Чувствително и лесно ранимо дете

  • 3 419
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 409
Има такава тема във форума, обаче е стара и реших да не пиша в нея.

Та да попитам как се справяте с чувствителните "големи" деца. Дъщеря ми е много премерена в думите си и действията си. Никога няма да удари или да изрече обида. Обаче това не означава, че не получава и от двете. Буйните деца често я удрят, други пък я пренебрегват в игрите. Много страда, защото тя никога не постъпва така с приятелките си.
Да не говорим, че сега лятото е на занималня, където е заедно с още две момичета от детската градина. Както ни е ясно, може би на всички, три деца трудно играят заедно. Трябва да са четен брой, за да няма изолирани.
Септември месец тръгва на училище. Там ще попадне в почти напълно непозната обстановка.
Давайте идеи за справяне с хилядите страхове, които спъват нормалното ежедневие на чувствителните деца, че вече се изчерпвам от към идеи.

# 1
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Много разговори, много насърчаване и обяснения как не всичко трябва да се взима навътре. Говорене до посиняване защо някои деца постъпват еди-как-си и че важното е как ние реагираме на това. Дъщеря ми (почти на 10) беше същата - все тя беше пренебрегвана и изолирана и се страхува от провал или да не се изложи. Сега е малко по-добре, но  още е много чувствителна и прави драми от всичко. Драмите са само вкъщи обаче - навън е  много cool - самият напукизъм пред останалите.
Според мен е ужасно важно за дъщеря ти да намери деца, с които да се чувства спокойна и уверена, защото иначе няма справяне със страховете. Много често постоянните насърчения и любовта вкъщи тежат по-малко от една лоша дума чута навън.

# 2
  • Мнения: 4 409
Светлица, напълно съм съгласна с теб и правим това, което си описала. Говорим, говорим и говорим. Обаче, когато е на детска или занималня, това много й тежи. Тя има много правилна преценка за правилно и неправилно поведение. Знае, че не може да нараняваш приятел, пък било то и само с думи. Обаче повечето деца не им пука. Днес може да каже, че те мрази, а след няма и час да те обича безумно. Не им се отразява никъде, само моята бърше сълзи и сополи. Страда и то наистина. Същевременно като й кажа другия път да пренебрегне съответното дете, тя казва, че това е ужасно и че не може да постъпи така.
Надявах се, че скоро  ще го израсте, но явно трябва да мине още време.

# 3
  • София
  • Мнения: 38 210
Работа с психолог. Аз в детската отричах, отричах, в училище започнахме работа с психоложката и за втория срок имаме много прогрес.
Понякога майката е част от проблема, така че трябва външен човек.

# 4
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 312
Възпитателната работа по твоето си я свършила перфектно. Знаеш, че не всички родители са като теб. Сега е ред на детето да научи следващия житейски урок - как да подбира средата си. Това става с опит и деликатно насочване от твоя страна.

# 5
  • Мнения: 568
Deskatta, може би ще помогне и google търсене - "introvert child", има много изписано по темата на английски и доста полезни неща...
Обикновено чувствителните деца се оказват с талант и са творчески личности ( писатели, поети, музиканти...)

# 6
  • Мнения: 27
Здравейте надали тук е точно мястото на което да задам въпроса си но темичката е нова та и затова. Сина ми на 1 год и 6 месеца не ми обръща внимание, нито на мен нито на други хора ако ги загледа е за секунди), не се обръща дори на името си. Не говори а и все още не е проходил. Хайде за говоренето не се притеснявам толкова, но това че изобщо не обръща внимание на хора много ме притеснява, случвало ли ви се е при вашите мъници и какво бихте ме посъветвали? Не знам дори към какъв доктор трябва да се обърна. Simple Smile

# 7
  • Мнения: 8 452
Обърни се към педиатър /или личния лекар на детето/ да ви насочи към специалист!

# 8
  • Мнения: X
Скрит текст:
Има такава тема във форума, обаче е стара и реших да не пиша в нея.

Та да попитам как се справяте с чувствителните "големи" деца. Дъщеря ми е много премерена в думите си и действията си. Никога няма да удари или да изрече обида. Обаче това не означава, че не получава и от двете. Буйните деца често я удрят, други пък я пренебрегват в игрите. Много страда, защото тя никога не постъпва така с приятелките си.
Да не говорим, че сега лятото е на занималня, където е заедно с още две момичета от детската градина. Както ни е ясно, може би на всички, три деца трудно играят заедно. Трябва да са четен брой, за да няма изолирани.
Септември месец тръгва на училище. Там ще попадне в почти напълно непозната обстановка.
Давайте идеи за справяне с хилядите страхове, които спъват нормалното ежедневие на чувствителните деца, че вече се изчерпвам от към идеи.
Само предположение, но дали протекциите ти и свръхзагрижеността ти не са съставна част от проблема?
Остави я сама да "открива" света и да се справя с него.

# 9
  • Мнения: 4 409
Амур, и това ми е минавало през ума, но не смятам, че съм от майките, които свръх обгрижват. Оставям я да се оправя, не се меся, освен със съвети и разговори. Обаче я наблюдавам и виждам, че трудно се справя в конфликтни ситуации.
Винаги изчаквам да дойде и тя да почне разговора за проблема, за да си изкажа мнението или да дам съвет.
Като тръгна на занималнята, два пъти се случи да звънне и да ми каже да отида и веднага да я взема. Естествено, че не отидох, но й дадох съвет какво да направи. Следващите дни минаха чудесно.
Гледам, че лесно се разбира с момчета. С момичетата й е трудно. Но пък и момичетата по-често обиждат и нараняват. До сега момче не я е натъжавало.

# 10
  • Мнения: X
Скрит текст:
Амур, и това ми е минавало през ума, но не смятам, че съм от майките, които свръх обгрижват. Оставям я да се оправя, не се меся, освен със съвети и разговори. Обаче я наблюдавам и виждам, че трудно се справя в конфликтни ситуации.
Винаги изчаквам да дойде и тя да почне разговора за проблема, за да си изкажа мнението или да дам съвет.
Като тръгна на занималнята, два пъти се случи да звънне и да ми каже да отида и веднага да я взема.
Скрит текст:
Естествено, че не отидох, но й дадох съвет какво да направи. Следващите дни минаха чудесно.
Гледам, че лесно се разбира с момчета. С момичетата й е трудно. Но пък и момичетата по-често обиждат и нараняват. До сега момче не я е натъжавало.
За мен това е свръхгрижа....да знае, че винаги може да ти се оплаче и ти да дотърчиш да оправиш нещата.
Но аз имам момчета, та не съм съвсем "в час" с момичешкото възпитание...за мъж подобни протеции биха били "смъртоносни" за характера и егото им.
Но като цяло, понеже пък имам племеннички, мисля, че днешните деца са прекалено закриляни, защитавани, обгрижвани и т.н.Което им прави лоша услуга....именно като невъзможност да си изградят самостоятелна защита срещу грубиянски изцепки.

# 11
  • Мнения: 4 409
Ами не знам. До скоро нямаше телефон в себе си и се е справяла. Сега може да носи. Пробва се, но пък видя, че няма да дотърча да я спасявам веднага.
Иначе си права. Аз на нейните години ходех сама на училище, на обед се прибирах и учих сама. Сегашните 7 годиншни не виждам да могат да се оправят сами.

# 12
  • Немция
  • Мнения: 6 813
Да, добре е да наблегнете на самостоятелността, но не всичко опира само до възпитанието. Моят по-голям син е нежно, много чувствително дете- и по физика, и по психика. Самочувствието му е ниско, работим над това, като поощряваме самостоятелност, стараем се повече да го хвалим, отделно го записахме на спорт, което допълнително му дава увереност в собствените сили. Оставяме го при желание да се изпробва в различни сфери, да надскача собствените си граници и все пак бърз резултат няма. Нужни са години, за да се забележи съществена промяна.

Последна редакция: нд, 10 юни 2018, 00:25 от .Бибит.

# 13
  • Мнения: 4 409
Зависи какво се разбира под самостоятелност. До магазина не мога да я пратя сама, защото има да се пресича оживено кръстовище. Обаче сама я пускам на площадката. Може да се къпе сама, да мие чинии, да пуска прахосмукачка..... От 3 години танцува и има няколко концерта зад гърба си. Може да стои сама в къщи за известно време.
Просто е чувствителна. Не обича да й дърпат нещата от ръцете, а да я помолят. Не обича да я блъскат, пререждат, прекъсват като иска да каже нещо. Не обича да я обиждат. Страда много, когато е наранена, докато гледам, че на другите деца им минава доста бързо.

# 14
  • Немция
  • Мнения: 6 813
Това, което си описала за самостоятелността ми звучи много добре. Помислете за спорт в дългосрочно бъдеще- това калява децата и им дава самочувствие. Танцуването под някаква форма също е добра опция.

Общи условия

Активация на акаунт