Смяната на училища (малко размисъл)

Естествено, че влияе всяка смяна на средата. Как, зависи и от детето, и от средата. Като цяло е полезно да има освежаване на средата. Това помага на децата да израстнат и да не са постоянно в някакъв затворен кръг.
На 3 нямат нищо общо с това, което ще бъдат на 7. На 7 са по-адаптивни и по-разбиращи. Естествено, не всяко дете е лидер. Няма как. Обаче не е и полезно да нагодиш така средата, че детето да е винаги лидер.
Какво направихме ние. Спряхме я от детска градина и я записахме на занималня. Така ще свикне да не спи на обяд. Ще има време да свикне с по-различните порядки. Плануваме да ходи на тази занимялня и на есен. По този начин тя ще е свикнала с половината нови неща и ще й остане да свикне с другата половина. Познава си училището. Знае си бъдещата класна стая. Обсъждаме заедно - ремонта на стаята, новото бюро, раницата, другите нужни неща. Ще познава някои деца от класа си и от другите паралелки също. Има телефон и джобни в занималнята. Това й дава някаква увереност, че е вече голяма и може да взема сама някои решения.
Иначе имам трудно адаптивно дете, което в момента се справя чудесно с новите неща. За по-отраканите деца това е никакъв проблем.

      Няма как да се знае предварително когато детето е на 3г. какво дете ще бъде на 7, какво- при следващите образователни етапи. Наистина , за теб е много рано и всичко е в сферата на предположенията.

      В ДГ детето ми имаше много приятели, но и отявлени неразбирателства. По-скоро- "аутсайдер" заради дребен ръст и малко кг. Сред връстниците си изглеждаше като две-три години по-малко дете.Това го има и в животинския свят- да окълвеш, да натириш по-слабичките екземпляри, но в човешкото общество не трябва да се допуска.Като инстинкт за самосъхранение той разви една устатост, която много му пречеше, но това беше защитната му реакция, която трудно се поддава на корекция.

Не зная на други места, в повечето училища можеш да посочиш с кое дете да си в един клас, но не и цял клас да се формира от познати деца . В нашето училище имаше много деца от ДГ, както и от двете ПГ на самото училище. Не удовлетвориха молбите и на ПГ за учене в един клас.

Децата в тази възраст бързо се сприятеляват и бързо се отдалечават едно от друго.
Не е малка и ролята на родителите понякога, колкото и децата да са " от една кръвна група", често избухват неподозирани вражди.

Детето ми учеше в едно от най-добрите, да не кажа най-доброто училище в града. Тръгна си оттам по ред причини, но агресията от довчерашните "хубави деца", беше в неописуеми размери.

Смени училището, дълго страдаше/ аз също/, защото промяната беше трудна, но се преживява, а скоро ще бъдем пред прага на нова смяна, заради завършване на поредния образователен етап през следв. учебна година.

С две думи- Не очаквайте особени плюсове при привидна "еднаквост" на децата
Училищните постижения са едно, агресивното поведение- друго. Не се изключват двете, не разчитайте.
При изключително успешни деца, неагресивни и възпитани, може пак детето да попадне в "отровна" атмосфера- подигравки, липса на съпричастност/ на мен ми е струвало огромно усилие да разбера какво е домашното, когато детето е болно/, егоизъм.

Съвременните деца са свръхпротектирани, дори и да не си го признаваме. Това някак им орязва крилцата и не им дава възможност да си изградят самостоятелност при справяне на проблемите.

Не мисля, че ако им "премитаме" наоколо, това ще е полезно за самите тях.Нека да срещат всякакви типажи по пътя си, ако има любов и устойчиви ценности в семейството, няма как детето да не е щастливо и успешно.Всяко- по своя си начин.

Зависи детето колко е адаптивно. Децата са различни. Моите са сменили за 10 години 5 детски заведения - 2 ясли, 1 градина, 1 предучилищна в училище и 1 училище. Никога не са имали проблем с адаптацията, но пък те са двама, което също не е без значение.

Ако ги нямаше тези постоянни промени - смяна на училището или класа след всеки образователен етап, нямаше ли да е по-добре?
Промените се оказват особено влиятелни на децата през пубертета.

Ами налагат се смени - сменяме. Синът ми смени 2 градини и пг в училище. Сега ще е 1 клас в същото училище.
И дъщеря ми сега ще сменя. Тя хич не обича промените, въпреки че е супер адаптивна.
Абе - това е живота, с две думи.
И аз съм сменяла много.
Ако, ако ...
Щях да кажа, че мм не е сменял училищата и затова е толкова не-склонен на промени, но и това не е вярно - сменял е.

Децата имат нужда от промени. Това ги кара да израстват. Иначе тъпчат на едно място и нищо не се случва.

Повечето от децата на мои близки, които смениха училищата заради конкретен проблем, се чувстват много добре на новото място. Адаптираха се бързо и няма проблеми.

За агресията - въпреки тръбенето по всички медии, за годините ми опит като майка на ученик мога да кажа, че е по-малко от тази по наше време.

Може и да е клише -но всичко зависи от темперамента на детето. Големият е хипер социален, с добра душа и труден характерен, нетърпящ авторитети. След градината умишлено го записах в софийско училище, в което няма нито едно дете от селото в което сме. Причината беше, че не желая да се натоварвам с родители, чийто деца познавам, да ми казват какво е моето. Проблеми имахме много, сега всичко е наред, но пак бих постъпила така.
Малкият син е интроверт, самодостатъчен. Него ще го запиша в селското училище, където ще бъде с деца, които познава. Той няма нужда да стресира излишно с нови хора, няма и нужда да контактува кой знае колко. Истината е, че няма универсална формула, децата са различни и ние възрастните трябва да се никодим към тях, а не те, към нас.

За мен смяната е важно нещо, защото развива чувството за адаптация на детето. Както по-горе писа някой: "децата имат нужда от промени", колкото и да не им се иска на някои.
Ако до 18 години ги държим на едно и също място, как ще очакваме после да станат самостоятелни хора и да се "приобщават" към различни работни екипи. Най - много да ги научим да си стоят на едно работно място, въпреки неудовлетвореността им, защото ще ги е страх да (а и няма да могат) да се адаптират към характерите на нови хора.

В училището на дъщеря ми, единият от класовете дойде така, заедно от ДГ. Идеално им се получава, най-силният и спокоен клас бяха цяла година. Имаха си я спойката, бяха си научени да работят заедно ... Класът на дъщеря ми, от друга страна, цяла година се нагласяха, сприятеляваха, разприятеляваха, търкаха си острите ръбчета. Към края на годината вече бяха супер, догодина със сигурност ще е лесно. 

За съжаление това е рядкост. Често има аутсайдери, стари вражди и това се пренася. Дори в такива класове винаги  има и нови деца, които понасят негативите на новото дете в класа, въпреки че уж е чисто нов клас.
Затова в нашето училище умишлено разхвърляха децата от групите от близките градини по различни класове.
За мен това е по-добрият вариант.

Едно дете дали ще е лидер или аутсайдер си личи още на 3г. Това са базови характеристики и смяната на средата(или липсата на смяна) не влияе точно на тези неща. Едно дете, ако има качества за лидер и десет  колектива да смени, пак ще изпъкне. И обратно,  ако е свито винаги ще си стои в ъгъла. Промяната през определен период помага на децата да са адаптивни, да се срещат с нови хора и да им се разширява мирогледът. Това, което могат да направят родителите  е да ги учат на социални умения- как да общуват с децата, как да разрешават конфликти, да си помагат и да играят съвместно. Това са все неща, които ще им помогнат бързо да се адаптират в нова среда, да си намират приятели и да се чувстват добре.

До началото на вторият срок на 4ти клас смених 4 училища.
В началото на 1ви клас ме оперираха от апендицит. След това родителите ми се разведоха и отидох да живея при баба ми.
Там основното у-ще беше от 1ви до 3ти клас. Закачих малко и от другото у-ще, което беше от 4ти до 8ми клас.
Малко по-труден ми беше преходът от село към Сф. Класната ми беше страхотен човек. Учителката успокои майка ми, че не съм единственото в класа дете на разведени родители.
Класът също беше хубав. Доста от тях ми бяха комшии, т.е. голяма компания. С тях бях до 8ми клас. (У-щето беше основно).
В 9ти ново у-ще, нов клас. Преди около седмица се събрахме около 10на съученика на кръчма. Изкарахме си супер.

То и аз колко ги смених, не ми се говори.

На мен смяната на училище и среда през пубертета не ми се отразиха добре. Бях във война с родителите ми доста време. Чак в 11-клас, когато направих свой избор на училище и съученици, си върнах вярата в "училището" като място, към което принадлежа. Била съм и в позиция на лидер, и в позиция на аутсайдер. Така че, за мен принудителната смяна на училище и среда не са нещо положително и следва да се приложат само в избран подходящ момент.

На мен ми се струва, че пребиваването от 1 до 4 клас в един клас, с една госпожа, с едни и същи съученици, не се отразява много градивно за децата. За това и някои приемат драматично промяната в 5 клас. Хубаво е от малки децата да се учат да се адаптират при всякакви условия. Това ги изгражда като характери. Може да е по-трудно, но в дългосрочен план е по-добър вариант.

Е чак пък толкова. Съвсем ще се побъркат иначе. Аз мисля, че даже до 7 клас е добре да им остане същата класна поне. Моята дъщеря се адаптира като среда, обаче като успех спадна драстично. От 1 до 4 класа беше първи по успех. След това ги разделиха, сформираха се нови класове, класната им беше ужасна. Въобще - пълно пропадане. Добре, че се махаме най-накрая!

Моят племенник сега ще е 6 клас в Америка. Всяка година от първи клас сформират различни класове. Смесват ги, разделят ги, учителите всяка година са различни. С едни деца са в някои часове, с други - в други занимания. Много мобилно и разчупено. Тук си кротуваме в една и съща стая, с госпожата, която преподава по всичко!?! , с познати деца от градината, от квартала .. кротичко, спокойничко и всички са отличници ....

При липсата на добри кадри е по-добре така, повярвай ми.
Едно е "племенник в Америка", друго две деца в бг системата.
Иначе, да, няма да е лошо, в гимназията да направят някаква американска система - те да могат да си избират предмети.

Моята смени у-щето в 6ти клас. Не ѝ се отрази добре. Успехът ѝ падна.
В 8ми клас остана в същото у-ще, хареса модулът с езици и програмиране. Успехът ѝ се повиши.

От яслата сменят среда. Лятото ходеха на отглеждане при баба в провинцията. Там ходеха на градина, гем тя има време за всичко, хем си ги взема още в 3-4 И може да им се радва за месец-два. Сменят градина, град, мама и тати ги няма. На есен се връщат. Никога не са имали проблеми. Пораснаха комуникативни деца.

Наличието на постоянна, структурирана, сигурна среда е предпоставка за относително ниско ниво на стреса - и възможност да се съсредоточат усилията и енергията в друга посока, различна от разработването на стратегии за оцеляване. Примерно в изучаването на нови неща, развиване на интелектуалния потенциал.

Ще споделя и моят личен опит с промените. Но те бяха в по-късен етап, след 7 клас. Така и не можах да свикна в новото училище, не е  имало никакви проблеми, агресия или тормоз, просто не можах да свикна. Исках си в старото училище, направо си бях изпаднала в депресия. Все пак накрая успях да се преместя в старото си училище и се чувствах много добре, вярно в нов клас (е имах и няколко стари съученика), но определено се чувстах много по-добре. Много зависи от самото дете, разбира се.

Ще споделя опит с детето. В първа група на ДГ много плачеше, но учителките помогнаха за адаптацията. Не беше бърза и не беше лесна, но се справихме. Имаше определен кръг от приятелчета, то няма как да е приятел с всички, но повече играеше с момиченцата и избягваше грубите момченца.
Приеха го в подготвителна група в училище. В класа имаше групички от деца, едните бяха заедно от ДГ и не контактуваха с останалите, а другите бяха приятели покрай по - големи каки и батковци и отново не контактуваха с останалите. В първи клас класната не направи усилия да научи децата, че са един екип и трябва да контактуват помежду си. Адаптацията беше много трудна. Аутсайдер е защото не се бие, не обижда и не говори глупости. От следващата учебна година ще е в нов клас, обяснихме на директора и новата класна, защо правим тези промени и се надявам да има положителен резултат.

то не се оформя тепърва, то си е таквоа, каквото си е. Ако искаш да го оформиш като жертва , то започни да му обясняваш как не е добре да е такова, каквото си е. Ако искаш детето ти да е ок, то му кажи, че всякакви хора има и че то си е супер както си е.

Защото не ми е ясно как може възрастна жена, майка имам в предвид, да не си дава сметка , че между жертва и лидер има безброй възможности и в този диапазон греят милиони слънца.

Понякога си мисля > горките деца. Майките им мислят и имат амбиции и представи  ...  И ме побиват тръпки.

По повод насилието . Насилие се получава, когато някой го позволи. Виж брошурите с насилие в семейството. Започва се от някъде и докато жертвата позволява. И с децата е така. Ако им кажеш няколко пъти , че трябва да са лидери за да не са жертви .. .а те просто не са лидер ... ами автоматично се приемат за жертви. Нали мама така каза . И тогава с жертвата като с жертва.
Няма лидери и жертви. Има различни хора по света, които се изопачават в нещо.

Изобщо не мога да се съглася с това твърдение. Средата определя до голяма степен какъв ще си - аутсайдер или лидер!

В ДГ дъщеря ми беше любимка - на децата, на учителите. Супер контактно, дружелюбно дете. Отиде в първи клас и буквално за няколко месеца я смачкаха! Учителката най-вече. Не я хареса и настрои и децата срещу определена друга група деца, в която беше и тя. Тези, които и бяха любимци пък, се почувстваха окрилени и се държаха безобразно! Преместих я след първи клас, с огромно желание от нейна страна. Вписа се във вече изграден колектив много бързо. Сега е същото дете с качества на лидер, с много приятели. Успокои се! Ще са 4ти клас и класът им е много сплотен и това е благодарение на госпожата.

Ужас, що за учител е това

Защото сте били доволни от класната до 4-ти клас. Представи си, че беше кофти и 7 години да няма мърдане от нея?!
Аз също имах начална учителка (до 3-ти клас по наше време), която си имаше любимци, пиеше кафета с майките им и ги толерираше. За едно и също провинение на едно дете се пишеше забележка с червен химикал (много тежко наказание), на другото се усмихваше и махваше с пръст - внимавай! (равно на нищо). Незаслужени оценки раздаваше (тогава с 'Отлично', 'Браво', 'Средно' и т.н.) на любимците. Изкуствено и незаслужено въздигна едни, а други мачкаше. Когато от 4-ти клас минахме на различни учители по всеки предмет, положението в същия клас коренно се промени. Отличниците и посредствените ученици си дойдоха по местата. Така, че промените понякога са за хубаво.
Иначе смятам, че е полезно да има промени от време на време, но умерено. Местенки всяка учебна година не го намирам за уместно. Но детската градина си е детска градина, началото на училището е хубаво да бъде в нова среда. Иначе, пък, 8 години или дори 11 години с все едни и същи деца, само?! Ужас, все едно няма други хора на света, прекалено е.

Ами всъщност това потвърждава думите ми. Детето още в ДГ си е личало, че е лидер. Средата може да подпомогне дадени качества да се развият или потиснат. Но, ако качеството го няма заложено в детето, в каквато и среда да попада, няма да се развие.

 По една случайност, синът ми, който ще е в седми клас е най-близък с децата от класа и от съседния, с които е бил заедно в ДГ. И аз с майките от ДГ някак повече си имам приказката, така се случи. След VІІ клас много от децата се канят да остават в същото училище, да видим. Може да се окаже, че с някои ще продължи от 3г. възраст до 19г. възраст.Разбира се, всяко от децата контактува и с други деца, но си имаме една компактна група от ДГ.

И при моята дъщеря са така - почти цялата група от ДГ са в съседен клас, немска паралелка. Обаче миналото и това лято нещо съвсем се разцепиха - всеки нанякъде.

Няма лошо с някои деца да са заедно години наред, но всички да са заедно толкова години е почти нездраво. Нека срещат и други хора, да опознават.

Моята племеница, почти на 15сет години вече ( тя ми е като дъщеря, понеже доста я гледах аз, растеше без майка си) , та тя имаше супер близка приятелка от 1ви до 7ми клас включително. Ама лепки двете. До степен , че онова момиче, което аз иначе харесвах, ни определяше нещата у дома. Тя казва къде да ходи моята, какво да облече и какво да прави.  отдавах го на възрастта и че ще го израсте. Но сме спорили много за това.  След кандидатстването, влязоха по чудо в едно у-ще,  но в съседни класове с различни чуджи езици. И о, чудо ! Отчуждиха се постепенно до степен, че сега племеницата ми не знае къде ще кара лятото бившата й приятелка, Питам, питам... ми нищо не било станало.... били в различни класове вече.... слушали различна музика.... имали различни интереси ( представете си !)
Миналото лято моята племеница всеки ден висеше в скайпа да си говори в приятелката си ( понеже племеницата ми кара лятото винаги в чужбина) ! Сега пък били  разделени
Изобщо не й дреме на моята
(едно време се ужасяваше , че приятелката й ще й се разсърди за нещо дори дребно !!!!)

О, така са.
Едната година - чак реват за приятелки, другата - други интереси и приятелки.

Смяната на средата води до големи промени. Затова средата се избира доколкото е възможно. Но семейството не се сменя така лесно /за щастие или не/ затова е много важно какво се случва в дома на детето. Ако дете на 6-7 години е запознато с позициониране в група, лидери и жертви, и най-добрата среда би се справила трудно с преодоляването на последиците.

От друга страна, едно стабилно дете може да сменя много места, сред и приятели и да се развива чудесно. Но едно чудесно развиващо се дете гледано под лупа, анализирано и бутано да "настига", рано или късно ще започне да догонва. И то ако има късмет.

ПП Деца със здрави и щастливи връзки в семейството се влият от външни промени и промени в приятелския кръг много по-малко или изобщо не се влият спрямо деца загубили родител, преживели тежък развод и т.н.

Децата в 1 клас вече са влезли във" въртележката", от постоянните смени на госпожи, нон стоп сборни групи и т.н
С голямата се наложи да сменим училището поради прекаления стрес, който госпожата им причиняваше за безсмислени неща. Реших да не го причинявам повече на детето, което беше чувствително, но пък много прилежно и беше любимка на госпожата. Но от многото забележки към други деца, постоянно натякване, че класа "затъва" заради тях, все не бяха разбрали какво трябва да се носи, кое помагало кой ден, винаги имаше разместване на първоначално дадените ни насоки. Виждах, че детето се притеснява всяка сутрин дали нещо не е забравило и даже носеше всичко за да е спокойно. Разговор с госпожата и реакциите й на всичките ми въпроси пък ме вкара в едни клюкарски интриги, кой какво й казал, какво й предали, което за мен беше извън всякакъв коментар.  Молба за съдействие към ръководството по въпроса с ултра тежките им раници също наклони везната към смяна.
Някак не разбирах така училището и реших да опитам в друго, с добро дете, с добра основа, нямаше проблем с промяната. Децата  са доста адаптивни на тази възраст и стига да намерят своето място не би следвало да е проблем.
Виждам разликата вече, не съжалявам и не го причиних и на малката, която сега завърши 1 клас. Ще пътува , но пък ще се чувства добре и спокойна, което е важното.

Голямата сега от септември отива в гимназия, т.е поредна промяна, но няма никакви притеснения вече. А е кротка девойка, спрямо връстниците си.

Значи, важното е, когато усетим срес у детето да не го оставяме в тази среда. По тази логика, ако в градината се чувства добре в средата (част от която са децата около него), то един първи клас със същите тези деца не би било лош избор.
Някой беше написал за сборните групи -  не се бях замисляла, но да, това са първите крачки към промяна и адаптация. Ми, те в 1-ви клас децата са си още градинарчета, нагаждат се без да му мислят за позиции, но след 4-ти клас нещата се променят, а след 7-ми промените се отразяват много сериозно и децата престават да споделят с родителите, така че да разбереш че е в стрес може би не е толкова лесно.

Моето в детската хич не му харесваше, имаше няколко приятчета, с които тръгнаха на ПГ в училище. Беше супер всичко учителка, деца. После в първи смениха учителка пак добра и класа се запази задружен, но това е благодарение на класната. В пети лека смяна горе-долу добре 14 деца бяха, обаче във шести клас обединиха два класа и настана ад различни характери, навлизане в пубертета, ужас. Завършихме го обаче сега много се колебая дали да не го преместя обаче това преместване е само за една година, защото догодина живи и здрави ще кандидатства след седми и пак ще има смяна. Единственото му удобство е че е на 5 Мин. От вкъщи.

Аз записах дъщеря ми предучилищна в училище, за да може да свикне и да се адаптира към обстановката и реда там.
В първи клас тръгна спокойна и уверена.Една част от децата от групата и бяха в същия клас.Нямаше никакви проблеми ,не усетих как мина учебната година.Има много приятели от класа.Късметлии сме,защото попаднахме на свестни деца и родители.Но и класната ни е страхотен човек и отличен преподавател.Успя да сплоти класа.Аутсайдер нямат.
Децата я обичат и ходят с желание на училище.Не мисля,че е добре да се сменят различни учители още от самото начало.