психологическият момент при бебеправене

  • 20 254
  • 210
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: X
mira_magdalena
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
след няколко месеца ще стане 1 година. аз съм вече на 33.

# 136
  • Мнения: 5 059
mira_magdalena
Скрит текст:
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
след няколко месеца ще стане 1 година. аз съм вече на 33.

Изобщо не е много,даже още влизаш в графата за нормален период за зачеване.
Но те разбирам,аз ревнах на 2-рия месец опити.Просто си чувствах,че няма да стане.И се оказах права Simple Smile
Иде ти да крещиш,да удариш нещо,чувстваш едно вътрешно безсилие,все едно те разкъсва...познато.
Ще отмине този период.Нали знаеш,че другия месец може да си бременна?
Понякога тези неща наистина искат време,това е. Simple Smile

# 137
  • Мнения: X
mira_magdalena
Скрит текст:
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
след няколко месеца ще стане 1 година. аз съм вече на 33.

Изобщо не е много,даже още влизаш в графата за нормален период за зачеване.
Но те разбирам,аз ревнах на 2-рия месец опити.Просто си чувствах,че няма да стане.И се оказах права Simple Smile
Иде ти да крещиш,да удариш нещо,чувстваш едно вътрешно безсилие,все едно те разкъсва...познато.
Ще отмине този период.Нали знаеш,че другия месец може да си бременна?
Понякога тези неща наистина искат време,това е. Simple Smile

може, вече не знам какво да си мисля. може и да не заслужавам, понякога и това си мисля.

# 138
  • Мнения: 5 059
mira_magdalena
Скрит текст:
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
след няколко месеца ще стане 1 година. аз съм вече на 33.

Изобщо не е много,даже още влизаш в графата за нормален период за зачеване.
Но те разбирам,аз ревнах на 2-рия месец опити.Просто си чувствах,че няма да стане.И се оказах права Simple Smile
Иде ти да крещиш,да удариш нещо,чувстваш едно вътрешно безсилие,все едно те разкъсва...познато.
Ще отмине този период.Нали знаеш,че другия месец може да си бременна?
Понякога тези неща наистина искат време,това е. Simple Smile

може, вече не знам какво да си мисля. може и да не заслужавам, понякога и това си мисля.

И аз това си мисля понякога Grinning
Изоставих предния ми приятел,който беше добро момче,нараних го,влюбих се в друг лудо и го оставих.Сега с това,другото момче се опитваме и не става.И съм решила твърдо,че бог ме наказва....

# 139
  • тук-там
  • Мнения: 5 687
mira_magdalena
ооо,колко пъти съм хвърляла монети във "вълшебни" езера,колко пъти съм си казвала-сега ако това се случи,следващия месец ще забременея...никога не става
Със сигурност не ми е вече идея фикс,с всеки изминал ден ми става по-спокойно,но винаги ще се сещам и ще го мисля Simple Smile За това искам съвет някакъв,защото с-занимавай се с нещо друго и не го мисли,не става.


jullliana
повярвай ми,в абсолютно същото положение съм била.То и сега не съм супер,но мина периода на тотално отчаяние.
Мен много ме надъхват истории на жени,при които се е случило след 2-3-4 години ,дават ми надежда и кураж.
Ти от колко време пробваш?
Трябва нещо наистина значително да се появи в живота ти - голяма промяна, истински стрес, оцеляване и т.н. Моят урок е, че фокусът е нездравословен, а да се измъкнеш от него е възможно само с друг различен фокус. Ако имате проблем, борете проблема! Ако нямате, го търсете! Ако не намерите, ти пожелавам друг клин да избие този!

# 140
  • Мнения: 97
Здравейте момичета, от няколко месеца опити неуспешни все още сме в очакване на нашата рожба. Работим по въпроса. За първи месец следя О. Днес трябва да ми дойде М, но дано ме пропусне. Всеки път когато ми дойде ми иде да рева, тръшкам и удрям, но някаква сила ме съвзема и си казвам другия път, но е много трудно.Мечтата ми за дете е огромна, както и на всяко семейство, което иска дете. Няма рецепта за успокоение единственото нещо , което ми оставя да се моля на Бог да чуе молитвите ми за дете . Няма кой друг да ми помогне.  Моля се за всички Вас да да Ви споходи тази радост.

# 141
  • Мнения: 67
Моя приятелка е в това положение сега и я успокоявам ,че щом няма установен проблем значи ще стане. В крайна сметка трябва да се мисли по мащабно в 21 век живеем. Няма как да не стане Simple Smile
Има всякакви лекарства, лечения, инвитро , донорски яйцеклетки и какво ли не има 100 варианта. Така, че напред нагоре и с вяра.
И да мислиш негативно файда няма освен да се депресираш повече. Аз лично бях си дала едно време и ако не беше станало щях да почвам изследвания и процедури инвитро (има и безплатни) щом не стана по нормален начин ще стане по другия при положение че се здрави .

# 142
  • Мнения: 5 059
Не си мисли,че тези процедури са напълно безплатни.
Дори по фонд да те приемат за инвитро,отива една не малка сума Simple Smile
Парите наистина не са фактор,когато става дума за желанието за дете,но някои хора просто ги нямат...
Винаги съм се ядосвала как има цели кампании,реклами,агитации жените да следят репродуктивното си здраве и да си обръщат внимание ,защото е важно.А в същото време нищо не се прави поне част от това "обръщане на внимание" да е по здравна каса.
Ами че ние дадохме само за един месец 500 лв...И то за най-първичните и основни изследвания.
Ендометриозата,която имам,ако трябва да се лекува,операцията е 1200 лв без болничния престой ,не се покрива от здравна.
За една проста цитонамазка едвам изврънках направление , повечето лекари се мръщят...
Абе,като цяло здравеопазването ни е-дал Бог живот и здраве,само може да се молим да ни няма нищо.

# 143
  • Мнения: 67
Разбира се ,че е скъпо всичко, но има ли желание има и начини .
Да не обръщаме темата в здравеопазване няма смисъл, всички живее в тази безумна система.
Важен е приоритета и нагласата и това, че пътищата за бебе са много ..въпроса е кой ще избереш и дали ще го извървиш или ще се откажеш и разчиташ на сили и поверия

# 144
  • София
  • Мнения: 13 071
Всъщност, много от начините са наистина прекалено скъпи. Моя приятелка за 3 г. имат хвърлени досега над 20 000 лв. отделно от парите по фонда (ползваха 3 опита и им остава само 1). Без резултат. Вече се отчайват, защото нямат финансова възможност да продължат с повече от 1 опит. И при тях не е открит реален проблем. И приоритет имат, и нагласа. Пари вече нямат. Получиха поредно финансиране от касата, но за всичко съпътстващо си трябват средства. Вервам е права. Необходима е по-голяма гъвкавост по отношение на държавата. Фондът също не е държавен, не забравяйте.

# 145
  • Мнения: 5 059
Аз повече се ядосвам на десетките агитации жените да си обръщат внимание.Е,как да си обръщат,като като отидат в първата клиника и ги шамаросват с едни 100-200 лв за добре дошли...
Хубаво е човек да си гледа здравето,знам,че няма как всичко да е безплатно,но поне основните неща може да се поемат.

# 146
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
За психологическия момент: значи, като се казва "Недей да го мислиш", не се има предвид буквално. То е ясно, че като си кажеш "аз НЯМА да мисля за нещо", пак мислиш за него (мислиш, че не трябва да мислиш). Има се предвид да се примириш, че не зависи изцяло от теб/вас и че освен секс, няма какво друго да правиш.

# 147
  • Мнения: 67
хаха много си права svetlana manoleva
Аз като споделих на моята приятелка ,че правим опити и тя няма да забравя какво ми каза."Виж то това си е работа няма време за романтика 5-6 дни около оволацията трябва всеки ден да правиш" И си беше права .

# 148
  • Мнения: 9 196
хаха много си права svetlana manoleva
Аз като споделих на моята приятелка ,че правим опити и тя няма да забравя какво ми каза."Виж то това си е работа няма време за романтика 5-6 дни около оволацията трябва всеки ден да правиш" И си беше права .

Напълно подкрепям приятелката ти. Романтиката в коша. Всеки месец следиш овулация, работиш с пот на челото .. Simple Smile, през времето докато чакаш менструацията планираш следващия месец - така по-лесно се приема, ако теста е отрицателен, вече си имаш план занапред и така. Не е въпроса да не го мислиш, а как точно мислиш за нещата.

# 149
  • Мнения: 36
Това което е написала авторката е толкова ... как да кажа "мен" . Всичко , което мисля описано от друг човек. Вече година и 1 месец опитваме , на никого не казваме освен на най-близките и тъй като сме от много години заедно и скоро сключихми брак , често ни питат хайдее няма ли и вие едно бебе.... това ми бърка в нервната система. Изречението е изречено от хора , при които стана от 1вия път или от 3тия път и сега видиш ли се пазят , че вземело да стане пак... просто се натъжавам. Постоянно разбирам за бременни приятелки и познати, останалите родиха, а ние ... нищо. Почнах да се чудя те ли заслужават повече от нас ? Плача често и се разтройвам , опитвам се да не мисля за това , за да не се тормозя излишно. Направихме си изследвания , само тръбите не съм и всичко е наред. Чакаме и това е , но " не го мисли" може да го каже някой , който не е чакал дълго . Хората, като цяло са много несъобразителни с техните въпроси и дразнят, но както се казва стресът в днешно време си оказва влияние. Преди години да се чуе за инвитро беше някаква рядкост, сега всеки 3ти използва такава услуга и има проблем със зачеването. Не трябва да се губи надежда. Трудно е, когато виждаш как лесно става при другите и ти дават акъл , но всичко е Божа работа. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт