Пубертетът при момчетата - Тема 2

Моето дете въобще не е по спорта. Човек на изкуството е, дай му рисуване ( ходи на школа от пет годишен, по желание кандидатства в НУИ и се мести там ),  от година свири на барабани с огромно желание, танцува хипхоп, обича да чете, ходи много пеша но да се занимава с нещо спортно конкретно него влече някак. Не го натискаме, хората биват различни.

И аз я чета отгоре, отгоре. Това за мен са болни амбиции. Харесали сме училище, не гонят кой знае какъв бал, живот и здраве... Тази  истерия наистина ми идва в повече.

Аз също бях спряла да пиша в седмокласната. Наблягахме на неговите планове и не се вълнувах от хорската истерия. Не го приеха в най-желаната паралелка, влезе по второто си желание но никой от нас не се спомина от това. После не се знае къде ще го отвее живота и какво ще му хрумне че иска да става.
В тази възраст са толкова отнесени, че не си заслужава нервите.

Първородният е в 9-ти клас.  Тази година предстои първият му професионален стаж, за който ще трябва да кандидатства съвсем сериозно, с автобиографии,  мотивационни писма и т.н. Тук системата ги стимулира от рано да се ориентират професионално,  говорят в училище,  подготвят се.  Утре има изложение на местни малки и големи работодатели, които да запознаят учениците от горните курсове в околните училища с кариерните възможности при тях.
Нашият човек се е насочил да кандидатства за стаж в голям научно-изследователски център и бяхме спокойни, но снощи ни застреля. Бил гледал рекламен сайт за професионалната армия и много му харесало.  Да си професионален войник било супер интересно,  научаваш много и живееш динамично.  Иначе щял да си кандидатства в изследователския център,  но това не му била мечтата.

Първо бързам да благодаря на майките, които се включиха със съвети по нашия проблем. Работим сериозно по въпроса и се надявам след 1-2 месеца синът ми отново да може да играе хандбал, защото той много обича този спорт.
Треньорът има координати на спортен травматолог и ще отидем при него другата седмица за консултация.
...
Седмокласните теми по принцип от години са пълни с невротизирани родители /майки предимно, бащи толкова поболели се май не съм срещала, мъжете са по-заети по принцип и нямат време и желание да се ангажират чак толкоз крайно с такъв въпрос/ и е нездравословно да се четат. Самото кандидатстване не е нищо сложно дори за дете, ка-моли за родител, който се интересува и един форум в случая не е толкова от значение. Човек спокойно се оправя и без него и ако му идва твърде емоционално натоварващо постоянното присъствие и напор на нездравите психики на изнервените майки-орлици, смятащи балове месеци наред, съобщаващи десетките резултати на децата си от пробни изпити и тюхкащи се на колко още курса или урока да си запишат детето, при положение, че то от пети-шести клас посещатава такива, то е най-добре да се въздържи от влизането в такива теми. Не че е без значение, но тук определено се прекалява. И децата си страдат най-вече, но то като ти се е паднал нездрав родител, няма къде да идеш. Говорила съм деца да свръх-амбициозни родители - ми меко казано не живеят никак добре. Като се прекрачи една граница нещата стават зле, като при тотално игнорираните деца.
Нищо, никакво бъдеще, не определя гимназията, особено у нас с това повсевместно ниско и продължаващо да пада ниво на всички държавни /общински/ училища. Подготовката на учениците е предимно домашна и извън-учебна, така че къде учи детето е без значение. Важно е да попадне на читав клас, в който няма ежби и проблеми между учениците и на що-годе нормални /доколкото са останали у нас такива/ учители по основни предмети, и ще го преживее.
Имам познати с деца, учещи в т.нар. "елитни" гимназии в София, например. В уж най-елитната от тях /нали си правят класации постоянно/ едно момче, например, двете последни години посещава избирателно часове, когато му потрябва оценка. Не е на специална форма на обучение, уж редовен ученик си е. Каза, че няма смисъл смисъл да си губи времето и толкова и ходи. Завърши си и замина да учи в чужбина. Основно благодарение на извънучилищната си подготовка.  

И аз исках същото да пиша, като Judy. Просто болни амбиции и майки / предимно / в истерия. Нищо кой знае какво не се случва след 7-ми клас, а и кой знае какъв вятър ще завее децата след средното образование. Големият ми син учи в нашия си провинциален град. Не мисля, че това би му попречило за бъдеща реализация, ако има амбиции и ние успеем да си го позволим финансово. Само го натискам да изкара британските сертификати по Английски.

Judy, стискам палци бързо да се оправи коляното. У нас и двамата сина са запалени футболисти и знам каква е трагедия, ако не може да се спортува. На големия миналата есен му беше възпален ахилеса и се наложи да почива седмица - голямо мрънкане беше - хем го боли, хем иска да тича.

Така е, а сертификатът за език се взема спокойно и без ученикът да е дори в езикова гимназия. Знам за такива случаи на деца с професионална гимназия и СОУ. Познавам и достатъчно учещи в ЕГ, които ходят на допълнителни курсове по езика, който учат.

Judy, при моят син помогнаха кинезитейпове и физиотерапия + гимнастика /пак при физиотерапевт/. Но спряхме единия спорт.
Светкавица, ако и в момента сина ти не е в топ 3 училище за Варна, а има някакъв разумен живот, то се предполага, че и след 7ми клас ще е така

и... много ми хареса новата гимназия в Бургас, мисля че не е някакъв топ

 Всъщност, до седми клас не зная на кое му се казва "топ", нищо не е толкова топ, доколкото няма подбор, а кой където е записан

Притеснявам се, че тази по обем подготовка, която имат другите деца не е по силите на моето, просто не е така работоспособен, а и желание няма. Като видях броя на пробните в София, направо ми прилоша, тук няма чак толкова, но и на малкото ,които ги има, едва ли ще иска да ходи.А и да ходи, като няма тази сериозна подготовка, каква полза.

В реалния живот също има амбициозни деца, поставили са си някаква цел и денонощно се трудят да я постигнат, вярно, понякога къде с подкрепа, къде с натиск от родители. Но каквито и да са им мотивите, факт, че трудът им ще се възнагради, а моето ще съжалява, но ще е късно.А аз нищо не мога да направя, седми клас е, не е първи.

А то щот родителите все в Харвард и Кеймбридж сме учили, аре мола
Важното е децата да изберат какво искат и да се подбере и вариант "Б" .
А аз съм една невероятно щастлива майка, защото детето за сега е направило своя избор и от сега е съставил план как да го постигне. Някак си мотивиран е да ходи на школа по БЕЛ (че учителското място е много проветриво в училище) и по математика за да решава по-трудни задачи, за да се "подготвям без пропуски".
Изборът не е ЕГ,  за езика след 7-8 клас на школа (избрана е , до нас има супер школа ходи там 2 години, но спряхме, защото времето не му стига и за езикова школа, и за спорт 3-5 пъти в седмицата).
Пу-пу-пу!

Ноември, кои са топ 3 училищата на Варна до 7 клас? Всичко е до учителите, може да е топ училище, но да уцелиш по БЕЛ или математика кофти учител, на много места в един випуск има по двама българици и математици. Истината е в това класът да е силен и да е модерно да си с написани домашни, а не с ненаписани!

Амчи как! Аз даже и двете ги завърших! И сега искам децата ми да ме надминат и да запишат и по един Йейл горница.

По моя лична статистика  по-малко училите и по-малко постигнали, по-големи претенции към децата си имат. Нормално де. Така лесно се избива на чужд гръб. 

Ми не знам, ама сигурно има
Беше шега

Oх, успокоих се, Ноември!
Една друга практика обаче  е факт - местене в 7 клас в училище със занижени изисквания към учениците и склонност към завишаване на оценките.. Позната така вдигна бала на синчето,  Било честа практика, за да се докопат до заветната 6-ца. А второто дете директно си го записала в това училище.

Познато явление е.В първи клас всеки се стреми към популярни училища, в седми започва "обратна миграция