Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 4

Въглехидратите СА вредни за всички.Просто един организъм е с по-слаба имунна система и се "скапва" на 25, а друг-с по-силна имунна система, държи фронта до 45, например....
Няма човек, който да яде ежедневно хляб/тесто/захар, под каквато и да е форма, и да не се е докарал до ИР/диабет/200 кг.
Тези, които спортуват активно, обикновено се грижат И ЗА храната си  и не ядат баничка за закуска, боб за обяд и спагети за вечеря.

Всъщност има много хора, прекаляващи с въглехидратите и без ИР/диабет/200 кг на зряла възраст.
Защо е нужно да се преувеличава?

Аз имам нужда от такива мнения! И да, вярвам, че лекарите пренебрегват симптоми а чакат сериозно заболяване, за да реагират!

Явно, проблемът не е в медицината, а във вида храна?
Т.е., пак опираме до обикновена лакомия...."Ще си ям баничките пък!И ще пия хапчето!".
Ами, о.к., всеки има правото да определя живота си и какъв да бъде той.
"начукването" на канчето тук е за тези, които сериозно се интересуват от здравето си и искат да го подобрят, а защо не и да се излекуват, променяйки живота си.
Честно, понякога се чудя защо изобщо си правят труда да четат и пишат хора (не само тук, а по всякакви групи и форуми), които нямат никакво намерение да променят каквото и да е.Защо не си гледат рахата, да си ядат каквото им е сладко и да си пият лекарствата?
Аз поне, а и хората около мен, така правят.Писала съм, че мъжа ми има поне 3-4 приятели диабетици, с които е ставало въпрос за хранене, лечение....Ами, хората са на принципа "Ааа, аз така си се храня цял живот, стар съм вече за промени, нали доктора ми даде лекарства, добре се чувствам с тях." и си карат както си знаят.
И не става дума само за тази тема.....и в теми за отслабване например, има подобни потребители.Влизат с "Трябва да отслабна еди колко си кг....много съм надъхана, ще пиша, за кураж и мотивация."И до там.Още на втория ден се почва с "Ауу, днес прегреших с еди какво си....!", "И днес не устоях на .....!" и т.н. и след 3-4 дни забравят, че са искали да слабеят.
Ами, нелогично и неразбираемо ми е подобно поведение.
Или искаш нещо на 100% и го правиш, или не искаш и не си усложняваш живота с трудности.
Лесен път в живота няма, в нито една област.За хубавите неща човек трябва и да се потруди, и да се лиши от нещо.....Вариантът "И вълкът сит, и агнето цяло!", не съществува.
Не и за ИР.

О.к., приемам, че е така....има хора, които ги ядат на корем и нямат проблеми.
Ние обаче, сме се оказали в кабинета на лекаря.Щото за нас В не са се оказали тази манна небесна, като за процента хора, които нямат проблем с тях.
Е, и?Защо тогава на НАС лекаря не каже, че проблемите ни са провокирани именно от В и да ни посъветва да забравим за тях?
Т.е., ако не на всички, поне на вече болните да казват истината.

Не, въобще не е трудно да се разбере, повечето сме заобиколени от такива хора. Но то е като да гледаш един наркоман, който затъва с проблема си. И на тях им е трудно да се откажат. Следователно, да махнем с ръка и да кажем "живей си така" ли?

Всичко е въпрос на мотивация. Съвсем наскоро Samt писа какво я е накарало да се вземе в ръце - страхът от инвалидизиране и от това, че ще легне на ръцете на децата си. Моята мотивация беше абсолютно същата, писала съм го. И аз за децата си се притесних повече, че ще се разболея и ще съм им в тежест. Или че няма да доживея да видя какви хора ще станат, да се радвам един ден на внуците си. Ако мислех само за себе си, щях да си кажа "майната му", каквото такова, веднъж се живее. Нищо не е чак толкова трудно, стига човек истински да го пожелае, да намери причина.

Дори да е лакомия, не е лесно.  Ми не могат ей така да се откажат от въглехидратите, особено ако дипломиран ендокринолог не им го е казал. Как точно да повярват тук на трима-четирима непознати, някои от които дори не са диагностицирани официално?

При по-тежки случаи знаеш ли как се отслабва? Почваш диета, тормозиш се (дори само няколко дни) и грам не пада, дори качваш. И как да поддържаш мотивацията си?
При ИР изпитваш постоянен глад, как такъв човек ще се справи без метформин? На мен точно хапчето ми помогна за това.

Има си други теми за отслабване, там няма лошо да се държите така. Но тук има хора със сериозни проблеми: току що приели идеята, че са болни, бавен или никакъв метаболизъм, трудно сваляне дори с метформин, проблеми със щитовидната.
И не, не става само с неядене на въглехидрати. А може да стане и с тях, примери много.

Елора, не става въпрос да кажем "живей си така" , а да не твърдим че спирането на В (писна ми да я пиша тая дума) са смъртно опасни. Много крайни изказвания и изобщо не помагат на никого, освен да чешат егото на по-лесните случаи на ИР.

Казват я, но са малко хората ,които няма да се стреснат от този факт и да зарежат тотално всичко. Последния път, когато говорих с ендокриноложката ми точно това обсъждахме- как и на супер дисциплинирани спортисти, които познават тялото и метаболизма си до съвършенство им се иска малко cheat. За някои това за въглехидрати под формата на тестено, за друг може да е чаша видно, за трети хубаво мазно сирене или половин кофичка Маскарпоне. Затова лекарите предпочитат да не бъдат толкова крайни. При мен схемата с cheat беше на 4 дни. Как съм ги чакала самоооо и то за едно десертче Евродиет.

Наистина е адски трудно на един човек, който хал хабер си няма от съдържанието на храните да се пренастрои. Пак ще цитирам опит от диетоложкатами- разказвала ми е за детенце, което на 10г тежи 70кг и едва ходи горкото. Идва от село, бедно семейство- гледат зеленчуци, ама нали се сещате с 5лв дневен бюджет какво се яде масово- хляб, кренвирши и маргарин. Сиренето е от 'евтиното' т.е. изобщо не е ясно сирене ли е. Е на такива хора какво да им каже?! Там трябва един курс обучение само за родителите.
 
Та няма как да ни знаят от две виждания ние колко мотивирани и колко наясно сме с нещата докато и ние не започнем да питаме и да даваме обратна връзка. Защо все докоторите да са виновни- ние защо не се интересуваме допълнително? Монетата има две страни.

Грета добре го е казала- тук влизат да четат хора, които до сега изобщо дори не са чували за ИР. Освен това сега, когато вече имаме знанието и обяснението кое как ни влияе ни е лесно. Но аз преди да ми поставят диагнозата съм изпадала в умопомрачение от глад и това нещо беше по-силно от мен до такава степен, че се чувствах като наркоман, без да знам какво ми има. хормоните са силно нещо ей, я само се вижте с ПМС и пак да говорим

Това е вече края на 4та тема- представям си за тези 200+страници колко 'новаци' сте посрещнали и изпратили, но това е положението. За досадните въпроси има първа страница, за другите - обяснение с търпение.

Аз имам чувството, че затова пишат 10 човека в темата....Защото като всеки от новаците, които тепърва се учат си каже прегрешенията и срещу него скачат всички със забраните и поуките.... Започва се точно това - яко набиване на канчето... Да, това е хубаво, защото няма друг начин, по който човек да разбере и да се научи, но нека се уважаваме, имаме търпение, спазваме добрия тон и не се нападаме, все едно сме на война. И без друго в моята глава поне всичко е каша. Да не говорим, че някой път си задавам въпроси в темата, които остават без отговори.... Но.... здраве да е....

И още нещо...Защо пък винаги, когато човек е гладен е закон да е от повишен инсулин или кръвна захар? Не може ли просто човек да си е гладен? Ако е ял по-слаба храна, която не го засища добре, няма нищо чудно....

Лошото е, че от тук насетне, цялото съществуване на човек след поставяне на диагнозата е подчинена на хранителен режим. Винаги съм си мислила, какво пиете като излизате на заведение? Каква храна поръчвате? Ако се озовете на сладкарница с приятелки и те си набиват пред очите ви парче торта, вие гледате ли ги само?

То почти винаги е едно и също включването в темата. И аз бях така. Едно от първите чувства е отрицанието, негодуванието. "Защо пък точно на мен? Аз не ям боклуци. Познавам толкова хора, които се тъпчат и нищо им няма. Ядат по два хляба. Баба ми цял живот ядеше хляб и компот и живя до 100 години." И така нататък. И чувството на обреченост. "Край, животът свърши, никога повече няма да мога да ям шоколад/паста/торта..." и каквото там се сетите. В началото е почти винаги така. След това се разделяме в две групи. Едните се вкопчват във всяка възможност да избегнат неизбежното. "Една жена каза, че може и така. Лекарят каза да си ям всичко, ама да си пия хапчетата. Чували ли сте за един чай/добавки/вълшебен пръстен, с който ще се излекувам?" И така нататък. Другите просто се взимаме в ръце. И откриваме, че можем без шоколади, пасти, торти и чак се чудим защо толкова време сме си мислели, че не можем без тях. И така общо взето вървят нещата в темата още от началото, та досега. Възможно е наистина на някои да им привършва търпението

Има доста ФБ групи за нисковъглехидратни режими на хранене. Влез там и ще видиш стотици примери от РЕАЛНИ хора. Ние сме някакви измислени герои тук

за да ви е успешен хранителният режим, трябва да имате доверие в него
храненето с яйца и месо е по-евтино от това с от чипс и вафли,
в темата пишат много хора, но не ви е отворена чакрата за чужда гледна точка  
i810, форума има правила и едно от тях е да не се пишат поредни постове  

Исках да ви питам защо е изискването да не се движи човек при обременяване.
Аз понеже живея близо до лаборатория, в която няма много място да стоя два часа. И се чудех, ако си пусна изследванията и се прибера до нас бавно и си седя вкъщи, има риск да се покачи инсулинът или да спадне? Никога не съм знаела защо е това изискване за липса на движение.

И относно коментара за „недиагностицираните официално” реших да си постна резултатите от първото изследване в края на януари и следващото, при което вече бях на режим с намалени въглехидрати. Без хапчета. Ще ме прощавате, че си кропнах от изображението името и ЕГН-то, така че пак не е много "официално". Въпросът е имаме ли причина да си измисляме нещо тук, както сме анонимни във форума? Някой от нас нещо да продава, да се е облагодетелствал или окичил с лаври?