Запознанство извън Интернет - но къде?

Гал, това го беше писал той, не аз, в темата за чужденките и българските мъжове, хаха. Просто се обосноваха с целите и желанията му.

Не объркахте ли потребителите? Онзи, пуснал темата за българите и чужденките, беше друг – не авторът на настоящата тема.

Мисля че не. Един и същ е мечас и този, според мене. Местонахождението, темите, желанията, начинът на изразяване са същите и при двамата. Може да има различни профили на телефона и компютъра.

Аз видях, че е мъжка претенция това. Просто отбелязах, че това е един и същи визуален типаж и ми е странно някой да ги дели.

Авторе, купи си мотор. Няма да ползваш ГТ, а и гаранция, че ще ти се лепят мацки. С един куршум два заека.

А зиме?!

Еее, пълно щастие няма. Сега започва лятото. Докато дойде зима ще да е вързал здраво някоя мадама и тя ще преживее возенето с ГТ за студените месеци.

Боже, и някой друг долар значи. На нощното шкафче ли ти оставяше доларите? Майка ми разправяше, че като била студентка, доларите били дефицитна стока, трудно е можело да си ги купиш легално и да си вземеш нещо от Кореком. Но чужденците разполагали с долари и много българки правели секс с негри и араби заради валутата.

кукумицинка, така беше. Можеше да купиш колкото искаш на черно, но по курс 4 пъти по-висок от официалния. Не всички негри и араби разполагаха с твърда валута. Живяла съм в Студентски град и имаше доста мизерници. Арабите от Кувейт и подобни държави бяха малко на брой. Араби имаше много, негри имаше повече от сега, но не чак колкото в Западна Европа. Долари в сносни количества имаха гърци, кипърци и западни дипломати. С последните ходеха златотърсачките. С негри ...... за анатомията им, да речем, но и защото много танцуват. С араби не знам за какво.

Имаше доста латиноамериканци, но студентите рядко бяха заможни, дипломатите да. Повечето ми приятели бяха латиноамериканци и френско и португало говорящи африканци. С жени арабки също другарувах, с мъже не.

Веднъж с приятелка си говорехме с една мароканка на френски на спирката и някакъв арабин ни заглеждаше. Мароканката се качи на маршрутното такси а ние не намирахме обикновено, че бяха кът. Арабчо дойде да ни се представи и да ни каже, че е от Палестина. Приятелката ми го пита къде е това градче а той обясни, че било държава и баща му работел в посолството и. Тя отговори, че е завършила география и такава държава няма, камо ли посолство. Като се ядоса това момче, като се развика, не си е работа. Минава милиция и той ги спря. Показва им някаква карта и обяснява, че сме го обиждали и как не ни е срам да не знаем къде е държавата му. Обаче милиционерите и те, милите не знаят къде е държавата му. Обясниха му, че тук знаем Югославия, Гърция и Турция и до там. Оня се пени та се пуши. Искаше от милиционерите да ни арестуват. После искаше да ни записват данните за да ни съдел за обида, което, в ония времена звучеше като виц. Аз се превивах от смях.