Да простя ли и как?

  • 23 369
  • 159
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 2 286
Може ли тези, дето пишат бягай, късай, и други подобни, да си сложат ръка на сърцето и да пишат, че не са изневерявали никога? Ей така, да види авторката...
Слагам си и двете ръце. Дори в периода, когато с бившият ми сме били в ужасни отношения, разделени дори, не съм била с друг.

# 151
  • BG
  • Мнения: 887
Аз също не съм изневерявала, колкото и да им е странно на някои хора.

# 152
  • Мнения: 355
Какво странно има? Имам човек до себе си примерно, какво ме интересуват останалите? Сериозно, даже не се заглеждам. Не ми трябват, няма да тръгна да ги свалям, не са ми интересни. За някои може и да съм смотан, няма да се учудя. То пък какво толкова да се заглеждам? Няма да го излагам като експонат тоя човек. Искам партньор, който да ме обича и подкрепя, да е човек отвътре.

# 153
  • Мнения: 572
С това поведение ми изглежда доста несериозен. По-добре го разкарай.

# 154
  • Мнения: 146
Не сте създали семейство и той вече си отива, че това как ще  е за напред? бягай по-далеч от този....

# 155
  • Мнения: 64
Скъпа авторке, дано четеш все още
И аз като теб преди доста време си вярвах, както виждам във въпроса ти, че аз и моичкия и бъдещето ни дете сме 'нормално семейство', и при всички хора подобни неща се случват и преодоляват. Ами истината е следната - боли, но е факт - това НЕ Е нормално семейство, това не е случва при всички останали, и такова отношение не е обичайно, камо ли приемливо. Твоя има всички признаци на явен нарцисист.
Разбираемо е,че искаш бащата на детето ти да е присъстващ баща, но това, което той явно демонстрира като подигравателно отношение към теб, няма да спре , а ще ескалира. Съответно, може и да ескалира спрямо детето ви, мисли за това. Не всеки който е станал баща, уви, е способен или заслужаващ да бъде такъв. Да, биологично той винаги ще е баща на детето, НО си остава човекът , който е, и това не значи, че трябва да бъдете заедно и да живеете заедно. Човекът, който не просто е изневерил, ами най-нагло ти е показал, че за него не заслужаваш уважение /не бил те обичал както преди? Вярвай ми, от горчив опит казвам  - чувала съм същото, това е просто тест, казвайки ти го в лицето той тества докъде може да стигне с теб, и ако останеш след тези думи, ще става все по-лошо и дори страшно.../.
Зависимостта за която ти казват момичетата тук , и която казваш, че нямаш, е нещо съвсем друго. Тук има страх от самота и отказ да се приеме реалността. Вижда се,че ти непрестанно намираш оправдания за това той да те третира така, и не поглеждаш към себе си - това ли заслужаваш? Искаш ли детето ти да расте в семейство, в което майка му бива третирана така?
Дано прочетеш думите ми и те съветвам да потърсиш помощ от психолог, наистина виждам себе си в теб отпреди години, и знам как мислех тогава и какво открих за себе си после. Защото проблемът е много по-дълбок, той е в цялостното ти схващане за теб самата и оттам за всичко около теб, а не във това,че той ти е изневерил.
Успех!

Последна редакция: ср, 01 авг 2018, 14:41 от AirplaneMode

# 156
  • Мнения: 488
Очакваш бебе, грижи се за себе си и за него,мисли за вас. Не предприемай сериозни действия с таткото ,като женитба , купуване на жилище....
Не съм прочела коментарите ,но ако можеш да се оправиш с бебето и разходите сама ,е добре  . В тази ситуация Аз бих му помогнала да се изнесе и бих била много резервирана . Ако иска бъдеще с мен ще трябва да се потруди ,не бих преглътнала просто така ,връзка докато съм бременна. ако това му се размине ще си мисли че всичко може да прави и ти си винаги на разположение.
Ако ти трябва много помощта му, бих била дистанцирана,но бих изчакала с тешение за раздяла.
 За протокола ,реших че емоционално съм done със мъжа си в напреднала бременност с 2рото ни дете( сходна причина)  . Бременноста ми беше рискова и реших че ще натисна "пауза" на осмисляне на поведението му. Нямаше начин да рискувам живота на нероденото ни бебе и моя заради егоизма му. Разведени сме вече  ,но ми отне много време да се реша на тази крачка .

Последна редакция: ср, 01 авг 2018, 09:40 от need_to_vent

# 157
  • Мнения: X
Никой човек не заслужава такова отношение!!! Бил е искрен болезнено до някъде, по това, което пишеш според мен грам не му дреме за вас, просто да не е сам. Незнам, но според мен този човек не заслужава да бъдеш с него,днес е с теб в другата стая, утре в същата стая с някоя колежка. Той дори както обясняваш не съжалява.. Пфф ужасен "годеник" ми се струва. Явно се е скарал с "колежката" и затова изведнъж се е сети за вас! Щом по-никакъв начин не зависиш от него,защо ти е? Не го обичаш според мен вече, че кой ще го обича някой, след подобно неуважение и не си зависима финансово... Мисля, че обичаш просто спомените ви, но той е разрушил всичко, миналото няма да се върне, пък и малкото бебче не заслужава да гледа - семейство по принуда и как не се уважава жената.Все пак, когато си заслепен и не виждаш трезво, мислиш по друг начин, пък и живота всеки си го живее както реши, дано вземеш най правилно решение за себе си!

# 158
  • Мнения: 330
Безкрайно лесно е да се дават някому съвети, но когато сами се сблъскаме с подобна ситуация - нещата приемат различно измерение. Ти си уязвима, наранена, унизена и въпреки това - склонна и замисляща се да простиш, защото все още храниш чувства към този мъж, чието дете носиш и чието дете ти се иска да има нормално семейство, при това с биологичния му баща. За съжаление, съдейки по всичко, което си споделила и независимо, че съм мъж - не виждам и най-малката причина да простиш. Този някой, който в този така тежък и труден момент е склонен да те зареже, заради първата лесна фуста - не заслужава доверието ти и прошката ти. Това, което бих разбрал и което бих се опитал да оневиня, най-малкото от мъжка солидарност би било, ако той е бил до теб от началото до края, ако е демонстрирал чувства, внимание и загриженост към теб и бъдещото ви дете, ако независимо временното увлечение - ти, детето, семейството, сте били и оставате негов основен приоритет, ако се е опитал да запази твоето достойнство, скривайки дискретно авантюра и погребвайки я, ако и когато се е осъзнал. Последното може да звучи фалшиво и лицемерно в очите на всяка една жена, но считам, че никой не е безгрешен и брониран срещу изкушения, както и че в повечето случаи е нужно и трябва да намерим сили да простим. В твоят случай - партньорът ти дори не поставя дилема пред теб как да постъпиш, вашият път с детето продължава, но не и съвместно с биологичния му баща.

# 159
  • София
  • Мнения: 336
А може би не трябва да се фокусираш толкова върху "годеника" си и прошката, а върху себе си.
Съветът за психолог е добър, поработи върху самооценката си, научи се да се обичаш. Защото дори и да не простиш и се разделите, ако не се промениш, има голям шанс да се събереш със същия типаж.
А, ако се заобичаш и проявиш малко здрав егоизъм, много решения ще дойдат сами.

Общи условия

Активация на акаунт