Трудно проговаряне - тема 24

Аз, никъде не съм писала, че детето ми е ходило  постоянно на терапии ползвало е логопед - но аз го натисках да работи, много и то. Аз го научих, въпреки препоръките на останалите (вкл. и специалистите). И да, убедена съм, че щеше да е в ъгъла на стаята, защото училището е корено различно от детската градина - няма "момчешки игри" - да се гонят из стаята, да си полегнат на килимче, да карат колички по пода правейки състезание без да ползват много думи - правилата са различни. Имат един час (и то ако има време) да поиграят или на двора или в стаята на някаква игра - не се сърди, пъзел или друго. Тези, които не говорят са изолирани и то не си мисли, че от лошите госпожи - точно от децата. Имаме две момченца още в класа - едното грам дума не казваше детето, опитваше да ги въвлече в гоненица по коридорите - но е забранено и в един момент започна да бие останалите или да се самонаранява и още едно белингва, за родителите обучението не е приоритет, милото се чуди как да му обърнат внимание - не знае грам език, не може да отговори с една дума, ами взе да се заключва в тоалетните и да се крие от всички, за да му обърнат внимание.
Има една огромна разлика между общуването с децата на познатите родители и тези, които са в училище и се виждат за първи път. Защото децата на познатите са задължени да играят, а в училище няма кой да каже Минчо, Пешо играй с това дете - децата избират с кой да играят. В градината също е различно - там се организират игри и децата се включват, всичко е организирано.
И моите наблюдения са, че и деца в норма, ако не им се обръща внимание да се учат също затъват в един момент, ако разчиташ само на госпожата в училище (ако ще и да е Бог в професията си)

Аз живея зад граница, детето ми е с два езика, та му е двойно по-сложно както се казва....тук училище не се почва на 7....., а на 5😁! Та дори и сега не е в среда на детска градина, нито се спи, нито се играе особено, играчки няма. Заниманията в школото си ги получава, това е времето за работа с детето,  цели 6 часа занимания там, за едно малко човече за мен са максимума, после е времето за семейството.  Всеки родител естествено работи под някаква форма със своето дете било с проблем или без, нали заради това сме родители, аз лично имам десетки видеа проследяващ напредъка на моето, не е като да нямам архив и да не се интересувам и е постигнато основно чрез съзряването му натурално.....тоест явно и така може. Агресивен можеш да си просто, защото е част от диагнозата ти, не е задължително да е щото не можеш да кажеш 2 думи, познавам безмълвно дете което и на мухата път прави и в истерии не изпада. Като е агресивно си има медикаменти в крайна сметка. А неговоренето е до време, реално тук май всички вече говорят освен някое и друго 2-3 годишно.....както казах по статистика процента неговорещи е не повече от 25% и обичайно си личи рано дали ще говори детето, ако е контактно ще се случи неминуемо.😉 

6 часа работа на ден и после със семейството игри не е натурално постигнато или от само себе си. Положен е труд - от специалисти, педагози и семейството не на последно място. Защото, не знам как е "зад граница", но тук като кажеш не се занимавай допълнително се разбира точно това - ще го израсте. В момента имам дружка, която има проблеми с детето - не говори - и някак си се  успокоява с моето и хем е виждала за какво натоварване става въпрос си мисли, че нещата ще се оправят от само себе си (щото цитирам "Виж го ......, то и сигурно при ...... ще е така, търпение се иска), ама въобще забравя проблемите, работата вкъщи, която се полагаше, полага и сега... И твоите постове по-горе остават такъв привкус - едва ли не нищо не правете, то детето ще се намери занаят. Да, ама не... -  и да си чистач иска много умения (не е толкова просто) - трябва да можеш да държиш стирка, четка, метла, работи се с машини, трябва да можеш да се ориентираш, да разбираш какво се иска от теб и много други неща, които на пръв поглед са елементарни, но ако не си ги усвоил са огромна бариера.   

Постиженията са му основно на български, а него говори само вкъщи. Та не е особено на градината да ти кажа, но и там вече разбирал основните нужни команди, знае някои глаголи и доста съществителни, но е адски назад в сравнение с българският, той е с доста сензорни особености и шум, движения, хаос....пречат на концентрацията му и го изтощават много, та там му е по-трудно да усвоява отколкото у дома в тиха атмосфера. Повечето деца в спектъра имат сериозни сензорни проблеми  както знаете и при все, че изтощението им идва далеч по-бързо от на нормален индивид за мен наистина е странно да са подложени на постоянни занятия и преди и след училище. Истината е, че има много сбъркани диагнози...…, ако имаш само говорен дефект навярно може да понесеш нещо такова, аз не съм виждала досега дете в спектъра, което се претоварва трудно или което на повечко напън не отвръща с мелтдаун и тотален блокаж. Заради това всичко в границите на издръжливост на въпросното дете......няма как да сравняваме дете с дете, смисъл първо е много важна диагнозата, това е тема трудно проговаряне, не се знае кой какво го е полазило както се казва, едно е да си с диспраксия и съвсем друго с аутизъм или хиперактивност с дефицит на внимание или компулсивно обсесивно разстройство и тн. Първия несъмнено няма да има проблем да се концентрира или виси 10 часа на терапия, ама хиперактивния освен ако не е изпил шепа хапове не знам как ще го издържи това, ще го гледаме с мелтдаун накрая на вечерта.  Много е относително.А,  Приятелката ти следва да следи признаците, които загатва нейното дете - дали сочи с пръст, дали разбира, изпълнява команди, някаква ехолалия и реч поне като песни, назоваване на предмети, после вече дали си иска разни неща.....то ако гледа в една точка само много ясно, че не следва да се успокоява с това, че някой друг говорел. Нямах това предвид, но както казах това са 25%.....ако детето има очен контакт на 2-3 години, сочи с пръст, назовава някакви предмети и е контактно и изпълнява някои команди то прогнозите са много добри макар и да не говори. Сега, ако някой не говори на 7 години.....логично, че не следва да се успокоява, а да върви при специалисти, но примерно при нас той вече говори, логопед не виждам с какво точно ще му помогне, нито ще намали чувствителните му сетива, нито ще притъпи това, че се претоварва по-лесно, това е начина по който е устроен и основният му проблем. Чува автобус от 3 преки.....и ти казва, че буса минавал, примерно ел.каната я чува като работи все едно ти парен локомотив чуваш, няма как това нещо да не ти пречи и да не те разсейва. Приемаш го и се нагаждаш според организма си, защото си специален в някои отношения. Например напълно натурално детето ми започна да ми задава прости въпроси, поинтересува се наскоро какво било това над пердето, за корниза става дума. Никой не го е подканял да задава въпроси, дойде натурално, просто всичко става по-бавно от обичаен човек. А, за чистача то и сега сина ми ги владее нещата, които спомена......едва ли на 20 ще е загубил уменията в тази връзка, проблема идва с обсебиите…..види ли пластилин веднага спретва с него прахосмукачка, види ли чистачката взема и почва да я отменя, държи поне един коридор да мине той, скрила съм тази вещ у дома и се чисти само като го няма. Е такива неща на нас са ни проблем.....обсебии разни и сензорни щуротии, не толко говор, а това си е доживотно хихи. Ама пък ни е весело де и в никакъв случай скучно.

Тук е и 80 паунда за 40 мин..... смисъл идва много скъпо също така, ако си решил да ходиш. Второ ще е на английски, има иначе безплатни програми, ние сме били в такива миналата година, не останах доволна, ходих и на семинари за родители с деца в спектъра, това горе долу ме въведе в някои тактики за провокиране и работа у дома. В училище/градина има винаги по няколко допълнителни човека и без да си с ресурсен дето са ексклузивно с тези деца и уж се очаква да работят с тях, качват ми разни материали в една платформа как се научил да си изчаква реда на игра с други деца или как подреждат по големина някакви сови.....смисъл не стои неангажиран ама едва ли някой някъде стои. Предполагам, че във всяка градина все с нещо ги занимават децата със специални нужди.....това с ъгъла не ми допада, смисъл следва и с такива да се работи и подобрява положението им в градина/училище.

Моето дете е на 3 г. и 9 м. с диагноза аутизъм. Когато беше на 2 г. и 6 м. започнахме да ходим по терапии. За нея това не е никакъв стрес, обича някой да се занимава с нея, по-скоро за мен е. Но някакъв ефект засега не забелязвам. Естествено има моменти на подобрение и влошаване (най-вече в поведението), но не е обвързано с посещенията при някакъв специалист. По-скоро го свързвам с връщането и заминаването на баща й, който е моряк. Регресът е винаги, когато него го няма. Според едната психоложка, при която ходим, всичко което правим сега попива и след 5-та година ще започне да наваксва. Дано да е така, че до този момент само даваме назад и започвам да се отчайвам.

Ами, положила си доста труд. Огледала си се, чела си, ходила си на обучения, организирала си средата на според нуждите на детето, както повето тук сме направили (според възможностите си и вида проблем на децата) - не си оставила нещата на самотек, така трябва да правим всички, а не да чакаме чудото да ни падне свише. Явно българският му е по-близък и му задоволява повече потребностите
Моят син не е със специални потребности, но е свит, тих, кротък и ако го набият няма да се оплаче - ще си плаче тихичко и когато го питат може и да не каже - от там идва и този ъгъл (не разбирай буквално, но повечето по "странни" деца са там), групата ги изолира и толкова.
По отношение на ресурсните, за съжаление в при нас не е точно така (пак наблюдения от моя страна), ако детето е със СОП мисля го взимат два учебни часа седмично, което не е малко, но не са ексклузивно с тях да ги занимават. Групите са им големи и толкова дават на дете, така че в доста голям процент от случаите е безмислено.

Наистина не ми се ще да вярвам, че има мами у дома да изолират и игнорират детето, смисъл поне под форма на игра може да се провокира да се отпусне и каже нещо.  


Айси, явно й е някакъв авторитет таткото и нашия татко е такъв. Хъм... аз не вярвам, че става изведнъж всичко, вярвам в постепенната и регулярна градация, същото като при нормалните деца със закъснения и по-бавни темпове.  Та не ме кефи казаното от този терапевт.... звучи ми някак абе плащаш ми тука ти без резултат вече 2 години, ама той ще дойде след още 1-2 пълнене на касичката ми евентуалнооооо ама не е сигурно, няма как такова нещо да се предвиди, ако няма постоянен напредък дори и с много бавен темп. Е точно е тия неща ме дразнят в такива специалисти, примерно бих му плащала ако за 10 сеанса го е научил 20 нови думи хах, нещо е такова, плащане на норма и при резултат.

Да, няма майки (поне здравомислещи), които да си игнорират детето, но в училище децата са различни - а, аз пиша за там, че нещата са по-сурови от вкъщи и от детската градина (поне в България)

Bencholino, шапка ти свалям -за усилията, труда, нервите! 👍🏻👍🏻👍🏻 И аз сега се занимавам с дъщеря ми всеки следобед- по един час, тя е до обяд на градина - правиме малко писане, математика, логически задачи, рисуване и т.н.  Но си е трудно- тя е дете с ОГРОМЕН инат - който е насочен предимно към мен, каквото й кажа е винаги "не"! При първата трудност- се хвърлят химикалки, тетрадки, крещи се Не мога, не искам!" - сълзи, сополи! 😫😫
Въобще много е емоционална - но не в добрия смисъл! На мен се пада честа да съм строгата в семейството - съпругът ми не е по дисциплината пък и аз съм с нея повечето време!
Исками се да я науча да чете- и съм купила буквара на Крокотак - много ми го препоръчаха/ но нямаме много напредък, отказва да го прави и е много мъка! Ти как научи твоето дете да чете? Кога почна колко време ти отне за да почне да слива буквите!
Благодаря предварително!

Здравейте, и аз имам една госпожица която е на 6 години, тази година ще е в първи клас. От много време ви чета. Отдавна ходим на логопед - има напредък. Много е трудно да отделяме време в къщи, а знам че трябва, за повече упражнения. Ходим на работа по цял ден, тя е на градина и когато се приберем , трябва да се приготвя вечеря, на нея съответно и се играе. Възхищавам се на родителите, които като bencholino и re ge са постигнали толкова много с децата си. И мен ме интересува как ги научихте? Ние знаем цифрите до 10 и гласните и това е. И аз искам да е малко по подготвена , когато отиде в училище. Ще съм ви много благодарна ако споделите какво точно сте правили.  

Здравейте,
получихме одобрение за ресурсен учител, психолог и логопед, подписах Заповедта от Регионален център за подкрепа на приобщаващо орразование, но това беше в към 8.02. и до момента нищо не се случва. Аз ли трябва да звъня и да търся тези специалисти, те ли определят кога ще идват, Директорката ли?
Ще съм благодарна, ако някой сподели, ако е имал опит

В групата има много майки, които са постигнали много с децата и също могат да споделят опит, който пък аз съм взимала от тях. Долу съм описала как почнах ограмотяването, но ако няма някой да Ви помага (баби, дядовци и особено бащата) е много трудоемко. Бабите даваха голям отпор, но дори и за малко да го пратя му пъхах в ръцете по нещо да прави (оцветявка, лепенки, апликацийка - изрязана и очертана предварително) и мрънкат не мрънкат го натискаха да прави. Баща му също го съжаляваше, карала съм се и сега, когато вижда резултата, ми прави впечатление, че на моменти е станал по- "зъл" и от мен

Би следвало да се определи екип от страна на родителя. После се прави обследване и се дава становище. Това е обикновено в началото на годината, но не е пречка и сега да се организира.

Извинявай , но не разбрах, родителят определя екипа?

Аз съм от малък град,но когато аз подадох документите,градината се свърза с ресурсния учител,направиха обследваме и от там отпуснаха логопед и психолог.Сега и тримата работят с него,но определено не са ме питали мен