Прекалено силна тревожност относно болестите

26 май 2018, 22:58 ч.

Мнения: 92

Здравейте

Не съм хипохондрик, но проблемът ми е там, че когато придобия какъвто и да било здравословен проблем, изпадам в продължително психическо агонизиране, самосъжаляване, страх, липса на мотивация да се боря, отчаяност и начин на мислене ,,Защо все на мен ми се случва да се разболея?!''. Абсолютно наясно съм с факта, че всеки един човек си има някакви здравословни проблеми, не съществува никой на Земята, който да си живее перфектно, прекрасно и в съвършено здраве. Но просто адски бързо се отчайвам и хората около мен винаги ми се чудят защо го приемам толкова емоционално, отчаяно и депресарски. Аз самата също недоумявам. Какво да направя, че да започна да приемам болестите по-леко и спокойно, като нещо, което съществува и е неизбежно?

# 1 27 май 2018, 00:47 ч.

Мнения: 9 196

Съдейки по безбройните теми, които си пуснала и разни други коментари, най-добре се консултирай с психолог. Форума едва ли ще ти помогне.

# 2 27 май 2018, 01:27 ч.

Мнения: 2 480

Като слушам различни приятели и познати, никой не се радва на идеално здраве. Не би трябвало да се паникьосваме от дадена болест, а да вземем навреме съответните мерки против нея. Ако може да се излекува добре, ако не може да я поддържаме така, че да не ни вреди сериозно. Така се получи с моята глаукома преди 21г. Досега я крепим успешно с най-голямата специалистка в тази област. До паника не стигнах.....Но преди нея посетих куп некадърни офталмолози.......Предполага се, че 15г. не е била открита и по Божията воля оцелях. Но не само по Божията, защото не спрях да търся свестен офталмолог. Преди 4г. като ми казаха, че съм в преддиабетно, 1месец ходех като, че ли са ме ударили с тухла по главата. Но се съвзех и предприех необходимите мерки за овладяване на ситуацията. Сега положението е закрепено и вероятно няма да стигна до диабет. Няма смисъл от паника и отчаяние, а от сериозно запознаване проблемите, търсене на добри специалисти и добри съвети от тях, а после адекватни действия.
И други здравословни проблеми си имам, но не е нужно да ги изреждам. От миналата гадина като ме попитат как съм, отговарям, че вече се радвам на инжекциите!(а от дете изпитвах ужас) Наистина помагат, ако са назначени от когото трябва. Някои са напълно безполезни......Като имаме сестри и лекари приятели, които да ги правят качествено, няма проблем! И за това се погрижих, черпя ги уважавам ги, правя им различни услуги. Така ужасно противното ми чувство от инжекции и вземане на кръв изчезна. Защо пиша всичко това? Защото трябва да се нагаждаме към ситуацията и тогава може да успеем да направим дори най-противните неща нормално поносими. Какво да кажат хората, които всеки ден са на инсулин+хапчета? Да се отчаят до крайност?

Последна редакция: нд, 27 май 2018, 01:42 от vl

# 3 27 май 2018, 09:30 ч.

София
Мнения: 38 419

Консултирай се психолог. Това не е проблем на здравето, а проблем на егото.

# 4 27 май 2018, 09:55 ч.

Мнения: 8 795

Прочетох малко от темите и мненията на авторката назад и мога да ти кажа: не е вярно, че не си хипохондрик, точно такава си. Не знам причината да развиеш хипохондрия каква е, ти трябва да се сетиш. Иди на психолог, може малко да ти помогне, но не разчитай изцяло на специалиста, зависи много от теб самата. Тези състояния имат в основата си някаква вътрешна несигурност главно в себе си, в самооценката и ако има и външна причина, състоянието става факт. Трябва ти много сериозна работа върху себе си, но се съмнявам в успеха. Поне от опит с наблюдение отблизо виждам, че не се получава. На подобен тип темперамент обикновено липсва воля и резултати не се постигат. Опитвай все пак, защото трябва и да се живее, освен да се самосъжаляваш.

Причина:

Причина: