Пубертетът при момчетата - Тема 2

  • 61 976
  • 779
  •   1
Отговори
# 345
  • 1st floor
  • Мнения: 9 102
Моят яде всичко боклучкиво, до което се докопа.  Rolling Eyes Говоря, но файда няма. Слаб е като клечка, повече от нормалното.
На морето кара тротинетката на братовчедка си - голям кеф.  Laughing
Относно човешката анатомия - метнахме се с децата на палатка за три дена на Иракли. Вече съм сигурна, че външно знае всички женски полови белези. Mr. Green Там нудистите са 1/4 от плажуващите. Счита се за нормално и никой никого не притеснява.
Днес подадохме и заявление за първа лична карта, ще бъде готова след три дена. Нямало желаещи сега през лятото.  Laughing
Тренирането с тежести в тази възраст докато растат не е много ОК. Коментирахме го в темата по-напред.

# 346
  • Мнения: 10 256
В нас за закуска се ядат сандвичи, или корнфлейкс или филии с лютеница, ако съм правила мекици, баници и подобни и от тях.

За училище нещо неразливаемо, но готвено - най-често пилешко с ориз или някаква друга гарнитура.

За вечеря огромна салата с малко месо и точно в тази част на деня нещо сладко. Плодове не обича и не барва. Взема си и някакви гранола барове за снакс. Уж ги гледаме да нямат захар или най-много по 5-10гр.

Безалкохолни, чипосве, вафли не ми търси, но като види на училище, че другите ядат и на него му се преяжда. Уж търсим компромисни вариянти, но временна работа. Например като си бяхме в БГ едни дребни кашкавалени оризовки купувах, но яде ли му се чипс, друго не признава. Уж като му се препие нещо все гледа да не е със захар, но там пък идва друга глупост аспартам и кой знае какви подсладители, които не са по-малко вредни...

# 347
  • Мнения: 11 908
   В контекста на последните трагични събития:
Майка ми много трудно ме пускаше някъде и все умираше от страх. Тя е пенсионирана учителка и е естествено концентрацията на нещастни случаи с деца в нейния живот да е голяма, просто в онези "спокойни времена" не се говореше за опаснотсти, но тя е била пряк очевидец.Загубила е ученици по нелеп начин и много се страхуваше.

Казвах си, няма да съм като нея, макар, че в моята професия- двойно и тройно концентрация на нещастни случаи.Обаче, как да си пусна детето някъде самО, без възрастен, като вижте какво се случва. От улично движение ли да го опазя, от лоши хора ли, от удавяне ли.

Преди няколко месеца нелепо загина моя бивша, пенсионирана колежка, както си е чакала на тротоара, връхлетяна от автомобил. Говоря на моя Дивак да не стои на ръба на тротоара като чака светофар, не и не- точно на ръба е.

На вълнолома е любимо място за всички нас от Варна, кой не е ходил на разходка, дори и аз с детето като беше толкова малко. Винаги съм изпитвала страх, но и удоволствие да съм близо до стихията. И сега тези деца...Светла им памет, едното е колкото моето. Да го вържа за полата си ли моето  или да приема, че всичко е съдба, ужасявам се от това, какво предстои...

Засега иска навсякъде с мен, ама докога ли.

# 348
  • Мнения: 10 256
Яяя и аз съм така. Направо като истеричка съм аз и фобия от всичко...Де казваш от коли ли, от бедствия ли, от нелепи ситуации ли, от хамави хора ли от какво да се страхувам по напред не знам...Че на нас и от болест ни е писано да се страхуваме....

# 349
  • Мнения: 817
И мен много ме е страх ,направо до умопомрачение съм стигала,когато не си вдига телефон.Хуквам ИЗ квартала,а той хубостника не чул,играл.Знам му периметъра ,в които може да играе и до сега не е нарушавал правилата,но знае ли човек...деца са и не осъзнават ясно ,как съвсем невинна според тях ситуация може да коства много.Постоянно говоря ли ,говоря,уж ме слуша,но все си викам -дано Господ да ги пази.
След трагедията с децата във Варна си спомних ,колко безразсъдни сме били и ние на тяхната възраст:скачали сме от буните без особени плувни умения,веднъж ни бяха гонили група роми по време на един крос и още колко ли необмислени неща сме правили.Моите родители работиха доста и нямаха много време за нас.
Мир на душите на децата!

 

# 350
  • Мнения: 10 993
Моят големият син е доста щурав и много се страхувам за него. Не го спирам от нищо и се старая да не го мисля. Споделям му страховете си,но той ми се подиграва,как пък така все за умрели деца му говоря. Мисли се за безсмъртен. Страх ме, но този страх освен до невроза, до друго не води.

# 351
  • И аз не знам къде...
  • Мнения: 718
Моя на моменти е много страхлив, но се страхува от странни неща. Заради страховете му в къщи не се гледат новини. Дори криминалетата го разстройват. Плаче и преживява всяка лоша новина. Мисли, страда... Говоря, говоря, обяснявам но той плаче и се притеснява, понякога и той не знае от какво.
От друга страна е любител на екстремните преживявания. На 6 години се спусна по т.н. "планински тролей" на Чудните мостове - най-дългия и екстремен с България. Щях да умра докато го чаках и снимах. Гмурка се с водолазно оборудване, язди, стреля с лък, джигитовка, кара колело, но иска планинско, а не по асфалт. Понякога супер ме е страх.
Това лято се оправя сам през деня. Когато реши ходи до моите родители с автобус и като цяло се справя. Като тръгне на някъде си говорим по телефона докато пристигне. Така се чувства спокоен и както той казва "ти си с мен".

# 352
  • Мнения: 10 256
Да, и на мен ми се подиграва моя....Но като стане нещо, се връща с увесен нос. Снощи с някакво дете се сбили в мола. Направо ми презля. Онова го закачало, ала бала обесенения и оправдания. карахме се до сред нощ. 100% не е вдянал нищо от разговора...

# 353
  • Перник
  • Мнения: 4 863
Минали сте през доста теми докато бях отпуска Simple Smile
За секс, пол, мастурбация не се чувствам много комфортно да говоря, така че мисля да делегирам това "право" на тати Simple Smile Не че не ми се наложи да обяснявам за какво служат дамските превръзки насред БИЛЛА, де Relaxed

Храната е малка мъка при нас - яде плодове и зеленчуци, но почти нищо готвено. Всички вкъщи обичаме сладко, но ако аз се опитвам да ям шоколад, те с баща му наблягат на вафли Sad Естествено, любимите храни са пица, пържени картофи и сандвичи. Стараем се да ядем предимно домашна храна, вкл. мляко, яйца, плодове и зеленчуци.

Аз явно съм дебил, защото не ме е страх за него (толкова много). А може би е и защото знам, че е страхлив и не си пада много по екстремни изпълнения. Дори и колело не кара.

# 354
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 382
Снощи с големия син / на 14 е / имахме спор до колко часа може да се стои на пътя. Играят в междублоковото пространство, но все пак си мисля, че до 23 часа е съвсем приемливо да го привикам. Все пак и аз искам да си легна. Разсърди се, разфуча се, че съм го била карала да се срамува от приятелите си ... Всички други оставали до "когато искали", само той трябвало да се прибира.
Обясних му, че не е редно да вдигат шум до късно, но той си знае неговото - който искал да си лягал да спи.
Не знам какви са тези родители, които оставят децата си навън / все пак са около 12-15 годишни / и си лягат спокойно. Аз не мога така.

# 355
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 014
Моето яде всякакви манджи,супи,салати.Само зеле не иска.Обича да пие протеин,и понякога баща му му дава да си опита от неговия.Обича сурови пъдпъдъчи яйца, всякакви плодове и зеленчуци и обожава риба и калмари.Не обича кисело мляко,но пък яде кефир.Със сиренето- някой път го яде,някой път не иска,но аз не го насилвам.Сурови плодове прояде на 7 години(различни от банан и ябълка),миналата година прояде сурови зеленчуци.Сладко обича,но сам знае че му влияе зле и се ограничава,доколкото е възможно.Харесва сурови барчета и домашно приготвени банички,торти,кексове,по купешките не си пада чак толкова...

# 356
  • Мнения: 2 418
Здравейте!
През доста теми сте минали,ще се опитам на кратко да се включа и аз.
За храната,споделяла съм и преди,проблем няма,яде всичко и все е гладен,ако може и мен би погълнал.Даже прояде и храни,който до скоро не искаше и да опита-домат,леща,миш-маш.Сега вече няма нещо,което да не му е по вкуса.Улеснена съм с готвенето,но не и с количеството.
За анатомията уж сме говорили,не задава много въпроси.Разказвал ми е,как негов съученик им е пускал порно,но той не е впечатлен.На плажа видя нудисти и ги обяви директно за луди.Много срамежлив е станал по отношение на голотата.
За прибирането,пресичането и прочие,нямаме разминаване,щом се стъмни си идва.Така са и неговите приятели,та не го излагам,а той ми се обажда за смелост по пътя за дома.
Страхове има от малък и е доста предпазлив във всяко едно отношение,понякога даже бих казала,че това му пречи.Напоследък не може да спи от кошмари,породени от гледане на филм с духове .Било го срам да си тръгне и признае(бяха с братовчедите си за мъжка вечер) и сега аз му бера калая.
Еми това е около нас с младежът!

# 357
  • Варна
  • Мнения: 10 493
При нас правилото за прибиране е когато започне да става тъмно. Лятото около 21-21.30, зимата не по-късно от 20. Да има мрънкане, понякога се налага и да се обадя, за да припомня, но криво ляво нямам проблеми.
Имам един голям обаче, много се води от приятелите си. Хем се ядосвам когато седи в къщи пред компа, хем умирам от страх когато излезе. Последния пример е от преди 4 дни, излязоха с комшийчето уж да карат колела, Позната ми се обади, че ги е видяла на 6-7 км. от квартала, били тръгнали към гранд мол(около 10 км. от нас), това се случва около 20ч.,  означава да се прибере около 21ч. по тъмно. Изтръпнах и веднага му се обадих да се връща. Като знам как карат като ненормални, какво ни е движението веднага влязох във филм. Още му пиля. С други деца като играе дори не му идват на акъла такива щуротии, но с това като се събере изтръпвам.

# 358
  • Мнения: 191
И ние сме се разбрали да се прибира преди да се стъмни. Ако е пред блока и мога да го виждам, позволявам и до по-късно. Но досега се е случило веднъж - не дружи много с момчетата около нас. И той има приятели, с които са много кротки и други, с които направо изтръпвам от това, което може да им дойде на ум. А проблем ми е и това, че той не може да се защити и винаги него изкарват виновен (или поне се опитват). Говоря му за тези приятели, че един исктински приятел не би постъпил така, но той - не. Много е наивен, чак до глупост.

# 359
  • Мнения: 2 418
И моят беше в подобна ситуация с едно дете от входа,говорихме много с баща му,чак до пръсване и нищо.Като магнит беше закачен за простотиите  му и за капак все виновен.Накрая се стигна да го накажа,като заявих,че не ме интересува кой крив кой не(много гузно ми беше,защото знаех,че моето обира пешкира и в безсилието си реагирах така) и това сякаш бе разковничето.Синът ми категорично отказа да се събира с него и вече не иска да си спомня какви са ги вършили.Даже сам си вади изводи и поуки от разни случки.А отделно си е наивен,но в белите поне вече обмисля и тактично се отделя.

Общи условия

Активация на акаунт