението ти с две ръце.
освен това съм забелязала много различни настроения в различни градове и райони в бг. едно е туй дето празнували заедно /не съм го виждала наживо и не го вярвам ако бъда честна/ друго е в компания някой близък да ти каже "мамка им турска" или въобще от отношението и тона да разбереш какво мислят. а истината е че повечето българи са против турците, за циганите да не говорим и т.н.
българинът според мен е расист до няма и къде.

Не мисля, че сме толерантни... просто сме безразлични и прекалено търпеливи. 

Изцяло подкрепям мнението на Lennie.

Да ти кажа и аз мисля, че сме безразлични.
Исках да се включа, само за да потвърдя това за празнуването. Аз имам много добра приятелка туркиня, на която с моя мъж им станахме кумове. На Великден ни бяха на гости. Питаха ни нещо по-специално прави ли се и ни беше доста забавно. Пратихме им яйца и за вкъщи. Не е минал християнски празник без да се обадят да поздравят.
За Байряма винаги ни носят татлии и ни канят на гости. Това още много преди да им станем кумове. Имаме и съседи турци, които не пропускат да донесат било баклави, било татлии или мекици за празника.
Че има и лицемери никой не отрича, но има и добри приятели.
Аз по принцип си падам малко расистка. Циганите са ми болна тема, но има и сред тях добри хора, не можем да отричаме 

Факт е - толерантни сме към различните етноси и религии. Може би не толкова към ромите, но явно това са си заслужили хората.

На много чужденци им прави впечатление църквите около ЦУМ - Има еврейска, мюсулманска, християнска ... Не всички са църкви, но става ясно какво имам предвид

Аз пък мога да кажа, че никак не сме толерантни. А те към нас още по-малко. Но лицемерието върши добра работа.
Разбира се, всяко правило си има изключения, но съм се нагледала и съм участвала в един тон такива ситуации.
Иначе, за протокола, първата ми любов беше от турски произход. Тогава изобщо не ми е пукало. След години като се срещнахме, това се оказа проблем..колкото и да не ни се е искало.

Ако сте живели в чужбина и ако сте наблюдавали и слушали мнозинството българи около вас, ще ви стане ясно, че толерантността не е от качествата на българина. Няма я. Като се почне от семейството, мине се през съседите и колегите, та се стигне до глобалните въпроси. Толерантност може да има у единици, но да говорим за толерантност у българина, е пресилено.

Смях се от сърце... Ако ни сравняваш с мЮсЮлманите фанатици сме супер толерантни.

За мое голямо съжаление българите сме една от най нетолерантните нации в Европа. Вярно, украинците са много по нетолерантни. Руснаците също (хора от други нации от бившите руски републики не поzнавам лично).

За съжаление ние не толерираме раzличните от нас. Понякога ги респектираме и от това се боим от тях и тайничко мраzим, но наричаме теzи си чуства толератност.

Толерантността е някъде в приказките и идеалите. Все едно да се твърди, че в Щатите няма расизъм 

Капка толерантност няма в българина и то не само към турци и цигани, а и към инвалиди и хора с проблеми и т.н. А и дори да се стигне до момента на любов и мирно съжителстване с други религии, това нищо не означава, защото помежду си умираме да се самоизяждаме и да се надсмиваме...

Право в целта 
Ако мислите, че като група (не всеки сам за себе си) сме толерантни, за колко смесени двойки се сещате на първо мислене? Някоя приятелка, омъжена за циганин?  Такива случаи са толкова редки, че хората стават нарицателни и всички ги знаят, все едно са Бог знае какви герои или пък пропаднали (зависи от гледната точка). 

Не мога да се съглася. Толерантността в българина е много-много повече от тази на повечето народи в Европа. Бил съм в Македония, Турция, Украйна, Унгария. Във всяка от тези страни има поне 1 сериозен "дразнител" от чуждестранен произход (албания, русия, полша...) и то дразнител, за който когато се заговори започват да прехвърчат искри. Това в България става само след гледане на "Време разделно" 

Аз самия имам малко но много верни приятели от турски, помашки и цигански произход. И в отношенията ни и чувствата помежду си не би трябвало да намесваме действия и мисли на хора живели и творили преди десетки години.

Не съм живяла в чужбина, за да мога да правя сравнение с другите народи.
Но не мисля, че българите са особено толерантни към хората, които се различават от тях. На първо четене се сещам за живеещите без брак, които могат да го потвърдят

Едни от най-толерантните сме! българските мъже винаги се отнасят с уважение към хомосексуалистите! обществото е много приятелски настроено към ромите, към неженените, към осиновените деца, към възрастните хора! към инвалидите се отнасяме невероятно - нямам толкова суперлативи в речника си да ви опиша! Изобщо - много уважаваме успелите, инакомислещите, различните! Затова те се чудят как да мимикрират, та да не ги разберем какви са!

  Е,хубава работа -аз съм от "живеещите без брак"/а и познавам доста такива около мен,с ДЕЦА/ и не съм забелязала нетолерантно отношение или невъзприемане на този ми статус
  Аз не съм привърженик на обобщенията-има хора всякакви,и е трудно да ги сложиш в един кюп,но и аз мисля,че като цяло българите сме толерантна нация-не говоря за разбиране,защото много от нас не възприемат дадено поведение или манатлитет,религия,раса и т.н.,но общо взето проявяваме търпимост към "различните"
  Аз,смея да твърдя,че съм широко скроен човек,без капка расизъм-имам приятели албанци,македонци,украинци,перуанци...и др. -и смятам,че е въпрос на възпитание,интелигентност и притежание на богат мироглед,възприемането и разбирането на други нации и народи!

Нетолерантни сме към:

малцинствата
множествата
религиите
атеистите
вярващите
дебелите
пушачите
непушачите
личностите с нисък доход
тези с висок
към нестандартните
жените
често и към мъжете
към съседите си
към свекървите си
към собствените си семейства
и още и още...

За толкова много нетолерантност съм чела в този форум, а още толкова съм видяла в живота, че никой не може да ме убеди, каква толерантна и приемаща нация сме.

...
- и към българите в чужбина,
- и към тези, които избират да се върнат...

Подкрепям те и питам:
А те толерантни ли са към останалите? Толерантността трябва да е двустранна.
Например едно конкретно малцинство - циганите, те не са толерантни към нас, все искат за себе си, оревават света, крадат, не желаят да се образоват, използват децата си за печалбарство. Запитаха ли се поне веднъж толерантни ли са към останалите членове на това общество?
Процесът трябва да е двустранен, иначе няма да е честно

Напълно съм съгласна с това мнение.И доказателство си нося даже http://www.mediapool.bg/show/?storyid=112449&srcpos=7
Няма по-толерантни от нас.Само,че не правим никаква разлика между толерантност и лицемерие.За циганите си имаме много голямо оправдание:
- те крадът....дори и ток
- те убиват
- те пребиват хора и т.н...
Ние българите не правим такива неща НИКОГА.Това си е основание за расизъм и то какво само.И сме толерантни щото нямаме автомати ,но това са бели кахъри.
Авторката на темата е изненадана от българската толерантност,а аз от една арабска държава.Направо изтрещях като бях в Сирия на тяхната толерантност.Там всеки втори е с лично оръжие.А колко църкви има май са повече от джамийте.Но като видях и християнския квартал до еврейския при тея фанатици.И как си живеят заедно направо им завидях.За автоматите де.
Малко лична статистика.Баща ми го простреля българин, защото го хвана да разбива апартамент.Във входа ни арестуваха българин който обираше жени и после ги пребиваше.Незнам колко акта вече има за кражба на ток в блока /само на българи/ Е още не съм намразила българите,а спорд  логиката трябваше и расистка да съм.

О, за това съм напълно съгласна. Живяла съм в чужбина и знам какво е отношението към теб не от страна на местните, а от страна на нашите си хора...

Ще обясня защо писах за толерантноста.
Въпроса е там че живях в Украина местноста тук е извесна като Бесарабия.
Там живеят българи чито предки емигрирали по турско робство.
През целия си живот слушах изречения от рода (не искам в момента да обидя никой) "Турчин мръсен" "Ако не бяха тея гадове щахме да сме у дома"  "Децата ни изклаха" и много по страшни думи.
Искам да отбележа че 1803 година дядото на дядоми е емигрирал в Украина, та естествено че дядо никога не е виждал българия а колкото го помня все за нея ревеше.
Вероятно разбирате с какво отношение към турците съм израснала. Побиваха ме тръпки когато чувах някоя азербаджанска речь (азербаджан е бил част от Турция
Мразех всичко турско и когато съдбата ме доведе в България преди да дойда мислех че и Българите имат такова отношение към тях.
Но тук видях наистена на една маса Българин и турчин и това ме изненада, ако кажа на някой у дома че на крещенето на сина ми бяха приятели турци съмнявамсе някой да ми повярва.
Тук няма я тази болка тя е отминала и затова твърдя че Българите преживяха турското робство.

winter, мисля че просто имаш късмет да живееш сред интелигентни и толерантни хора  , повярвай ми, същите неща се говорят и тук, и от по-страшните също...Нали не си забравила за смешниците от Атака...

Радвам се, Уинтър, че така виждаш нещата и хората Аз не. Намирам обществото ни за закостеняло и твърдоглаво, никак отворено към новото и различното и мразещо старото по презумпция. След поколение, две, може и да прихванем толерантност, надявам се.

Точно така, не са. Напълно съм съгласна с теб, процесът трябва да бъде двустранен. За мен щом една любов не можа да разчупи предразсъдъците, не мисля, че може да се говори за толерантност. Разбира се има хора и хора...но неприемането на различното е толкова вкоренено в нас, че не можем да се оттървем от него.
Мога да кажа за група хора, че не са ксенофоби, но би било погрешно - по-точно е да кажа, че са по-добри лицемери или по-добре се прикриват. Което пак само по себе си е похвално, защото поддържа поне привидно разбирателство. Все пак по-добре от нищо..

winter, ти сравняваш България с Бесарабия. В сравнение с тях сигурно сме толерантни. И ти си имала късмет да попаднеш на "по толерантна" нация от твоята. Пожелавам ти винаги да се чустваш така добре в БГ и да си мислиш, че българите са толерантни...

Към турците сме толерантни! определено е така - имам много данни. Но не сме към помаците - например! да не говоря за ромите... наистина има разлика. за помаците ми е най-мъчно - виждала съм страхотни трагедии! а те са българи, но с мюсюлманска религия. Както сама една помакиня ми каза - нито сме турци, нито българите ни искат... какво да правим, къде да работим?

Друг пример обаче за помаците:

Баба ми е била учителка на много помаци. Веднъж занесла някакви портокали (които били за нейните деца) и искала да ги почерпи: те й отговорили, че не ги искат, защото не е помакиня...Става въпрос за родителите на учениците й.

Много ми е странно да прочета това. И аз съм от онзи край, откъдето  си и ти, но никога, ама никога не съм чула подобни епитети към турците....

Още повече, че в селото, в което съм израстнала, населението на 40% се състои от гагаузи - народност, която говори някакво наречие на турски, но са православни християни, не мюсюлмани. Та никога не е имало вражда, напротив, по нищо не се делят българите и гагаузите, нищо че българите не разбират езика на гагаузите, но странното в случая, че гагаузите разбират български език  Женят се помежду си и т.н. Майка ми дори наполовина е гагаузка - баща й е българин, а майка й е гагаузка, но, за съжаление, не ме е научила на гагаузкия език, а не би ми попречило знанието му. 

Мн
 
Расказах за семейството си.
И за това окръжение в което се намирах.
Мисля че ти си отговори на коментара  
От кое село или град си?

не, не са толерантни и има много примери за това.
да, много са толерантни и има брилятни примери за това.

смея да се подпиша под двете твърдения едновременно - просто е много противоречиво положението.
зависи от примерите и гледната точка.

за първото - ако в другата тема на авторката някой беше писал не на руски, а да кажем на испански, нямаше да има негативна реакция. Защото едновременно битува русофобство и русофилство. Ако беше живяла тук преди демокрацията, съвсем друго щеше да мислиш по този повод.

за второто - спасяване на евреите; топлото приемане и изключително балансирано интегриране на арменците; прием на белогвардейците (и известна доза за политическа решимост в спасяване на гоялма част от тях) и т.н.

отношение към турците? Прекалено е сложно, за да е в тази тема...

Румънска, отскоро Католическа. А турците може би са най-читавите ни съседи.  Турците в България са бачкатори. Това, което правят те, на другите етноси в страната им се вижда много тежък труд за нищо пари.

Не мисля, че българина е толерантен. Дори е винаги осъдителен. По отношение на турците: чувала съм такива изказвания, че направо съм се очудвала как могат хората да бъдат толкова злобни, предубедени т.н. Интелигентните хора са по-толерантни в това отношение. Но за други обществени неща.....няма и спомен от толерантност. На мнение съм, че е страшно да си различен в България или да водиш по-различен начин на живот от средностатистическия....