Тази година бях на площада с дъщеря си. Свири духовата музика, кмета и общинското ръководство, представители на политически партии и ученици поднесоха цветя пред паметника на свободата. По време на сирените бяхме прави. Всички хора и коли спряха.
- Публикувана: 2 юни 2006, 12:05 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2006, 20:35 ч.
Ставате ли прави при сирените на 2 юни?
Да!Тъкмо се прибирах от разходка с едно детенце дето ми бяха оставили да го гледам и се спрях при мъжът ми пред гаража,постояхме,помълчахме 
и ми беше много мъчно и криво дето никой друг неспря,даже ни гледаха учудено!Малката хукна ,аз след нея но пак спряхме до пътната врата докато свиреха сирените 
и гледам срещу нас има в едно бивше заведение някаква така наречена църква на адвентистите-та техният пастор ме погледна но си продължи да върви,влезе си в двора невъзмутимо въпреки упоритото ми гледане право в него 
...питам предната вечер дъщеря си докато гледахме зарята дали знае песента ТИХ БЯЛ ДУНАВ
не я знаела а ги карат по пеене да търсят автобиографични данни за фолкаджии 
Разбира се!
Неразбирам-толкова ли е трудно????
Аз излязох на терасата на офиса и там стоях по време на сирените. Спраях си работата за 2 минути.
Видях и 3 души долу на тротоара, които стояха по местата си, останалите двайсетина човека и шофьорите в автомобилите въобще не се трогнаха.
Жалко, 2 минути в знак на почит няма да забавят никого.
Това не мога да приема
Видях и 3 души долу на тротоара, които стояха по местата си, останалите двайсетина човека и шофьорите в автомобилите въобще не се трогнаха.
Жалко, 2 минути в знак на почит няма да забавят никого.
а ги карат по пеене да търсят автобиографични данни за фолкаджии
Това не мога да приема
ставам права и мълча. И ми се реве чак... и аз не мога да кажа точно защо... Излизам навън от офиса, защото съм сама, а в такъв момент ми се иска да виждам другите хора, с които заедно правим това, за което са се борили онези, които вече ги няма. Този път се случи да съм на кафе. Станах, станаха и още няколко човека, други си седяха и си говореха... Не искам да си мисля за тях точно в тези две минути, защото и във всеки останали две минути, когато би ми се наложило да говоря с тях например, най-вероятно бих си помислила, че са дебелокожи простаци. А не те са в мислите ми в този ден.
Еми ще копирам отговора от другата тема,Щото ми се виждат еднакви,само дето това е анкета
А нас ни свари навън с още две,три майки.Добре де станахме,обаче тея ми ти бебешоци като нададоха един рев от тая сирена,ама много силно се чуваше тая година в Бургас бееее,малко прекалено ми се видя,бяха се постарали и мъртвите да събудят.
Та станахме,ама децата рев....и какво сега да оставя детето да реве ли,ами седнахме и си взехме децата и вкарахме вътре в едно заведение там пък музиката надута пуснали Ъпсурд,и моята кокона започна да си танцува.
Та тази година така почетохме 2 юни!
Но само за протокола,по принци друга година ставам и мълча!
А нас ни свари навън с още две,три майки.Добре де станахме,обаче тея ми ти бебешоци като нададоха един рев от тая сирена,ама много силно се чуваше тая година в Бургас бееее,малко прекалено ми се видя,бяха се постарали и мъртвите да събудят.
Та станахме,ама децата рев....и какво сега да оставя детето да реве ли,ами седнахме и си взехме децата и вкарахме вътре в едно заведение там пък музиката надута пуснали Ъпсурд,и моята кокона започна да си танцува.
Та тази година така почетохме 2 юни!
Но само за протокола,по принци друга година ставам и мълча!
Ставам. Тази година се случи да съм права в една градинка, кържейки около количката на малката. Опитах се да бъда и неподвижна. Приятно се изненадах че в тая градинка имаше доста хора - по площадки с деца, по кафенета, случайни минувачи, хора по пейките и почти всички станаха.
Личния пример е най-подходяш в случай като този да научим и децата си на уважение към героите.
Личния пример е най-подходяш в случай като този да научим и децата си на уважение към героите.
на огромна опашка пред детската кухня само аз и още една майка застанахме мирно без да говорим. Зад нея приказките не спираха и по едно време една се усети, че опашката не помръдва и се развика. майката, която беше спряла й обясни защо, а онази се изцепи "Е, сега заради тези сирени детето ми да стои гладно ли?!" 
Не искам точно в този момент да се разправям и да й кажа, че с тези няколко метра, които не беше извървяла нищо няма да се промени, пак е далеч от храната... И много болно ми стана...
Не искам точно в този момент да се разправям и да й кажа, че с тези няколко метра, които не беше извървяла нищо няма да се промени, пак е далеч от храната... И много болно ми стана... 