♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 70

кюпеците да, за разлика от собственичката  : )))

На мен ми хареса леко ексцентрична като самата си собственичка

Айдилге си е луда, и си я харесвам такава, но самата рокля ми хареса повече в лекия вариант, без фустите отгоре 

Това Елка ли е?





***

Не, съпругата на господина   Елка просто ги е харесала 

    Като се замислих,май е много добре,че Елчин и Баръш мълчат.Лично на мен ми помагат с това да ги позабравя
 и  променя приоритетите си.Ако и каката спреше да качва това куче-Борковото, щеше да е прекрасно.
    Има и нещо друго,миналата година беше станало точно така.Загубих всякаква надежда за евентуална връзка между Елчин и Баръш.Точно тогава се появи ВЩ и хайде пак...Елбар...При това и аз съм реалист и виждам,че двамата са с различни ценности,начин на живот,стил.
    Ей затова не искам ВЩ 2.

Поразрових се и видях, че не е Елчин на тази снимка.

А тук има резюме на Вампирите и снимчици - повечето ги знаем обаче.

https://www.imdb.com/title/tt8063174/

Вили - и аз май така като тебе.


Да - той участва във Вампирите

 


И аз искам така 

Глава 190

Дефне гледаше като омагьосана стаята на бебето. Бяха започнали преместването на близнаците в по- далечната стая, която бе и по- голяма, за да използват тяхната. Бебето трябваше да е по- близо до тях, макар че Дефне предлагаше да повторят опита с Ада и Берк и поне първите месеци то да спи при тях. И ако сутринта, когато излязоха, тук все още преобладаваха нещата на близнаците, то сега нещата бяха коренно различни.
-   Какво е всичко това? Кога успя?
-   Аз съм магьосник, изпълняващ всяко твое желание, забрави ли?- Обви ръце около нея, подпирайки брадичка на рамото ѝ.- Получило се е, нали?
-   Луд ли си, идеално е! Точно както го исках!- Дефне се измъкна от обятията му и влезе, невярващо оглеждайки се.- Затова се мотахме толкова, нали?
-   Трябваше да дам време на Шукрю, за да успее с всичко!
-   Но мебелите, тапетите… Дори завесите са тези, за които говорихме!
-   Всичко вече бе избрано, просто в два различни цвята. Трябваше ми думата на Мелис, за да кажа просто кой от тях ще използваме.
-   Затова настоява толкова време да обикаляме по магазините.- Прекара длани по малкото бебешко легло, украсено с розова дантела.- Розово легло.
-   Берк издаде част от изненадата, но така се получи още по- добре. Харесва ли ти?- Вгледа се в очите ѝ, слагайки ръка на корема ѝ.- А на нея?!
-   Мисля, че и тя като мен остана без думи. Невероятно е!
Тапетите на цветя и пеперуди, за които бе мечтала, ако наистина се окаже, че бебето е момиче. Приказното легло с розова драперия, покриваща всяка от страните му. И с играчката от въртящи се звезди, закачена над него. Розовата маса за повиване и лилава вана, за да къпят бебето. Шкафове за дрехи и играчки, започнали вече да се запълват.
-   Знам, че е малко рано, но исках да те изненадам.
-   Винаги си умеел да го правиш! Идеално е!- Сгуши се в него, докато очите ѝ все още обикаляха из стаята.- А ако беше момче?
-   Както казах, бях подготвен и за този вариант. Но май ще го оставим за малко по- нататък!- Засмя се, когато тя го удари.- Добре де, за малко по- по- нататък.
-   Може ли да влезем?!- Ипек водеше близнаците, нетърпеливи да я пуснат и огледат новата стая.
-   Разбира се! Моите съкровища!- Дефне се отдръпна, но Йомер остави ръката си на кръста ѝ.- Значи и вие участвате в плана?!
-   Не знаех нищо до днес, кълна се! Но батко Шукрю ми обясни всичко и ние също взехме участие в подредбата!- Усмихна се момичето, докато подаваше на Ада една от играчките, сложени в шкафа.- Бяха много щастливи!
-   Надявам се само бързо да свикнат в новата си стая.- Кимна към децата Дефне.
-   И с новите си легла!- Замислено изрече Йомер, изненадвайки я.
-   Нови какво?!- Попита, докато вече излизаше от тази и влизаше в новата стая на близнаците.- О, Боже мой!
-   Леглата могат да се събират и като голяма кошара, ако има проблем, но не мисля, че ще се случи. И двамата имат нужда от пространство!
-   Така е, но… Нали щяхме… Както и да е!- Гняв, неразбиране, а накрая и тихо  примирение преминаха през очите ѝ.- Прав си, както винаги. Просто не мога да приема, че те….
-   Са пораснали? Почти на годинка са, скъпа!- Засмя се, когато я прегърна.- И на мен не ми се вярва понякога, но е така.
-   Времето сякаш лети!
-   Това трябва да е Ясемин!- Йомер я целуна, докато тя го гледаше объркано, тъй като не чул звънеца.- Искаш ли аз да я посрещна, докато се успокоиш?
-   Само ще си измия лицето и слизам!

Също като нея, Ясемин остана очарована от изненадата. Докато близнаците и Ипек занимаваха Наз, а Синан, решил също да ги придружи, и Йомер се бяха затворила в кабинета по някакви дела на фирмата, двете приятелки имаха време спокойно да изпият по кафе на терасата, обсъждайки клюките. Новината за бебето зарадва гостите, а Синан каза, че вече е напълно сигурен в невъзможността някой или нещо, да успее да пребори ината на приятеля му. Йомер изглеждаше като най- гордият човек на света, докато им представяха госпожицата.
Макар да бяха дошли само за малко, Дефне настоя да останат за вечеря, като дори покани и Неджми и Пънар. Наз бе започнала да проявява характера си, но Ипек настоя да се погрижи за нея, докато Ясемин помага на Дефне в кухнята. Тъй като нямаха нито време, нито желание да готвят, поръчаха всичко отвън. Йомер подкачи любимата си, че е започнала вече да се променя- в нормално състояние тя рядко се съгласяваше на това, но както и с близнаците, бременна често се случваше да предпочете храна от ресторант, просто защото не ѝ се стоеше толкова време в кухнята. Правейки се, че не чува, тя даде заявката на момичето. На изумените от количеството храна гости, Йомер просто се усмихна. Бе започнал да свиква с мисълта, че Дефне се храни много по- добре, когато не я притиска. Ако той настояваше да изяде това или онова, тя се инатеше, просто, за да го дразни. Но когото нямаше кой да я „командва”, както Дефне се изразяваше, апетитът ѝ бе просто завиден и тя изяждаше почти двойно на обичайното си количество храна.
Наредиха масата в трапезарията, тъй като навън бе хладно, а в кухнята щеше да им е тясно. Ясемин се качи горе, за да накърми Наз, а Ипек и Дефне решиха да нахранят Ада и Берк. Близнаците, превъзбудени от цялото внимание към тях днес, предпочитаха  да си играят и в крайна сметка по жените имаше повече храна, отколкото в стомахчетата на малките. Оставяйки преоблечените деца на баща им, те се качиха да се изкъпят, тъй като голяма част от кашата бе в косите им. Йомер се опита да се скара на дяволчетата, но сладките им усмивки, докато дърпаха него и Синан за брадите, бързо го накараха да забрави защо им е бил ядосан.
Храната пристигна час по- късно. Въпреки, че в началото им се бе видяла много, в края на вечерята всички чинии се оказаха празни. Пънар помогна на Дефне да почисти, тъй като Ясемин и Синан си тръгнаха рано. Наз отново бе започнала да капризничи и те не искаха да вкисне и близнаците, макар такава възможност да не се очертаваше. Дори напротив, те сякаш се забавляваха от това как малката пищи, мятайки ръчички, но без да има дори една сълза на сладкото ѝ личице.
-   Нали нашата няма да е такава?- Отчаяно попита Дефне, докато лягаше.
-   Кое? Какво?- Погледна я той объркан.
-   Дъщеря ни, нали няма да е като Наз. Всяко дете е сладко и невинно, но ми е жал за Ясемин и Синан, наистина. Малката е истински дявол.
-   Какъвто ни е късметът, скъпа!- Гушна я той, потискайки усмивка.
-   Не говори така! Тя ще е истинско съкровище, също като брат си и сестра си.
-   Които самата ти допреди малко наричаше дяволи?!- Не се сдържа той и се засмя. Навиваше кичур коса на пръстта си, докато другата му ръка галеше корема ѝ.- А и е невъзможно да е истински ангел с характери като нашите!
-   Какво искаш да кажеш? Какво ми е на мен?!
-   Нищо ти няма! Но да речем, че си малко по- емоционална понякога. Действаш импулсивно, преди да си помислила. За скандалите и сбиванията в махалата дори не искам и да си спомням.- Подкачи я той.
-   Прекалено емоционална съм?!- Попита Дефне с онзи тон. Разбрал, че е стъпил накриво, Йомер побърза да я успокои.
-   Имах предвид, че и двамата сме темпераментни и силни характери и няма как бебето да е тихо и спокойно, щом ще комбинира нашите черти. А и познаваме инатите си, за там дори дума няма да кажа.
-   Кажи! То само това остана, дето да не си го казал!
-   Миличка, какво стана?
-   Нищо, тази нощ ще спя сама!- Дефне стана и наметна халата си, протягайки се към чашата с вода на шкафа.
-   Какво говориш, ела тук!- Йомер се опита да я хване, но тя вече бе тръгнала да излиза.- Дефне, какво стана?!
-   Ще ти покажа колко емоционална мога да съм! Лека нощ!
Вратата се хлопна зад нея, докато той се питаше какво стана току що. Трябваше му минутка, за да осмисли случилото се- явно хормоните на Дефне отново бяха полудели. Искаше да я последва, но реши за сега да остави нещата така. Когато се успокоеше, тя сама щеше да се върне при него, бе сигурен в това. Въздишайки тежко в очакване на трудните часове до завръщането ѝ, Йомер легна отново, повтаряйки си оттук нататък много да внимава какво точно говори. Макар и сега да не бе сигурен къде точно сбърка. Всичко, което каза, бе самата истина, която и двамата много добре знаеха. Завъртя се на една страна и прегърна възглавницата ѝ, все още пазеща нейния аромат. Затвори очи и си представи, че Дефне се връща. Че прегръща нея, а не пухената възглавница. Заспа с мисълта за сдобряването, което ги очакваше след малко.

Онур с еднорог, други с патка, е какви асоциации трябва да си направи човек

Логични 

катър и патка, става
Джанъм, сигурно ли е, че брой пореден във фамилия Ипликчи ще е мома, че с тези розови дантели, цветя и пеперуди ми е малко модернистично, имайки се в предвид сегашната ситуация с половете...или Дафа пак е във фаза и си мечтае за мома, а Йомер за да не и скърши хатъра се съгласява, че иначе лошо му се пише

Джанъм, точно Йомер иска момата и Дафа се съгласява  Мисля, че доста ясно го бях написала 

Относно пола на детето, онзи ден прочетох виц и доста си мислех дали да не го вмъкна, ама ми се стори прекалено 

Млада двойка пита лекаря:
- Какво ще е докторе, момче или момиче?!
- Съжалявам, не мога да ви кажа! Според новите закони, след като навърши 18, то само ще се определи!

  аз като се поразходих, ми то ми се губят две глави преди тази , ще се ходи на дочитане

да помогна на тати Йомер с визуализацията

Джанъм, аз като видях в София какви неща се разхождат, повярвай ми, бях искрено благодарна, че си живея в малкия град 

Ако искаш да ти пратя главите на ЛС, да не се разхождаш из темите