Когато любовта дойде в неправилния момент

Ами има три варианта:

Разведждаш се, поемайки всички негативи и започваш нов живот.

Прекратяваш тези отношения - в името на децата и семейството.

Изкарвате няколко години в тайни срещи и виждаш колко наистина е истинска тази любов и се връщаш към някой от предните варианти.

При наличие, че си си направила нов профил, за да попиташ това, нали не очакваш народа да се постави в риск и да ти отговаря от профилите си, които вероятно и половинките им знаят и могат да прочетат. Следователно ще получиш отговори предимно от тези, които са се развли при появата на новата любов.

Аз в истинската любов не вярвам.

"Самата същност на романтиката е несигурността."

Не ми се е случвало. А и едва ли ще позволя подобно нещо да ми се случи.

Точно. Смятат, че е истинската любов, другата половина на душата ми и бла бла бла, защото са семейни и не могат да имат онзи, забранения. Ако се вземат, нещата бързо влизат в релси и битовизмите слагат кръст на романтиката

И аз така. По принцип никога не бих се развела по моя инициатива, докато децата ми не са пълнолетни. Никога не бих допуснала друг мъж до децата ми при никакви варианти, но виж ако чак пък толкова ми е тръпка, бих го пробвала няколко пъти. Но при мен не би могло да се говори за любов, аз си обичам само децата и мен си, по скоро ще е тръпка, емоция. Другият човек не е глупав, ще го разбере и сам ще се откаже.

Човек се влюбва веднъж, след това просто си намираш някой който да пасва на егото ти ... поне според мен

Като каза за релсите се сетих че трябва да пущам прахосмукачката

В масата от случаите "сродната душа" се оказва възторжен скок от трън на глог.

Вие как разбрахте, че сте си сродни души?

Принципно, ако половинката не представлява някаква аномалия - садист-насилник, зависим, сериен изневерител и т. н. - няма особено оправдание да се руши животът на децата и да им се натрапва поредният сърбеж на някой от родителите.

Не ми се е случвало, така че не мога да дам съвет. Теоретично, интересна ми е практическата страна на нещата: за да изследваш някого до степента, в която можеш да го обявиш за сродна душа и истинска любов, да установите близост и интимност се изисква да инвестираш време и енергия. Аз лично, с малко дете и още едно на път, 8-9-часов работен ден, няколко хобита и къща за поддържане такива луксове не бих могла да си позволя, дори и да исках. Та, чудя се как им се получават подобни филми на другите около мен (а филми наоколо - дал господ).

Аз ще ти кажа какво се случи при нас. Съпруга ми си намери сродната душа на работа, започна връзка с нея и ми заяви,че вече не ме обича и не иска да е с мен. Напуснах го и от два месеца сме разделени. Среща се с нея, по време на работа също е с нея и така... Аз се опитвам да си стъпя на краката и ми е много трудно....

Що така, Хайче? Я виж как истинската любов връхлетя и помете Уишмастъров? Направо го разби.  

Аз лично в сродната душа не вярвам. И в любовта от пръв поглед не вярвам. Вярвам, че има хора които се харесват и след като се опознаят се влюбват. Не бъркайте тръпката с любов. За мен любовта идва на по-късен етап, когато се будите заедно и пиете кафе по пижами.
Не си представям да срещна сродната душа в неподходящ момент, първо защото не я търся и второ, защото не вярвам в принца на бял кон. А и какво значи правилен и неправилен момент, за двама души, които се обичат неправилен момент няма.

Аз бях в твоето положение. Преди доста години бях омъжена за първия си съпруг. Отношенията ни бяха доста лоши. Почти не се засичахме вкъщи - той се прибираше късно, когато аз и детето вече спим, а сутрин спеше, когато аз и детето излизаме за ясла и работа. А когато се засичахме вкъщи /което се случваше веднъж на няколко дни за около 15 минути/ не си разменяхме нито дума, освен "здрасти" и "чао" или пък намирахме за какво да се скараме. И така един ден съвсем случайно, без изобщо да ми е минавало през ума се запознах с един мъж. Беше много различен от мъжете, които бях срещала до сега - красив, умен, образован, с интересна професия, необвързан и обичащ да говори /аз също обичам да говоря на различни теми/ И така започнаха разговорите - първо в нета /макар, че не се запознахме в нета, а ни запозна една моя приятелка, която имаше среща с него по работа, а аз случайно бях с нея тогава/. Пишехме и пишехме, и пишехме - във всяка свободна минута. След това решихме да се видим на по кафе. Изобщо не ми е минавало през ума да създавам паралелна връзка с друг мъж - просто имах нужда да си поговоря с някого. И така се започна - постоянен чат в нета и кафе от време на време, когато бяхме свободни и двамата. И това продължи около година. Сигурно никой не би повярвал, но за тази една година е имало привличане, но никога не се стигна до физически контакт с изключение на една единствена целувка. И така - година по-късно, след един грандиозен скандал с ММ, за който разбрах, че през последните няколко години е имал 3 любовници реших да се разведа, тъй като това беше капката, която преля чашата на търпението ми спрямо него. Той си събра багажа и се изнесе. Същия ден отидох да се видя с въпросния мъж, защото имах нужда да говоря. И така - 12 години по-късно аз съм щастливо омъжена за мъжа, когото все още намирам за най-прекрасния мъж на света. Прекарваме всяка свободна минута заедно, говорим за всякакви неща, споделяме всичко и имаме една прекрасна дъщеря. Синът ми живее с нас и двамата се разбират чудесно. И сега, когато се обърна назад мога с ръка на сърцето да кажа, че не съжалявам за това си решение, защото вярвам, че наистина това е моята истинска половинка, с която искам да прекарам целия си живот. Искрено се надявам той също да мисли така

п.п. Много държа да подчертая, обаче че не винаги нещата стават така. При мен късмета беше, че сина ми беше много, много малък, когато се разделихме с баща му, и тъй като изобщо не го виждаше няма никакви реални спомени от живота си с него. Т.е. между тях никога не е имало връзка и може би затова му беше лесно да приеме втория ми съпруг - просто, защото всяко дете има нужда от мъж в семейството, на който да има доверие. Но, ако детето/децата са по-големи е много вероятно нещата да не се развият по толкова лек начин и да има сериозни проблеми след време и с децата, и с новия съпруг.

Пожелавам успех на авторката и най-вече да вземе възможно най-правилното решение

Няма начин да има близост и интимност докато не живеете заедно. Това е влюбване подвластно на хормони. Ако ми се случи бих останала в приятелски отношения с човека без повече. Чувството на празнота с партньора няма общо с влюбването в друг. Ако брачната връзка не ме задоволява бих я прекратила при първа възможност. След това бих останала сама.известно време. И ако се влюбя бих си изживяла любовта без окови на брак. Рядко тръпката, която катализира раздяла и развод се оказва любовта на живота.