Опити за забременяване на 45 + Нека да се подкрепим

Благодаря за куража! Имам нужда от определена доза точно сега!
Опитвам се да мисля точно в този оптимистичен дух! Наистина годините в емоционален и психологически план са относителни! И дано помъдрея и удържа куража си достатъчно, че да не свивам собствените си граници, а напротив ...

Не съм на 45, но почти на 41. Едва сега започнах да обмислям и правя мънички стъпки за забременяване. Не зная до къде ще стигна. Още на 24 ме оперираха от ендометриоза, много тежка операция, с последващо тежко лечение.

Поради ред обстоятелства в живота ми до сега не съм се решавала за дете. След операцията ми бяха дали срок от две години за забременяване - сега или никога ми каза професорът. Много интересно. Ако връзките и обстоятелствата, обуславящи подобно решение - поне в моите очи ставаха с план график...

И така - цял живот проявявам особено старание в това да не забременея.

Връстниците ми, които родиха не са ми особено стимулиращ пример. Винаги съм опитвала да се поставя на мястото на детето. Ако бях дете дали бих ги избрала за мои родители. Ами - не, не бих. Не бих избрала и своите родители за мои родители. Мисля, че много хора, които раждат деца - повечето от раждащите със сигурност го правят повече от егоизъм отколкото защото имат какво да дадат и предадат като надграждане и добрина на това дете.

Защо тогава изобщо се замислих за мое? Дори толкова късно, на медицински език? Мисля, че съм добър човек. С много опит и познания. Мисля, че - макар генетичният ми материал - не говоря за яйцеклетките - тях още не са стигнали да тестват дори - а за други аспекти - ще предложа на това дете един различен поглед към целия този разпадащ се свят с изкривени ценности.

Мисля също, че сега съм много по-здраво стъпила на земята отколкото бях на 24. И в емоционален, и в интелектуален, и в материален смисъл.

Ако се случи.

Колкото до това колко дълго ще живея, за да отгледам дете... Ами и утре да ме няма, пък детето да е на този свят - имам достатъчно близки, които ще го приемат. Включително официално с осиновяване. И аз ще му оставя нещично. За бъдеще, и за спомен.

Това, което ме притеснява е ако се роди с увреждане. Какво ще правя тогава. Грижила съм се за тежко болни близки. Нямам проблем да се грижа и за него. Но ще го понеса като голяма жестокост, която съм проявила от егоизъм. Да създам дете, което съм наказала за цял живот.

Никога няма точно решение. Зная. И че трябва да вярваме. Но не мога. Понякога.

Благодаря за споделеното, Melinda! Иска ми се и аз да имам такава смелост и спокойствие, да кажа действам и "ако се случи", без да обвинявам себе си, че не съм направила правилното и достатъчното, за да се случи.
Чудя се често какъв поглед към живота ще предложа на дете, след като и аз самата често мисля този свят за разпадащ се и с изкривени ценности...
Опасявам се че разочарованието от неслучването на рожба започва да оцветява всички аспекти на живота ми и аз засядам завинаги в блатото на механичното, безрадостно и безцелно съществуване ... Имам усещането че се променям безвъзвратно и губя живеца в себе си ... и нямам сили да се противопоставя на това ...

Честно казано, на фона на твоето смело и трезво виждане на нещата, ме учудва че се страхуваш за увреждане на детето... Съвременната медицина дава доста опции за диагностика и превенция. Докато за всички останали (не медицински) рискове ... няма тестове ...
А егоизмът е заложен във факта че няма как да попитаме детето иска ли да се роди при нас. Това решение е обречено на егоизъм от наша страна, не само в случай на увреждане ... и не му го проумявам на Създателя този принцип .... И вяра често нямам ...

Амарелла, аз съм на 42 и от три години се борим за дете чрез ин-витро, а от 9 по естествен начин. Всички тези твои мисли ме налитат и мен и то отскоро, откакто имам неуспешни опити. Уж, се държа, но май не съвсем....Особено след последния ми преглед при репродуктивен специалист, който не  прие никак присърце нашето семейство и с отвращение се съгласи да направим опит при него. Така,че не си сама....

И аз съм за тази тема Почти на 45 съм. Надявам се да усетя до кога има смисъл да се боря и от кой момент натам не си струва! Късмет на всички борбени дами!

Здравейте, момичета. Случайно видях темата и се зачетох. Искам да посъветвам всяка от вас да не се отказва в мечтата за дете. Чудесата се случват дори и на по-късна възраст. Само не трябва да спирате да вярвате. Най-важното е да се консултирате с правилните специалисти и да сте спокойни! Просто всяко нещо си чака правилния момент и щом мечтаете за него, то ще се случи, просто бъдете търпеливи. Имам не малко познати, които забременяха след 40 , включително и приятелка на майка ми, която забременя на почти 50 с ин витро и роди здраво бебче! Успех на всички!!

Благодаря за куража!  Много ми се иска и лично да познавам жени, с родено първо дете на 45+ и да си направим нещо като клуб за подкрепа! Просто ми се ще да знам че има жени, минали успешно по пътя, по който аз вървя в момента .... Нужно ми е да видя и чуждия опит в борбата най-вече със страха, че съм в ужасна грешка, опитвайки се да родя на тези години. Когато съм на 60, детето ми да е на 13. Това хем ме ужасява, хем не мога да се откажа ... Сама не разбирам какво ме задвижва напред, към нещо което в същност ме плаши и въпреки това вървя нататък ... Дали жените, родили над 45 не са имали моите страхове ... или са ги надмогнали и са щастливи с децата си ....

Аз пък мисля, че когато гушнеш рожбата си и те грабнат сладките притеснения и грижи за нея, ще забравиш тези си страхове-и даже няма да имаш време за подобни. Приоритетите ти рязко ще се променят.  Пак ще имаш страхове, но от съвсем друго естество. Успех и след време да ми пишеш дали съм била права ☺

Ох, дано!

И аз съм но 45г. и пиша в др.тема 40+, там съм най-голямата 😀
Кой е този специалист ?

здравей, и аз се включвам в тази тема и ще се радвам взаимно да се подкрепяме, споделяме и вдъхваме сили и кураж. 
скоро ще посетя гинеколожката ми, за да взема направление за репродуктивен специалист, вече имам запазен час в репродуктивна клиника през октомври.
малко ме е страх какво ще кажат, но се опитвам да мисля позитивно.

Предпочитам да запазя конфиденциалност.

Здравейте, дами. Случайно попаднах на темата ви и искам да ви окуража. Макар че едва преди година станах майка на 30 и съжалявам, че поради редица лични и здравословни обстоятелства това не се случи по-рано, знам, че далеч не съм права. Аз съм дъщеря на майка си, първо и последно дете, родено на почти 41 г. Днес майка ми е на прага на 72-та си годишнина, а аз крача към 32-та. Отгледа ме съвършено сама. Безкрайно много са различията помежду ни, пропастите дори, но тя остава най-близкият ми човек. Вече е доста болна, но заболяванията й не сломиха духа й, не я превърнаха в баба, докато не родих внука й. Та искам да ви кажа, че притесненията ви са напълно неоснователни, особено в тази ера. И да, ще доживеете не само до пълнолетието на детето си, а и самите вие да станете баби. Майка ми е чудесен пример - борила се сама в живота си, без никаква помощ от никъде, в най-гладните години след войната, в най-гладните години от прехода, с карцином на гърдата, с 2 мозъчни операции, в много опака дъщеря. Дерзайте.

И моята майка ме е родила на 43,аз сега съм на 42,но нямам детенце.Тя почина преди 14 години и за съжаление не успя да стане баба!Но,да,беше изключително борбена,всеотдайна,отгледа ме сама!Беше посветила живота си на мен!Държеше се до последно и не падна духом!

И аз минах през двама такива бездушни специалисти, и с удоволствие ще съобщя имената им: д-р Стефанов и д-р Калчев. И двамата изобщо не желаеха да дори ме прегледат, защото считаха, че съм негодна за инвитро с мои яйцеклетки, поради възрастта ми (над 40г.). Д-р Стефанов работел само с ДЯ при жени над 38г., а д-р Калчев пък изобщо не работел с ДЯ. В крайна сметка д-р Калчев ме прегледа с "отвращение", и ми наговори куп негативи, че съм била пред менопауза, че яйчниците ми били дегенерирали, че съм имала ендометриоза...Нищо подобно нямаше, а цикъл си имам 3 години след прегледа при него, като преди 3 месеца дори имах овулация от двата яйчника и две жълти тела! От д-р Стефанов аз си излязох от кабинета, защото той е нетърпим като човек!
Жени, защо изобщо си давате парите при такива лекари, които гонят единствено и само печалбата?!