Колко свобода давате на 12-годишните си деца?

  • 20 756
  • 155
  •   1
Отговори
  • Мнения: 133
В класа на дъщеря ми има двете крайности - от такива, които идват сами на училище от другия край на София в тъмно и светло, сняг и пек и кръстосват цяла София сами в извънучебно време, до такива, които още ги водят на училище и не им дават да припарят до магазина под блока сами.  Има и такива, които дори не познават приятелите на децата си, както и такива, които стриктно контролират с кой общува детето.

Къде е вашата граница?

Последна редакция: ср, 13 юни 2018, 09:59 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 28 874
Моят син още е малък, но ще следя темата с интерес.

Едно време сме тръгвали сами в първи клас още, а на 13 г. пътувах с автобус по 1-1,5 ч. до училище сутрин в 6 ч., вечер се прибирах в 20 ч. след втора смяна. Ама тогава времената бяха други....

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Изобщо не може да се сравнява едно време със сега.
Моите на 10,5 год. ходят и се прибират сами от училище, когато е светло. Зимата сутрин ги карам, че е тъмно още. Пускам ги сами до околните магазини и да карат колело из квартала. Винаги с часовник обаче. Вечерен час лятото - 20ч. И ги оставям сами в къщи до максимум два часа. Познавам приятелите им и контролирам с кого играят все още, но скоро вече няма да се поддават за съжаление.
Ако върви така на 12 ще ходят изцяло сами на училище и евентуално и на тренировки, което е през 2 квартала. Ще им увелича вечерния час лятото до 21 ч.

# 3
  • Мнения: 10 966
Запис, на 10 е Simple Smile
Аз съм израснала в голям провинциален град и там децата се разхождаха(-хме) свободно от първи клас (за мен това беше на 6 г.), но тъй като живея от близо 30 години в София и съм обсъждала темата с доста свои връстници междувременно, установих, че тук дори през 80-те не е било популярно деца под 11-12-годишна възраст да излизат самостоятелно извън квартала си и да пътуват с градски транспорт.
Така че явно не е чак толкова по-различно от сега.

# 4
  • Русе/София
  • Мнения: 1 826
На у-ще го водя и взимам/понеже се комбинираме с няколко родителя/.Из квартала ходи сам от миналото лято.Вечерен час 21.Ходи с приятелчета на кино,което е през два квартала.Остава в къщи до полонощ сам,без да го е страх.Може да си направи елементарни сандвичи,салата и други по простички за изпълнение неща.Научен е да споделя с мен без притеснение.Скоро имаха в у-ще пуснат непиличен клип,за което аз разбрах първа,че и го гледах даже.Знам му паролата на телефона.Оставям го да взима решения,на които носи последиците.Може да пусне прахусмокачка,да избърши прах.Прави си сметка на парите,като вече има и сметка в банка от спестявания.

# 5
  • Мнения: 15 223
Синът ми /скоро ще стане на 12 г./ от миналата година си ходи и се прибира сам от училище. Тази година първия срок го карах аз сутрин, защото беше много тъмно и защото така или иначе излизах да разходя кучето. Прибира се сам. Сега - втория срок си ходи и се прибира сам. Карам го и го прибирам, само ако вали. Живеем в центъра на София, а училището му е на 3 спирки с автобус. На тренировки ходи и се прибира сам. На курсове по английски също. Из квартала не обикаля, защото няма къде да ходи. След училище стои пред блока и играе с децата. Вечерен час няма - като се приберат всички се прибира и той. Всяка вечер е различно - един ден се прибира в 21.00 ч, друг ден стои до 22.00 ч. Паролите на телефона ги знам, всеки ден му чета Вайбъра и преглеждам снимки и клипове. Познавам всички деца пред блока.

Отговорности - разхожда кучето сутрин и вечер, когато не е на училище, изхвърля боклука и пазарува.

# 6
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
И моят е на 10, и макар и малко по-особен, понякога го пускам да ходи сам на училище(аз вървя на разстояние,за да съм сигурна, че ще отиде), пускам го да пазарува хляб и мляко от кварталния магазин(като пак съм наблизо) и баща му процедира по същия начин,когато го води или прибира от карате(което пак е в училище).Но ние живеем почти до училището,както казах той има и малко проблеми,обаче вече е време да се научи на малко самостоятелсност...

# 7
  • София
  • Мнения: 5 352
На 13 е. Ходи сам на училище и се прибира сам. Зимата сутрин пътуваше с баща си. В общи линии навсякъде обикаля със съучениците си, но всичко е ситуирано в квартала. В метро не се е качвал сам, както и не е ходил до центъра също сам.

Последна редакция: ср, 13 юни 2018, 14:54 от Игривата слива

# 8
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Синът ми става на 12 другия месец. Сутрин баща му го вози, след училище се прибира сам или обикаля с приятели улиците. Вечер се прибира малко преди да се стъмни. Возят се с колелета, обикалят градската градина. Живеем в малък град. Познавам всичките му съученици и почти всичките приятели извън училище. Почти винаги знам с кой е навън и къде е. Знам му паролите и проверявам месинджър и вайбър.
Отговорности- да изхвърля боклука, но винаги е след напомняне и да оправя стаите, ако е разхвърлял, за което отново трябва да повторя няколко пъти. Давам по 2-3лв, защото не искам да харчи за глупости. Храна не си приготвя, дори и когато има нещо готвено не бърка в хладилника да вади и топли, защото предпочита дюнери, вафли и подобни Angry
Но с това миене на зъби ще ме побърка, постоянно трябва да повтарям да ги измие.

# 9
  • Мнения: 36
Всичко зависи от детето.
Ако му имате доверие и той споделя с Вас, не се притеснява да си вдига телефона пред приятели и да дава обяснения. Не се намира на повече от 30мин от вкъщи, мисля че не е зле децата да имат малко свобода.

# 10
  • Мнения: 4 409
А какъв е смисъла от проверката на вайбър и месенджър, след като те могат да си изтрият това, което не желаят да видите. Моите например нямат никаква история. Не защото крия нещо, а защото живея с инженер, който ми е настроил всичката техника да си трие сама всичко. Сега по навик си трия и кореспонденцията по вайбър, месенджър, скайп и всичко друго, което ползвам. Хронология имам само служебна на пощата.


# 11
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Аз не проверявам нищо. Струва ми се изключително обидно за детето да му ровиш в личната кореспонденция. Ако съм преценила, че е достатъчно голямо, за да има фейсбук или вайбър, значи му имам доверие какво пише там. Но говорим много за безопасността в нета и ги стимулирам да споделят, ако има проблем. За сега работи.

# 12
  • Мнения: 10 993
Моят е на 11г. Водя го и го прибирам от училище. Сменят се два транспорта и детето се страхува да ходи само. Когато ходи при майка ми не му разрешаваме да излиза от затворения комплекс, в който са живее. Тя не го контролира и той е излизал няколко пъти до близък магазин и да се возят в трамвая с разни приятели. Ние живеем на село и познаваме всички деца, с които общува както и родители им. Познавам целия му клас , излизали сме с родителите им. Забранено му е да се качва по строежи, но когато е ходил при майка ми се е качвал в един новостроящ се блок от комплекса. От затворения комплекс не познавам приятелите му, защото не живея там, но майка ми твърди, че не са лоши. Като цяло искам да ми споделя и той го прави, въпреки че забранявам някои неща, то ги прави и после ми казва. Не му се карам, разказвам му какво съм прочела в новините и му показвам статиите във дир.бг.

# 13
  • Мнения: 15 223
Смисъл на четене на Вайбър и Месинджър за мен има. Така следя дали не му се е лепнал някой непознат, който да му пише някакви глупости или да го зарибява с разни неща. И аз говоря много за опасните и вредните неща, но за сега искам да имам някакъв контрол над нещата. Има Фейсбук, но изобщо не го ползва.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 10 493
На 12 г. е почти на 13г. От втори клас ходи и се прибира сам от училище. Тук трябва да подчертая, че училището е на 200м. от блока и се пресича само една междублокова улица. Из квартала обикалят с колелета или скейтове. На автобус сам се е качвал инцидентно 3-4 пъти с други деца. Сега ще се налага да ходи на тренировки с автобус, притеснена съм дали ще се справи. Вероятно 1-2 седмици ще пътува или с баба си или с мен, за да научи маршрута. Вечер играе до 21ч. лятото и 20ч. зимата.

# 15
  • Мнения: 46 436
Сама до и от училище. Не ставахме сутрин с нея, сама се оправяше и излизаше. След 2-ра смяна пак сама се прибира.
Излиза не с приятели из квартала, след разрешение и извън него с метро. Като се обаждаше когато слязат от метрото и когато стигнат, където са тръгнали, в обратна посока също. Имам и всички телефони на децата, с които общува.
Вечер излизане до 22 ч., ако е в двора на училището до нас. Ако е по-далеч до 21 ч.
За дребни настинки, бележки и т.н. сама на педиатър.
Има ФБ, който е запаметен и на моя лаптоп. Влизам от време на време, но не следя всичко.
Засега споделя, но и отношенията ни са по-либерални, така че не се притеснява да казва и по-пикантните неща. Не ѝ спестяваме нищо, от малка е запозната с всички опасности до най-малката подробност и виждам, че благодарение на това действията ѝ са адекватни според ситуацията.
В София сме, в голям квартал.

Отговорности:
Пазаруване - често поема всичко за домакинството.
Стаята си е нейна грижа за чистене, подреждане, сгъване на дрехи.
Събира прането, вади миялната, пуска пералнята, слага/вдига масата (тези неща не прави само тя, те са общо задължение на всички вкъщи, според ситуацията от около 8-годишна се включва и тя).

# 16
  • някъде
  • Мнения: 4 955
 Проверка на кореспонденцията правя, за да видя дали не е направил нещо нередно, не се е скарал с някого или както казва Лейди- да не му се е лепнал някой. Имало е случаи да се карат със съученици заради някакви игри. Не живея с мисълта, че моят е перфектен и безгрешен и затова понякога правя такива проверки.
 А в групата на класа чета понякога, за да видя какво им е домашното и дали имат някакъв проект да правят, защото моят все не е разбрал и не е чул.

# 17
  • Мнения: 518
Сама до и от училище. Не ставахме сутрин с нея, сама се оправяше и излизаше. След 2-ра смяна пак сама се прибира.
Излиза не с приятели из квартала, след разрешение и извън него с метро. Като се обаждаше когато слязат от метрото и когато стигнат, където са тръгнали, в обратна посока също. Имам и всички телефони на децата, с които общува.
Вечер излизане до 22 ч., ако е в двора на училището до нас. Ако е по-далеч до 21 ч.
За дребни настинки, бележки и т.н. сама на педиатър.
Има ФБ, който е запаметен и на моя лаптоп. Влизам от време на време, но не следя всичко.
Засега споделя, но и отношенията ни са по-либерални, така че не се притеснява да казва и по-пикантните неща. Не ѝ спестяваме нищо, от малка е запозната с всички опасности до най-малката подробност и виждам, че благодарение на това действията ѝ са адекватни според ситуацията.
В София сме, в голям квартал.

Отговорности:
Пазаруване - често поема всичко за домакинството.
Стаята си е нейна грижа за чистене, подреждане, сгъване на дрехи.
Събира прането, вади миялната, пуска пералнята, слага/вдига масата (тези неща не прави само тя, те са общо задължение на всички вкъщи, според ситуацията от около 8-годишна се включва и тя).

А в момента на колко години е? Дъщеря ми се включва в домакинските задължения доста успешно от 4 годишна. От тогава и стаята й е нейно задължение. С времето става все по-добра. Но все още мисля,че сме доста далеч от излизане сама,в 1 клас ще е.

# 18
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Жабаа_жаборанаа трудно може да се каже. Много зависи къде живеете, до колко е оживено, минават ли коли, има ли приятелчета, с които да излизат заедно и т.н.

# 19
  • София
  • Мнения: 38 209
Помня много ясно, защото това беше 4 клас и ваканцията след това, когато за пръв път започнах да я пускам сама да си играе в квартала. Като под квартал разбирам нашето каре от улици, двете училища, всичко оградено от 3 булеварда. Зад булевардите беше забранено. Вечерен час ... май беше до 20  ч. Тя така или иначе не оставаше по тъмно.

# 20
  • Мнения: X
Дъщеря ми е почти на 12г. никога не е излизала сама из града/ живеем извън града на около 3-4км от центъра/, никога не е ходила сама на училище, аз я водя и я взимам, ходи на два спорта, на рисуване и английски водя я и я взимам...няма как да стигне пеш до града - до заниманията си, както и няма градски транспорт.
Където живеем няма деца, няма и други къщи, едно дете е, така че няма и как да излезе извън къщата.
Често кани деца от класа си на гости и тя ходи/отново аз я водя и после звъни и я вземам/.
Лятото няма време за размотаване, защото е постоянно по занимания, през учебната година също.

# 21
  • Мнения: 4 409

 А в групата на класа чета понякога, за да видя какво им е домашното и дали имат някакъв проект да правят, защото моят все не е разбрал и не е чул.


Добре де, не е ли по-полезно за детето да отиде един път без домашно и без проект и другия път ще знае да слуша? Така ще се научи, че носи отговорност и, че разсеяността си има последствия.
Не се заяждам, само питам.
Моята е на 7, та тези грижи тепърва ми предстоят.

Жабаа_жаборанаа, дъщеря ми ще бъде първи клас на есен. До сега съм я пускала два пъти сама на  площадката, която е точно пред блока ни. Заградено пространство сме и знам, че няма къде да отиде. Майките на площадката я познават, някои са ми приятелки. Та не е съвсем сама и има винаги кой да я наблюдава. Изпращам я с часовника и поне един път проверявам, освен ако не е дошла поне 5 пъти у нас с други деца за играчки, тоалетна, вода и т.н.

# 22
  • Мнения: 15 223

 А в групата на класа чета понякога, за да видя какво им е домашното и дали имат някакъв проект да правят, защото моят все не е разбрал и не е чул.


Добре де, не е ли по-полезно за детето да отиде един път без домашно и без проект и другия път ще знае да слуша? Така ще се научи, че носи отговорност и, че разсеяността си има последствия.
Не се заяждам, само питам.
Моята е на 7, та тези грижи тепърва ми предстоят.

Ти имаш дъщеря, а и тя все още е малка. Като тръгне на училище, особено в прогимназиален етап ще видиш, че нещата са много далеч от това, което си си представяла преди да тръгне на училище  Simple Smile

Моят синковец е същата работа - често се случва да не е чул, да не е разбрал или да е разбрал, но до половината. Затова и аз следя групата във Вайбър. В повечето случаи е наясно де, но има и изцепки.

# 23
  • Мнения: 11 870
Син на 12г.

Ходи и се връща сам на/от училище в светлата част на деня. Сутрин, в 7ч. зимно време го води баща му, вечер, пак зимно време има случаи свършват към 20 ч.- пак го взема баща му.

За огромно съжаление, тази година имахме една доста неприятна случка, точно през светлата част на деня

Скрит текст:
Едно циганче му пребъркало раницата за пари- той не е имал пари и го е хванало да го души.Държал го е на ръба на едни стълби и го е заплашвал, че ще го бутне. Минавали са хора, детето ми  е викало за помощ, никой не му е помогнал. Сигнализирали сме полицията

Играе от първи- втори клас навън, близо до дома ни.
Пазарува от близки магазини, хвърля боклук, помага при готвенето, събира и подрежда пране.Отскоро глади неговите си неща. След тренировка по плуване или плаж си пере банския

Не бърше прах, поради специфично здравословно състояние.


Няма телефон, имаше за кратко, но в момента- не, поради решение в семейството.
Няма ФБ, защото не желая да го уча ,че правилата се нарушават.Във ФБ следва да имаш 13 навършени години , той все още няма.

В Ютуб търси предимно музика и има доста добре изграден музикален вкус, след като разбира се, мина през простотии като Криско , Ангел и Мойсей и подобна помия.Самият той свири на музикален инструмент.

Не го пускам сам по МОЛове, както правят негови съученици, защото няма какво да прави там.
Играе си с деца от махалата, защото има достатъчно деца, а понякога остава след училище да си играе в двора със съученици.

Сега се сещам нещо- мен не ме пускаха сама на плажа до гимназията, едва в 8-9 клас започнах да ходя с приятелки. Той не е пожелал още да ходи сам, с него си правим компания и често се срещаме там с негови съученици. Но ако поиска сам, тук вече не зная как ще реагирам, май много не ми се иска.



# 24
  • София
  • Мнения: 5 352
Кореспонденцията и аз я чета от време на време. Иначе в домакинството хич го няма. Ако му поставя задачи ще ги изпълни, но сам да се сети- не.

# 25
  • Мнения: 46 436
А в момента на колко години е? Дъщеря ми се включва в домакинските задължения доста успешно от 4 годишна. От тогава и стаята й е нейно задължение. С времето става все по-добра. Но все още мисля,че сме доста далеч от излизане сама,в 1 клас ще е.
След 2 месеца, живот и здраве, става на 14 г. Описаното е така от около 2-ри клас (с изключение на излизането извън квартала).

# 26
  • някъде
  • Мнения: 4 955
А в групата на класа чета понякога, за да видя какво им е домашното и дали имат някакъв проект да правят, защото моят все не е разбрал и не е чул.
Добре де, не е ли по-полезно за детето да отиде един път без домашно и без проект и другия път ще знае да слуша? Така ще се научи, че носи отговорност и, че разсеяността си има последствия.
Не се заяждам, само питам.
Моята е на 7, та тези грижи тепърва ми предстоят.
Вероятно е полезно, но не и за моето. Просто е разсеян ....а може и аз да съм го свикнала лошо, но още от началните класове все не знаеше и не беше записал домашните. Карала съм се, наказвала съм, ядосвала съм се....такъв си е, приех факта, и или звъня да питам, или гледам в групата, или го оставям да се оправя. Тази година е малко по-самостоятелен, но това не значи, че не изпусна 1-2 проекта, а  за 2-3 разбра чрез мен. Ходил е и без домашни....
Това, че моето е такова, не означава че и твоето ще е. Има много изпълнителни деца, има такива, които още от първи клас си учат сами и нямат нужда от помощ, уроците им вървят с лекота и изкарват отлични оценки....е, моето не е такова...изтеглила съм късата клечка явно Wink, но го приех такъв какъвто е Heart....все пак не всеки е роден за професор.....

# 27
  • Варна
  • Мнения: 10 493
D S моя е същия като твоя, почти всеки ден звъня на негови съученици да питам за домашно, та и аз съм изтеглила късата клечка  Joy

Последна редакция: ср, 13 юни 2018, 16:30 от Глухарче

# 28
  • Мнения: 46 436
В 1 клас класната ни каза да участваме в учебния процес, включително с такива подсещания. С времето влизат в час, по-рядко се налага. Аз самата съм много разсеяна, въпреки че в училище изцяло сама съм отговаряла за всичко, така че не, не се учи това и не помага самостоятелността в училище.

# 29
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Имам 2 момичета, на 10 и 12. Като се замисля как живеехме ние, когато аз бях дете (разбирайте миналият век Laughing ) чак ми става мъчно за днешните ни деца.
Карам ги на училище и ги прибирам, малката понякога от занималнята я прибират - пресича се голям булевард без светофар..., рядко се случва да се прибере сама. Каката я карам и прибирам, когато е лошо времето или е много студено, иначе си ходи самичка, цяла тумба хлапета са и вече не сме им нужни. Имат си собствен бюджет, с който всяка разполага и каката винаги има нещо скатано, докато малката вечно няма и 1 стотинка. Изпращам ги до кварталното магазинче да пазаруват, понякога позабравят нещичко и се връщат, но се справят много добре. е, винаги има такса - сладолед, зрънчо или сок, но важното е че се учат да вършат елементарни дейности. Играят двете винаги заедно, когато са навън, каката все следи къде е малката - чувства се отговорна и някак си по-голяма...когато се налага ходят заедно я до книжарница, я на занималня, я на урок...който каквито задачи има и гледам никой да не ги води, а да се учат сами. Сега докато каката е още на училище, малката е на вън с една много мила и страхотна дама, която ми помага с децата при нужда и то защото е наказана, а ми е жал да не я пускам изобщо навън, докато кака й се прибере от училище и е готова да я надзирава. Искрено се надявам и се моля, да успея да ги науча да бъдат отговорни и добри хора.

# 30
  • Мнения: 11 870
D S моя е същия като твоя, почти всеки ден звъня на негови съоченици да питам за домашно, та и аз съм изтеглила късата клечка  Joy

 И аз съм с късата клечка. Simple Smile
Най-любимо: "Ти не видя ли, че в тетрадката ми пише да си нося конец, цветна хартия,прежда  ....и още каквото там"

# 31
  • Варна
  • Мнения: 10 493
D S моя е същия като твоя, почти всеки ден звъня на негови съоченици да питам за домашно, та и аз съм изтеглила късата клечка  Joy

 И аз съм с късата клечка. Simple Smile
Най-любимо: "Ти не видя ли, че в тетрадката ми пише да си нося конец, цветна хартия,прежда  ....и още каквото там"



О разбира се, доста често и аз съм виновна. Я за забравена тетрадка, я за материали, как пък не се сещам всеки път да му проверявам програмата за другия ден  Stuck Out Tongue Winking Eye

Последна редакция: ср, 13 юни 2018, 16:40 от Глухарче

# 32
  • Велико Търново
  • Мнения: 5 661
Дъщеря ми ще навърши 12 год. през ноември. Може да ходи сама на училище/с автобус/, но я водя аз, заради гръбначно изкривяване и носене на раница от 12 кг. Ходи да пазарува до близкия магазин, до книжарницата, /живеем на центъра/, тренировките й се провеждат по-далеч от дома и затова я водя и прибирам оттам аз. За съжаление, няма никакви деца в квартала - ни малки, ни големи...скучно й е лятото и обикновено след работа ходя с нея в парка да кара ролери. През деня чете книги, гледа телевизия, от време на време кани приятелки или ходи тя на гости.
Вкъщи чисти, мие чинии и готви , ако аз й кажа Thinking иначе, не се сеща. Тази година за първи път ще ходи на спортен  лагер сама/не случихме в училище на инициативни класни и не е ходила с класа никъде повече от 1 ден/, та ще я видя как ще се оправи и дали нещо ще забрави Wink

# 33
  • Русе
  • Мнения: 11 913
  Те момичетата други същества. Нищо общо с момчетата.

  И аз като Глухарчето и Светкавица - късата клечка. На тази възраст нямаше сила да го накара да си подреди чантата. Не че на 15 е кой знае колко по-прилежен, но пък за неща, които го интересуват и сам си ги организира - почти всичко е изрядно и в пълна готовност.

   Със спорта ходи от 6 годишен, ама там нещата са много организирани и с режим та него изобщо не го броя за самостоятелно. За първи път на лагер,който не е спортен ходи на 11. На два ходи даже тогава.Нямаше големи поражения. Даже от единия, който беше от лагерите на Явор Киряков и той и ние бяхме много доволни. При Явор - всичко е много точно - лагерите са тематични и режимът е железен, но всички са доволни накрая и се забавляват и учат.
   
   Едва на 14 започна да излиза сам по-далече от тренировките и училището, които ни бяха под терасата,а залата малко по-надолу от улицата. Преди 14 просто нямаше никакво свободно време и приятели извън спорта. Сега вече учил ненаучил най-късно по-това време вече е с колелото на другия край на града, защото там се събират да тренират на една фитнес площадка. Това и само това прави, като излезе. Часът на прибиране е много строго дефиниран. Зимата, когато тренира в зала и остава до към 9 го посрещаме с баща му, щот са едни тъмници и трапища.

# 34
  • Мнения: 10 194
Момче на 12
От 8 годишен сам до и от у-ще на 2 кръстовища или с автобус, ако го мързи Simple Smile водим го като можем и е по път- не редовно, зимата най-често, защото сме в една посока до работа.
С колела и деца из квартала от 10 годишен, но не е голям фен да скитори.
Прахосмукира, простира и мие чинии с неохота, но го прави Simple Smile
Готви си, понякога завъртяни неща (влече го). С домашните се оправя сам, понякога, но рядко правя внезапни пеоверки.
1-4 клас натисках, 5-6 сам св спасява...но се справя прекрасно.
Стои сам вкъщи от 8 годишен, от 10-11 гледа и сеатра си вечер за 1-3 часа ако излезем с баща им. Води я на активности след градина (не далеч от нас).
На екскурзии от 8 годишен, вкл. в чужбина с клуба му, на палатка скаутски и др.
Фейсбук ползва само за игри, хич не го влече да рови и пише.
Към парите е много отговорен, по-скоро спестовен.
Като цяло мога да разчитам ако му поставя задача да я свърши, но самоинициативно трудно Simple Smile)

# 35
  • някъде
  • Мнения: 4 955
D S моя е същия като твоя, почти всеки ден звъня на негови съоченици да питам за домашно, та и аз съм изтеглила късата клечка  Joy
Наши са си Heart това да им е кусура.
Имам познати, чиито деца не спят нощем, ако на другия ден имат контролно и като се замисля май предпочитам нашето пред тяхното....друго си е цял ден да джиткаш с колелото Smiley

# 36
  • София
  • Мнения: 6 149
Преди месец навърши 13 г. От началото на 5 клас, когато първия час започваше в 7:30 ч. ходи и се прибира сам. Училището е на 2 спирки с трамвай. От тогава ходи сам и на курсове, където сменя превозни средства, а за единия прекосяваше половин София. 
Втория срок на тази учебна година се е случвало да води на курс и да прибира сестра си.
Какви са му домашните и дали ги е написал си е изцяло негова грижа. Аз на съучениците му не се обаждам. 

# 37
  • Мнения: 46 436
  Те момичетата други същества. Нищо общо с момчетата...
Моето момиче се очовечи след 13. Преди това не ми се говори. Та не е до пол...

Имам 2 момичета, на 10 и 12. Като се замисля как живеехме ние, когато аз бях дете (разбирайте миналият век Laughing ) чак ми става мъчно за днешните ни деца...
Това зависи от вас, не от времето. Моето дете живее по-свободно от мен някога.

# 38
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Не се сърди, човече, не е точно така. Времената бяха много по-спокойни, играехме до 22, 23ч. навън...едва ли нашите майки са треперели за децата си така, както треперим ние днес. Аз лично трудно бих оставила децата без надзор по този начин, ще им треперя през цялото време. Нито градът ни е същия, нито хората са така сигурни, нито времената са спокойни. Живеейки в столицата ни пък особено, децата ни няма как да имат свободата, която сме имали ние, за съжаление.

# 39
  • Мнения: 46 436
Ние също живеем в столицата. Абсолютно свободно живее детето ми, пак се прибира 22 ч.
Друг е въпросът, че едно време имаше доста безразсъдни действия на родителите, които се бъркат с това, че тогава е било безопасно. Като деца на по 5-6 г. оставяни сами вкъщи и др. подобни.

Мен ме е спирал педофил в далечната 1985 г., многократно съм попадала и на онези, които се самозадоволяват в храстите. Това в центъра на малък, спокоен (уж) град. Разбира се, никой не го казваше вечер в новините. Да чукам на глава досега детето ми не се е сблъсквало с подобни...

# 40
  • Мнения: 15 223
И моя син си живее съвсем свободно. С децата от блока си имат група във Вайбър и през уикендите още от сутринта започват да се разбират кой кога ще е свободен да излиза. Почти по цял ден са навън - пред блока, зад блока, около блока. Имаме късмет да имаме детски площадки и пред, и зад блока. И въпреки, че сме в центъра на София тук е доста спокойно. Вечер стоят до 21 - 22.00 ч. Пред блока постоянно има хора - разхождат кучета или стоят и си приказват. Та изобщо не мисля, че неговото детство е по-лошо от моето.

# 41
  • София
  • Мнения: 38 209
Толкова съм висяла с децата навън, че и дума не може да става за сравнение с нашите. Лятото, вечер, от работа  - в училището и така - до 10. И все още сме така, ама по- рядко с малкия. Дъщерята мине-замине, обади се и пак - по нейните дела.  И на нас ни е кеф де.

# 42
  • Варна
  • Мнения: 10 493
D S моя е същия като твоя, почти всеки ден звъня на негови съоченици да питам за домашно, та и аз съм изтеглила късата клечка  Joy
Наши са си Heart това да им е кусура.
Имам познати, чиито деца не спят нощем, ако на другия ден имат контролно и като се замисля май предпочитам нашето пред тяхното....друго си е цял ден да джиткаш с колелото Smiley

Абсолютно си права. Наскоро майка се оплакваше, че детето и го боли глава. Оказа се високо кръвно. В училище му било много трудно, но в стремежа да се справи отлично се напрягало изключително много. Чак ми олекна, че на моето не му дреме.

# 43
  • Мнения: 24 467
  Те момичетата други същества. Нищо общо с момчетата...
Моето момиче се очовечи след 13. Преди това не ми се говори. Та не е до пол...

Имам 2 момичета, на 10 и 12. Като се замисля как живеехме ние, когато аз бях дете (разбирайте миналият век Laughing ) чак ми става мъчно за днешните ни деца...
Това зависи от вас, не от времето. Моето дете живее по-свободно от мен някога.

Така е- нито полът има значение, нито "времената" чак толкоз. Изключително много зависи от самите родители - да си установят собствените лични проблеми и страхове и прехвърлянето им върху децата. "Едното време" беше време, в които просто нямахме официална информация за това, което случва, още по-малко бяхме подлагани на постоянна атака и промивка на мозъци в насока как всичко е страховито и как изобщо животът е един голям ужас и как откачени и престъпници ни дебнат отвред. И аз като малка съм попадала често на ексхибиционисти и на какви ли още не. Оцелях без травми в тази връзка. 

Моите са момчета, играят сами навън от първи клас в квартала. Малкият сега е на 12 и си ходи на училище с автобуса /пеша сутрин си е далеч/, след това си ходи пак с автобус по следобедните занимания.
Лично аз винаги най-много съм се притеснявала от безразсъдните шофьори. Те са тези, чийто брой скочи доста в последните две десетилетия. Но няма как да карам децата си с кола до пълнолетие. Обективно не ми е възможно. Надявам се просто да оцелеят, а след това - да се спасяват по нормалните държави.

Оставила съм го да се оправя сам с домашните. Не мисля, че на тази възраст ми е вече работа да му ровя в тетрадките и чантата и да го сещам. Ние сме работещи хора, не сме /и никога не сме били/ на отглеждане на собствените си родители /баби и дядовци на нашите деца/, откакто сме станали въобще семейство. Има деца, които имат родител или някоя баба вкъщи по цял ден - вярно е, че по-рядко забравят, но всъщност това не се дължи на техни усилия и подредба, нито на изградени у тях лични навици. Няма цял живот някой възрастен да им виси до гърбовете, все пак. Лично аз смятам, че сега му е времето да свикнат и свикват. Изглежда по-бавно, но това е в сравнение не с тези, които имат постоянен контрол вкъщи /понеже те въобще още нямат такива навици, някой друг върши тази работа вместо тях/, а в сравнение с това, което на нас ни се ще. Ми ще ми се да се оправят сами от ранна детска възраст, но обективно много добре съзнавам, че това е смешно, като претенция и гледам да се повъздържам в тези си мераци. Има научаване и процесът си върви с нормални темпове. Които не са от днес за утре.
Домашни задължения си имат от съвсем малки - чистете на стаята, прахосмукачка /не изисква висше, нито средно образование това/, изхвърляне на кофата, пазаруване от магазина - все неща, от които няма нито да се изгърбят, нито да им се породят неимоверни душевни травми.

Последна редакция: чт, 14 юни 2018, 13:29 от Judy

# 44
  • Пловдив
  • Мнения: 40 599
Присъединявам се...моят утре става на 12  Grinning
Пред блока не излиза...няма просто деца на неговите години.Уговаря се с деца от класа и карат колела,разхождат се.

# 45
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
  Те момичетата други същества. Нищо общо с момчетата...
Моето момиче се очовечи след 13. Преди това не ми се говори. Та не е до пол...

Имам 2 момичета, на 10 и 12. Като се замисля как живеехме ние, когато аз бях дете (разбирайте миналият век Laughing ) чак ми става мъчно за днешните ни деца...
Това зависи от вас, не от времето. Моето дете живее по-свободно от мен някога.

Така е- нито полът има значение, нито "времената" чак толкоз. Изключително много зависи от самите родители - да си установят собствените лични проблеми и страхове и прехвърлянето им върху децата. "Едното време" беше време, в които просто нямахме официална информация за това, което случва, още по-малко бяхме подлагани на постоянна атака и промивка на мозъци в насока как всичко е страховито и как изобщо животът е един голям ужас и как откачени и престъпници ни дебнат отвред. И аз като малка съм попадала често на ексхибиционисти и на какви ли още не. Оцелях без травми в тази връзка. 


+100
 
Най-вече за "времената". Като дете, израсло през 90те, не мисля че точно в най-мутренските, наркомански и безконтролни години беше по-безопасно. Единствено колите по улиците бяха по-малко.

# 46
  • София
  • Мнения: 38 209
Гледах наскоро едно предаване, в което показаха документи, че битовата престъпност е била страшно увеличена 85-89 г. Но разбира се, не се е пишело за това.
А, също така и катастрофите! Въпреки че са били малко колите! Много странен феномен.
И да, аз точно започнах да ходя по дискотеки в мутренските времена /93-94/. Много опасно беше! Сега е много по-спокойно. Тогава "дърпаха" даже от улицата!

# 47
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Времената са си времена, дали прехвърлям страховете на децата си или не...няма еднозначен отговор на този въпрос Simple Smile Аз съм живяла по друг начин и за мен е факт, че моите деца не могат да живеят така. В крайна сметка животът на всяка една от нас е преминал по различен начин, при различни обстоятелства и т.н. Вие имате вашата гледна точка, аз моята. За това с моят съпруг обмисляме да се изнесем от столицата, защото признавам си честно времето тече по друг начин. Животът е съвсем различен и двамата много, много съжаляваме, че не взехме това решение много по-рано.

# 48
  • София
  • Мнения: 38 209
Точно пък с 12-13-14 год. малко тегаво ще се изнесете от столицата.
Къде да го забия на село това дете?
Да го вържа аз да го развозвам за всичко?
Точно сега, като се учи да се самостоятелно?
А като стане време за гимназия какво правим?

# 49
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Всеки вижда нещата си по свой собствен начин. И сега живейки в столицата пътувам час и половина до работа, за същото време, че и по-малко пристигам от населеното място, в което си закупихме парцел. Харесва ми отношението в по-малките села и градове, социалната им политика и грижа за децата. Осигуряването на транспорт от къщата до училище и обратно, гимназията си го осигурява и т.н. да не изброявам. Хората лека - полека се изнасят, поне близките около нас. И сега пътуваме и после ще пътуваме пак, това не ме плаши, нито ме притеснява. Само да сме живи и здрави. Хората на запад пътуват стотици километри...има начин всичко, въпрос на личен приоритет е според мен. Вие имате Вашият начин на виждани, ние нашият. Не мисля, че децата ми няма да са самостоятелни и няма да имат свобода, ако живеят в по-малко населено място.

# 50
  • София
  • Мнения: 38 209
Е, щом сте намерили начин - добре.
Аз наистина гледам нещата от нашата камбанария в квартала, в който всичко ни е на пеша разстояние.

# 51
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Това е идеалният вариант. Извадили сте късмет, което в днешно време не е малко Simple Smile

# 52
  • София
  • Мнения: 38 209
Е, за гимназията ще пътува, това е ясно. Но пак гледам да е на удобно място, а не да става в 5.

# 53
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Зависи и от самата гимназия , към която ще се насочи детето или пък къде ще го приемат...моята голямата догодина ще кандидатства и от сега са пазарлъци...хич не е по ученето, курсове, училище...допълнителни уроци...едното от училищата, към което се е насочила е в центъра, другото в Банкя...от сега настръхвам, ама              " Каквото сабя покаже и честта майко юнашка!" Ще се нагласяме според ситуацията.

# 54
  • Мнения: 46 436
...И сега живейки в столицата пътувам час и половина до работа, за същото време, че и по-малко пристигам от населеното място, в което си закупихме парцел...
Само че като си извън София ще пътуваш веднъж до София и после още час и половина вътре в самия град.
За селцата не мисля, че е кой знае колко спокойно там, предвид това, че на повечето места няма полиция, престъпленията въобще не са рядко срещани.

За гимназията 1-во желание на дъщеря ми е такава, която е точно на спирка на метро, ние също живеем на метростанция, дано я приемат...
Школи, спорт, басейн, всичко ни е на една ръка, сама си ходеше навсякъде. Ако бяхме извън града не мога да си представя дори.

# 55
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Не се сърди човече, не е точно така. Зависи откъде идваш и  откъде минаваш Simple Smile Едно да пътуваш основно по магистрала и после околовръстно, даже не влизаш в града. Мача вече е игран и не е в полза на сегашното положение.

Всичко е въпрос на ситуация и късмет. Оставям децата сами да избират къде да учат, за съжаление няма как да угодим на всички. При всички положения някой ще е ощетен. Имам колеги, които идват от Перник и от Радомир. Пътуват всеки ден и видимо нещата се получават. Никой не казва, че всичко ще е блясък и коприна, но слагаш картите на масата и смяташ плюсове и минуси. И така...

# 56
  • Мнения: 15 223
Аз, като човек, който цял живот е живял в къща в покрайнините на София, а сега живея в самия център мога да кажа, че е много по-удобно и за децата, и за родителите да живеят в София. Всичко е близко - големи супермаркети, училища, болници, кина и т.н. Живеейки извън София майката се превръща в таксиметров шофьор на децата си - буквално. Каране до и от училище, курсове, тренировки. Ако детето иска да остане втора смяна след училище, за да си поиграе малко със съучениците трябва да го прибира, защото е станало късно. Ако не, трябва да пътува и да сменя поне 2 рейса, за да се прибере по тъмно вкъщи и т.н.
А отношенията между хората в подобни квартали - там е пълен ужас. Всички се познават, постоянно има някакви клюки и интриги. Вярвайте ми - единствения плюс е това, че се живее в къща с двор и до там. И пак е относителен този плюс, тъй като разходите по една къща са в пъти повече, отколкото по апартамент. А и работа постоянно се намира

# 57
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Е, така е, има си и плюсове има си и минуси, идеален вариант няма. Ние имаме възможност да живеем в къща само лятото и определено след това не ни се прибира...всеки търси това, което няма.

# 58
  • Мнения: 46 436
Лятото е друго, голяма част от ангажиментите липсват...
Не се сърди човече, не е точно така. Зависи откъде идваш и  откъде минаваш Simple Smile Едно да пътуваш основно по магистрала и после околовръстно, даже не влизаш в града...
Разбира се, но комуникативността на мястото е фактор и при живота в града, съвсем не всички пътуват по час и половина.
За децата - извън града не бих оставила дете в първите класове да пътува, въобще не си го представям 10 годишно в колко часа трябва да стане зимата за 1 смяна, за да успее да стигне в 7:30 ч. И да се надявам, че пътищата са изчистени, като се има предвид, че в столицата не са...
Има няколко много големи теми за живота на село, да не повтаряме всичко от тях. Но като цяло децата в града са свободни, а тези от селата - до много по-голяма възраст са принудени да са с родителите си за всяко излизане и прибиране. Ако има свободен родител с кола и децата са съгласни, няма лошо, но моето дете, например, не би било много съгласно, да не кажа хич, свикнала е с пълна свобода. Ние също сме свикнали да разполагаме с времето си.

# 59
  • Мнения: 15 223
Лятото е друго, голяма част от ангажиментите липсват...
Не се сърди човече, не е точно така. Зависи откъде идваш и  откъде минаваш Simple Smile Едно да пътуваш основно по магистрала и после околовръстно, даже не влизаш в града...
Разбира се, но комуникативността на мястото е фактор и при живота в града, съвсем не всички пътуват по час и половина.
За децата - извън града не бих оставила дете в първите класове да пътува, въобще не си го представям 10 годишно в колко часа трябва да стане зимата за 1 смяна, за да успее да стигне в 7:30 ч. И да се надявам, че пътищата са изчистени, като се има предвид, че в столицата не са...

Точно така. Аз ставах сутрин в 5.30 ч., за да мога да тръгна в 6,15 ч. за училище. Зимата сутрин си мръзнех, като куче на спирката сума време, докато дойде автобуса, който идваше на 30 мин. После се качвах на другия автобус и докато стигнех до училище краката ми вече бяха мокри. Съответно цял ден стоях с мокри крака в училище. Втория срок пък, след училище съучениците ми отиваха на кафе, да се разходят в парка до училището или просто си оставаха в двора до по-късно, защото живееха наблизо, а аз трябваше веднага да си тръгвам, защото ме чакаше малко над 1 ч. път до вкъщи. Последните часове свършваха в 18,30 ч., а зимата по това време вече е тъмно. После, докато си кажем 2 - 3 приказки със съучениците то станало 19.00 ч, после пътуване до вкъщи и се прибирах в 20.00 ч. А те през това време си се мотаят след училище и после хоп - за 5 минути са си вкъщи
Да не споменавам, че когато се разбирахме да ходим на кино винаги трябваше да е през деня, защото иначе трябваше да се прибирам по тъмно. И тръгвах 1 ч и 30 мин. преди тях, защото имах да сменям няколко превозни средства до киното. След киното пак толкова време път. Това си е 3 часа загубено време в път, което можех да го прекарам с приятелите си и това много ме дразнеше

Последна редакция: нд, 17 юни 2018, 12:47 от Lady Cassiopeia Duval

# 60
  • Мнения: 4 122
Това за живота на село изобщо не е вярно
Едва ли има по-свободни деца от селянчетата
Живеем в село на 5км от голям град
Ползваме всички привилегии на големия град но имаме и спокойствието на селото
Синът ми лятото обикаля до 10-10.30 вечерта
Тук всички се знаят и още преди да стане нещо лошо,ще разбереш
Тук времето е спряло в 20 век в най-добрия смисъл
Наши приятели живеят в софия и майката се е превърнала в шофьор
Най-близкото училище е на 15 мин с  кола,а ние затолкова стигаме до центъра на града
Ако живееш в краен квартал ,а детето ти учи в центъра,по-малко ли ще отделяш за път
Но всеки има приоритети и сам избира къде да живее

Последна редакция: нд, 17 юни 2018, 14:49 от The Invisible

# 61
  • Мнения: 46 436
Наши приятели живеят в софия и майката се е превърнала в шофьор
Най-близкото училище е на 15 мин с  кола,а ние затолкова стигаме до центъра на града
Лош избор на място.

# 62
  • Мнения: 10 993
Аз живея на село, но детето ми учи в София и не желае да общува с децата от селото. Причините са комплексни. Та зимата макар и да съм се превърнала в придружител по неволя не е проблем за мен, но лятото 3 месеца и половина се изприщвам. Детето умира от скука и ме побърква буквално.
За справка майка ми живее в така мразените в бг мама затворен комплекс и детето си умира от кеф да ходи при нея и да играе с децата пред блока.
Ако има избор съм с две ръце за апартамент в София, но половинът не ще и да чуе за две стайчета - както се изразява.
Иначе аз съм свикнала с всичко - не ми е проблем и на луната да ида, но за голямото ми дете, определено е проблем. Все пак скоро ще порасне и ще ходи навсякъде сам, така че е въпрос още на една, две максимум три години. Сега ще бъде пети клас, най-много до шести да го водя на училище, надявам се.

# 63
  • Мнения: 4 122
Наши приятели живеят в софия и майката се е превърнала в шофьор
Най-близкото училище е на 15 мин с  кола,а ние затолкова стигаме до центъра на града
Лош избор на място.
Не бих казала
Най-близкото добро училище имам предвид
А след 7ако детето иска да учи в СМГ или друго елитно,едва ли ще си смениш жилището
Ако искаш да ти е удобно,записваш го в най-близкото квартално
Много са факторите
Както казах всеки има различни приоритети
Но да кажеш,че децата на село не са свободни е смехотворно
Не искам да обиждам никой ,но винаги съм мислела че хората се местят в софия по необходимост/ по-добра и платена работа,повече възможности/,но не съм и предполагала че им харесва

Последна редакция: нд, 17 юни 2018, 13:44 от The Invisible

# 64
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Някои хора имат нужда от този шум, количество хора, молове, хипер-маркети и т.н...въпрос на нужди. Аз лично като 5-то поколение градско чедо съм намразила този живот до мозъка на костите си. Е, годините ми също вече се трупат, нуждите ми са различни. Децата ми сами оценяват свободата, която имат там и липсата на същата тук ( в града). Имам тераси ( няколко ) е и? Терасата не може да ти замени двора. Домът ни не е малък, но се чувстваме всички като в килийка. Не се притеснявам от малкото населено място и това, че всички се познаваме, че това града е още по-лошо...живеем с милион съседи, всеки те гледа, коментира, чудиш се къде да паркираш, прах и мръсотия, въздуха не се диша и т.н., въпрос на приоритети. Не мога всеки път да сменям жилището си, само за да им е удобно на децата ми за училище, а както са 2?! А планираме и трето....като си спомня каква борба беше за градина и като се наложи да напуснем тогавашната ни квартира и купихме собствен дом - 40мин. до градината, после 1 час до работа в час пик...висиш като сопол...Едно време нямаше толкова интернет, кината бяха на преден план...сега животът е друг, стреса, мръсотията...София вече не е това, което беше преди 20-30г. Да, заплатите са други, но и разходите също...Брат ми се изнесе с жена си в друг много по-малък град пред 2г. ами сега благородно им завиждам. Просто си зависи кой какво търси...от какво има нужда, какъв живот иска да живее. Факт е че аз също съм изненадана, че децата искат и те да се изнесем на село, нещо което определено ме учудва, защото от тях очаквах най-големия отпор. Пък като станат на по 18 - ето ти самостоятелност, идват в града, имат къде да живеят..ще се справят сами. Малката иска да учи извън България...каката тя още не знае какво иска...всеки си хваща пътя и така... Аз лично не се чувствам свободна в големия град, имам нужда от двор, от въздух, от свобода и самостоятелност...въпрос на лични усещания Simple Smile за това и хората сме различни, етапите от живота ни също "всичко тече, всичко се променя Simple Smile "

# 65
  • Бургас
  • Мнения: 3 559
Моят син е на 11. Свободно си се разхожда из квалтала, ползва и градски транспорт. Кварталът ни не е лош - близо е до центъра, голям парк, мол, но се "пръска по шевовете" вече. Прашен и шумен, особено лятото. Дори паркът, при все колко е голям, ми се струва тесен събота и неделя от деца, колички, колоездачи, все се блъскаш в някого ...Аз лично бих искала една китна къщичка в Сарафово например, с дворче, айде може и без гледка към морето, ще се прежаля  Laughing   Тихо, свежо, зелено, морето ти на метри...центъра на 15 -20 минути с кола...А дано, ама надали.  

# 66
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
rosi81 ауууу, пу пу! няма да говориш така, мечтай, момиче...не знаеш какво ще ти поднесе бъдещето Wink

# 67
  • София
  • Мнения: 38 209
Аз не съм се "местила" в София. Даже от квартала не се преместих. От както аз бях първи клас, тук имаше 6 и повече училища. Достатъчно свобода да избираме.
Все още е тихо, но в последните месеци и в кварталния магазин започнаха фа св трупат опашки по всяко време, което ме изнервя.
Както и да е, темата не е за това.

# 68
  • Бургас
  • Мнения: 3 559
rosi81 ауууу, пу пу! няма да говориш така, мечтай, момиче...не знаеш какво ще ти поднесе бъдещето Wink
Ами да, това ми остана, да си мечтая Laughing

# 69
  • Мнения: 46 436
The Invisible, темата е каква свобода даваме на децата си, затова другото го слагам с крит текст.
Решението зависи от разбиранията на родителите и характера на детето. Дори да са на едно и също място, децата разполагат с различна свобода, толкова, колкото майката и бащата са преценили. Не противопоставяме града на селото, а просто авторката искаше да види къде е решението ѝ спрямо другите в аналогично на нейното населено место Hands Plus1

Скрит текст:
Не бих казала
Най-близкото добро училище имам предвид
А след 7ако детето иска да учи в СМГ или друго елитно,едва ли ще си смениш жилището
Ако искаш да ти е удобно,записваш го в най-близкото квартално
Много са факторите
Както казах всеки има различни приоритети
Но да кажеш,че децата на село не са свободни е смехотворно
Не искам да обиждам никой ,но винаги съм мислела че хората се местят в софия по необходимост/ по-добра и платена работа,повече възможности/,но не съм и предполагала че им харесва
За гимназията не мисля, че е кой знае какъв проблем пътуването в рамките на града. Все пак говорим за големи деца. Така че което и да е елитното училище свободата пак е пълна за живеещите в самия град.

Имам достатъчно близки, живеещи извън него, включително от класа на детето ми, затова пиша, че има значително по-малко свобода, отколкото живеещите в града. Пример - дъщеря ми сутрин става за 1 смяна, оправя се сама и си излиза, ние дори не ставаме. Дали ще е до кварталното училище на 5 мин. пеша или в гимназия на 20 мин. с метрото, няма значение, съвсем сама се оправя. След училище се мотае с приятели, прибира се, учи, после пак излиза и т.н. Тичат по поляните, големи зелени пространства, поддържани, окосени, обезпаразитени. В жегите са под някое дърво на хладно (ако е много жега, сега като по-големи, отиват до близкия МОЛ на климатици, но като цяло предпочитат на открито). Прибират се по тъмно, ако е ваканция - 22 ч.
2 смяна 7 час свършва в 19:20 ч. Остават да дивеят в училището или по градинките.

От 2 клас ходи сама на училище (има голям избор от училища, до които може да ходи сама), школа език (3 са около нас), басейн, спорт и т.н. На нищо не сме я водили ние. На педиатър, ортодонт също вече сама ходи.

Съседите се познават, ако възникне нужда от помощ все има някой навън и реагира.

Ето така израсна детето ми, пълна свобода.
Скрит текст:

Нейните съученици, които не живеят тук са с родители плътно зад тях, каране до училище, прибиране веднага след часовете, няма как да са с приятелите си след/преди училище или в почивните дни. На местата, където живеят няма много деца.

Извинявам се за дългото обяснение, но искат да изясня какво имам предвид с това, че децата в града са по-свободни. Разбира се, ако става дума за малко населено място, но детето учи там и приятелчетата му са пак там, тогава има същата свобода. Но ако е зависимо от родителите си за всичко, за да се придвижи, тогава я няма.

Последна редакция: нд, 17 юни 2018, 19:48 от Не се сърди, човече

# 70
  • Мнения: 4 122
Не се сърди човече ако не знаех че живееш в софия,никога нямаше да се сетя че говориш за този град Grinning
Казахме си мненията,но няма как да се убедим
Много се радвам ,че доста хора мислят като теб, иначе селата щяха да се пренаселят

Последна редакция: нд, 17 юни 2018, 17:56 от The Invisible

# 71
  • Мнения: 15 223
Само да ви кажа, че колкото хора се пренесоха от центъра на София на мястото, където съм израснала, толкова и хора от там се преместиха в София. И то заради нещата, които описах по-горе. Говоря за селата/кварталите след Околовръстен път. Така че не е чак толкова масово преселването на Софиянци извън София. Просто всеки иска това, което няма в момента, защото това, което цял живот е имал вече му е писнало и може да си позволи промяна  :

# 72
  • Мнения: 46 436
Не се сърди човече ако не знаех че живееш в софия,никога нямаше да се сетя че говориш за този град Grinning
Казахме си мненията,но няма как да се убедим
Много се радвам ,че доста хора мислят като теб, иначе селата щяха да се пренаселят
На мен също ми е странно, когато хората пишат, че децата днес не са свободни, защото всичко около мен живеят, както описах, абсолютно свободно.
Но отново подчертавам, че това няма никаква връзка с решението на село или в града. Не агитирам за живот в града, още по-малко в София, споделям само какъв е той там. На мен не ми е била цел, приеха ме тук да уча и така се стекоха нещата. Не смятам и че относно свободата има разлика дали детето ще е в София, Варна или малко градче, решаващото е какви са разбиранията на родителите му.

# 73
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Момичета, да попитам тези от вас, които имат щерки, как им позволявате да ходят облечени в училище и как възприемате наличието на маникюр и лак на 10-12г. момиченца? Как разбирате това - като свобода или?

# 74
  • София
  • Мнения: 3 960
Момичета, да попитам тези от вас, които имат щерки, как им позволявате да ходят облечени в училище и как възприемате наличието на маникюр и лак на 10-12г. момиченца? Как разбирате това - като свобода или?

Дъщеря ми завърши 6 клас. Момичетата в класа ходят масово с дънки, тениски и суичери, напоследък с къси панталонки. Някои момичета започнаха да слагат спирала, едно момиче беше с боядисана коса в нач.на уч.година, но не повтори. Нищо скандално не виждам, нещата са умерени.

# 75
  • София
  • Мнения: 38 209
Моята дъщеря сама не иска да носи къси панталони на училище, защото им се карат. От 10 г. нататък давам лакове, а от м.г. си има свои гримове и парфюми. Не го приемам като свобода. Аз го правя и тя го прави  - това е.

# 76
  • София
  • Мнения: 3 960
Моята дъщеря сама не иска да носи къси панталони на училище, защото им се карат. От 10 г. нататък давам лакове, а от м.г. си има свои гримове и парфюми. Не го приемам като свобода. Аз го правя и тя го прави  - това е.

Да, и на нашите едната зам.директорка се беше опитала да прави забележки. В стаите обаче в края беше над 30 градуса. Дъщеря ми ходи с тъмно-сини бермуди, такива:

   http://www.mohito.com/mo/en/collection/all/shorts/s … -shorts-with-belt, не виждам нищо скандално като (консервативен) родител....

# 77
  • Мнения: 46 436
С дънки (дълги и нескъсани) + тениска с любимите ѝ метъл групи ходи на училище.
Маникюр разрешаваме от 7 клас, аз ѝ го правя, гледам да не е нещо крещящо и да не са много дълги.
Намирам го за нормално, за прекалено свободно бих приела разголени гърди, предизвикателно облекло, тежък грим, прекалено дълъг маникюр и т.н.

# 78
  • Велико Търново
  • Мнения: 5 661
Дъщеря ми сега ще е 6 клас, в нейния клас тази година имаше само едно момиче, което си беше направило 2-3 кичура с перманентна боя, грим не носеше никое. Моето дете предпочита дънки, клинове, но когато се стопли ходеше и с къси дънкови панталони и тениска. Директорът беше правил забележка на нейна съученичка заради блуза с паднал ръкав и разголени рамена, в правилника на училището е записано как следва да се обличат учениците - без неприлично облекло, грим и т.н. и го четат всяка година в началото.
Лак на училище на този етап не позволявам, само през ваканциите.
За грим не проявява грам интерес.

# 79
  • Мнения: 15 223
В класа на сина ми всички момичета бяха с грим на завършването. Някои бяха прекалили доста, обаче. Едно от момичетата беше с ФД и доста тежък грим. Но повечето бяха само със спирала и червило. Според мен още им е рано за гримове, но може и аз да съм старомодна.

# 80
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
Явно и аз съм старомодна. На училище грим и лак не им позволявам, само през ваканциите. Голямата почти не проявява интерес, малката ми е по-кокетна. Сплитам коси, правим прически и т.н., но до там. В училищата им не позволяват къси панталонки, най-много до коляното. Малката ходи с тениска - униформа за училището, при голямата нямат. Всички след малката вече са задължени да носят пълни униформи. На празненството за завършване на 4-ти клас имаше доста гримирани момичета и когато г-жата им направи едно обръщение към тях на раздяла и много от тях съвсем естествено се разплакаха и...изведнъж осъзнах, че май само на моето дете не му се е размазала спиралата и е без червило и фон-дьо тен. Питам ви не случайно...искам да сверя часовника си. Хем искам да ги науча на правила и ред, да могат да намират разлика кога, къде, какво е позволено и е редно...хем не ми се иска да съм майка-цербер, която държи децата си за гушата. Малката искаше да й правя цветни кичури, защото в класа им имаше боядисано с перманентна боя дете, аз не позволих. Няколко девойки после се бяха събрали и бях боядисвали косите си със степче.

# 81
  • София
  • Мнения: 38 209
О, 4 клас, тя самата не е имала желание да се гримира.
Може би гланц слагаше.
Сега е 7ми и се клепа яко. В смисъл употребява продуктите доста бързо. Но иначе се консултира с мен, а аз съм привърженик на No make up make up - т.е. да се слага така, че да не личи.
Но някак - правила и ред звучи тежко. Правилото за грима е като навсякъде - да е адекватен на обстановката, дневен, без черни моливи, ярки червила и сенки и пр.

# 82
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Наречете ме задръстена, но в 4-ти клас гримове, спирали, сенки?!? Flushed
Вярно, че съм от друго поколение....  при нас само едно момиче ходеше доста гримирана, с токчета, дамска чанта и разни костюми, но бяхме вече 9ти клас и вке пак ми беше леко странно.

Последна редакция: пн, 18 юни 2018, 11:40 от D S

# 83
  • Мнения: 46 436
В нашето училище няма гримирани в 4 клас. Към 6-7-ми се появяват изключения - по 2-3 за випуск (5 паралелки).
Не е масово със сигурност.

# 84
  • Мнения: 4 663
Моята е седми клас и си слага ББ крем ,спирала и безцветен гланц,лак бих позволила,само и само да не си гризе ноктите Sad Понеже изкара много добри отценки на матурите,ще и позволя да си боядиса краищата на косата в зелено,голяма простотия,но обещах,пък и не съм очаквала ,че ще закове  петици, и то  по математика - най-много четворка предвиждах ,но се радвам ,че си заслужи зелената грива -на есен се реже ,ъф корс!
Има си гадже,една година по -голям,излизат по центъра да се мотат,по два -три часа на ден.

# 85
  • Мнения: 46 436
Ние за прически, стига да не са кич (в нашите очи), даваме голяма свобода. Краища позволяваме да се боядисат, веднъж го направи и ѝ мина меракът. В училището ни не правят проблем, радват им се даже учители, близо до пенсия.
На живо не бяха така ярки.
Скрит текст:
Имаше и обръснато от едната страна.

Не ходи с грим, въпреки че има и вкъщи се маца. Навън само коректор слага, ако има пъпка.

# 86
  • Мнения: 4 663
Ние за прически, стига да не са кич (в нашите очи), даваме голяма свобода. Краища позволяваме да се боядисат, веднъж го направи и ѝ мина меракът. В училището ни не правят проблем, радват им се даже учители, близо до пенсия.
На живо не бяха така ярки.
Скрит текст:
Имаше и обръснато от едната страна.

Не ходи с грим, въпреки че има и вкъщи се маца. Навън само коректор слага, ако има пъпка.
Eй,точно такова нещо иска ! Как се прави,исветлява ли се косата преди боята?После като падне,как стои?

# 87
  • София
  • Мнения: 38 209
На моята дъщеря й бях накупила оцветяващи шампоани цвят "Вишна".
Ама падна цвета отдавна и тя се подстрига на дълга черта.

# 88
  • Мнения: 46 436
Как се прави,исветлява ли се косата преди боята?После като падне,как стои?
Да, обезцветява се първо, не стои много дълго, май и месец не издържа. Очаквах по-дълготраен ефект, но тези бои бързо падат. Така стои като падне:
Скрит текст:
Вече го отряза, няма поражения по косата.

# 89
  • Мнения: 4 663
Благодаря! Много яко стои и като падне боята,разсея всичките ми колебания,определено !

# 90
  • Мнения: 3
Имам дъщеря на 10 без баби и дядовци.
ЗА жалост , нямам смелоста да я оставям сама!
Хубавото за мен е, че имам козметично студио и цяло лято е с мен на работа ( не работя на място където няма как да я взема)
Може би преча на нейната самостоятелност, но дори пред блока няма деца, защото всички са на село!
 Не бива да оставяме децата си без надзор! Кога обаче , е време да ги пуснем сами...не зная!

# 91
  • Варна
  • Мнения: 10 493
На 10 смятам, че са достатъчно големи, за да могат да останат 2-3 часа сами в къщи да си се занимават със своите работи. През това време можеш я да и звъниш да я проверяваш, я някоя комшийка да и хвърля по някой поглед. Не казвам да ги оставаме безконтролни, но е време да пуснат полата на мама.

# 92
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Добре, ако времената извън вкъщи са се променили ..ама вкъщи ? В момента според мен е къде-къде по-безопасно да се остави дете в домашни условия отколкото преди 20-30 години. На 10 освен себе си гледах и брат си вкъщи ( че и го вземах от детска градина. )  Peace

# 93
  • Мнения: 46 436
Едно време бяха доста безотговорни родителите в това отношение. Имаше и доста пострадали, но разбира се, това не се съобщаваше вечер в новините.
Мен не са ме оставяли сама. Дъщеря ми също. Оставяме я от 11-годишна за час максимум, след 12 вече за повече. Не се притеснявам от нейните действия, тя е разумна и кротка, по-скоро ме е страх от пожар в съседи, земетресение, задавяне... То голям човек не винаги успява да вземе правилното решение, а какво остава за дете.

# 94
  • Мнения: 11 870
Скрит текст:
Имам дъщеря на 10 без баби и дядовци.
ЗА жалост , нямам смелоста да я оставям сама!
Хубавото за мен е, че имам козметично студио и цяло лято е с мен на работа ( не работя на място където няма как да я взема)
Може би преча на нейната самостоятелност, но дори пред блока няма деца, защото всички са на село!
 Не бива да оставяме децата си без надзор! Кога обаче , е време да ги пуснем сами...не зная!

Няма ли някакви летни занимания за деца- спорт, лагери или зелени училища през лятото? Цяло лято за едно дете да ходи на работа с майка си ми се струва малко натоварващо за детето.

Аз съм оставала сама от ІІІ клас, защото с майка ми бяхме в различни училища и на различни смени.Палех си сама нафтова печка, но бях добре инструктирана, понякога дори готвех- нещо простичко, учех си сама, после излизах на улицата.И интересно, че бях сред най-протектираните деца, останалите обикаляха града от по-ранна възраст.

Времената наистина са различни, но опасности винаги е имало и ще има.

Вчера ,около 9ч. буквално щях да оскубя две самостоятелни гъски на около 14-15 години. Ясно е, че на тази възраст няма как в 9 сутринта да ги води някой за ръчичка, ама най-демонстративно и без да се огледат пресичат светофар на червено. В резултат една кола едва не ги помля, ами и за малко да се качи на тротоара, защото нямаше накъде. Добре, че там по случайност нямаше пешеходци, само на нашата страна имаше.Имаха късмет, че се забави зелената светлина иначе щях да ги настигна и поне скандал да направя.

Последна редакция: вт, 19 юни 2018, 12:10 от Светкавица

# 95
  • Мнения: 46 436
Въобще не се учудвам. Често ми се случва баба или родител да претича на 20 метра от светофара или на червено, влачейки дете след себе си. Ще се разпаднат, ако направят няколко крачки или изчакат 1 мин. Когато станат самостоятелни по навик повтарят същата простотия. Затова съм за повече часове в училище на тази тема, като  не могат родителите им да ги научат, поне държавата...

Последна редакция: вт, 19 юни 2018, 15:21 от Не се сърди, човече

# 96
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Въобще не се учудвам. Често ми се случва баба или родител да претича на 20 метра от светофара или на червено. Ще се разпаднат, ако направят няколко крачки или изчакат 1 мин. Когато станат самостоятелни по навик повтарят същата простотия. Затова съм за повече часове в училище на тази тема, като  не могат родителите им да ги научат, поне държавата...

О да. Пресен случай от снощи, един дядо си пресече на чисто червено. За къде бърза кой знае, вероятно за Кауфланд.  1 минута да изчакаш супер проблемно.

# 97
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Едно време бяха доста безотговорни родителите в това отношение. Имаше и доста пострадали, но разбира се, това не се съобщаваше вечер в новините.
Мен не са ме оставяли сама. Дъщеря ми също. Оставяме я от 11-годишна за час максимум, след 12 вече за повече. Не се притеснявам от нейните действия, тя е разумна и кротка, по-скоро ме е страх от пожар в съседи, земетресение, задавяне... То голям човек не винаги успява да вземе правилното решение, а какво остава за дете.

Покрай мен явно не е имало отговорни  Mr. Green Защото 100% от децата в блока, които хич не бяха малко по онова време, бяхме самосиндикални единици на тази възраст. Което включваше освен да се нахраниш и научиш и да свършиш някаква полезна дейност евентуално из вкъщи. Реакция в извънредни ситуации - бяхме подробно интруктирани (все пак блок на военни - буквално са ни правили тренировки пред блока при ситуация пожар, бомбардировка  Mr. Green и т.н.).
За несъобщаването в новините най-вероятно си напълно права.  Peace

Пфф това за пресичането особено на майки, хванали децата си за ръка, всеки път ме втрещява. Как точно ще се научи да пресича правилно, като мама му показва 101 различни начина как не се прави ?

# 98
  • Мнения: 24 467
Въобще не се учудвам. Често ми се случва баба или родител да претича на 20 метра от светофара или на червено, влачейки дете след себе си. Ще се разпаднат, ако направят няколко крачки или изчакат 1 мин. Когато станат самостоятелни по навик повтарят същата простотия. Затова съм за повече часове в училище на тази тема, като  не могат родителите им да ги научат, поне държавата...

Всеки ден виждам как възрастни хора пресичат точно като овце - където им скимне. Това далеч не е проявление - запазена марка на непълнолетните.

# 99
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Въобще не се учудвам. Често ми се случва баба или родител да претича на 20 метра от светофара или на червено, влачейки дете след себе си. Ще се разпаднат, ако направят няколко крачки или изчакат 1 мин. Когато станат самостоятелни по навик повтарят същата простотия. Затова съм за повече часове в училище на тази тема, като  не могат родителите им да ги научат, поне държавата...

Всеки ден виждам как възрастни хора пресичат точно като овце - където им скимне. Това далеч не е проявление - запазена марка на непълнолетните.


Абсолютно. Близо до вкъщи има спирка на трамвай и срещу нея хранителен магазин, пешеходния светофар е буквално на 20 метра. Ами масово баби и дядовците правят директен транзит към магазина..

# 100
  • София
  • Мнения: 38 209
Светкавица, това да не се е случило в Младост 4?

# 101
  • Мнения: 11 870
Светкавица, това да не се е случило в Младост 4?

Не, поне на 500 кв оттам Simple Smile

Във Варна, близо до окр. болница
Много ме ядосаха, но веднага си спомням, че не веднъж съм виждала майки, които все бързат и си позволяват да минат на червено.Разбира се, сигурно казват на децата , че не е правилно, но примерът е заразен. Отделно, че на тийн възрастта всички се мислят за безсмъртни, а какви поразии могат да се случат от едно непремерено поведение...

Баби и дядовци не съм виждала на червено да минават, страхуват се чак от такива екстремности, но да, минават не където трябва, не се съобразяват с пешеходни пътеки.За по-лесно, пак без да мислят много.

# 102
  • Мнения: X
Добре, ако времената извън вкъщи са се променили ..ама вкъщи ? В момента според мен е къде-къде по-безопасно да се остави дете в домашни условия отколкото преди 20-30 години. На 10 освен себе си гледах и брат си вкъщи ( че и го вземах от детска градина. )  Peace
Не смятам така и ще обясня защо.

При евентуално земетресение, пожар, наводнение , обир или авария на тока примерно много възрастни се панират и забравят мерките за сигурност, а камо ли едно дете. Това, че навремето е имало много безотговорни родители не е панацея за настоящето.

Нашето момиче също е на 10 и не е оставяна сама за повече от 10ина минути в последната година само.

# 103
  • София
  • Мнения: 38 209
На 10 са малки още. Помня как излизахме с голямата, а тя вземе та се запилее отзад на училището и ние й се карахме.

# 104
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Добре, ако времената извън вкъщи са се променили ..ама вкъщи ? В момента според мен е къде-къде по-безопасно да се остави дете в домашни условия отколкото преди 20-30 години. На 10 освен себе си гледах и брат си вкъщи ( че и го вземах от детска градина. )  Peace
Не смятам така и ще обясня защо.

При евентуално земетресение, пожар, наводнение , обир или авария на тока примерно много възрастни се панират и забравят мерките за сигурност, а камо ли едно дете. Това, че навремето е имало много безотговорни родители не е панацея за настоящето.

Нашето момиче също е на 10 и не е оставяна сама за повече от 10ина минути в последната година само.

Вероятно е така. Въпреки, че предвид това, че това са бедствени/аварийни събития и на 18 може да не реагира адеквактно и тогава ли трябва да има наглеждач вкъщи?

# 105
  • Мнения: 10 194
Децата са много по-отговорни когато разчитат само на себе си, отколкото ако има възрастен наоколо.

# 106
  • Велико Търново
  • Мнения: 5 661
От това ме е страх най-много - не че нещо ще направи като стои сама вкъщи, тя освен да чете, рисува или гледа телевизия друго не прави, не че няма да се ориентира ако й кажа къде да отиде и какво да купи, ами с пустото пресичане и идиотите, които шофират  ooooh! Пример - вчера тръгваме да пресичаме двете на пешеходна пътека, пред нас автомобила спря да ни направи път, зад него някакъв го изпреварва и за малко да ни сгази -направо побеснях, идеше ми да го измъкна отвътре и да го наритам...то бива бързане, ама виждаш, че има пешеходна, пред теб колата е спряла и дай да изпреварим #2gunfire Затова ме е страх най-вече като пускам детето навън. Вчера пак по новините съобщиха за жена, бутната на пешеходна пътека, дано да е добре.

# 107
  • Мнения: 15 223
Синът ми /скоро ще стане на 12 г./ си стои сам, когато с ние с ММ трябва да излизаме някъде. В петък се прибрахме към 23.00 ч. Той си беше направил бъркани яйца за вечеря и се приготвяше за лягане, когато ние се прибрахме.

А относно земетресенията - ами тя сестра ми, която беше на 25 години по време на голямото земетресение не успя да реагира адекватно. Така че си е до човек, а не до възраст. Аз лично съм говорила много пъти с него и съм обяснявала как се реагира в такива ситуации. Но истината е, че няма как да се предвиди реакцията на когото и да било в подобни ситуации

Децата са много по-отговорни когато разчитат само на себе си, отколкото ако има възрастен наоколо.

С това съм напълно съгласна

# 108
  • Мнения: 24 467
Синът ми /скоро ще стане на 12 г./ си стои сам, когато с ние с ММ трябва да излизаме някъде. В петък се прибрахме към 23.00 ч. Той си беше направил бъркани яйца за вечеря и се приготвяше за лягане, когато ние се прибрахме.

Браво! Ето за такова нещо мога да поздравя най-сърдечно и двама ви!
Моето е на 12 години и засега си прави сандвичи само, салата - т.е. неща, които не искат котлон. Но да взема да го науча май и аз. Големият си прави омлети от осми клас някъде. Сега е на 18 г. и може да понаготви някои работи.

# 109
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Докато живеехме във Варна, детето нямаше никаква свобода - водехме и взимахме от училище, за да не пресича сам булеварди и кръстовище, не излизаше да играе до нас, защото нямаше къде и т.н.

Към днешна дата, вече година живеем в малък град, където всеки те познава поне по физиономия. Понеже живеем в селце до градчето, пак трябва да сме му шофьори, но скоро ще може да ходи с колелото сам (само 4 км по баира са). Спокойно слиза от училището до центъра, или го оставяме с приятели и ходят на концерти в читалището, в нашето село няма никакви ограничения - кара колело, разхожда куче, ходи по съседските дворове, ходи с децата на басейна в хотела до нас, или да играе с деца когато идват лагерници. Понякога се е случвало да го оставим сам, харесва му, седи и слуша музика и реди лего или гледа филм на лаптопа. Може и си прави сандвичи, зърнена закуска, да си спретне салата и кус-кус.

# 110
  • На морето!
  • Мнения: 5 726
Моето дете учи в кварталното училище и ходи и се прибира сам от училище от края на 3ти клас. Играе пред блока или в близкия парк също сам от 10 годишен, цяло лято си е сам в къщи през деня, с изключение на кратки прекъсвания за почивки и гости при бабите.
Вчера отишъл на кино със съученик и ми се обади от киното /на 15мин. пеш от къщи/, за да предупреди, че си изключва телефона, не за да пита, а да не се притеснявам при взето вече решение. Ядосах се, че не ме е попитал, но си поговорихме сериозно след това. На 11г е, ходи сам на тренировки и училище, поставям разумни ограничения и го уча да прави преценки, да предупреждава и да ме държи в течение за плановете си през деня.

# 111
  • Мнения: 2 413
Синковеца от 9г. започна да пазарува от близките магазинчета около жилището ни,да хвърля боклук.Постепенно тръгна и сам до училище(на 5-10мин.),сега е на десет и половина и си седи сам у дома.Сутрин излиза с приятели или се събират у дома,по обяд чете книги,гледа тв. и т,н,после пак излиза.Чуваме се по няколко пъти на ден.Ако не е одобрил какво съм оставила за обяд си приготвя нещо елементарно,разбира се.Котлоните пипа,само да си притопли мляко.Прави ми впечатление,че когато е сам е доста по отговорен и разумен.Бих казала,че е самостоятелно и съобразително(за възрастта си )дете.Дъщеря ми,тя е другата крайност,ако може до 20г.ще е залепена я за мен,я за баща си или за бабите.Възпитавани са еднакво,учени са да правят преценки,но всеки си е различен.Живи и здрави да са!

# 112
  • Мнения: 2 978
живея от близо 30 години в София и съм обсъждала темата с доста свои връстници междувременно, установих, че тук дори през 80-те не е било популярно деца под 11-12-годишна възраст да излизат самостоятелно извън квартала си и да пътуват с градски транспорт.
Така че явно не е чак толкова по-различно от сега.
Напротив, аз съм израснала в Сф и спокойно си ходехме децата / бяхме тайфа от 7 до 10г./ къде ли не, включително и с градския транспорт. Да не говорим, че тогава живеехме до Ловния парк, където сега е Зоопарка и е застроено, но тогава си беше гора и поляни и сме обикаляли сами, с часове, без телефони, само с по един ключ на врата. Наистина времената бяха други.
Иначе по въпроса, моята щерка е на 11г. Седи сама вкъщи без проблем, но самата тя още не иска да ходи сама на училище или другаде. А и аз се опасявам именно от пресичането и манталитета на шофьорите, които и на зелен за пешеходци светофар не се съобразяват. Имаме случки точно като описаните по-горе от Бисквитка, дето един е спрял, а другия зад него изпреварва, нищо че е пешеходна пътека и свети зелено.

# 113
  • Мнения: 46 436
..Наистина времената бяха други...
Бяха. И децата се возеха без колани. Не защото е било по-безопасно тогава, а защото мисленето е било по-безотговорно.
И за тогава, и за сега, около 12 е границата за свободно обикаляне според мен.

# 114
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Аз съм родена в София и във 2 клас (понеже се преместихме, а пък училището нямаше как да ми го сменят по средата на годината) ходех на училище сама с трамвая от единия до другия край на града. Това на 7 год. 

# 115
  • Мнения: 10 966
Аз съм родена в София и във 2 клас (понеже се преместихме, а пък училището нямаше как да ми го сменят по средата на годината) ходех на училище сама с трамвая от единия до другия край на града. Това на 7 год. 
Не бих искала да обидя никого, но в случая мисля като Не се сърди, човече - това (цитираното) е чиста проба родителска безотговорност.

# 116
  • Мнения: 2 413
На 7г. и на мен ми се вижда твърде рано,особено за днешното поколение.
За пресичането ми беше притеснено,но съм ги инструктирала на пешеходната пътека докато не спрат всички коли да не се тръгва.Не зная дали е най-правилен вариант.

# 117
  • Мнения: 4 663
Мале на 7, та това е още бебе еее Astonished

# 118
  • София
  • Мнения: 38 209
И ние до към 12 г си седяхме в квартала. Помня, вероятно съм била на 12-13, че слязохме в центъра, стигнахме до Света Неделя и се загубихме - т.е не знаехме откъде да вземем транспорт за Младост.

# 119
  • Мнения: X
След няколко месеца прави 12, пускам я да ходи из града и извън него (по екопътеки), да кара колело из квартала. Има фейсбук, инстаграм, скайп, но не ги проверявам! Смятам, че това е много неприятно навлизане на личното пространство, а и тя ми споделя ако някой и пише извратени неща (случвало се е около 10-тина пъти до сега, блокирала ги е и до там). Ходи сама на училище, возим я само ако поиска, когато вали например. На ден и даваме колкото пари каже, че са и нужни, най - често по 2/3 лева. Сама вкъщи се налага да остава до късно, понеже сме на работа до 1/2, може да използва печката, вари си яйца, запича си сандвичи и така...вечерен час до 22ч. лятото и 21ч. зимата.

Последна редакция: ср, 25 юли 2018, 23:39 от Анонимен

# 120
  • Русе
  • Мнения: 11 913
След няколко месеца прави 12, пускам я да ходи из града и извън него (по екопътеки), да кара колело из квартала. Има фейсбук, инстаграм, скайп, но не ги проверявам!
По екопътеките сама ли си ходи. Как стига до тях - на стоп ли.
Фейсбук няма право да има под 12 години. За какво навлизане в лично пространство става въпрос, като явно е излъгала при регистрацията.

# 121
  • Мнения: X
След няколко месеца прави 12, пускам я да ходи из града и извън него (по екопътеки), да кара колело из квартала. Има фейсбук, инстаграм, скайп, но не ги проверявам!
По екопътеките сама ли си ходи. Как стига до тях - на стоп ли.
Фейсбук няма право да има под 12 години. За какво навлизане в лично пространство става въпрос, като явно е излъгала при регистрацията.

Живеем на края на града и на една пряка има екопътека, поляна с маси за пикник и с приятелите и отиват там. Едно на 10 деца НЯМА фейсбук (на тази възраст), да не казвам и на 20... Лично пространство не ми се вярва да не знаете какво е..?? Пише си с приятелки за техни неща, за момчета... А и след като не проверявам сама тя решава какво да ми покаже и какво не... все едно на взема тайния и дневник....

# 122
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Кой казва, че нямат право? Няма закон, който да прави такива ограничения. А това, че някой е сложил такова ограничение при създаването на профил и после не го следи дали се спазва, нищо не значи и не ограничава никакви права.

# 123
  • Русе
  • Мнения: 11 913
Кой казва, че нямат право?
Политиката на фейсбук. Все пак е създала профил с грешна дата на раждане, както отбелязах, ако и да не се чете.  Разбира се, че няма закони, но има защо да има ограничение. Подобно е и ако има телевизор в стаята с пълен набор от всички възможни програми, които някъде се излъчват. Има и по-любопитни и експериментиращи деца, за разлика от някои, които навярно ще селектират само позволени канали и сайтове и ще тичат със съмнителните писма при родителите си. Да не кажа, че има и съдържания, които не с толкова лесно разпознаваеми, като заплахи.
  Моето дете си беше направило профил на 7. Бях против, но се споразумяхме да имам пълен достъп до към 12-13 години до профила му. Но при нас случаят е доста специфичен и имаше информация, която то засягаше и можеше да следи най-пълно в мрежата.

# 124
  • Мнения: 3 866
Няма още 12, но е на 11+..
Oт това лято окончателно се престраши да се движи с градския транспорт-ходи на тренировки, ходи до центъра с ГТ, но само  когато бърза..
От 10годишен гравитира от дома, училището и работата ми около 1,5км  , ходи по училищните дворове да играе.
Няма FB, но има Viber i messenger.
Проблем ми беше като не си чуваше телефона, сега е с mifit гривна и му вибрира при звънене, знам че ако не вдигне то до 5мин ще ми върне обаждане.
Понякогаа докладва какво се пише в чатовете, понякога не..
У дома може да си кани гости, но само когато ние сме у дома..имаше горчива случка и го спзва. Не ходи и по хората без  аз да знам. Позволявам да ходи с приспиване и да идват у нас няколко деца, с чиито родители се познаваме добре

# 125
  • Мнения: 11 870
      Никога не толерирам нарушение на правила, каквито и да са те.
Не мисля,че е добро послание към подрастващите. Иначе, обяснявала съм, че има и неразумни правила, вкл. съм давала примери с такива от най-висок ранг/ законите/, но съм показвала как е възможно да се бориш с аргументи за промяна.

Когато обаче,влизаш някъде, като в "чужд дом" , избираш или да се съобразиш ,или да не влезеш.

Във ФБ има две значими групи за детето ми- ФБ групата на класа, в която класната праща съобщения и ФБ групата, на извънкласните му занимания, в която музикалният педагог праща съобщения. Участвам аз, а не детето, както и повечето майки. Групите са създадени, когато детето беше на съвсем крехка възраст, не че сега е много голям и идеята беше точно за запознаване на родителите/ род. срещи и др./

Обещала съм, като навърши 13 год., да си направи ФБ.Откровено казано, особена полза не виждам, само губене на време, но за организационни въпроси по групите е полезно.

# 126
  • Мнения: 24 467
Моят син, малкият, сам си направи ФБ и изобщо не влиза в него, тъй като групата му е във вайбър. ФБ в момента просто не му е интересен. Не ми е хрумвало да му налагам забрани. Който иска - ще ги избегне. Не пасат трева децата. Учат се едно от друго и решат ли - ще заобиколят забраната. Лично аз избягвам да налагам забрани, за които нямам възможност да следя и да налагам контрол. Както и такива, които лично на мен ми изглеждат не особено смислени. Като се прекали със забраните, смисълът от тях отпада. Също така и ще олекна много по този начин. А няма смисъл от това. Даже би било вредно за авторитета. Малко неща съм забранила, но пък държа на тях и съм обяснила причината.

# 127
  • Мнения: 46 436
Абсолютно безразлично ми е дали има профил във ФБ. Беше на 10, когато го направи, с пълен достъп от наша страна, т.е. реално профилът е на родителя. Под 18 така или иначе са друга графа, дали ще са на 12 или на 13, разликата е никаква.

# 128
  • Мнения: X
Беше на 10, когато го направи, с пълен достъп от наша страна, т.е. реално профилът е на родителя.

Моля ви, някой да ми обясни защо задължително трябва да имате достъп до профилите?
Дъщеря ми си има парола, а в никакъв случай не би ми я дала. Ако ми потрябва фейсбук си имам мой профил....

# 129
  • Мнения: 10 966
Че кой съвременен тийнейджър ползва фейсбук? Това е социална мрежа за баби и дядовци и тук-таме за малчугани под разрешената възраст, поблазнени от забраненото. Пуберите си имат други социалки.

# 130
  • Мнения: 15 223
Аз лично искам да знам какво се случва в профила му. Какви неща качва, дали не злоупотребява с качване на чужди снимки, дали негови приятели не правят това с негови снимки, дали някой луд или педофил не му пише разни глупости или да го зарибяват с някакви неща в нета. За мен достъпа е от изключителна важност, тъй като те все още са малки и колкото и да им говорим, и да обясняваме кое е редно и кое не, мисля, че е наше задължение да следим за тези неща и да ги предпазим, ако е необходимо.

# 131
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Това с достъпа е до момента, в който ги светнат да си направят друг, до който няма да имате не само достъп отвътре, но и отвън за разглеждане. И да, фейсбук вече е за скучаещи лелки, които само пускат разни котенца и тъпи мисли.

# 132
  • Русе
  • Мнения: 11 913
И да, фейсбук вече е за скучаещи лелки, които само пускат разни котенца и тъпи мисли.
    То е медия.Пуска се всичко, но индивидуалният филтър показва съвсем различно ниво и съдържание. Ако средата ти  и интересите ти са такава и медията ти е такава.

   И моят син вече доста по рядко ползва фейсбук, а имаше доста интересни страници по геология, биология и руски. Сега е привързан към инстаграм, където пък информативността се свежда до кой колко набирания е направил и как върви с натрупването на мускулната маса. Може би най-креативното му занимание в тази медия е фотографията, където бележи някакви успехи.

# 133
  • Мнения: 46 436
Това с достъпа е до момента, в който ги светнат да си направят друг, до който няма да имате не само достъп отвътре, но и отвън за разглеждане. И да, фейсбук вече е за скучаещи лелки, които само пускат разни котенца и тъпи мисли.
Предвид активността горе долу може да се прецени дали се ползва. А и на телефона ѝ виждам на кой профил идват съобщенията.
Иначе за момента сред приятелите на дъщеря ми 14-15-годишни ФБ е най-ползваното. Инстаграм на 2 място. Тя него го харесва повече, но масата е във ФБ, затова ползва и него.

Моля ви, някой да ми обясни защо задължително трябва да имате достъп до профилите?
Дъщеря ми си има парола, а в никакъв случай не би ми я дала. Ако ми потрябва фейсбук си имам мой профил....
За да следя кой ѝ е приятел. Тя е страхлива и не пуска друг, освен съученици, но все пак като родител предпочитам да имам достъп.

Иначе аз нямам ФБ, разхвърлян и неудобен ми е. И тази истерия - ще ме добавиш ли - ми идва в повече.

# 134
  • Мнения: 24 467
Това с достъпа е до момента, в който ги светнат да си направят друг, до който няма да имате не само достъп отвътре, но и отвън за разглеждане. И да, фейсбук вече е за скучаещи лелки, които само пускат разни котенца и тъпи мисли.

Точно така е. Преди години големият син ме светна, че всеки уважаващ себе си пубер си има по два и повече профили и всеки си имал различно предназначение.

Цитат
Иначе аз нямам ФБ, разхвърлян и неудобен ми е. И тази истерия - ще ме добавиш ли - ми идва в повече.
И мен ме изнервя много и затова моя профил го закрих миналата година. Въобще не ми липсва.

# 135
  • Мнения: X

За да следя кой ѝ е приятел. Тя е страхлива и не пуска друг, освен съученици, но все пак като родител предпочитам да имам достъп.

Иначе аз нямам ФБ, разхвърлян и неудобен ми е. И тази истерия - ще ме добавиш ли - ми идва в повече.

Аз за тази цел съм си направила един в който от време на време надничам какво качва, но тя е много зарибена по фотографията и качва главно снимки на животни цветя които е снимала, има само няколко свой снимки

# 136
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Моля ви, някой да ми обясни защо задължително трябва да имате достъп до профилите?
Дъщеря ми си има парола, а в никакъв случай не би ми я дала. Ако ми потрябва фейсбук си имам мой профил....
Никой не е казал, че е задължително. Който иска и се интересува какво прави детето му в интернет пространството /като мен/ има достъп и до фейса и до месинджъра му /и то защото повечето пъти влиза през моя телефон, за да си пише с някой/. Моят син фейсбука не го ползва, не качва снимки, не следи другите, не коментира.
Случвало се е като играе на някакви онлайн игри да чувам, че говори с по-голямо дете и косата ми се изправя. Затова слушалки не ползва, искам да чувам какво става и за какво говорят. През деня повечето пъти няма достъп до интернет.
Знам, че не можем да ги предпазим от всичко, но....

# 137
  • Мнения: X
Темата е една, а последните коментари други, човек не знае по кое да пише. Но ще пиша по последното. Получавам известия какво пуска синът ми, приятел ми е във фейсбук, виждам всичко .. Не драматизирам. Разбира се, става дума за момче, с момичето някой ден ще видим как ще е. Играе пред блока със съседски деца, играе в центъра с децата от училището си. Пътува от началото на 6ти клас /една година/ с градски транспорт - метро или автобус - до училището в центъра /около 30 минути/. Прибирането е 22 часа ако е пред блока и в светлото време, сега 21:30, абе горе долу часът му на прибиране е когато се стъмни. Познавам родителите на приятелите му. Не играе много игри, ако играе, играе с приятелите, не с непознати .... Такива мрежи ала бала - не, има достатъчно реални контакти.

# 138
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Пресен случай от снощи. Синът ми влиза в чата на класа и пита едното момче дали иска да играят, при което другия започва да го обижда, че е тъп, бавен, не умее да играе, да се разкара, че даже и едно "марш" вкара в разговора. Моят пак го пита дали ще играят, онзи почва отново да подскача като петел, че ще го махне от групата, че е много тъп щом не разбира и да не го закача повече. Всичко това се случва, защото две от девойките пишат в момента и този мухльо си харесва едната. Синът ми излиза от чата и след малко получава съобщение от мухльото, че се извинява ако го е засегнал, но е сигурен че не е и че моя се бил правил на интересен пред момичетата.
и днес отново играят заедно на игри.....ей такива неща не обичам, макар че знам, че са детски работи. Затова постоянно набивам канчето на моя син как трябва да се държи с приятелите си, че не трябва да се репчи, фука, да не ги обижда, да бъде нормално и възпитано дете, а не идиот, но няма как да знам като е с тях как се държи.

# 139
  • Мнения: X
Омлети прави от 10-годишен, че и по-рано. Много е злояд и не харесва това, което има вкъщи, редовно се самообслужва с омлети. Понеже видях, че сте писали по-напред. ...
Конфликти с 'приятели' няма ... Засега ...

# 140
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Пресен случай от снощи. Синът ми влиза в чата на класа и пита едното момче дали иска да играят, при което другия започва да го обижда, че е тъп, бавен, не умее да играе, да се разкара, че даже и едно "марш" вкара в разговора. Моят пак го пита дали ще играят, онзи почва отново да подскача като петел, че ще го махне от групата, че е много тъп щом не разбира и да не го закача повече. Всичко това се случва, защото две от девойките пишат в момента и този мухльо си харесва едната. Синът ми излиза от чата и след малко получава съобщение от мухльото, че се извинява ако го е засегнал, но е сигурен че не е и че моя се бил правил на интересен пред момичетата.
и днес отново играят заедно на игри.....ей такива неща не обичам, макар че знам, че са детски работи. Затова постоянно набивам канчето на моя син как трябва да се държи с приятелите си, че не трябва да се репчи, фука, да не ги обижда, да бъде нормално и възпитано дете, а не идиот, но няма как да знам като е с тях как се държи.

Според мен има войни и битки, които децата сами трябва да водят. Това е пример за една такава. И няма общо с виртуалното пространство като цяло.

# 141
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Много агресия има в днешната младеж Sad.
И по телевизията като гледам какви неща дават...колят се и се убиват без да им мигне окото. Много често всичко започва във виртуалното пространство, и също в него могат да се направят много бели.

# 142
  • Мнения: X
А за профилите  - моят син има няколко във ФБ, изпозабравил им е паролите, той самият не може да им хване края, а камо ли аз, ако реша да го следя.... Мисля, че чета в този, който е актуален в момента, но знае ли се .... може вече да е остарял. Иначе и той пише в инстаграм, там нямам профил /опс, имам, но съм го забравила/ и не го следя, ако трябва да му следя цялата дейност трябва 24/7 само с това да се занимавам. Имам си собствен живот в крайна сметка ..Wink
Приятелят му боядисал бретона за лятото. Моят се пръска със спрейове, после измива и до там. Не е проявил желание да се боядисва. Много малко неща забранявам, той пробва много неща и бързо се отказва, когато не са забранени, не са и интересни. При мен тази стратегия действа. Имала съм проблеми само в старото училище с две момчетата и порно и сваляне на учителка, преместих го без да се замисля /т.е. върнах го в училището, в което изкара 1ви и 2-ри клас/, тук няма такива деца и проблеми, всичко е пушка. Моето мнение е, че има значение къде попаднеш - учители, съученици. Сменяла съм училища и детски градини и на двете ми деца без никакво колебание при драми /в старата детска на дъщеря ми биеха, бият и до сега/ - когато попадне на свястно място, изобщо не се усеща, че имаш дете. Никакви вечерни часове, никакви боядисвания, гримове и драми няма ... Не го уча да живее в страх и че опасности дебнат отвсякъде. Почна ли да поучавам, веднага го губя, спира да ме слуша, понякога директно се репчи, изобщо това не е подхода - забрани и поучения.

# 143
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Много агресия има в днешната младеж Sad.
И по телевизията като гледам какви неща дават...колят се и се убиват без да им мигне окото. Много често всичко започва във виртуалното пространство, и също в него могат да се направят много бели.

Винаги е имало агресия, явно не се е давало по телевизията толкова.
Признавам, че все още разсъждавам от гледна точка на детето, не на родителя, но .. За мен идеята е, че ако си свършил работата, то ще вземе собствените си решения как се реагира в такива ситуации или ще се допита до теб при нужда от конкретен съвет. Този Биг Брадър на мен лично ми идва в повече, аз на мястото на едно 12 годишно бих предпочела да нямам профил, пред това родителите ми да имат достъп до него.

# 144
  • Мнения: 4 663
Относно агресията, според мен и преди я имаше, но не се обръщаше внимание-в детската градина учителката ни биеше с ракетата от федербал до кръв и белези, майка ми видя и нищо не и каза, момичетата после в у-ще редовно се млатеха, 6-7 клас пушеха, а едно момче всекидневно ме спукваше от бой, др. от цигански произход опипваше момичетата в тоалетната, това до 7клас,80 набор съм, след това в езиковата нямах никакви проблеми. Сега за къде, къде по малки проблеми съм ходила да се разправям и така е редно според мен.

# 145
  • Мнения: 46 436
Аз съм 78 набор и агресията от моите ученически години беше пъти повече от сегашната.
Това че се говори навсякъде определено оказва влияние.
Но наистина - не се намесвайте, освен в крайна нужда. Учете детето си как да реагира в различните ситуации, но не им решавайте пряко конфликтите.

# 146
  • Мнения: 4 663
Ами, зависи, ако някой нещастник всекидневно те търси да те бие,щото си има проблеми няма какво толкова да се разрешава, това продължи, докато не ми пука ръката... преминах през период на безсмислено унижение, болка и безизходица, ако се бях обърнала към някой за помощ щях да си го спестя, в училището на дъщеря ми си имат същият насилник, тя не ми е казвала дълго време за тормоза, това е нейният начин да се справя, да не му обръща внимание, но аз съм минала през това и знам, че пасивност та само поощрява насилието, то трябва да се заклейми и изкорени-тук става дума за физическо и психическо насилие, познайте, дали оставих нещата така..

# 147
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Аз не се оставях на момчетата- нито да ме обиждат, нито да ме опипват. Биех се и избягваха да ме закачат. Един си позволи да ме плясне по задника и то след като беше ясно за всички, че такива неща не позволявам, и отнесе як шамар в мъжката тоалетна /повече не пробва/. Защитавах и две приятелки, които ги правеха луди, направо ги поваляха на земята и ги опипваха...отвратително.
За разлика от сега, тогава бях много войнствена и оправна.

# 148
  • Мнения: 10 966
Аз съм 78 набор и агресията от моите ученически години беше пъти повече от сегашната.
Това че се говори навсякъде определено оказва влияние.
Аз съм по-голяма от теб и това е самата истина, и от моя опит. Тогава се приемаше за нещо нормално и възрастните (родители, учители) буквално не обръщаха внимание, до степен да стават сериозни инциденти. Сега определено се вдига шум и не се подминават тези случаи.

# 149
  • Мнения: 4 122
аз съм 76 и наистина не помня никакво насилие
е спомням си един искаше да опипва момичетата, но го сложихме на място
наистина мисля че сега е много по-голямо
друг фактор е и безнаказаността
ако преди са се страхували от учители , родители-сега от никой

# 150
  • Мнения: 46 436
Тогава определено беше безнаказано. Пребиват някое дете пред училище, минават възрастните и подминава - деца, играят си...
Сега като се случи нещо такова и вечерта е по новините.
Не знам защо смятате, че сега не ги наказват, имахме дете насилник в класа, с него работиха учители, психолози, след това беше изключено. Имаме дежурен учител на всеки етаж, който обикаля и по стаите, с пръст да пипнат някого, веднага го прибира при него. И т.н.
Разбира се има от време на време разни дребни разправии, но това си е нормално за възрастта. Но си има наказания и се държат нещата в приемливи граници.

Ами, зависи, ако някой нещастник всекидневно те търси да те бие...
Тогава да...

# 151
  • Мнения: 24 467
А аз не бих била категорична относно въпроса, кога насилието е било по-сериозно. Едно е вярно - винаги го е имало в различни форми и с различен интензитет. Лично аз почти не съм страдала от такова. Имах остър език и доста приятели, както и родители зад гърба си и тази комбинация ми е помогнала. Децата ми до сега също не са били особено потърпевши.
НО това не значи, че не съм бивала и сега не съм свидетел на насилие в най-разнообразни форми. И се дразня, и се вбесявам дори на такива прояви. Ако мога да се намеся адекватно - правя го.

# 152
  • Мнения: 1 738
Набор 74 съм. Не помня да е имало насилие. Имаше респект към учители. Имаше намаляване на поведение. Имаше ТВУ-та. Най-лошото, което ми се е случвало е да ми дръпнат опашката. И то това в период на тийн ухажване. Сега в училищата е джунгла. И никой нищо не може да направи, няма механизми за наказания. Всеки вдига рамене.

# 153
  • Мнения: 10 993
Аз като дете бях много тормозени от другите деца. Не толкова физически, колкото психически. Бях много самотно дете. Сега съм много о правна, но винаги ми е било мъчно, че няма кой да ме защити. Моето дете за сега не е ставало жертва на сериозно насилие, но от тази година 11 години много добре започна да си подбира компанията и също не иска да играе с част от децата. Неприятно ми е, че приятелите му основно са от класа и сега когато не се виждат си стои все у дома и говорят по вайбъра или си играят игри. Бих искала да е повече навън, но тази година все вали, а и децата в квартала не ми харесват.

# 154
  • Мнения: 15 223
Мен ме преместиха в ново училище в 6-ти клас и, като нова ученичка отнесох доста тормоз в 6-ти и 7-ми клас. Нашите изобщо не взеха отношение. В крайна сметка в 8-ми клас ми писна да търпя и започнах, и аз да се бия. С момичета, с момчета - както дойдеше. Общо взето целия 8-ми клас ми мина в бой - в голямото междучасие, след училище. В крайна сметка си извоювах респект от биячите и после нещата се успокоиха. Даже с едното момиче, с което се бихме няколко пъти и до днес сме много близки приятелки. Така че и аз съм на мнение, че децата трябва да намерят начин да се справят сами със ситуацията. Дебело подчертавам, че много зависи от тормоза разбира се. Понякога се стига до сериозни крайности, като случая с 15 годишното дете, което е наръгало с нож друго момче, което го е тормозило многократно. В днешно време имам чувството, че децата са готови при бой да стигат до много крайни действия

# 155
  • Мнения: 11 870
      Мен не ме тормозеха, но ми се подиграваха, че съм "зубрачка"в основното училище. Интересно, че най-добрата ми приятелка беше също "зубрачка", но тя беше по-оперена, полу-рускиня, момчетата я харесваха, тя беше и по-общителна и не и се подиграваха или аз не съм разбрала.

В ЕГ всички бяхме "зубрачи" и нещата си дойдоха на мястото.

Но детето ми беше  жертва на насилие, споделяла съм неколкократно.Той никога не посяга и аз съм го учила да търси съдействие от възрастен и да не се саморазправя. Имаше деца, които го биеха  . Тръгна си след втори клас.В новото училище също имаше хър- мър, но не в такава степен.

А в старото училище класът , който беше в първи клас е наполовина различен.

Общи условия

Активация на акаунт