Проблеми с бъбреците, пикочните пътища и пикочен мехур - тема 27

  • 93 962
  • 773
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 46
Използването на памперси увеличава риска от инфекции. Нашето бебе не е получавало такива, но това беше единственият съвет, който ни дадоха. Един вид превенция. Колкото повече инфекции, толкова по-лошо за хидронефрозата.
Връзката е, че никакъв друг съвет не съм получавала и казвам малкото, което мога Simple Smile

# 151
  • Мнения: 17
Използването на памперси увеличава риска от инфекции. Нашето бебе не е получавало такива, но това беше единственият съвет, който ни дадоха. Един вид превенция. Колкото повече инфекции, толкова по-лошо за хидронефрозата.
Връзката е, че никакъв друг съвет не съм получавала и казвам малкото, което мога Simple Smile
Да, и нас това ни посъветваха. Ние сме на почти година и почваме да правим опити с гърнето. Също, ако вдигне температура задължително първо да се изследва урина за да се изключи инфекция на пикочните пътища. При кого ли се консултирате?

# 152
  • Мнения: 46
От Стара Загора сме. На 6 месеца я водихме при Рени Колева (детска поликлиника). Много спокоен и приветлив човек. Също и при Костадинова (единствения детски нефролог в града). Прегледите бяха бързи. Явно няма кой знае какво за гледане и обясняване. При Костадинова чакахме почти 2 часа. И от нея съм доволна, но е припряна, впредвид многото чакащи. Сега ще ходя за второ мнение при нея. Все се надявахме, че положението ще се подобри и не желаех да обикалям от град на град. За щастие така и стана. Въпреки че още искам да чуя второ мнение, за да се успокоя напълно. А и пак ще я заведа след 4 месеца.

# 153
  • Мнения: X
Здравейте мамчета!
Имам син на 2,3 г. Отдавна махнахме памперса, не се е изпускал никога до сега, никога не съм се притеснявала до сега, че може да се изпусне, защото винаги си казваше, но от 6 дни не го прави.
Бяхме при личната лекарка мин.седмица(понеделник) понеже кашляше за да го прегледа, няма температура, нито сополи, просто кашля от време на време. Там той рева много понеже не му харесват такива места, не бяхме ходили на доктор от последната му ваксина(1,5 г.). Та от тази ден нататък той почна да се изпуска (не през нощта),почна да пишка по-начесто през 45-50 мин. и не си казва. Просто казва едновременно като пишка или като се е изпуснал казва "аааа" и се шашка. Мисля си, че не го усеща. Възможно ли е да е настинал и заради това да е.Утре ще пускам урина, но моля някой ако е имал такъв случай да ме посъветва какво да правя и какво може да е . Изведнъж така да се получи много ме притеснява.
Благодаря!

# 154
  • София
  • Мнения: 1 176
Просто го подканяй да пишка по-редовно. Според мен е нещо временно. Пусни си урина за всеки случай.

# 155
  • Мнения: X
Просто го подканяй да пишка по-редовно. Според мен е нещо временно. Пусни си урина за всеки случай.

Благодаря! Вчера сякаш положението беше по-добре. Чакам резултатите от урината.

# 156
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 519
Имам въпрос . 20дни след като приключиха лекарствата за инфекцията , пуснах обикновена урина , много малко левкоцити има 3-4  , чиста е и много се зарадвах , обаче трябваше ли да пусна стерилна отново?
До Сф не стигнахме за преглед на 8ми , тя беше болна .

# 157
  • Мнения: 17
Имам въпрос . 20дни след като приключиха лекарствата за инфекцията , пуснах обикновена урина , много малко левкоцити има 3-4  , чиста е и много се зарадвах , обаче трябваше ли да пусна стерилна отново?
До Сф не стигнахме за преглед на 8ми , тя беше болна .

До колкото знам, ако е чиста обикновената, няма нужда от стерилна. Но най- добре да ти е спокойно звънни на лекуващия и сподели.

# 158
  • Мнения: 805
Аз винаги пусках обикновена и стерилна, от една проба, за да съм сигурна.

# 159
  • Мнения: 12
Здравейте. Обещах на Зарко Петров, че ще опиша подробно нашия случай, затова постът ще бъде дълъг, но се надявам информацията да бъде полезна за в бъдеще на онези, които се сблъскат с нашите неволи.
Имам бебе на 10 месеца, което е с двоен ляв бъбрек. По време на бременността беше установен уголемен ляв бъбрек и съмнения за двойна дренажна система. След раждането в Майчин дом помолих неонатолозите да обърнат внимание на проблема. За съжаление те погрешно ме успокоиха, че левият бъбрек имал само леко разширено легенче и това, което се виждало пренатално, е израснато вече.
40 дни след раждането детето вдигна температура, решиха, че е вирус и всичко мина за 3 дни. Но 20 дни по-късно отново 39 градуса температура. Оказа се, че все пак е сериозна инфекция, беше изолирана бактерия Псевдомонас и лежахме в педиатрията на "Гешов". Установиха мегауретер вляво, уретероцеле и ВУР втора степен, двустранно. След урографията решиха, че горният полюс не функционира и ни изпратиха директно за консултация с уролог за операция. Случайно попаднах на д-р Пеев, тъй като не можах да осъществя никаква връзка с д-р Момчилов. Той препоръча сцинтиграфия. От нея излиза, че бъбреците работят на 50 %, като горният полюс на левия е с лекостепенни нарушения, но явно все пак работи. Даже левият е на 50,24 %.
Куп безсмислени изследвания, непрекъснати антибиотици, ту за профилактика, ту в лечебна доза.
Д-р Пеев видя резултатите от всички изследвания и каза, че ако горният полюс работи, за 1 година уретероцелето и мегауретерът ще го унищожат, ако не се направи операция, и че това не се израства. Но след това каза, че излиза в отпуск до 17 септември,а и все пак нашият случай не е спешен и бебето да си пие АБ като профилактика.
Аз бях писала вече на д-р Джинович, който ми отговори да повторя ултразвука на 6 м. За прегледа на 6-ия месец отидохме при д-р Светлана Маринова. Тя установи, че даже сме закъснели с операцията, че д-р Пеев е искал ненужни изследвания (защото той искаше и ЯМР, за да имал представа за горния полюс и да го отстрани при операцията, защото според него не работел) и ни насочи към д-р Минова. Отидохме и при нея за консултация, докато чаках междувременно отговор от д-р Джинович. Д-р Минова каза да помислим направо за дата и да се подготвя за 2 седмици престой в Пирогов. Предложи единствен вариант отворена операция, отстраняване на уретероцеле и двустранния рефлукс.
Междувременно обаче се появи нова бактерия, която уж убихме с Бисептол, но още преди да свърши лечението, бактерията се появи отново, вече резистентна. Това ме паникьоса и тук много ми помогна Зарко Петров, той ме насърчи да не чакам отговор от д-р Джинович, а направо да отидем до Белград за консултация. Планирах набързо пътуването и въпреки че получих отговор няколко дни преди да тръгнем, в който д-р Джинович ми казваше, че няма сериозен проблем, аз бях решила, че трябва на място да се види.
Добре че отидохме. След прегледа докторът каза, че наистина задръжката на урина заради уретероцелето е голяма, тя се изпишка по време на прегледа и пак остана урина в мехура, и няма да спре растежът на бактерии, докато не се отстрани. Каза, че може да се направи ендоскопска операция за премахване на уретероцеле и рефлукс и ни даде дата за 2 седмици по-късно. Запазих апартамент за след две седмици, като въпреки че докторът ни каза, че 2-3 дни в Белград са достатъчни, аз запазих за 10 дни. Като отидохме в деня преди операицята, бебето малко кашляше и беше боледувала от тридневна треска. Д-р Джинович изписа Панцеф за всеки случай и отложи с два дни операцията. Манипулацията мина сравнително бързо, за отношението на персонала и доктора нямам думи, както и за условията в клиниката. Всички бяха много мили и със страхотен подход към децата, все едно са техни. Нищо общо с български лекари.
След операцията всеки ден ходихме на контролен преглед и казваха, че всичко изглежда много добре. Мегауретерът беше започнал да се свива веднага след манипулацията. Предупредиха ни какво да правим, ако вдигне темпрература и 8 дни след операцията се прибрахме в София. 2 дни по-късно обаче, бебето започна да пишка кръв и да излизат съсиреци. Не бях подготвена за такова нещо. Паникьосах се, звъннах в клиниката в Сърбия, оттам не можаха да се свържат с д-р Джинович и затова реших да отидем в Пирогов. Беше неделя и нямахме голям избор. Там ме посрещнаха със злобни коментари: "Е, като е оперирана в чужбина и сега пикае кръв, ние какво да направим", а сестрата в кабинета по урология ми казва: "Не се обиждайте, ама хич не обичам да работя с деца". В крайна сметка я прегледаха на ехограф, установиха, че има образувание в мехура, което според тях било некачествена операция. Аз ги помолих да ми кажат само дали бебето ще издържи пътуване до Белград, защото смятам да тръгнем още същата вечер, подписах се, че отказвам прием, и си тръгнахме.
След това звъннах пак в Сърбия, свързаха ме директно със Саша, асистентката на д-р Джинович, тя каза да му пратя снимки от ехограф и да не тръгваме за Сърбия, преди да съм получила отговор и че докторът непрекъснато си проверява мейла и когато е спешно, отговаря веднага. Наистина получих отговор до 30 мин. Каза, че мехурът се изчиства, това е нормално, останките от уретероцелето щели да се разтворят и да ги изпишка, и да се успокоя.
След това правихме няколко пъти прегледи с ехограф. Мегауретерът се сви напълно, горният полюс, който д-р Пеев беше готов да премахне, РАБОТИ и се възстановява от налягането на урината вследствие на уретецелето. Спрях да давам АБ на 5 декември (д-р Джинович каза, че вече няма нужда) и оттогава урината е стерилна. Досега пусках всяка седмица, сега вече смятам на 2 седмици да я следя, защото още ме е страх да не пропуснем нещо. Малко се поуспокоих, като виждам вече хубави резултати, но страх лозе пази. Д-р Минова каза, че всичко изглежда добре и просто трябва да си имаме едно наум. Тя всъщност е единствената, която не е правила коментари, че сме избрали операция в чужбина. Аз й казах, че пред ендоскопска и отворена операция, няма как да не предпочета по-малко инвазивната.
За д-р Джинович и професионализма му нямам достатъчно думи, за да изкажа благодарностите си. Благодаря и на Зарко Петров, че през цялото време ми помагаше и ме насърчаваше да действам.
Съжалявам, че толкова време се мотахме и че слушах нашите лекари за толкова ненужни изследвания и лекарства, при положение че всичко е можело да се реши много отдавна. Моят съвет е да правите консултации с няколко лекари, преди да се предприемат каквито и да било изследвания, камо ли интервенции. А относно контакта с д-р Джинович, отивайте на място, особено ако нашите "специалисти" дават зор да оперират. Последното, което ме шокира, беше, когато д-р Минова ми каза, че профилактиката се правела с 1 мг/кг телесно тегло, а на моето бебе бяха изписали 25 мг Ципрофлоксацин, а тя беше 6 кг тогава. Когато попитах защо, тя ми каза, че така било по-лесно за аптекарите, затова нефролозите пишели такава доза. От това направо ми се доповръща. Здравето на децата не ги интересува, важно е да е лесно за приготвяне лекарството или да се вземат пари по клинична пътека. Не искам коментарът да става злобен, затова просто проверявайте. Аз уж бях изчела толкова теми и пак им се доверих, та още ме е яд. Но ако моите неволи са от полза за някого, да не повтаря същите грешки, ще съм малко по-спокойна.
Желая на всички здраве и здрави дечица! Ако някой има нужда от информация за д-р Джинович или за престоя и пътуването до Сърбия, ще се радвам да помогна, така, както помогнаха на мен Wink

Последна редакция: ср, 23 яну 2019, 12:43 от miss.caprice

# 160
  • Мнения: 41
Здравейте, искам и аз да споделя за здравословния проблем на моето дете и ако има и други със същия проблем да обменя информация. Още пренатално беше установено на феталната морфология, че детето ми е с мултикистозен бъбрек. Направих няколко консултации с доц. Буева, но след като родих на 01.04.18г., тя спря да приема поради здравословни причини. Тя ми обясни, че мултикистозният бъбрек няма да функционира, тъй като не се формирал паренхимът, а след раждането трябва да се следи, дали кистите нарастват. В случай че нарастват, трябва да се премахне мултикистозният бъбрек, за да не притиска другите органи. На 20-ия ден след раждането направихме първия преглед при д-р Светлана Маринова. Тя искаше веднага да ни прати на операция за премахване на мултикистозния бъбрек. Ние решихме да изчакаме, тъй като ми звучеше ужасно да се оперира бебе на двайсет дни, без да има особена промяна в размерите на бъбрека, а и без да има някакви видими проблеми. Следващите прегледи бяха при д-р Татяна Цанова и съм доволна, че тя обяснява. Постепенно кистите започнаха да намаляват и засега ситуацията е спокойна. Стискам палци в бъдеще да няма инфекции и продължаваме с редовни прегледи и следене на ехограф.

# 161
  • Мнения: 17
Здравейте, искам и аз да споделя за здравословния проблем на моето дете и ако има и други със същия проблем да обменя информация. Още пренатално беше установено на феталната морфология, че детето ми е с мултикистозен бъбрек. Направих няколко консултации с доц. Буева, но след като родих на 01.04.18г., тя спря да приема поради здравословни причини. Тя ми обясни, че мултикистозният бъбрек няма да функционира, тъй като не се формирал паренхимът, а след раждането трябва да се следи, дали кистите нарастват. В случай че нарастват, трябва да се премахне мултикистозният бъбрек, за да не притиска другите органи. На 20-ия ден след раждането направихме първия преглед при д-р Светлана Маринова. Тя искаше веднага да ни прати на операция за премахване на мултикистозния бъбрек. Ние решихме да изчакаме, тъй като ми звучеше ужасно да се оперира бебе на двайсет дни, без да има особена промяна в размерите на бъбрека, а и без да има някакви видими проблеми. Следващите прегледи бяха при д-р Татяна Цанова и съм доволна, че тя обяснява. Постепенно кистите започнаха да намаляват и засега ситуацията е спокойна. Стискам палци в бъдеще да няма инфекции и продължаваме с редовни прегледи и следене на ехограф.
При нас проблема е друг, но когато Буева спря да приема се насочихме към Венеция Боцова в Плевен. Тя се е обучавала при Буева и я хвалят много.  Пиша този коментар за да помогна на хора, които са по далеч от София... за първо мнение.

# 162
  • Мнения: 8
Здравейте, искам и аз да споделя за здравословния проблем на моето дете и ако има и други със същия проблем да обменя информация. Още пренатално беше установено на феталната морфология, че детето ми е с мултикистозен бъбрек. Направих няколко консултации с доц. Буева, но след като родих на 01.04.18г., тя спря да приема поради здравословни причини. Тя ми обясни, че мултикистозният бъбрек няма да функционира, тъй като не се формирал паренхимът, а след раждането трябва да се следи, дали кистите нарастват. В случай че нарастват, трябва да се премахне мултикистозният бъбрек, за да не притиска другите органи. На 20-ия ден след раждането направихме първия преглед при д-р Светлана Маринова. Тя искаше веднага да ни прати на операция за премахване на мултикистозния бъбрек. Ние решихме да изчакаме, тъй като ми звучеше ужасно да се оперира бебе на двайсет дни, без да има особена промяна в размерите на бъбрека, а и без да има някакви видими проблеми. Следващите прегледи бяха при д-р Татяна Цанова и съм доволна, че тя обяснява. Постепенно кистите започнаха да намаляват и засега ситуацията е спокойна. Стискам палци в бъдеще да няма инфекции и продължаваме с редовни прегледи и следене на ехограф.
При нас проблема е друг, но когато Буева спря да приема се насочихме към Венеция Боцова в Плевен. Тя се е обучавала при Буева и я хвалят много.  Пиша този коментар за да помогна на хора, които са по далеч от София... за първо мнение.
Здравейте. Обещах на Зарко Петров, че ще опиша подробно нашия случай, затова постът ще бъде дълъг, но се надявам информацията да бъде полезна за в бъдеще на онези, които се сблъскат с нашите неволи.
Имам бебе на 10 месеца, което е с двоен ляв бъбрек. По време на бременността беше установен уголемен ляв бъбрек и съмнения за двойна дренажна система. След раждането в Майчин дом помолих неонатолозите да обърнат внимание на проблема. За съжаление те погрешно ме успокоиха, че левият бъбрек имал само леко разширено легенче и това, което се виждало пренатално, е израснато вече.
40 дни след раждането детето вдигна температура, решиха, че е вирус и всичко мина за 3 дни. Но 20 дни по-късно отново 39 градуса температура. Оказа се, че все пак е сериозна инфекция, беше изолирана бактерия Псевдомонас и лежахме в педиатрията на "Гешов". Установиха мегауретер вляво, уретероцеле и ВУР втора степен, двустранно. След урографията решиха, че горният полюс не функционира и ни изпратиха директно за консултация с уролог за операция. Случайно попаднах на д-р Пеев, тъй като не можах да осъществя никаква връзка с д-р Момчилов. Той препоръча сцинтиграфия. От нея излиза, че бъбреците работят на 50 %, като горният полюс на левия е с лекостепенни нарушения, но явно все пак работи. Даже левият е на 50,24 %.
Куп безсмислени изследвания, непрекъснати антибиотици, ту за профилактика, ту в лечебна доза.
Д-р Пеев видя резултатите от всички изследвания и каза, че ако горният полюс работи, за 1 година уретероцелето и мегауретерът ще го унищожат, ако не се направи операция, и че това не се израства. Но след това каза, че излиза в отпуск до 17 септември,а и все пак нашият случай не е спешен и бебето да си пие АБ като профилактика.
Аз бях писала вече на д-р Джинович, който ми отговори да повторя ултразвука на 6 м. За прегледа на 6-ия месец отидохме при д-р Светлана Маринова. Тя установи, че даже сме закъснели с операцията, че д-р Пеев е искал ненужни изследвания (защото той искаше и ЯМР, за да имал представа за горния полюс и да го отстрани при операцията, защото според него не работел) и ни насочи към д-р Минова. Отидохме и при нея за консултация, докато чаках междувременно отговор от д-р Джинович. Д-р Минова каза да помислим направо за дата и да се подготвя за 2 седмици престой в Пирогов. Предложи единствен вариант отворена операция, отстраняване на уретероцеле и двустранния рефлукс.
Междувременно обаче се появи нова бактерия, която уж убихме с Бисептол, но още преди да свърши лечението, бактерията се появи отново, вече резистентна. Това ме паникьоса и тук много ми помогна Зарко Петров, той ме насърчи да не чакам отговор от д-р Джинович, а направо да отидем до Белград за консултация. Планирах набързо пътуването и въпреки че получих отговор няколко дни преди да тръгнем, в който д-р Джинович ми казваше, че няма сериозен проблем, аз бях решила, че трябва на място да се види.
Добре че отидохме. След прегледа докторът каза, че наистина задръжката на урина заради уретероцелето е голяма, тя се изпишка по време на прегледа и пак остана урина в мехура, и няма да спре растежът на бактерии, докато не се отстрани. Каза, че може да се направи ендоскопска операция за премахване на уретероцеле и рефлукс и ни даде дата за 2 седмици по-късно. Запазих апартамент за след две седмици, като въпреки че докторът ни каза, че 2-3 дни в Белград са достатъчни, аз запазих за 10 дни. Като отидохме в деня преди операицята, бебето малко кашляше и беше боледувала от тридневна треска. Д-р Джинович изписа Панцеф за всеки случай и отложи с два дни операцията. Манипулацията мина сравнително бързо, за отношението на персонала и доктора нямам думи, както и за условията в клиниката. Всички бяха много мили и със страхотен подход към децата, все едно са техни. Нищо общо с български лекари.
След операцията всеки ден ходихме на контролен преглед и казваха, че всичко изглежда много добре. Мегауретерът беше започнал да се свива веднага след манипулацията. Предупредиха ни какво да правим, ако вдигне темпрература и 8 дни след операцията се прибрахме в София. 2 дни по-късно обаче, бебето започна да пишка кръв и да излизат съсиреци. Не бях подготвена за такова нещо. Паникьосах се, звъннах в клиниката в Сърбия, оттам не можаха да се свържат с д-р Джинович и затова реших да отидем в Пирогов. Беше неделя и нямахме голям избор. Там ме посрещнаха със злобни коментари: "Е, като е оперирана в чужбина и сега пикае кръв, ние какво да направим", а сестрата в кабинета по урология ми казва: "Не се обиждайте, ама хич не обичам да работя с деца". В крайна сметка я прегледаха на ехограф, установиха, че има образувание в мехура, което според тях било некачествена операция. Аз ги помолих да ми кажат само дали бебето ще издържи пътуване до Белград, защото смятам да тръгнем още същата вечер, подписах се, че отказвам прием, и си тръгнахме.
След това звъннах пак в Сърбия, свързаха ме директно със Саша, асистентката на д-р Джинович, тя каза да му пратя снимки от ехограф и да не тръгваме за Сърбия, преди да съм получила отговор и че докторът непрекъснато си проверява мейла и когато е спешно, отговаря веднага. Наистина получих отговор до 30 мин. Каза, че мехурът се изчиства, това е нормално, останките от уретероцелето щели да се разтворят и да ги изпишка, и да се успокоя.
След това правихме няколко пъти прегледи с ехограф. Мегауретерът се сви напълно, горният полюс, който д-р Пеев беше готов да премахне, РАБОТИ и се възстановява от налягането на урината вследствие на уретецелето. Спрях да давам АБ на 5 декември (д-р Джинович каза, че вече няма нужда) и оттогава урината е стерилна. Досега пусках всяка седмица, сега вече смятам на 2 седмици да я следя, защото още ме е страх да не пропуснем нещо. Малко се поуспокоих, като виждам вече хубави резултати, но страх лозе пази. Д-р Минова каза, че всичко изглежда добре и просто трябва да си имаме едно наум. Тя всъщност е единствената, която не е правила коментари, че сме избрали операция в чужбина. Аз й казах, че пред ендоскопска и отворена операция, няма как да не предпочета по-малко инвазивната.
За д-р Джинович и професионализма му нямам достатъчно думи, за да изкажа благодарностите си. Благодаря и на Зарко Петров, че през цялото време ми помагаше и ме насърчаваше да действам.
Съжалявам, че толкова време се мотахме и че слушах нашите лекари за толкова ненужни изследвания и лекарства, при положение че всичко е можело да се реши много отдавна. Моят съвет е да правите консултации с няколко лекари, преди да се предприемат каквито и да било изследвания, камо ли интервенции. А относно контакта с д-р Джинович, отивайте на място, особено ако нашите "специалисти" дават зор да оперират. Последното, което ме шокира, беше, когато д-р Минова ми каза, че профилактиката се правела с 1 мг/кг телесно тегло, а на моето бебе бяха изписали 25 мг Ципрофлоксацин, а тя беше 6 кг тогава. Когато попитах защо, тя ми каза, че така било по-лесно за аптекарите, затова нефролозите пишели такава доза. От това направо ми се доповръща. Здравето на децата не ги интересува, важно е да е лесно за приготвяне лекарството или да се вземат пари по клинична пътека. Не искам коментарът да става злобен, затова просто проверявайте. Аз уж бях изчела толкова теми и пак им се доверих, та още ме е яд. Но ако моите неволи са от полза за някого, да не повтаря същите грешки, ще съм малко по-спокойна.
Желая на всички здраве и здрави дечица! Ако някой има нужда от информация за д-р Джинович или за престоя и пътуването до Сърбия, ще се радвам да помогна, така, както помогнаха на мен Wink


# 163
  • Мнения: 8
Искам да помоля някои да ми даде телефонен номер или кординати на д-р Джинович.Ще ви обясня защо на синами на задължителния преглед на 6 месеца беше открит проблем с бъбреците .Направихме преглед при д-р Боряна Узунова в Токуда и се оказа вярно беше открита хидронефроза в левия бъбрек 3-4 степен след консултация и с уролог и беше назначено синтиграфия резултата показа че бъбрека работи на 45 % левия и 55%десния след което ходихме при доц.Буева тя казада изчакаме че детето е малко и може да го израстне .Чакахме до 1 годинка но проблема сиго имаше и тогава доц.Буева спря да вдига телефона и беше заминала за чужбина  след което направихме консултация с д-р Маринова която категорично каза че детето е за операция и ни насочи към пирогов към детски уролог там направихме консултация с д-р Пеев и после ямр и така до дата на операцията трябваше да се оперира стеснение на уретера горе където слиза от бъбрека  така ни обясни доктора  и се стигна до операцията и след това ни започнаха проблемите  ,като да вметна че никога не е имал до 1.2 месеца нещо проблем с урината и тем подобни винаги урината и кръвните иследвания му бяха чисти така и вече етори ден след операцията започнаха температури до 39,5  така 14 дни докато овладеят температурата 25 дни след това ни изписаха уж добре и за домашно лечение  след 2 дни  домашно лечение пак вдигна температура  39,5 оказа се вътре болнична бактерия в следствие на операцията  и пак още 15 дена в пирогов  сега детето няма температури и е по добре но има доста левкоцити в урината40-50 и не спадат въпреки  антибиотика  които даваме и на лошото което е че 4 месеца след операцията няма никаква помяна в задръжката  на урината същата задръжка сие както преди операцията .Моля ако някои е имал същите проблеми или подобни нека да сподели  .Отчаяни сме вече със съпругата ми и незнаем какво да правим

# 164
  • Мнения: 4 328
Пишете и-мейл на Д-р Джинович(в началото на темата е изписан). Препращайте го настойчиво всеки ден, до отговор.

Общи условия

Активация на акаунт