Риск от преждевременно раждане 35-36 г.с

Аз родих в тази г. седмица. Също бях изкарала цял месец в болницата с изтекли води но докторите имаха време да ни подготвят с бебето. Той се роди 2 кг. и изкара цяла седмица в кувьоз но по-скоро беше източване на ЗК, отколкото реален проблем. Никакви други здравословни проблеми нямаше господинчото. Вече е 9 годишен.

Ако тръгне родилният процес какво можеш да направиш? Нищо, за съжаление. И каквото ни е писано това ще стане. Продължаваш с молитвите и надеждата, че всичко ще приключи добре за двама Ви.
Или за по-сигурно искай второ мнение.

Стискам палци 

Здравей, 35 седмица не е толкова рано. Аз родих близнаци в 35+1ден - 1700 и 1900гр. Сега са на 2 години и успешно ми късат нервите. Дори в кувиоз не са лежали, само в термолегло. спокойно, според мен и да родиш не е нищо страшно щом вече си в 35 седмица. Пожелавам ти леко раждане и всичко да е наред!

С 3 см шийка и без контракции, ставаш и си отиваш в къщи, без проблем. Наслади се на последен месец тишина, време само за теб и почивка. Всичко ще е наред!

Ти реално вече си в деветия месец, защото си в 36-та седмица (имаш завършени 35 гестационни седмици и сега си в първия ден на 36-тата). След като и шийката ти е 3 см, според мен всичко е наред и няма за какво да се притесняваш. Пожелавам ти леко раждане, когато настъпи моментът!

Дъщеря ми се роди 32 седмица. Жива и здрава е.

Родих в 36г.с, шийка 0см. за няколко часа стана 1 см разкритие. Лежах за задържане в 32-33г.с по мнение на моя док поне в 36 да вляза. Е, влязох и родих. Преди това ми биха инжекции за разгръщане на дробчетата на бебето и като се роди,едното дробче не се беше разгърнало добре, беше 2 дни в кувьоз, но само защото "иска малко повече внимание", думите на неонатоложката. Оказа се, че това с дробчето е било по-скоро заради алергодил (капки за сенна хрема, които си слагах месец, два преди това). Не сме имали други проблеми.

Моят син се роди в 34та г.с. Жив и здрав е.

35-36 нее малко време.Аз родих в 34 седмица и също 15 дни бях в болница за овладяване на високо кръвно заради прееклампсия.Дъщеря ми се роди 2.100 нее била в кувьоз.

При 37 навършени седмици, бебето вече се смята за доносено, така че не се притеснявай, не е толкова рано. Послушай лекарите и се прибери, когато те пуснат. Щом шийката е добра, не е страшно. Освен това, има случаи на лежали за задържане, които в последствие преносват. Никой не може да каже кога ще родиш. Успех!

Не се ли определя по теглото на детето? Моето се роди 2700 в 36 седмица и не беше недоносено. Имаше на етажа бебенце 2400 в 38 седмица и беше със статус недоносена...

Отчитат се и килограми и гестационни седмици.

Да, прави сте, момичета. Пропуснах да кажа, че за доносени се считат бебетата, навършили 37 седмици и достигнали тегло 2500гр.

Тези седмици са на границата на доносената бременност (доста близичко, макар не точно доносено бебе). Дали ще има проблем зависи не само от гестационната седмица, но и от общото състояние на бебето, твоето общо състояние, доколко е развито и готово да се роди, теглото му.
Не всички бебета се раждат по едно и същото време, всяко има различна нужда да посоти в утробата. Предполагам, че ако лекарката ти иска да те пусне, то няма нищо притеснително на този етап. Ако се съмняваш в преценката на лекарката си - задължително се консултирай и с други специалисти!

Успех и леко раждане!

Момичета,  благодаря за отговорите. От вчера контракциите са още по-силни и даже Гинипрал в конски дози едвам удържа. На всичкото отгоре имам и температура 37.1, силни болки в гърлото и хрема.Знам че не е висока, но съм притеснена, тъй като съм отпаднала и ми горят  очите.

С контракции можеш да си изкараш дни и седмици. И при трите ми бременности си имах стабилно контракции седмица-две преди съответното раждане, третия път - месец. Понякога бяха по цяла нощ, на 2-3 минути, но късички (не повече от 30 секунди). Когато станаха родилни усещането се промени и станаха по-дълги (по около минута). Имах и болки в корема, които мислех за контракции, корема ми на камък. Обаче се оказа, че става въпрос за проблем с мускулатурата на самия ми корем.

По-важният въпрос е дали има промени в шийката - скъсява ли се, омеква ли, правиш ли разкритие. Въпреки,  че и това не е гаранция дали скоро ще има раждане. Моя позната си ходи с 4 см разкритие един месец. Друга с изгладена шийка - две седмици. Божа работа!

По-притеснителното в случая е тази температура. Възможно е да е сигнал за инфекция. Надявам се всичко да бъде наред с теб и бебето! Прегръдки!

Благодаря за отговора. Утре ще си пусна ПКК на своя глава , понеже никой не взема насериозно симптомите, въпреки че все още съм в болница. 😊😊😊

Аз също имам история с една проблемна бременност с раждане в 38 г.с. на леко хипотрофно бебче (2,450 кг.), едно лежане за задържане (в продължение на месец на денонощни с-ми) и успешно раждане в началото на 37 г.с., и най-сетне едно преждевременно раждане в 27 г.с.

Директно на въпроса ако трябва да отговоря, само по себе си раждането в 35 г.с. не е опасно, нито за мама, нито за бебчето (не и повече от раждането на термин), НО могат да бъдат опасни обстоятелствата около раждането.

Има причина за контракциите Ви и ако тя не се открие, за да се повлияе в/у нея, раждането няма да може да се спре дори и с „маточни транквиланти“ (терминът е мой и не е точен). А и, ако трябва да сме напълно изчерпателни, има случаи, когато е по-добре бебето да се роди (например при враждебна майчина среда, мисля, че така се казваше - да речем, при инфекция, която не се открива и не се лекува).

В моя случай с третото ни бебче нямах време изобщо да осъзная какво се случва, камо ли за кортико подготовка, да не говорим за клизма и „тоалет“ или пък  за трето секцио - картинка... „Бебето“ е на 4 години и е едно хубаво и здраво момченце.

Така че, преждевременното раждане е стрес, колкото по-преждевременно, толкова по-голям. Първата година е ходене по мъките, втората е по-спокойна... Но като цяло, ако детето няма увреждания, самото преждевременно раждане, особено в 35 г.с., не предопределя проблеми.

А, впрочем, нашият син го изписаха на възраст еквивалентна на 35 г.с.+1 ден - такива чудеса правят в МД София. И бебчо беше готов да си го приберем вкъщи и да му се радваме (тежеше 2,200 кг.)

Така че, направете възможно най-добрия избор на родилен дом и смело напред. Каквото и да се случи, за добро е, за Вашето и на бебето. И търсете подкрепа от близките!! Най-вече от бащата.

П.П. Т от 37,1 не е показателна за инфекция (особено ако е базална), но пуснете ПКК (защото понякога, макар и мноооого рядко, и субфебрилната Т може да е знак за упорита инфекция). Странно защо не са Ви пуснали от болницата, хм, хм. Направете си и другите изследвания за откриване на инфекция - влагалищен секрет например.

Вече съм си вкъщи,въпреки контракциите по преценка на моята гинеколожка след едномесечен престой в болница. По цял ден ми е твърд корема и често имам болки и то доста силни. Сега вече се чудя как ще разбера, когато раждането започва. Иначе пуснаха ми влагалищен секрет,  а ако всичко е наред утре ще си пусна и ПКК.

Наслади се на престоя вкъщи и на последните дни от бременността.

Чудиш ли се дали раждаш - значи най-вероятно не раждаш.

Не се втренчвай във всяка контракция и всяко стягане.

Надявам се изследванията ти да са добре.

Когато тръгне раждането, със сигурност ще разбереш, чувството е едно такова, на несвъртане на едно място, на специфичен, екстремен дискомфорт. Родилните контракции са ясни, говоря за преди тях, защото при мен разстоянието между усещането, че раждам и стартиралото раждане беше изключително кратко, но успях да стигна навреме за секциото поне (за разлика от третия път).

Конкретно с второто бебе (понеже случаят ми напомня на тогава), след едномесечния престой в болницата и денонощните с-ми, щом влязох в 9-ти месец, веднага ме пуснаха вкъщи на хапчета Гинипрал, макар че на мен ми беше ясно, че хапчетата няма да задържат дълго стихийното бедствие (само с-ми помагаха, и то 24 часа в денонощието без откачане).

Та, на 29-ти януари ме изписаха (при термин 23 февруари), дадоха ми дата за секцио 15 февруари (!!!), обаче девойката реши, че не ѝ се стои чаак толкоз дълго и се пръкна на 4-ти (всичко на всичко 5 дни устисках вкъщи, колкото да отмине рд на кака ѝ на 31.1, та да не са поне на 1 дата).

Искаше ми се в тази връзка, но и не съвсем, да споделя нещо, което ми се върти в главата от години. Колко много се страхувах, направо се ужасявах, от преждевременно раждане, докато лежах за задържане с второто бебе. Може би защото тогава лежах толкова дълго в Шейново, в „стаята на изтеклите води“ (така я кръстих аз, защото там се настаняваха родилките в съответното състояние) и се нагледах и наслушах на много, включително и нелицеприятни ситуации.

И ето че онова, от което толкова се опасявах, накрая ме застигна и мен (сякаш за да не се перча толкоз, че ме е отминало). И какво се оказа? Оказа се, че не е толкова страшно, оказа се, че просто се иска малко повече смелост, малко повече мобилизация, за да се справи човек напълно с проблема. И време, де, най-вече време (години, поне 3-4).

Иначе самото преждевременно раждане беше бързо, забавно и дори весело (в един момент магическо) - единственото ми естествено раждане от 3. Нямаше усложнения, нямаше проблеми, аз съм го описала подробно някъде назад. И го приемам като повод за гордост и радост.

Като завършек, бих желала да пожелая леко и прекрасно раждане коооолкото може по-близо до термина, защото това е важно за всички, за мама, за бебчето, за цялото семейство! Късмет!

От човек, който прекара втората си бременност по болници ти казвам, като те пускат лекарите си ходи у дома. Там и стените лекуват.

И аз имах проблеми и затова извадиха бебето в 34 седмица. Бяха ми били 2 дена преди това инжекциите за разгръщане на дробчетата. Въпреки много тежкото раждане и макар да се водеше недоносена, дъщеря ми е здрава. Изписаха ни на 7-я ден.

Интересно ми стана към днешна дата, какво стана с дамата и нейните притеснения....любопитство.

Ами родих в 37-ма седмица напук на това , което казаха докторите, а именно че ще родя до ден-два след изписването от болницата за задържане. Издържах 2 седмици и родих прекрасно и мързеливичко момиченце. Благодаря ви момичета. 😊

Честита дъщеричка, Ради!

Много благодаря ❤❤❤