Заглавието ми ясно показва ситуацията, предполагам. И все пак ще доуточня.
Имах сериозна 3-годишна връзка. Двамата с момчето се преместихме при семейството ми в Чехия. За да работим. По стечение на обстоятелствата аз скъсах с него. Наистина болезнено преживяване и за двамата. Той се върна в България. Аз останах тук. Вече 7 месеца живея и работя, всъщност повече работя, отколкото живея, но се опитвам някак си.
На моето работно място срещнах друго момче. В преки работни отношения сме.
Той е словак. И е наистина чудесен човек. И външно, и вътрешно. Аз имам проблеми с езика, трудно ми е да говоря чешки, защото тук има наистина много диалекти и всеки говори различно, но се опитвам и вече разбирам какво ми говорят. Както и да е. Хората тук ме приеха, харесват ме. Колегите ми са страхотни хора. И той. Най-вече той. Още от самото начало се открои в очите ми и го наблюдавам. А определено и той мен. По стечение на обстоятелствата започнахме да си пишем във Фейсбук. (на английски език, той се опитва да го научи в момента, но му е трудно да го говори, затова си пишем) Уточнявам, че той започна. Установих, че е човек с проблеми. А е млад. Едва на 26г. (4г по-голям от мен). Очаква дете от едно момиче (всъщност очаква да провери дали детето е наистина от него - който е живял тук знае, че жените раждат млади по едно две-деца и взимат високи издръжки.). Било е нещо от типа секс за една нощ, както той се изразява.
Любезен, лъчезарен, винаги ми се усмихва, забелязва ме. Най-вече уважава и ме кара да се смея. Той е типът мъж, за когото само съм си мечтала. Не е никой от предишните, с които съм била.
С него мога да си пиша за всичко. Оказва се, че мислим за много неща еднакво, харесваме едни неща и имаме сходни хобита. Той ми казва, че съм страхотна и т.н. Притеснява се за мен често. А аз.. Съм толкова влюбена, че се страхувам. Той е наясно, че искам да не бъда повече сама. Че имам нужда от любов, така да го кажа. Но в същия момент, когато е три през нощта и съм толкова щастлива, защото той за пореден път ми споделя нещо наистина важно за него и си пишем и пишем.. Изведнъж за пореден път ми написва как се нуждае от НЕЯ. Тя е друго момиче от работата. Тя има дете от друг мъж и е в сложни отношения с бащата доколкото знам. А моят словак.. Какво прави той. Не спира да ми повтаря, че я чака. И я чака. И чака. Тя да му обърне внимание.
И просто не вижда как моите очи гледат само него.
Обърква ме постоянно. Не мога да Ви опиша странните отношения, които имаме. Понякога той ми намеква неща, друг път е студен, но винаги ме наблюдава и се интересува.
А аз си чакам.
Наистина умее да разбива самочувстсието и емоциите ми до ента степен. Сразява ме.
Знам, че звучи жалко, патетично. Че може би губя времето си, но.. Но споделете ми. Имали ли сте подобно преживяване..