Когато родителите са против връзката?

Пролетно цвете, грешката не е в теб. Изнасяй се, още повече че работиш. На 25 си, работиш имаш право да излезеш било с приятел, било с приятелки. Те могат да си кажат мнението или да посъветват, но не и да се държат по описания начин.

И в тях е грешката, но и в теб.
Ти си тази, която трябва да сложи границите. Тропни им с крак. Не позволявай такова отношение.
Изнеси се. Не се живее в отровна атмосфера. Като се изнесеш, ограничи си контактите с тях. Ако те питат защо - ами кажи, че нали не ставаш за нищо, пък и вие не ставате за нищо, та не сте ми симпатични, че да си общувам с вас.

Изнасяй се бързо.

Когато си на 25 години и вече работиш, се изнасяш, заживяваш сама, плащаш си житието-битието и изобщо не питаш родителите си дали са доволни от връзката ти, дали може да излезеш и т.н.

Аз не схващам защо се опитваш да угодиш на всички. Нали ти е ясно, че няма как да стане?

Работиш. Имаш ли възможност да се отделиш и да си поемаш сама всички разходи? Ако да, не виждам защо още стоиш. Ако не, мисли в тази посока.

Няма да угодиш никога. Приеми го. Колкото по-скоро толкова по-добре за теб. Спомням си отлично този период 24-25 ,тъкмо завършила,  зле платена работа, в търсене на евтина квартира. Нашите ме убеждаваха да живея при тях. Но за мен това би било катастрофално. Намерих квартира,  която едва плащах,  хранех се с препечени филии с маргарин и макарони със сирене,  но не се оставих да ме манипулират. Ето ме 10г по-късно, с добро проф.развитие и собствено жилище.
Никога не са се изказвали ласкаво за мъж с който излизам,  единя бил много по -голям,  на другия му били неестествено големи очите,  третия имал коремче и т.н. до ден днешен.
Обаче с годините спрях да търся тяхното одобрение. (В добри отношения сме, те си дуднат,  аз се правя че слушам)
В крайна сметка живота си е твой. Ти вече си зрял човек. Сега е момента да решиш в коя посока ще поемеш.

Когато родителите са против връзката..., никой не ги кара да се врат да я изживяват и те. Имат си своя, собствена.

   Пролетно цвете вината не е твоя изобщо. Колко много ми е позната тази история. Родителите ми са същите като твоите - егоистични, консервативни, имат чувство за притежание, като че ли аз и брат ми сме техни вещи и ни командват непрекъснато. Също така и ни заплашват и ни манипулират. Всичко трябва да става както те кажат. Ние с брат ми нямаме право да имаме собствено мнение. Като не ги слушаме и изпълняваме, започва обиждането и ни смазват самочувствието ни. Затова отлично разбирам вашето положение, тъй като съм в същото положение. Брат ми наскоро имаше приятелка и не я приеха. Преди години аз имах приятел, с който имахме сериозна връзка, пак не го приеха и няма да пиша какви епитети сложила родителите ми. Имах приятел от друг град преди 4 години, само приятели бяхме, и от време на време - 2-3 пъти в годината му ходих на гости. Родителите ми мислиха, че имах сексуален контакт с този мъж и за тях е недопустимо жена да ходи в дома на друг мъж. След като съобщавах, че отивах на гости при този приятел и ставаше лют скандал с обиди и изцяло ми смачкваха самочувствието. Нямах никакво настроение, когато ходих при него след всичките тези обиди и крясъци. 

   Чувствам се ужасно в това положение. На една възраст съм, в която вече родителите ми изобщо не бива да се месят в живота ми. Имам чувството, че те ще ме накарат да полудея и да ме вкарат в психиатрична клиника, ако не предприема скоро време да се махна от тях. Постоянен контрол имам. Като излизам някъде, ме питат къде отивам и кога ще се прибера. Постоянно ми гледат в ръцете какво правя. Баща ми забранява да чета английски език, да пускам видеоклипове по английски език, да чета специализирани книги. Не помагам изобщо при готвенето. Опитах се няколко пъти да помагам и започваха да ме учат как се реже определено нещо и постоянно ми висяха над главата, така че да се порежа. На майка ми й помагам в готвенето, когато сме сами. А аз да сготвя нещо - абсурд. Баща ми особено никога не харесва ястията ми и започва да вдига скандал, че съм унищожила продуктите и това пари струва, а аз не знам как се изкарват пари. Баща ми винаги е вдигал скандал, когато си купя нещо ново, било то някаква храна, дреха или някаква друга стока. Започва да се сърди и не говори с мене. Обикновено ми казва прави каквото искаш. Не само на мене ми вдига скандал за купуване на нови неща - на майка ми и на брат ми също вдига скандал и започва едно сърдене.

   Брат ми се изнесе преди няколко месеца в друг град. Няма такива родители, които да мислят лошото на детето си. Постоянно повтарят вкъщи, че той няма да издържи да се справи с живота и ще се върне пак в града. Като си идва вкъщи, започват да му вменяват чувство на вина и постоянно му лазят на нервите.

   Поне мога да споделям с брат ми и се надявам той да ми помогне да се измъкна от този ад. С никого друг не мога да споделя, защото никой няма да разбере положението ми, в което се намирам.

   Да допълня - не търся съвети какво да правя, защото много добре знам какво да направя, но в момента нямам възможност, защото нямам финансови средства. Споделих историята с това момиче, за да разбере, че не само нейните родители са такива. Съветвам момичето да не чака толкова време като мене и да избяга от тях. Да поддържа минимална връзка с тях. Иначе ще съсипят психиката й и ще направят от нея един човек, в който няма да е сигурен в себе си дали ще се справи сама с живота без тях. Да не се надява, че родителите й ще се променят дори да проведе разговор с тях и да им каже как се чувства и защо постъпват по този лош и груб начин с нея. Този разговор само може да доведе до обратния ефект.

 

Това е решението.

Цвете,
Има ли конкретна причина поради която живееш с родителите си? Можеш ли да си позволиш да се изнесеш?
По мое скромно мнение пропускаш най- ценните си години в опити да им угодиш. Сега ти е времето да си живееш живота, да пътуваш, да си навън с приятели или гадже, после като дойдат семейните отговорностите само ще си припомняш тези години.
Аз се изнесох от вкъщи веднага след гимназията и настъпи егати кефа. Купони, гаджета, импровизирани пътувания, в същото време учех и работех по специалността си. Честно ти казвам, чувството да си независим от родителското тяло е безценно.
Сега, 12 години по- късно, вече с дете, отново ги питам дали мога да излезна и да погледат дребната.

Колкото и да повтарят, че правят всичко за твое добро, така е по-добре, притесняват се и така нататък доводи, на всички е ясно (и на теб, и на тях), че на 25 нямат място в личния ти живот. Ако ги попиташ за съвет, подкрепа – да. Но иначе е опит за свръхконтрол, страх от провал, неосъществяване на собствените им очаквания за теб.
Ами, спрете да я играете и двете страни тази игра. Ако те не искат, ти сложи край. На 25 хората раждат, развеждат се, втори път се женят, а ти за едно излизане с приятел имаш тези проблеми с тях. Представям си, ако им кажеш, че си бременна. И те не харесват избраника. Приготви се да те лишат от наследство.

Сложи ясна граница, ще се сърдят малко и ще им мине. Голям и самостоятелен човек си, живей своя, а не техния живот.

Грешката за мен е основно във Вас. Допуснали сте да живеете с мама и тати до 25 години, при положение, че не учите като основно занимание, а работите и следователно имате възможност да се отделите в самостоятелно домакинство.

Тяхното отношение (поне така както Вие ни го представяте, понеже не знаем тяхната гледна точка каква е и дали не смятат, че имат основание да говорят срещу гаджето) не мога да го одобря, но човек е такъв, какъвто е, няма как да се промени, особено пък като вече не е млад. Докато Вие сте пълнолетна и то пълнолетна от 7 години, крайно време е поемете отговорност за живота си. Иначе практически каните родителите си да Ви третират като непълнолетно момиченце на 16.

Не знам с какъв етнос и произход сте, на някои места (примерно помашки или турски общности) семейството и околните са по-консервативни. Трудно ми е да си представя "вечерен час" за момиче на 20 и кусур извън този контекст.

Каквито и да са обстоятелствата, градивното в случая за мен е да гледате Вашите действия или бездействия, а не да се успокоявате, че родителите са си в грешка и да си продължавате както досега.

Ако ми позволите и един малко по-страничен съвет - еманципирайте се (освободете/отделете се) малко и от тази позиция участвайте във връзки. Иначе е доста вероятно да смените покрива на доминантни и налагащи се тиранични родители с някой доминантен и налагащ се, тираничен партньор, който да говори същите работи и да ги търпите, защото сте свикнали...

А какво не харесват на приятеля ти? Ясно е, че намесата им е прекалена, но за всеки случай да се изключи казусът наистина да си в кофти връзка, но да си заслепена.

Честно да си призная, сега от позицията на опита, мога да кажа, че когато родителите ми не са одобрявали някоя моя връзка, в крайна сметка са били абсолютно прави. Далече съм от мисълта, че трябва да се месят във всичко, но ако имат разумни аргументи против момчето, с което си, аз на твое място поне бих ги изслушала...