Аз постърчах сам-сама насред офиса...
- Публикувана: 2 юни 2006, 12:05 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2006, 20:35 ч.
Ставате ли прави при сирените на 2 юни?
Бу, много си бърза!
Тук сирените бяха над 2 минути.
За повечето май като не се почива не е празник.
Да в нашата стая бяхме трима души и станахме без да се подканяме (в смисъл спонтанно), бюрото ми е до прозореца и не видях никой на вън да спре. Вървяха и майки с деца колкото моята кака, и се ядосвах как така не спират и защо.... А снощи като говориха по ТВ-то за Ботев, дъщеря ми ме разпитва с такова желание.... Надявам се и госпожите в градината днес да са ги вдигнали на крака.
Аз винаги ставам права! Навън, вкъщи, все едно! Дори се замислям за старите времена... за борбите и кипежите, за саможертвите... иначе ще ми е тъпо, признавам си! Винаги ми се иска ВСИЧКИ българи да го спазваме това с уважение, така ще уча и Алекс... той спеше одеве, затова не го вдигнах прав, още спи де! не, че би разбрал нещо отсега, въпросът е принципен. Има нещо красиво и едновременно страшно в този обичай, винаги ме полазват тръпки като чуя сирените и вътрешно съм благодарна, че няма война, че е мирно време, че е само "наужким"...
Днес в 12 часа си бях сам в къщи и си обядвах сладко-сладко... Но си спомням миналата година когато бях на празника на един мой приятел в училището му - Строителния техникум Христо Ботев. Та тогава когато започнаха сирените и всичко спря и замлъкна, беше гробна тишина... Когато погледнах към бул. България и нито една кола не се движеше, светофарите светеха зелено, но нито една кола не се движеше (естествено имаше и селяни дето се правеха на тарикати), беше много красиво, все едно времето беше спряло. В тези 3 мин. всичко беше замръзнало. Просто прекрасно! Тази година не отидохме до строителния, защото времето беше лошо...
и още се осъзнавах като сирените ме хванаха на терасата - останах там права до края им, но станах пак свидетел на простотията българска - хора, коли...всички са оглушали....за собствената си история 
станах пак свидетел на простотията българска - хора, коли...всички са оглушали....за собствената си история 
И аз това видях, за съжаление...по улицата имаше майки с колички, ученици, млади хора и възрастни..никой не се спря.
Много интересно как над 90% от анкетираните стават прави и стоят неподвижно,а моите наблюдения за други години са точно обратните:Над 90% се правят,че нищо не чуват.Следователно:
-За една година всички са се променили.
или
-Тук пишат само тези,които стават прави и отдават почит.
или
-Всички са лицемерни
Как ли е всъщност?
-За една година всички са се променили.
или-Тук пишат само тези,които стават прави и отдават почит.
или-Всички са лицемерни
Как ли е всъщност?
В нашата стая в офиса бяхме 5-6 човека и всички станахме. Аз от 20 мин. даже чаках да започнат. Много ми харесва тази традиция, много е "българска", надали някъде по света отбелязват така паметта на своите герои. Даже все си мисля, как ли се чудят чужденците на сирените.
Просто тези, които не са станали, подминават и темата или не гласуват.
Цитат
Много интересно как над 90% от анкетираните стават прави и стоят неподвижно,а моите наблюдения за други години са точно обратните
За повечето май като не се почива не е празник.
Да, стоях права, тъкмо излизах с детето. Е никой нито се спря, нито се изправи.
Аз постърчах сам-сама насред офиса...
В нашата стая станахме всички.
Да !!!
Но днес при нас нямаше сирени ! .....сигурно нещо им се е развалило - живея точно до пощата от кадето са ги пускали винаги, абсурд е да не сам ги чула....
Но днес при нас нямаше сирени ! .....сигурно нещо им се е развалило - живея точно до пощата от кадето са ги пускали винаги, абсурд е да не сам ги чула....
Да ставам задължително. Днес бях сама в къщи - отидох на терасата и стоях права . С малко изключения и отвън хората бяха застанали прави.
Бяхме навън с мъжа ми с детето с количката. Спряхме. Само на едно място 2-3 човека бяха спрели. Останалите си вървяха като "наградени". Да не говорим за колите - една-единствена спря и всички започнаха да й дават зор да тръгва.
Спомените ми от ученическите години са, че всички спираха - пешеходци, коли - всички навсякъде.
Какво ни става?!?!?!?!?!?!
Спомените ми от ученическите години са, че всички спираха - пешеходци, коли - всички навсякъде.
Какво ни става?!?!?!?!?!?!
По стечение на обстоятелствата бях права, и миех чинии. Но иначе нямаше да стана.
Задължително да. Днес излязох на разходка около 12 часа. Всяка година се надявам да видя изправени и стоящи прави хора отдаващи минути мълчение на борците за свобода, но уви. Днес страшно много хора застинаха (с изключение на 3-4 ма), но пък от хората, които седяха по заведенията нито един не стана. Уви.
От 7 човека пред погледа ми днес в офиса станахме само аз и колежката ми. Другите даже се опитваха да ни се подиграват 
"И к'во сте щръкнали па вие сега?"
Ядосах се, че сума ти коли видях да се движат през прозореца. А един нахал щеше да ми счупи телефона, накрая му вдигнах и само му казах "Сега е време за минутка мълчание" и затворих. Даже не разбрах кой е бил.
"И к'во сте щръкнали па вие сега?"Ядосах се, че сума ти коли видях да се движат през прозореца. А един нахал щеше да ми счупи телефона, накрая му вдигнах и само му казах "Сега е време за минутка мълчание" и затворих. Даже не разбрах кой е бил.
...А един нахал щеше да ми счупи телефона, накрая му вдигнах и само му казах "Сега е време за минутка мълчание" и затворих. Даже не разбрах кой е бил.
За съжаление много малко хора биха направили такова нещо. Дори никой. Аз също си постоях права, бях си в къщи, излязох на терасата, но никой от шофьорите зад волана не спря. 
Да!Тъкмо се прибирах от разходка с едно детенце дето ми бяха оставили да го гледам и се спрях при мъжът ми пред гаража,постояхме,помълчахме 
и ми беше много мъчно и криво дето никой друг неспря,даже ни гледаха учудено!Малката хукна ,аз след нея но пак спряхме до пътната врата докато свиреха сирените 
и гледам срещу нас има в едно бивше заведение някаква така наречена църква на адвентистите-та техният пастор ме погледна но си продължи да върви,влезе си в двора невъзмутимо въпреки упоритото ми гледане право в него 
...питам предната вечер дъщеря си докато гледахме зарята дали знае песента ТИХ БЯЛ ДУНАВ
не я знаела а ги карат по пеене да търсят автобиографични данни за фолкаджии 
Разбира се!
Неразбирам-толкова ли е трудно????
Аз излязох на терасата на офиса и там стоях по време на сирените. Спраях си работата за 2 минути.
Видях и 3 души долу на тротоара, които стояха по местата си, останалите двайсетина човека и шофьорите в автомобилите въобще не се трогнаха.
Жалко, 2 минути в знак на почит няма да забавят никого.
Това не мога да приема
Видях и 3 души долу на тротоара, които стояха по местата си, останалите двайсетина човека и шофьорите в автомобилите въобще не се трогнаха.
Жалко, 2 минути в знак на почит няма да забавят никого.
а ги карат по пеене да търсят автобиографични данни за фолкаджии
Това не мога да приема
ставам права и мълча. И ми се реве чак... и аз не мога да кажа точно защо... Излизам навън от офиса, защото съм сама, а в такъв момент ми се иска да виждам другите хора, с които заедно правим това, за което са се борили онези, които вече ги няма. Този път се случи да съм на кафе. Станах, станаха и още няколко човека, други си седяха и си говореха... Не искам да си мисля за тях точно в тези две минути, защото и във всеки останали две минути, когато би ми се наложило да говоря с тях например, най-вероятно бих си помислила, че са дебелокожи простаци. А не те са в мислите ми в този ден.
Еми ще копирам отговора от другата тема,Щото ми се виждат еднакви,само дето това е анкета
А нас ни свари навън с още две,три майки.Добре де станахме,обаче тея ми ти бебешоци като нададоха един рев от тая сирена,ама много силно се чуваше тая година в Бургас бееее,малко прекалено ми се видя,бяха се постарали и мъртвите да събудят.
Та станахме,ама децата рев....и какво сега да оставя детето да реве ли,ами седнахме и си взехме децата и вкарахме вътре в едно заведение там пък музиката надута пуснали Ъпсурд,и моята кокона започна да си танцува.
Та тази година така почетохме 2 юни!
Но само за протокола,по принци друга година ставам и мълча!
А нас ни свари навън с още две,три майки.Добре де станахме,обаче тея ми ти бебешоци като нададоха един рев от тая сирена,ама много силно се чуваше тая година в Бургас бееее,малко прекалено ми се видя,бяха се постарали и мъртвите да събудят.
Та станахме,ама децата рев....и какво сега да оставя детето да реве ли,ами седнахме и си взехме децата и вкарахме вътре в едно заведение там пък музиката надута пуснали Ъпсурд,и моята кокона започна да си танцува.
Та тази година така почетохме 2 юни!
Но само за протокола,по принци друга година ставам и мълча!
Ставам. Тази година се случи да съм права в една градинка, кържейки около количката на малката. Опитах се да бъда и неподвижна. Приятно се изненадах че в тая градинка имаше доста хора - по площадки с деца, по кафенета, случайни минувачи, хора по пейките и почти всички станаха.
Личния пример е най-подходяш в случай като този да научим и децата си на уважение към героите.
Личния пример е най-подходяш в случай като този да научим и децата си на уважение към героите.
на огромна опашка пред детската кухня само аз и още една майка застанахме мирно без да говорим. Зад нея приказките не спираха и по едно време една се усети, че опашката не помръдва и се развика. майката, която беше спряла й обясни защо, а онази се изцепи "Е, сега заради тези сирени детето ми да стои гладно ли?!" Не искам точно в този момент да се разправям и да й кажа, че с тези няколко метра, които не беше извървяла нищо няма да се промени, пак е далеч от храната... И много болно ми стана...
Не искам точно в този момент да се разправям и да й кажа, че с тези няколко метра, които не беше извървяла нищо няма да се промени, пак е далеч от храната... И много болно ми стана... 