Трудно проговаряне - тема 24

  • 88 445
  • 800
  •   1
Отговори
# 615
  • София
  • Мнения: 16 688
За ДГ става дума, там не заспиват, съответно след това са ужасно уморени и не могат да се занимават с нищо./ имам предвид допълнителните дейности като приложни изкуства и танци/.
Вкъщи спят и почиват и ако са на логопед  следобяд са си добре.

# 616
  • Мнения: 13 665
А има ли причина поради която да не спят - шум креватчета. Странно е това че учителките не следят децата да почиват. Моите деца бяха в градина в която неспящите деца за да не пречат на другите ги делят с дежурна учителка - играят, рисуват, не пречат на спящите.


Ако децата не спят но имат нужда от сън то и работа след обед не може да вършат. Лошо е това, трябва да го решавате някак.

# 617
  • София
  • Мнения: 16 688
Е, решили сме го, ходят до обяд.
Не пречат на другите деца, просто си лежат, но не спят. Сигурно шумът им пречи.

# 618
  • Мнения: 13 665
Лошо ще е когато започнат предучилищна подготовка в градината, имат сутрин и след обед занятия и не трабва да ги пропускат. Ние така бяхме отместили всички терапии за 8 сутринта преди градината и за след градината - след 17:00. Единствено ресурсната го вземаше в 11:00 след текущия урок.
Надяваме се като поотраснете нещата да се стабилизират.

# 619
  • София
  • Мнения: 16 688
Те и сега имат занимания и следобяд и затова ме е яд. Иначе логопедите и психолозите и ресурсната ги взимат сутрин.

# 620
  • Мнения: 2 211
Моята след 4-5 часа я пиши бегала, много й е сле концентрацията следобед и надвечер, въпреки че пращи от енергия и не спи. Между другото тя като е уморена е много по-хиперактивна и се движи два пъти повече, отиолкото като е отпочинала, не знам защо така.

# 621
  • Мнения: 1 392
Моята след 4-5 часа я пиши бегала, много й е сле концентрацията следобед и надвечер, въпреки че пращи от енергия и не спи. Между другото тя като е уморена е много по-хиперактивна и се движи два пъти повече, отиолкото като е отпочинала, не знам защо така.
И моята дъщеря е така. Не спи следобед (въпреки че е изморена) и вечер става страшно. Сутрин може да стои 30-40 минути да се занимава и е концентрирана, а вечер не може да се спре за секунда, а камо ли да седне.

# 622
  • София
  • Мнения: 16 688
И при едната ми дъщеря е така, като е уморена става хиперактивна и затова в 18.30 давам телефон, поне седи на едно място и в 19.15 са в банята

# 623
  • London
  • Мнения: 6 732
За мен наистина е непонятно как малки деца са по 10 часа по терапии, градини и нон стоп в някакви занимания. Кога имат време за свободни забавления със семейството, приятели? Най-добрата терапия според мен! Другото е малко шимпанзяна работа, но аз съм с едни доста неконвенционални разбирания хихи, малко ги изповядват хора. Ние след градина ходим до супера, после храним гълъбите и патките, ако е хубаво времето минаваме през площадката или изкачваме хълмове, посещаваме приятелски семейства в някои дни, прибираме се към 5....хапва, има време да си почине, погледа детски, изкъпе, после чакаме баща му и започват семейните игри и провокация за повече социално общуване, ако е свеж може да разпитам малко по книжка или задавам въпроси под форма на разговор. Общо взето за мен най-важно е непринудения разговор, общуването помежду ни, другото не ми е приоритет. Дори в градината предпочитам да чувам за контакти с деца, персонал пред това, че бил работил по нещо. Защото съм чувала за достатъчно аспита на по 20 години закотвени у дома без значение какво им е айкюто и неспособни да задържат работно място, еми….голям праз айкюто в такъв случай. Най-важното е това постигнато горе от Гейм....синът й е самостоятелен в общежитие, това е прекрасно и честно казано най-голямото постижение без значение в месарница ли ще транжира или ще измисля формули.

# 624
  • Мнения: 1 392
Явно е въпрос на светоглед. И аз държа децата ми да опознават живота чрез собствения си опит, а не залегнали над учебници и помагала. И говоря не само за проблемното си дете, но и за това в норма. За мен до 5 клас е достатъчно детето да знае да чете, да пише, да смята и най-важното - да не се отврати от ученето като такова. За да може вече в основното образование и нататък да учи с желание и да има собствена мотивация. Сега голямата ми дъщеря, която е в норма, ще бъде първи клас и издирвам училище, където няма да има домашни, оценки и други глупости, с които създават излишно напрежение на децата и с това убиват любопитството им.

Последна редакция: нд, 10 фев 2019, 00:55 от ice_sparky

# 625
  • Мнения: 13 665
Човек може да име мнение как протича учебния процес и поначало как се случва натрупването на знания , когато има опит. В противен случай говорим за хипотеза или предположение. Мнение за какво трябва се случва до пети клас с дете при условие че то още не е тръгнало в първи клас е необективно. Аз примерно имах някакви предположения  когато дъщеря ни тръгваше първи  клас. И така си мислех че ще се случва. Но се оказа че греша и  тогава всичко беше съвсем различно от това което ние помним като ученици. Смених си свиждането  и вече за сина ми имах друг поглед върху образованието  ( те имат 8 години разлика  ) -  а се оказа че в светлината на сегашната ситуация нещата в образователната система вече по времето на сина ми  отново са тотално сменени. Сега в пети клас се сваля материала от шести и седми клас. Ако искаш да си в час - моля.  Когато се сблъскате с образователната система ще ви стане ясно че реалността е съвсем различна. Но това се учи от собствен опит като родител . Аз сега да си го пиша няма да ме разберете. А след 4-5 години вие ще обяснявате на тези дето ще тръгват първи клас каква е ситуацията.

# 626
  • Мнения: 375
За мен всичко е навързано - защото ако едното липсва, ще липсва и другото и като сложим и характера на детето приоритетите на родителя се променят - някои отпадат. За мен също приоритет е общуването, защото моят е срамежлив трудно започва сам разговор, ако не го попитат и имах огромни притеснения за първи клас. При него смяната се отрази сравнително положително, но ако не бях го подготвила (да чете и смята) сега щеше да е в блатото. От тези му познания на децата им стана интересен, включително и за тези, с които беше в детската градина и сега общуват с него, знаят, че може, че говори и му задават въпроси, питат го, въртят се около него, играят и не го игнорират напълно и на него самочувствието се подобри - стана малко по - активен (имайте в предвид, че за него това е голяма крачка). С нас разговаря вече свободно, даже се опитва и да ни лъже и разиграва с думи(което преди въобще не беше правил).  Разговорите с госпожата от началото на срока дадоха голям резултат - изпитва го всеки ден, поощрява го като знае, а като не отговори му прави забележка, че не е слушал достатъчно - това го мотивира много да е активен и да задава въпроси, да казва когато му е трудно.
И най - важното вече е канен на рожден ден от класа на дете (не от познати), което преди в градината му се случи чак в четвърта група.
Та не е шимпазяна работа, защото всичките усилия, плач, мъка сега дават резултат и детето видимо се чувства по-добре. Ако бях оставила нещата на това, което той иска (а аз направо си го натоварвах всячески) сега щеше да е в ъгъла на класната стая без никой да се интересува от него.

# 627
  • Мнения: 2 211
Аз пък въобще не знам как човек може да класифицира усилията и лишенията в името на едно дете /защото има родители, които си заделят от залъка за терапии/ от страна на един родител като "шимпанзяна работа". Тук има родители минали през ада, чиито деца са били с диагнози като атипичен аутизъм и в резултат на работа и терапии всичко е отпаднало. Смятам, че няма нужда от подобни класификации и осъждане, а напротив. Доколкото знам, темата е за взаимопомощ. Патки всички знаем как се хранят.

# 628
  • London
  • Мнения: 6 732
Бенчолино, хубаво, че ви вървят нещата, но това се случва и на деца, които не са посещавали никакви терапии. Мисълта ми е да не се втълпява, че някой ще остане видиш ли малоумен, ако не ходи по терапии, защото не е вярно. Това за ъгъла на класната стая можем да гадаем как би било, ако не е станало това или онова...., като станем на 7 след няколко години и сме там понеже не сме били по 10 часа на терапии може и да се съглася с това нещо.

# 629
  • София
  • Мнения: 398
Деца различни, диагнози също. И всъщност,  в някои случаи се наблюдава дори регрес, ако децата не посещават определени специалисти, макар да растат в прекрасна семейна среда. Крайностите " 10 часа на терапии" и " никаква терапия понеже е шимпанзяна работа" не са желателни. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт